Изобретяването на електрическата крушка през XIX век предизвикало истинска революция.

...
Изобретяването на електрическата крушка през XIX век предизвикало истинска революция.
Коментари Харесай

Вредите, които ни нанася светлинното замърсяване

Изобретяването на електрическата крушка през XIX век провокирало същинска гражданска война. В наши дни изкуственото осветяване е неделима част от живота ни.

Според изследване, осъществено преди няколко години, над 80 % от човечеството живее под висини, които са „ нечисти “ от изкуствена светлина. На пръв взор наподобява, че в това няма нищо неприятно. Истината обаче е друга.

Светлинното замърсяване в действителност предизвиква съществени проблеми, които се отразяват както на околната среда, по този начин и на нашето здраве.

Умора и проблеми със съня

През 2011 година група учени решили да проведат едно любопитно проучване, обвързвано с изкуственото осветяване. Те изложили няколко мишки на цикъл от 20 часа светлина и 4 часа мрачевина. Това неотложно се отразило на мозъчната им активност. Животните, които били сложени в специфични лабиринти, почнали да изпитват съществени усложнения с ориентацията. Освен това при някои мишки се забелязало затлъстяване и повишение на равнищата на инсулин и лептин.

How bad is light pollution? Ask an astronaut
— Forbes (@Forbes)
Всички живи същества, в това число и хората, имат „ вътрешен часовник “, наименуван циркаден темп. Въпросният биологичен развой предстои на акомодация и е с интервал на цикъла от към 24 часа. Той се демонстрира както при съществуване, по този начин и при липса на светлина. Системите, свързани с циркадния темп, реагират на въпросната светлина чрез пигмента меланопсин, намиращ се в човешката ретина. Те оказват огромно въздействие върху тялото ни и му дават указания по кое време да сме будни, по кое време да си починем, по кое време органите би трябвало да са по-активни, по кое време да се храним и така нататък

Нашите настроения, които в огромна степен зависят от производството на хормони, също са мощно повлияни от циркадния цикъл. Подобно на мишките в упоменатото проучване, изкуственото осветяване въздейства отрицателно и върху мозъчната ни активност. То води до поведенчески проблеми и разстройства на съня. Изследване, извършено през 2013 година, разкри, че изкуственото осветяване оказва влияние върху равнищата на мелатонин в телата ни, което ни кара да се усещаме изтощени и сънливи.

A growing list of Dark Sky Preserves in the U.S. is helping travelers find places with the least amount of light pollution—and the best stargazing
— National Geographic (@NatGeo)
Показателни са резултатите от следния опит: две групи доброволци били изпратени на къмпинг, където нямало изкуствена светлина. Те можели да разчитат само на Слънцето и на огъня, който си палели вечер. Едната група била формирана от хора, които обичали да се разсънват рано и били най-активни в утринните часове. В другата група пък имало само хора, които ненавиждали ранното ставане и предпочитали да си лягат късно. Само за няколко дни циркадните ритми на всички участници в опита се изравнили в сходство с продължителността на слънчевите часове. Според учените утринната унесеност, която мнозина изпитват, е породена главно от изкуственото осветяване, което пречи на този натурален цикъл.

Стряскащи предизвестия

Светлинното замърсяване се е трансформирало в толкоз сериозен проблем за човешкото здраве, че преди няколко години Американската здравна асоциация го разгласи за причина за редица болести. Резултатите от десетки изследвания сочат, че изкуствената светлина потиска имунната ни система. Експертите също по този начин пресмятат, че в случай че бъде направена ефикасна стратегия за нейното понижаване, единствено в Съединени американски щати могат да бъдат спестени по над 10 милиарда $ всяка година.

Съветът на Европа на собствен ред предизвестява, че светлинното замърсяване е обвързвано с повишение на случаите на диабет, меланхолия, затлъстяване и затруднена централизация. То може да докара до проблеми с развиването на циркадния темп при новородени. Много лекари сигнализират, че светлинното замърсяване е изключително рисково за дамите, защото усилва риска от рак на гърдата. Проучване, извършено през 2001 година, откри, че работата на нощни смени води до растеж на случаите на това заболяване.

Изкуствената светлина – рискова за животни и растения

Светлинното замърсяване е сериозен проблем освен за хората. То оказва отрицателно въздействие и върху околната среда. Примерите в това отношение са доста – изкуствената светлина забавя растежа на коралите, а доста птици губят ориентировка. Тя също по този начин обърква новоизлюпените костенурки в крайбрежните региони, които употребяват лунната светлина, с цел да се ориентират накъде да поемат. Осветлението на хотелите и заведенията обаче постоянно ги заблуждава и вместо към водата те потеглят към сушата, където вероятността да намерят гибелта си е доста по-голяма.

Increased fishing, tourism and construction have left fewer safe nesting grounds for Senegal's turtles. But the global health crisis restrictions, which led to darker beaches with less light pollution, has had a positive impact on the turtles
— Reuters (@Reuters)
Всеки знае, че светлината притегля насекомите. Някои от тях също употребяват Луната като ориентир, а лампите ги объркват. Това, че те обикалят неуморно към източниците на изкуствена светлина, в действителност има гибелен резултат. Причината е, че те безусловно остават без сили, а на идващия ден доста от тях умират или биват изядени от хищници. Ентомолозите предизвестяват, че това може да докара до изгубването на цели типове.

Има и още един проблем – заразните заболявания. Насекомите, които ги придвижват, са привлечени от изкуствената светлина в обитаемоте места. В резултат вероятността да заразят някой човек нараства. Пример в това отношение са комарите, пренасящи малария.

Особено тежко наранени от казуса със светлинното замърсяване са прелетните птици. Те употребяват Слънцето, Луната и нощното небе, с цел да се ориентират в каква посока да летят. Ярките светлини на градовете обаче ги примамват, вследствие на което те губят ориентировка и постоянно се удрят в здания, вследствие на което умират или стават лесна плячка за хищниците. Преди няколко години небостъргачът „ Джон Ханкок “ в Чикаго (това е четвъртата най-висока постройка в Съединени американски щати. Тя се извисява на цели 344 метра над земята) изгаси изцяло светлините си в опит да избави хиляди животни. По публични данни, когато осветлението е включено, всяка нощ в зданието се удрят по към 1500 птици по време на тяхната миграция.

Флората също страда от светлинното замърсяване. Изследване от 2017 година откри, че растенията, които се намират покрай улични лампи, нощем биват опрашвани доста по-малко и дават по-малко плодове спрямо други представители на същия тип, които не са осветени. Освен това с намаляването на количеството слънчева светлина, което дърветата получават през есента, фотосинтезата се забавя. За да понижат потреблението на сила и да оцелеят през зимата, те изхвърлят листата си. Нощното осветяване обаче на процедура удължава деня за доста растения, вследствие на което те не минават в положение на покой и губят огромни количества сила, което заплашва тяхното битие.

Още от създателя:
Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР