Износът на перки от акули от ЕС е намалял с над 30 на сто през 2025 г. след рекордната 2024 г., сочат данни на Евростат
Износът на перки от акули от Европейския съюз към страни отвън блока е намалял доста през 2025 година след рекордната 2024 година,.
През предходната година Европейски Съюз е изнесъл 2700 тона перки от акули на стойност 44,8 млн. евро. В съпоставяне с 2024 година размерът на износа е понижен с 15,2 на 100, а цената - с 31,3 на 100.
Спадът е реалност след внезапно нарастване сред 2023 и 2024 година, когато размерът на износа се усили от 1500 тона до 3100 тона, а цената набъбна с 91 на 100 до 65,3 млн. евро. Така 2024 година се трансформира в рекордна година за търговията с перки от акули в Европейски Съюз.
Данните демонстрират, че след 2019 година износът е намалявал четири следващи години, достигайки най-ниското си ниво през 2023 година Според Евростат това се дължи главно на рестриктивните мерки, свързани с пандемията от КОВИД-19, които са засегнали както доставките в Европейски Съюз, по този начин и търсенето в Азия. Китай да вземем за пример отстрани рестриктивните мерки си едвам в края на 2022 година
В края на 2023 година беше обновена Конвенцията за интернационална търговия със застрашени типове дива флора и фауна (CITES), като към листата в Приложение II бяха добавени 60 типа акули. Това докара до по-строги условия за документи и засилен интернационален надзор върху търговията.
Според Евростат спадът през 2025 година може да демонстрира връщане към по-нормални търговски нива на фона на засиления мониторинг в Европейски Съюз. Част от ограниченията включват въвеждането на нови продуктови кодове за следене на най-търгуваните типове, измежду които синята акула и късоперката мако (Isurus oxyrinchus).
Европейски Съюз внася и перки от акули, само че в доста по-малки количества. През 2025 година вносът е възлизал на 20,2 тона на стойност 0,3 млн. евро. И размерът, и цената понижават по отношение на 2023 година, когато са импортирани 66,9 тона за 1,2 млн. евро.
Основната част от износа през 2025 година е била под формата на замразени перки от акули на стойност 40,3 млн. евро, което съставлява близо 90 на 100 от общата стойност. Пушените, сушени, осолени или консервирани в саламура перки от акули са формирали 9,3 на 100 от износа.
При замразените перки 97,2 на 100 от търговията е била със синя акула, а останалата част - с късопера мако. При пушените, сушените и осолените артикули делът на синята акула е 81,7 на 100, а на късоперката мако - 18,2 на 100.
Основните пазари за износа остават азиатските страни. Най-големи дестинации през 2025 година са били Сингапур с 41,5 на 100 от цената на износа и Китай с 40,9 на 100. Следват Хонконг с 12,8 на 100, Япония с 2,5 на 100 и Виетнам с 1,1 на 100.
През 2024 година Сингапур е изпреварил Китай и се е трансформирал в най-големия сътрудник на Европейски Съюз при износа на перки от акули.
През предходната година Европейски Съюз е изнесъл 2700 тона перки от акули на стойност 44,8 млн. евро. В съпоставяне с 2024 година размерът на износа е понижен с 15,2 на 100, а цената - с 31,3 на 100.
Спадът е реалност след внезапно нарастване сред 2023 и 2024 година, когато размерът на износа се усили от 1500 тона до 3100 тона, а цената набъбна с 91 на 100 до 65,3 млн. евро. Така 2024 година се трансформира в рекордна година за търговията с перки от акули в Европейски Съюз.
Данните демонстрират, че след 2019 година износът е намалявал четири следващи години, достигайки най-ниското си ниво през 2023 година Според Евростат това се дължи главно на рестриктивните мерки, свързани с пандемията от КОВИД-19, които са засегнали както доставките в Европейски Съюз, по този начин и търсенето в Азия. Китай да вземем за пример отстрани рестриктивните мерки си едвам в края на 2022 година
В края на 2023 година беше обновена Конвенцията за интернационална търговия със застрашени типове дива флора и фауна (CITES), като към листата в Приложение II бяха добавени 60 типа акули. Това докара до по-строги условия за документи и засилен интернационален надзор върху търговията.
Според Евростат спадът през 2025 година може да демонстрира връщане към по-нормални търговски нива на фона на засиления мониторинг в Европейски Съюз. Част от ограниченията включват въвеждането на нови продуктови кодове за следене на най-търгуваните типове, измежду които синята акула и късоперката мако (Isurus oxyrinchus).
Европейски Съюз внася и перки от акули, само че в доста по-малки количества. През 2025 година вносът е възлизал на 20,2 тона на стойност 0,3 млн. евро. И размерът, и цената понижават по отношение на 2023 година, когато са импортирани 66,9 тона за 1,2 млн. евро.
Основната част от износа през 2025 година е била под формата на замразени перки от акули на стойност 40,3 млн. евро, което съставлява близо 90 на 100 от общата стойност. Пушените, сушени, осолени или консервирани в саламура перки от акули са формирали 9,3 на 100 от износа.
При замразените перки 97,2 на 100 от търговията е била със синя акула, а останалата част - с късопера мако. При пушените, сушените и осолените артикули делът на синята акула е 81,7 на 100, а на късоперката мако - 18,2 на 100.
Основните пазари за износа остават азиатските страни. Най-големи дестинации през 2025 година са били Сингапур с 41,5 на 100 от цената на износа и Китай с 40,9 на 100. Следват Хонконг с 12,8 на 100, Япония с 2,5 на 100 и Виетнам с 1,1 на 100.
През 2024 година Сингапур е изпреварил Китай и се е трансформирал в най-големия сътрудник на Европейски Съюз при износа на перки от акули.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ