Изневярата е като удар под кръста. Боли жестоко, страшно е,

Изневярата е като удар под кръста. Боли грубо, ужасно е, обидно е. Светът се срутва пред очите ви. Иска ви се да крещите, да се удряте в стената, да изпратите всичко по дяволите. Или може би да простите и да започнете изначало? Какво да вършиме?

Първо, дайте си пролонгация

Не вземайте прибързани решения. Прекалено мощни са страстите ви, а те са неприятни съветници. Поемете си мирис, охладете се. Дайте си време да се осъзнаете, да осмислите случилото се. Седмица, две - колкото е належащо. Да няма бързане, поучават психотерапевтите.

Изяснете си обстановката

Говорете с колегата си. Без крясъци или нервности, умерено. Нека ви опише по какъв начин се е случило. Еднократна ли е била аферата, дълготрайна ли? Каква е била повода? Иска ли да избави връзката ви? Вслушвайте се освен в думите, само че и в интонациите, наблюдавайте езика на тялото му.

Погледнете истината в очите

Изневярата не се появява от нищото. Често е признак на проблеми в връзките на една двойка. Спомнете си по какъв начин са се развивали нещата преди сред вас. Имало ли е кавги, пропуски, различия? Не е елементарно да признаете своята роля в случилото се. Но честността със себе си тук е доста нужна.

Решете какво желаете

Да простите или да си тръгнете е ваш избор. Какъв е вашият приоритет - връзката или гордостта? Всеки взема решение самичък. Ето защо би трябвало да помислите:

Изневярата не е краят

Да, боли и е непоносимо. Но хората вършат неточности. Ако възприятията са живи и желанието да бъдете дружно е по-силно от недоволствата - можете да дадете втори късмет. При изискване, че сътрудникът е осъзнал, че откровено се разкайва и е подготвен да работи върху себе си.

Да простиш не значи да забравиш

Ако решите да останете дружно - пригответе се за дълго пътешестване. Доверието ще би трябвало да се възвръща от нулата. Ще има прояви на яд, на ревнивост, на болежка. Справянето с тях е работа за двама. Нужно ви е доста самообладание, обич и откровено предпочитание да преодолеете всичко.

Понякога единственият излаз е да си тръгнеш

Ако прошката не е за теб, не се насилвай. По-добре е да обърнеш друга страница, в сравнение с да живееш непрекъснато с възмущение и съмнение. Заслужаваш връзка без неистини. Не се опасявай да започнеш изначало, даже и да си сама. Предстоят ти още доста хубави неща.

Freepik Грижи се за себе си

Каквото и да решиш, сега най-важният човек за теб си ти самата. Не се затваряй зад четири стени. Срещай се с другари, разхождай се, прави обичаните си неща. Можеш даже да отидеш някъде, да смениш ситуацията.

Не се опасявай да поискаш помощ

Понякога болката от измяната е прекомерно мощна. Не виждаш излаз, отказваш се - това е обикновено. В такива моменти не е срамно да поискаш помощ. Приятели, семейство, психолог - не оставай сама с бедата. Винаги ще се намерят хора наоколо, които ще ти подадат рамо.

Помнете! Животът продължава

Да, в този момент изпитваш адска болежка. Изглежда като че ли целият свят се е срутил и няма бъдеще. Това не е правилно. Ще се оправиш. Ще оцелееш и ще станеш по-силна. Ще откриеш нови запаси в себе си, ще се отвориш за нови благоприятни условия. Може би даже ще срещнеш нова обич - кой знае?

Най-важното е да не се отказваш. Да, мъчно е. Да, ужасно е. Но ще се оправиш с всичко. Ако не през днешния ден, то на следващия ден болката ще отшуми. Слънцето ще изгрее още веднъж. И ще продължиш напред - към нови наслади, фантазии, завършения. Без изменничества и неистини - към същинското си благополучие. Заслужаваш го – припомняй си това.

Източник: b17