Бойко Таков: Компаниите да инвестират в кръгови бизнес модели, за устойчивост на растежа и конкурентни предимства
Изпълнителният шеф на ИАНМСП, доктор Бойко Таков пред ESGnews.bg:
Г-н Таков, кои са най-големите провокации, които виждате във внедряването на ESG в дребните и междинните предприятия в България и по какъв начин бизнесът може да се оправи с тях?
В последните години сме очевидци на голям брой провокации за международната стопанска система и изобщо за света. Преминахме през тежка пандемична конюнктура, прекратени вериги на доставки, дефицит на съставни елементи и материали, висока инфлация, криза в избрани стопански системи, нарушени енергийни доставки и още доста фактори, които малко или доста се отразяват на всички МСП. В този ред на мисли, от време на време концепцията и концепцията за ESG стандартите и практики, сякаш остават на по-заден проект за фирмите, които имат да вземат решение комплицирани ежедневни въпроси, поради икономическите действителности. Казвам това, с цел да ви отговоря на въпроса с въвеждането на положителни практики, тъй като както знаем доста от тези фактори и стандарти нямат наложителен темперамент или той се вкарва доста постепенно и това ги слага на повърхност на която се срещат единствено с тези компании, които имат ясната визия и цел да бъдат по-екологични, по-социално виновни и по този начин да настроят корпоративната си политика, че да дават отговор на най-високите стандарти в бизнеса.
Това значи, че главните старания би трябвало да бъдат ориентирани точно към смяна на мисленето на мениджмънта на фирмите и техните умения и пълномощия да се оправят с провокациите, които държавните институции и обществото постановат и чакат. Няма спор, че се вижда песимизъм от страна на бизнеса към уговорките, които страните поемат за справяне с световното стопляне, защото те би трябвало да се преценяват с от ден на ден и повече условия и регулации. Тази отрицателна реакция на моменти е подбудена и от това, че тези задължения не се отразяват директно едновременно на фирмите, опериращи и произвеждащи на другите пазари по света и това може да сложи в неконкурентноспособна среда икономическите субекти.
Въпреки това, нямам никакво подозрение, че посоката, която е поета за справяне с световните закани за човечеството е вярна и това изисква координирани световни старания и решения. Ако би трябвало да отговоря с една дума какви са провокациите пред внедряването на ESG в фирмите, то това може би ще е думата – финансови, и то не тъй като става въпрос най-често за доста огромни вложения, а точно тъй като тези вложения не са първи приоритет за мениджмънта и той се бори с другите си по-належащи провокации пред бизнеса си. Мога да кажа, че всички нови вложения по-малко или повече са свързани с по-екологични и виновни решения, тъй като даже в случай че погледнем и технологиите се движат в тази посока, което е основна причина за новите решения в производствата.
В тази връзка мога да отбележа стратегиите, които има в Министерство на нововъведенията и растежа за софтуерна рационализация, иновационни планове и доста други с ясна устременост точно към подобен вид решения, поставящи фирмите с още една крачка напред в актуалната стопанска система. Също по този начин говорейки за ESG не съм сигурен дали е напълно ясно на фирмите какво тъкмо значи и къде се намират те в една да речем канара на показване. За това с изключение на повече информация към тях, ще би трябвало и повече информация от самите тях, а това става, посредством събиране на разнообразни данни от индустриалните им процеси.
Каква е ролята на Националната контактна точка във връзка с насърчаването на ESG практики измежду тези предприятия?
Насоките за отговорно бизнес държание на Организацията за икономическо съдействие и развиване са открити през далечната 1976 година и посредством признати правила и стандарти дефинират рекомендации в няколко посоки, като – околна среда, труд и индустриални връзки, човешки права, потребителски интерес и други Тези насоки са единствения многостранно координиран и обстоен кодекс за отговорно бизнес държание, с който държавните управления са поели ангажимент да предизвикват. Един от механизмите за това са Националните контактни точки (НКТ), които участват във всички 51 страни членки или присъединяващи се към Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
В нашия случай, в качеството ми на Изпълнителен шеф на Изпълнителната Агенция за поощряване на МСП, съм началник на НКТ, към която има основана работна група, включваща разнообразни министерства и институции, работодателски организации, синдикални и неправителствени организации. В рамките на този механизъм НКТ, една от значителните му функционалности е да преглежда по този начин наречените характерни случаи, подадени тъжби от заинтригувани страни през платформата, уеб страницата на НКТ (), твърдящи за случаи на осъществяване на дейности, несъвместими с рекомендациите, съдържащи се в Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
В този разказвателен смисъл, в който ви вкарах, отговорът на въпроса за връзката с ESG, то тя е доста тясна, както също по този начин и с корпоративната обществена отговорност (CSR), термини, които бизнесът чува постоянно от разнообразни трибуни на конгреси и институции. По създание те се преплитат на доста места и това е напълно обяснимо поради крайната цел на държавните органи, бизнеса и обществото. Ролята на НКТ по насърчаването на ESG също е директна, защото една от главните функции е точно да среща бизнеса с тези Насоки и положителни практики и да ги предизвиква да се придържат към тях.
Какви начинания или стратегии предлага Националната контактна точка, с цел да поддържа дребните и междинните предприятия в използването на екологични стандарти и практики?
Инициативите, които подхваща НКТ са точно в посока на промотирането измежду обществеността на Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, дружно със своите сътрудници в лицето на членовете на работната група. Тази година Насоките претърпяха и актуализация, която отразява всички провокации на деня, като последната такава е от 2011 година Тук мога да загатна и да поканя всички заинтригувани на събитие, което приготвяме по тематиката на 20 ноември тази година, като детайлности могат да се намерят на страницата на Агенцията. НКТ сама по себе си няма за цел да извършва стратегии и планове за поддръжка на внедряване на разнообразни стандарти и решения, а по-скоро да дава посока, която както загатнах е призната от най-развитите страни в света.
Какви са вашите упования за развиването на ESG в България през идващите години?
Моите упования са, че развиването на тематиката ще е възходящо и ще бъде подкрепено с финансови средства по разнообразни стратегии. Трябва да кажем, че в световната стопанска система е все по-важно фирмите да основават добавена стойност за всички по веригата на своя бизнес. Стандартите, разработвани в региона на околната среда, въпреки и не наложителни, са извънредно значими за конкурентоспособността на фирмите на другите пазари и включването им във веригите на доставки. Тези стандарти имат директно отношение към обезпечаване на сигурността на обществото като цяло, давайки насоки за по-добър надзор върху качеството на въздуха, водите, почвите, отпадъците, както и тяхното съкращаване и следващо преработване.
Несъмнено чакам и регулаторните режими на Европейско равнище да се усилват в идващите години и да слизат лека бавно от огромните корпорации към дребните и междинни компании. Трябва ясно да отчитаме задачите, които си е сложил света и в частност Европейски Съюз за декарбонизация на стопанските системи, както и периодите за тези цели.
Моделът за създаване на тактики и политики би трябвало да е взаимен сред политико правещите органи и фирмите, които не следват обичайна линейна стойностна верига от държавните управления – компании – консуматори. Разбира се, не би трябвало да се изключва и опцията от трагични световни проблеми, които да повлияят на осъществяването на тези цели и да слагат пред съществени тествания фирмите.
Като Агенция разбираща, както посоката, в която би трябвало да се движи стопанската система, по този начин и провокациите пред МСП, мислим за разнообразни стратегии и начинания, меки ограничения, които да изпълняваме, образования, конгреси, уъркшопи и други, по този начин и капиталови ограничения, които да подкрепят фирмите по пътя им на развиване. Сериозни запаси има планувани и по линия на разнообразни стратегии в Министерство на нововъведенията и растежа, които ще са разполагаем на компаниите и бих желал да ги прикани да бъдат дейни и да се възползват от съществуващите благоприятни условия освен по стратегиите налични тук, само че и тези, които са непосредствено на равнище Европейски Съюз, като Horizon Europe, LIFE Programme, Innovation Fund и други
Какъв съвет бихте дали на дребните и междинните предприятия, които желаят да подобрят своята ESG продуктивност и да станат по-устойчиви?
Конкуренцията за запаси и възходящото осъзнаване на екологичните провокации, оказват трансформиращо въздействие върху потребителското държание, от време на време с много бързи темпове. С разрастващия се пазар на устойчиви артикули, бизнесите би трябвало да разпознават местата с благоприятни условия за нововъведения във всяка пазарна ниша и категория. Това би трябвало да става въз основата на рационални разноски, само че постоянно би трябвало да помним, че е по-евтино да влагаме сега, в сравнение с да се оправяме с следствията от ненавременните ни дейности в бъдеще.
Бих посъветвал всички компании да влагат в кръгови бизнес модели, което ще им даде резистентност на растежа и конкурентни преимущества. Бих ги посъветвал да бъдат новаторски, да внедряват нововъведения, да създават нововъведения, защото без никакво подозрение, точно нововъведенията са ключа към зелената промяна. Бих желал да ги съветвам да преглеждат тези вложения като вложения в бъдещето, освен икономическото, а като цяло на обществото и на планетата ни./
Г-н Таков, кои са най-големите провокации, които виждате във внедряването на ESG в дребните и междинните предприятия в България и по какъв начин бизнесът може да се оправи с тях?
В последните години сме очевидци на голям брой провокации за международната стопанска система и изобщо за света. Преминахме през тежка пандемична конюнктура, прекратени вериги на доставки, дефицит на съставни елементи и материали, висока инфлация, криза в избрани стопански системи, нарушени енергийни доставки и още доста фактори, които малко или доста се отразяват на всички МСП. В този ред на мисли, от време на време концепцията и концепцията за ESG стандартите и практики, сякаш остават на по-заден проект за фирмите, които имат да вземат решение комплицирани ежедневни въпроси, поради икономическите действителности. Казвам това, с цел да ви отговоря на въпроса с въвеждането на положителни практики, тъй като както знаем доста от тези фактори и стандарти нямат наложителен темперамент или той се вкарва доста постепенно и това ги слага на повърхност на която се срещат единствено с тези компании, които имат ясната визия и цел да бъдат по-екологични, по-социално виновни и по този начин да настроят корпоративната си политика, че да дават отговор на най-високите стандарти в бизнеса.
Това значи, че главните старания би трябвало да бъдат ориентирани точно към смяна на мисленето на мениджмънта на фирмите и техните умения и пълномощия да се оправят с провокациите, които държавните институции и обществото постановат и чакат. Няма спор, че се вижда песимизъм от страна на бизнеса към уговорките, които страните поемат за справяне с световното стопляне, защото те би трябвало да се преценяват с от ден на ден и повече условия и регулации. Тази отрицателна реакция на моменти е подбудена и от това, че тези задължения не се отразяват директно едновременно на фирмите, опериращи и произвеждащи на другите пазари по света и това може да сложи в неконкурентноспособна среда икономическите субекти.
Въпреки това, нямам никакво подозрение, че посоката, която е поета за справяне с световните закани за човечеството е вярна и това изисква координирани световни старания и решения. Ако би трябвало да отговоря с една дума какви са провокациите пред внедряването на ESG в фирмите, то това може би ще е думата – финансови, и то не тъй като става въпрос най-често за доста огромни вложения, а точно тъй като тези вложения не са първи приоритет за мениджмънта и той се бори с другите си по-належащи провокации пред бизнеса си. Мога да кажа, че всички нови вложения по-малко или повече са свързани с по-екологични и виновни решения, тъй като даже в случай че погледнем и технологиите се движат в тази посока, което е основна причина за новите решения в производствата.
В тази връзка мога да отбележа стратегиите, които има в Министерство на нововъведенията и растежа за софтуерна рационализация, иновационни планове и доста други с ясна устременост точно към подобен вид решения, поставящи фирмите с още една крачка напред в актуалната стопанска система. Също по този начин говорейки за ESG не съм сигурен дали е напълно ясно на фирмите какво тъкмо значи и къде се намират те в една да речем канара на показване. За това с изключение на повече информация към тях, ще би трябвало и повече информация от самите тях, а това става, посредством събиране на разнообразни данни от индустриалните им процеси.
Каква е ролята на Националната контактна точка във връзка с насърчаването на ESG практики измежду тези предприятия?
Насоките за отговорно бизнес държание на Организацията за икономическо съдействие и развиване са открити през далечната 1976 година и посредством признати правила и стандарти дефинират рекомендации в няколко посоки, като – околна среда, труд и индустриални връзки, човешки права, потребителски интерес и други Тези насоки са единствения многостранно координиран и обстоен кодекс за отговорно бизнес държание, с който държавните управления са поели ангажимент да предизвикват. Един от механизмите за това са Националните контактни точки (НКТ), които участват във всички 51 страни членки или присъединяващи се към Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
В нашия случай, в качеството ми на Изпълнителен шеф на Изпълнителната Агенция за поощряване на МСП, съм началник на НКТ, към която има основана работна група, включваща разнообразни министерства и институции, работодателски организации, синдикални и неправителствени организации. В рамките на този механизъм НКТ, една от значителните му функционалности е да преглежда по този начин наречените характерни случаи, подадени тъжби от заинтригувани страни през платформата, уеб страницата на НКТ (), твърдящи за случаи на осъществяване на дейности, несъвместими с рекомендациите, съдържащи се в Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
В този разказвателен смисъл, в който ви вкарах, отговорът на въпроса за връзката с ESG, то тя е доста тясна, както също по този начин и с корпоративната обществена отговорност (CSR), термини, които бизнесът чува постоянно от разнообразни трибуни на конгреси и институции. По създание те се преплитат на доста места и това е напълно обяснимо поради крайната цел на държавните органи, бизнеса и обществото. Ролята на НКТ по насърчаването на ESG също е директна, защото една от главните функции е точно да среща бизнеса с тези Насоки и положителни практики и да ги предизвиква да се придържат към тях.
Какви начинания или стратегии предлага Националната контактна точка, с цел да поддържа дребните и междинните предприятия в използването на екологични стандарти и практики?
Инициативите, които подхваща НКТ са точно в посока на промотирането измежду обществеността на Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, дружно със своите сътрудници в лицето на членовете на работната група. Тази година Насоките претърпяха и актуализация, която отразява всички провокации на деня, като последната такава е от 2011 година Тук мога да загатна и да поканя всички заинтригувани на събитие, което приготвяме по тематиката на 20 ноември тази година, като детайлности могат да се намерят на страницата на Агенцията. НКТ сама по себе си няма за цел да извършва стратегии и планове за поддръжка на внедряване на разнообразни стандарти и решения, а по-скоро да дава посока, която както загатнах е призната от най-развитите страни в света.
Какви са вашите упования за развиването на ESG в България през идващите години?
Моите упования са, че развиването на тематиката ще е възходящо и ще бъде подкрепено с финансови средства по разнообразни стратегии. Трябва да кажем, че в световната стопанска система е все по-важно фирмите да основават добавена стойност за всички по веригата на своя бизнес. Стандартите, разработвани в региона на околната среда, въпреки и не наложителни, са извънредно значими за конкурентоспособността на фирмите на другите пазари и включването им във веригите на доставки. Тези стандарти имат директно отношение към обезпечаване на сигурността на обществото като цяло, давайки насоки за по-добър надзор върху качеството на въздуха, водите, почвите, отпадъците, както и тяхното съкращаване и следващо преработване.
Несъмнено чакам и регулаторните режими на Европейско равнище да се усилват в идващите години и да слизат лека бавно от огромните корпорации към дребните и междинни компании. Трябва ясно да отчитаме задачите, които си е сложил света и в частност Европейски Съюз за декарбонизация на стопанските системи, както и периодите за тези цели.
Моделът за създаване на тактики и политики би трябвало да е взаимен сред политико правещите органи и фирмите, които не следват обичайна линейна стойностна верига от държавните управления – компании – консуматори. Разбира се, не би трябвало да се изключва и опцията от трагични световни проблеми, които да повлияят на осъществяването на тези цели и да слагат пред съществени тествания фирмите.
Като Агенция разбираща, както посоката, в която би трябвало да се движи стопанската система, по този начин и провокациите пред МСП, мислим за разнообразни стратегии и начинания, меки ограничения, които да изпълняваме, образования, конгреси, уъркшопи и други, по този начин и капиталови ограничения, които да подкрепят фирмите по пътя им на развиване. Сериозни запаси има планувани и по линия на разнообразни стратегии в Министерство на нововъведенията и растежа, които ще са разполагаем на компаниите и бих желал да ги прикани да бъдат дейни и да се възползват от съществуващите благоприятни условия освен по стратегиите налични тук, само че и тези, които са непосредствено на равнище Европейски Съюз, като Horizon Europe, LIFE Programme, Innovation Fund и други
Какъв съвет бихте дали на дребните и междинните предприятия, които желаят да подобрят своята ESG продуктивност и да станат по-устойчиви?
Конкуренцията за запаси и възходящото осъзнаване на екологичните провокации, оказват трансформиращо въздействие върху потребителското държание, от време на време с много бързи темпове. С разрастващия се пазар на устойчиви артикули, бизнесите би трябвало да разпознават местата с благоприятни условия за нововъведения във всяка пазарна ниша и категория. Това би трябвало да става въз основата на рационални разноски, само че постоянно би трябвало да помним, че е по-евтино да влагаме сега, в сравнение с да се оправяме с следствията от ненавременните ни дейности в бъдеще.
Бих посъветвал всички компании да влагат в кръгови бизнес модели, което ще им даде резистентност на растежа и конкурентни преимущества. Бих ги посъветвал да бъдат новаторски, да внедряват нововъведения, да създават нововъведения, защото без никакво подозрение, точно нововъведенията са ключа към зелената промяна. Бих желал да ги съветвам да преглеждат тези вложения като вложения в бъдещето, освен икономическото, а като цяло на обществото и на планетата ни./
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ