Спасените деца от Могилино получиха втори шанс за живот в Русе
" Изоставените деца на България " - документалният филм на BBC през 2007 година раздруса цяла България. Едва ли има човек, който би могъл да не помни фрагментите от вкъщи в Могилино.
Тези облици - на изоставени и невидими деца, дадоха началото на една огромна промяна - затваряне на домовете за деца и обезпечаване на различна грижа, близка до фамилната среда за всяко изоставено дете.
Така през 2008 година bTV и УНИЦЕФ стартираха плана " Великолепната шесторка " и смяната се случи. Сега децата от Могилино живеят друг живот — заслужен, спокоен, изпълнен с грижа и любов. Живот, който преди години изглеждаше невъобразим, само че е вероятен и поради феновете и вашата помощ, съобщи bTV.
2007 година - България беше разтърсена от разкритията на документалния филм на BBC " Изоставените деца на България ". Видяхме нашите деца – изтерзани, гладни, изолирани, в очакване на предначертания им край. Децата от Могилино се трансфораха в една от най-големите рани на българското общество и ни сплотиха, както в никакъв случай до момента.
Затова bTV с поддръжката на УНИЦЕФ започва плана " Великолепната шесторка ". Стотици хиляди българи се включиха в тази самодейност! С помощта на цяла България планът събра нужните средства, с цел да спасим нашите деца. Защото всяко едно дете има правото на детство, правото на заслужен живот и правото да бъде обичано.
Добре пристигнали в " Розовата къща ", в която към този момент 17 години седем избавени деца от Могилино получават грижа и обич. Все още в къщата ги назовават " децата ". Наталия е на 24 година, Сашо – на 29 година, Венцислава – на 24 година, Иванка – на 33 година, Калоян – на 24 година, Кристиян – на 24 година и Роси – на 30 година
Роси е на 13 години, когато е преместена в " Розовата къща ". Недохранена. Слаба. Незряща. Без да върви – не тъй като не може, а тъй като никой не ѝ е посочил по какъв начин да направи първата си крачка.
Но годините, прекарани в " Розовата къща ", и грижите, които Роси получава, съумяват да отмият белезите от Могилино. Но това, което същински трансформира децата и ги прави щастливи посвоему, е любовта, която получават там.
Цветанка Иванова, или просто баба Цеци за всички деца, работи като детегледачка в " Розовата къща “ през цялото време. Децата порастват и се трансформират пред очите ѝ.
Баба Цеци назовава " Розовата къща " собствен втори дом, а децата и сътрудниците – свое второ семейство. Радва се на всеки дребен прогрес, който вижда през годините.
Най-големият триумф за фамилията от " Розовата къща " е, че техните деца към този момент не са " невидими и изоставени ". Те са " забележими и обичани ".
Тази история ни демонстрира едно – че дружно дадохме път на смяната. Почти всички институции за деца с увреждания към този момент са закрити, а деца като Роси получиха късмет за заслужен живот.
Тези облици - на изоставени и невидими деца, дадоха началото на една огромна промяна - затваряне на домовете за деца и обезпечаване на различна грижа, близка до фамилната среда за всяко изоставено дете.
Така през 2008 година bTV и УНИЦЕФ стартираха плана " Великолепната шесторка " и смяната се случи. Сега децата от Могилино живеят друг живот — заслужен, спокоен, изпълнен с грижа и любов. Живот, който преди години изглеждаше невъобразим, само че е вероятен и поради феновете и вашата помощ, съобщи bTV.
2007 година - България беше разтърсена от разкритията на документалния филм на BBC " Изоставените деца на България ". Видяхме нашите деца – изтерзани, гладни, изолирани, в очакване на предначертания им край. Децата от Могилино се трансфораха в една от най-големите рани на българското общество и ни сплотиха, както в никакъв случай до момента.
Затова bTV с поддръжката на УНИЦЕФ започва плана " Великолепната шесторка ". Стотици хиляди българи се включиха в тази самодейност! С помощта на цяла България планът събра нужните средства, с цел да спасим нашите деца. Защото всяко едно дете има правото на детство, правото на заслужен живот и правото да бъде обичано.
Добре пристигнали в " Розовата къща ", в която към този момент 17 години седем избавени деца от Могилино получават грижа и обич. Все още в къщата ги назовават " децата ". Наталия е на 24 година, Сашо – на 29 година, Венцислава – на 24 година, Иванка – на 33 година, Калоян – на 24 година, Кристиян – на 24 година и Роси – на 30 година
Роси е на 13 години, когато е преместена в " Розовата къща ". Недохранена. Слаба. Незряща. Без да върви – не тъй като не може, а тъй като никой не ѝ е посочил по какъв начин да направи първата си крачка.
Но годините, прекарани в " Розовата къща ", и грижите, които Роси получава, съумяват да отмият белезите от Могилино. Но това, което същински трансформира децата и ги прави щастливи посвоему, е любовта, която получават там.
Цветанка Иванова, или просто баба Цеци за всички деца, работи като детегледачка в " Розовата къща “ през цялото време. Децата порастват и се трансформират пред очите ѝ.
Баба Цеци назовава " Розовата къща " собствен втори дом, а децата и сътрудниците – свое второ семейство. Радва се на всеки дребен прогрес, който вижда през годините.
Най-големият триумф за фамилията от " Розовата къща " е, че техните деца към този момент не са " невидими и изоставени ". Те са " забележими и обичани ".
Тази история ни демонстрира едно – че дружно дадохме път на смяната. Почти всички институции за деца с увреждания към този момент са закрити, а деца като Роси получиха късмет за заслужен живот.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ