Изнервени политици решиха, че празното място на властта е присвоено,

Изнервени политици взеха решение, че празното място на властта е присвоено, и припознаха в премиера нов Людовик ХVI, който да отиде на ешафода В България е налице дълготраен крах на политическата просвета. Всяка партия се стреми да извлече от обстановката свои изгоди за новите избори. Демокрацията, оставена на себе си, се трансформира в робия. Реваншизмът е неверна система. Някой би трябвало да даде различен звук, само че кой да бъде той? - Възстановен ли е духът на парламентаризма в България в 45-ото национално заседание, проф. Знеполски? - Обстановката в новото Народно заседание освен не се отличава от предходните парламенти, само че даже картината е по-тъжна. Критиците на ГЕРБ пропуснаха опцията да покажат какво са имали поради под “действащ парламент ” или “парламентарна република ”. Те освен не сложиха “ново ” начало, а отхвърлят да беседват с една трета от народните представители и даже обявиха, че партията им би трябвало да бъде заличена. Вместо упования от гласоподавателите политически разговор и незабавно лъчение на държавно управление, се раздухва дух на ненавист и се вършат опити Народното събрание да изземе функционалностите на изпълнителната власт. За разлика от тоталитаризма, който отхвърля всякаква опция за спорове, демокрацията е система, която се реализира в конфликтите; те са път към опция за еволюция на обществото и за смяна. Само че казусът е в мярката, в рамките на спора. Докъде може да се отиде в антагонизма с другия? Ако рецензиите водят до цялостното му отричане и до опит за “изчегъртването му ”, се нарушават други фундаментални правила на демокрацията - решаването на споровете посредством разговор и полемика, желанието за живот дружно, стремежът към консенсус по пътя на търсенето на работещи взаимни отстъпки. Реваншизмът е неверна тактика, някой би трябвало да даде различен звук, само че кой ще бъде той? Всъщност същинският проблем на парламентаризма не е в това, че някой от изпълнителната власт не се отнася с уместно почитание, а в самите депутати както от ръководещото болшинство, по този начин и от опозицията, които сами не почитат себе си. Приемайки да бъдат част от партийните машинки за гласоподаване и лишавайки се от личен глас, те от дълго време не съставляват ползите на региона, от който са определени, а на партията, която ги е направила депутати. Тяхното безмълвие или програмирано говорене е в основата на ниския рейтинг на Народното събрание. Но това ни води към сложния проблем за характера на изборната система. - Фронтът против ГЕРБ не е ли търсене на реванш за неговото предходно държание? - Имам явен спомен за всички минали парламенти и не виждам разлика сред техния метод на работа и работата на 44-ото национално заседание. Още повече че така наречен нови партии не са били показани в него, с цел да си го връщат. Във всяка страна от момента, в който Народното събрание излъчи законно държавно управление, главните решения се взимат от изпълнителната власт, която ги узаконява посредством гласоподаване, обезпечено от депутатите на съответната партия или коалиция. Опозицията нищо не може да направи, в случай че няма предпочитание за разговор и търсене на консенсус. Парламентът е просто мястото, където властта символно е споделена, доколкото може да издига разнообразни оферти, които да убедят ръководещите, или да задава неуместни въпроси и да подлага на критика, с оглед да ги възпре от избрани дейности. В нашия парламент нормално не става по този начин. Налице е дълготраен крах на политическата просвета. Всъщност нея в никакъв случай не я е и имало. От първия му ден след смяната през 1989 година беше загърбена ритуалността на тази славна буржоазна институция и беше вкаран плебейският език на улицата. Решенията на министър-председателя може да бъдат оспорвани, само че постът му би трябвало да бъде почитан и това би било израз на самоуважението ни като българи. И тук е двойната виновност - и на Борисов, и на опозицията. От една страна, министър-председателят е канен в Народното събрание не с цел да се води политически разговор с него, а с цел да бъде обиждан и упрекван. Чудно ли е тогава, че, въпреки това, неговият метод да отговори е цялостното игнориране на Народното събрание. И двете държания са деструктивни, само че взаимно определящи се. Това е обаян кръг. Все отново имаше моменти, в които Борисов се е показвал по-диалогичен, по-склонен за отстъпки. Спортистът в него го прави по едно и също време нападателен политически конкурент, стремящ да се наложи непременно, и в това време в политик с прочут усет към чистата игра. Два образеца: великодушното преотстъпване на службата омбудсман на Мая Манолова или даже жестът да предложи на опозицията в лицето на госпожа Нинова поста ръководител на Народното събрание. Тя напълно неправилно го изтълкува като опит “да я купи ” и експлоатира своя отвод като висша добродетел до ден сегашен. В новото Народно заседание на никого не му пристигна мислено да направи даже този “елементарен ” жест. - Какво е положението на партиите в Народното събрание в светлината на първата работна седмица? - Картината е до известна степен парадоксална: цялостна раздробеност на тактиките на обособените партии под покривалото на сплотяващата анти-ГЕРБ тактика. В търсене на неосъществим компромис всяка партия се стреми да извлече от обстановката свои изгоди с оглед близки нови избори. “Има подобен народ ” е потопен в загадъчно безмълвие, което може да прерасне в цялостна обърканост, а осъществените в незабавен порядък промени в изборните правила имат все по-малък късмет да му донесат стремежи резултат. На негов тил групировката към Мая Манолова и “отровното трио ” преследва фантазията за място във властта, в този момент или в идващото разпределяне, позиционирайки се в общественото пространство посредством интензивно произвеждане на думи и кавги, в качеството на неоправдан представител на една несъществуваща коалиция. Корнелия Нинова, танцувайки с групата над натрупа на поваления победител, се надява да заличи “петното ” на систематична партия, което справедливо, заради възрастта си, носи столетницата, и да избави поста си, в който се е вкопчила. Движение за права и свободи в новата обстановка съзря късмет да излезе от облика на демонизиран политически индивид, помагайки, доколкото може, клеймото да отиде при различен. “Демократична България ”, най-малко в лицето на Христо Иванов, се стреми ненапълно да резервира политическото говорене и е единствената партия, която се надява, че всички идни взаимни отстъпки ще си костват, в името на една хипотетична “дълбока ” смяна. Не е ясно обаче какви за тях ще бъдат негативите от мълчанието или свръхговоренето на сътрудниците им. ГЕРБ е най-предвидим и съответен в приемането на ролята си на съпротива. - Какво може да чакаме от плаващите болшинства? - Едно е несъмнено - че в търсенето на безпринципно съдействие и коалиране се губи политическият профил на партиите. Всички стартират да си наподобяват, да се държат по еднакъв метод. Странен е този ентусиазъм за тичане от облика на “системна ” партия и превръщането им в несистемни играчи. Безсмислен е поривът да подражават на Слави Трифонов и неговото войнство. На тях, в случай че останат в политиката, им следва да извървят дълъг път, който партии като Българска социалистическа партия, Съюз на демократичните сили, ДСБ, ГЕРБ и Демократична България са към този момент извървели в една или друга степен. Несистемните партии залитат по така наречен директна народна власт или народна власт на масите. В исторически проект експлоатирането на сходни тежнения са довеждали до трагични резултати и сметката нормално е плащал народът. Няма нещо по-неуловимо от понятието народ и теоретиците на демокрацията от дълго време са посочили повода за това: народът е по едно и също време незаобиколим политически принцип и доста проблематична обществена действителност. Само представителната народна власт, олицетворена от партии с конкуриращи се стратегии, може да подсигурява демокрацията. Още в Древна Гърция се знае, че демокрацията, оставена сама на себе си, приключва в робия. - На какво се дължи тази неотстъпчивост към ГЕРБ и по-конкретно към Бойко Борисов? - В последните месеци чухме разнообразни пояснения - множеството от тях позоваващи се на съответни политически и административни практики. Ако сложим въпроса в подтекста на 30-годишния интервал, ще забележим, че аргументите са по-дълбоки и насочват към крехкостта на новата ни народна власт и двусмисленото отношение към понятието “власт ”. Един от значимите представители на актуалната политическа просвета беше определил демокрацията като политическа система, чийто принцип е “празното място на властта ”. За разлика от монархията, където има символно идентифициране на властта с тялото на краля, в демокрацията никой не може да заеме трайно мястото на властта. И се появяват един субект и една партия, които на фона на досегашната бързопреходност на държавните управления заемат празното място повече от 10 година Към това се прибавя и стилът на ръководство - съсредоточаване на решенията във върха, недооценяване на ролята на ритуалността на парламентарния живот и най-важното, “отелестяване ” на властта посредством солидното физическо тяло на водача, посредством непрекъснатото придвижване на това тяло в пространството и спонтанни минисцени на “срещи с народа ”. Ето за какво изнервени политици - в Народното събрание или дълго преседели на аварийна пейка, вземат решение, че празното място на властта е присвоено и съвсем почти припознаха в Борисов нов Людовик ХVI, който би трябвало да бъде изпратен на ешафода, с цел да може да се изпразни мястото. - Това не е ли прекомерно психически претекст? - Шаржирам, несъмнено, само че това е действителната обстановка. Виждаме, че в Германия след няколко мандата извънредно рационалната и обичана Меркел, стартира да омръзва и слиза от сцената. Същото бе във Англия, където торите се разпалиха против дългото ръководство на доста сполучливата Маргарет Тачър. В демокрацията продължителното свързване на една персона с властта буди отрицание. Нещо сходно се случва и в България. Наистина нуждаем се от ново ниво на развиване, само че ръководството на Бойко Борисов е едно от най-успешните до момента в стопански проект, сътвори сигурност и предвидимост на живота, които липсваха преди. И в това време заради дългото заемане на празното място на властта Борисов се оказва комфортна фигура да бъде претрупан с виновността за всичко несвършено до момента. Изглежда, продължителността на престоя във властта дава опция по-ясно да се откроят дефицитите, включително и във връзка с задълбочаването на демократизирането на институциите и на публичния живот. Впрочем днешната политическа обстановка демонстрира, че “празното място на властта ” слага проблеми освен при неговото запълване, само че и когато остане празно, когато няма явен политически индивид за заемането му. Тогава се появяват нелегитимни искания. Маргинални политически фигури и групи завладяват освободената сцена и стартират да я запълват със самоцелна интензивност в търсене на добавена политическа стойност. В тази обстановка на “празнота ” се прави интензивно вложение в репрезентации, които могат да доведат до най-нежеланото - безпорядък и краен нихилизъм. Но страната не може да си разреши лукса на непрекъснати “нови начала ”, нуждае се от последователност и надграждане там, където има нещо положително, нещо реализирано. Голото отричане, апелите за тотална чистка в администрацията не могат да доведат до нищо потребно. - Какви неточности позволи Бойко Борисов? - Едва ли има непогрешим човек - още повече политик във властта. Има разнообразни неточности - разбираеми и възможни и такива с тежки последици. Безспорно, Борисов има мощна политическа вътрешен глас и тя му разрешава да се ситуира сполучливо в една или друга обстановка, изработвайки подобаващи тактики. Но той има една капитална стратегическа политическа неточност - не съумя да резервира и развие партньорството си с ДСБ или с така наречен градска десница. За него те бяха по-скоро съперници, които той можеше да обезврежда с привличане в ръководството, вместо да види в тях късмет да компенсира неналичията в личната му партия. Не сътвори предпоставки за превръщането на ДСБ в равносилен самостоятелен индивид във властта, чийто глас се чува, чиито оферти за промени се разискват съществено. Подобна значима тактическа неточност позволиха Съюз на демократичните сили и Иван Костов преди години, когато отхвърлиха да влязат в коалиция със спечелилото изборите Национална движение „Симеон Втори" и освободиха терен за неразбираеми подмолни сили, които се възползваха от цялостната некомпетентност на Симеон Сакскобургготски за родната обстановка. Във властта Съюз на демократичните сили щеше да има опция да играе водеща роля и да наложи доста от своята стратегия. Това са две решения, които в друго време и по разнообразни аргументи дефинираха бъдещата политическа несигурност в България. - Не забравяме ли главните обвинявания в корупция? - По отношение на говоренето за корупция съм малко внимателен. Не тъй като съм доверчив и считам, че в България няма корупция, само че когато приказваме за нея, би трябвало да имаме поради началото на зараждането ѝ, на стартирането на дълбоки пипала в обществото, както и за основаните от носителите ѝ трайни канали. Не имам вяра в появяването на левент, който ще пристигна и ще ѝ постави край. Проблемът е в последователното - година след година, ограничение. Тя не може да бъде отстранена коренно, тъй като, както демонстрира опитът на развитите демокрации, самата икономическа система на свободна конкуренция я поражда. Има и различен проблем - за значимата разлика сред публичното чувство за корупция и самата корупция. Няма да сбъркаме, в случай че кажем, че предизборното политическо говорене основава чувството за корупция, а чувството за корупция на собствен ред се трансформира в причина за корупция. Политическото говорене за корупцията би трябвало да се разграничава от предизборното говорене. През годините сме чували какви ли не голословни обвинявания в корупция към всички ръководещи до момента - спомнете си Г-н 10 % и така нататък В това отношение евентуално гоним международния връх. Отговорният политик, който желае да резервира престижа на държавните институции, би трябвало да приказва след деликатно следствие, с съответни доказателства и обстоятелства, съответно предоставени на съответните правни управляващи. А и по този въпрос българската досетливост доближава виртуозност: когато нарочиш по едно и също време изпълнителната власт и правосъдната система за корумпирани, тогава към този момент няма съдия, който да реши проблема. Остава свободното говорене. Предполагам, че като всеки различен ръководещ, оказал се във властта, и Бойко Борисов е получил някаква визия за формите и размерите на корупцията. Защото дружно с властта я е получил в завещание. Слабата демократична политическа система на България се ражда в силовото поле на разнообразни зависимости. Понякога евентуално самата непоклатимост на властта е зависела от примиряване - с илюзията, че това е краткотрайно - с едни или други субекти на корупцията. Видяхме какви запаси за въздействие има и какви неприятности може да аргументи даже един преследван от закона олигарх в заточение. Май че са и двама. Умножете тези неприятности по 10... Има борби, които може да се завоюват единствено последователно. Ако приказваме за неточности, може би една от грешките на Борисов е, че при явен блян за ограничение на нерегламентираните сили за влияние върху политиката и стопанската система не е бил задоволително убеден в личните си сили и не е потърсил съдружници, на които да се опре. И въпреки всичко да не забравяме, че усетил се по-сигурен във властта, той предприе редица значими ограничения - в никакъв случай толкоз богати и авторитетни хора не са имали неприятности със закона, както през днешния ден. Нямам възприятието, че срещна огромна политическа поддръжка за това. Новите политици във властта да не не помнят, че хората ще желаят да знаят какво ще се случи на следващия ден със започнатите по негово време каузи. - Какъв е най-хубавият излаз от тази обстановка? - Ако се отиде към нови избори, всички партии, претендиращи за властта, би трябвало ясно да изложат съответни и реалистични стратегии, средствата за тяхното осъществяване и да изискат упорито от гласоподавателите мандат за реализирането им. При нова патова обстановка да загърбят персоналните връзки и пристрастености, революционната неотстъпчивост и да се върнат към политическото говорене и да покажат дарба за разговор и намиране на потребни за обществото решения.