Изненадващото нападение на Хамас срещу Израел в събота предизвика откровена

Изненадващото нахлуване на Хамас против Израел в събота провокира откровена война сред Израел и Палестина с равнища на принуждение, невиждани от десетилетия. FRANCE 24 беседва с Ами Аялон, някогашен шеф на израелската работа за национална сигурност Шин Бет, с цел да разиска какво се случва на място и по какъв начин може да се развие спорът.

Нов епизод на засилено принуждение стартира в Израел и Палестина тази седмица с нахлуване от палестинската терористична група Хамас в Израел и израелско възмездие в Газа, при което общият брой на жертвите набъбна до хиляди.

В Израел и по света мнозина бяха шокирани както от изключителната грубост на офанзивата на Хамас, по този начин и от обстоятелството, че националните служби за разузнаване и сигурност не са планували намесата, при която стотици бойци навлязоха в Израел по суша, море и въздух.

Насилието се усложнява от отговора на Израел в Газа; палестинският анклав до момента е бил ударен с 6000 бомби, заяви израелската войска в четвъртък, а доставките на електричество, газ и вода са прекратени.

Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху даде обещание да унищожи Хамас и се чака израелската войска скоро да стартира сухопътна атака в палестинската територия. Има също опасения, че възходящото напрежение може да се популяризира в по-широкия район.

FRANCE 24 беседва с някогашния шеф на израелската работа за национална сигурност Шин Бет, Ами Аялон, с цел да разиска отговора на Израел на офанзивата, военните дейности в Газа и вероятностите за районен спор.

Израел даде обещание да унищожи Хамас след нападението в събота. Смятате ли, че това е добра тактика за сигурност? И допустимо ли е?

Задържането на Хамас от другата страна на границата не е задоволително. Трябва да унищожим военния потенциал на Хамас. Днес виждам, че това е единственият метод.

Но когато споделяме, че нашата война е против Хамас, би трябвало да прибавим, че не е против палестинския народ, а Израел не споделя това. Нашето държавно управление не признава палестинците като народ.

Докато има спор, няма да реализираме съглашение и няма да забележим непоклатимост.

Трябва да сме подготвени да приказваме с всеки палестински водач, който приема съществуването на Израел като страна и да стартираме да преговаряме въз основа на Арабската мирна самодейност.

Трябва да се отървем от политическата и военна мощност на Хамас и това ще бъде доста, доста принуждение. Но какво следва? След това Израел би трябвало да каже, че не желае повече да управлява палестинците. Трябва да стартираме да възраждаме концепцията за две страни, една до друга.

Това е моята фантазия, само че разбирам, че настоящето и евентуално бъдещото държавно управление няма да я одобри. Сега съм на 78 години. Сигурно няма да се случи през живота ми, само че би трябвало да стартираме. Това, което виждаме към нас, е извънредно, само че във всеки спор има опция.

Колко рискова е наземната атака, която Израел наподобява приготвя в Газа?

Много рисковано. Много хора ще умрат. Много израелски бойци и още доста палестинци, само че нямаме друга опция. Другият вид – Хамас да продължи да живее от другата страна на границата – е недопустим.

Повечето от шефовете на Shin Bet са виновни за съветването на държавното управление по отношение на тероризма и от години казвахме, че Израел не може да приказва с Хамас. Това е фундаментална радикална организация, която не утвърждава съществуването на Израел като страна и ще направи всичко, с цел да ни унищожи.

[Атаката на Хамас] беше сигнал за пробуждане, който беше толкоз мъчителен, че нямам думите на британски или иврит, с цел да опиша възприятията в Израел в този момент.

Израел можеше да направи нещо [различно] по-рано. Можехме да се опитаме да овластим палестинската власт и да понижим силата на Хамас, само че направихме противоположното.

Газа се приготвя за сухопътна атака, само че може ли Израел да реализира задачите си?

Говорейки за настроенията в Израел в този момент, беше обявено, че е имало израелско разузнаване и сигурност провали, които разрешиха офанзивата на Хамас да се случи. Колко уверени могат да се усещат израелците, че същия тип офанзива няма да се повтори?

Има разлика сред отбрана и сигурност.

Защитата е нещо, което можете да измерите. Израел искаше да реализира повече отбрана против атакуващи ракети, по тази причина построихме Железния купол. Вложихме пари, имахме страхотни мозъци да разработим тази технология и можем да измерим входа и изхода. Дава ни равнище на отбрана от към 95 до 97 % против атакуващи ракети.

Когато става въпрос за сигурност, това е изцяло друго, тъй като сигурността е това, което чувствате. Отговорът на сигурността идва от културата. Ролята на водачите е да основат убеденост и да дадат възприятие за сигурност на хората.

Израел е предпазен повече от всяка друга страна като цяло, само че еврейският народ не се усеща сигурен. Ако попитате за какво, някои хора стартират да приказват за преди 2000 години, когато Вторият еврейски храм е бил опустошен [от римляните], някои приказват за испанската инквизиция или Холокоста или историята с арабите...  

Това, което не разбираме е, че... военните в никакъв случай няма да ни обезпечат сигурност. Армията може да ни защити; не може да ни обезпечи. И в нашия обществен спор ние не разбираме разликата.

Какво ще кажете за отчетите, че Израел е пренебрегнал предварителни предизвестия за сигурност от Египет и ранните отчети на място, че тази широкомащабна офанзива е на път да се случи?

Ясно е, че нашата политическа политика [спрямо Палестина] беше изцяло неправилна и че имаше разследващи и оперативни провали.  

Това е идентично с това, което се случи преди войната Йом Кипур. Беше ясно, че отиваме на война, имахме предложение за мир на масата и не бяхме подготвени да го обсъждаме. (Бележка на редактора: В навечерието на войната Йом Кипур през 1973 година израелското разузнаване отхвърли придвижването на египетски и сирийски войски покрай границата преди изненадващо нахлуване, координирано от двете страни. Войната беше част от продължаващо израелско-арабско спор, по време на който Израел в началото отхвърли египетско спокойно споразумение – първото обществено препоръчано на Израел от арабско правителство)

От 1947 година до 2023 година: Проследяване на комплицирания, драматичен израелско-палестински спор

Но в случай че някой ви каже на следващия ден, че ще бъдете атакуван от Хамас, само че всичките ви офицери от разузнаването ви споделят, че няма признаци, вие ще слушате всички специалисти към вас. Толкова доста желаете да го видите като истина.

На тези [сигурни] срещи хората са склонни да не задават въпроси. Това е срещу културата на организацията.

Съществува този мит, че Израел е несломим с помощта на силата на своето разузнаване и служби за сигурност. Тази концепция към този момент мъртва ли е?

Със сигурност е развален. Може да се поправи, само че ще отнеме доста време.  

Възпирането е основният фактор в защитата на Израел и ние губим своето въздържане. Досега всички се опасяваха от Израел и това беше огромно преимущество. Когато загубим възпирането си, това съставлява огромна, огромна опасност, тъй като живеем в доста рисков район, който не прости слабостта.

Израел също не прави задоволително в района. Ние приказваме с всички наши съседи на езика на военните и те ни възприемат като военна мощ, само че би трябвало да приказваме два езика; военни и дипломация.

Трябва да се борим с военното крило на Хамас. И би трябвало неотложно да приказваме с всеки, който ни одобри. А ние вършим единствено първата част.

Трябва да съобщим на нашите съседи, че сме военна и дипломатическа страна и зависи от тях да изберат кой език избират.

Сега Израел споделя, че е във война. Неизбежно ли е тази война да включва прилежащи страни като Ливан и Иран? Готов ли е Израел за районен спор?

Нямам визия. Мисля, че зависи от това дали Израел дава ясно да се разбере на нашите съседи и на интернационалната общественост, че нямаме никакво желание да превземаме Газа, да окупираме Газа или да построяваме селища в Газа, [съгласно] Арабската мирна самодейност.

Това, което виждате през днешния ден, е военна интервенция с доста съответна цел да унищожи военното крило на Хамас и никой не знае до каква степен ще докара. Ще аргументи доста жертви и от двете страни, а другият риск е да се популяризира и в Хизбула. Трябва да приемем, че ще станем очевидци на повече принуждение на Западния бряг.

В този миг би трябвало да кажем на саудитците и всички наши съседи, че одобряваме, след 21 години, концепцията за Арабската мирна самодейност и ще преговаряме за бъдещо решение за две страни. Това би оказало неотложно влияние върху разпространяването на насилието.