Житейските истини, които трябва винаги да помним
Изненадващо елементарно е да загубите взор върху значимите неща в житейския си път. Натоварените графици имат склонността да превключват мозъка ни на автопилот. Някои от скъпите истини в живота би трябвало непрестанно да ни се припомнят.
Предлагам ви един лист, който ще ви бъде от изгода всякога когато имате потребност от тласък:
1. Това, че сте заети, не всеки път значи, че сте продуктивни
Погледнете всички към вас – извънредно са натоварени, нали? Бягат от заседание в заседание и изстрелват купища имейли. Но какъв брой от тях в действителност са продуктивни? Колко от тях в действителност съумяват?
Успехът не е резултат от интензивност, а от централизация – от увереността, че употребявате времето си деликатно и продуктивно. Сигурно работният ви ден е със същата дълготрайност като този на сътрудниците ви. Използвайте часовете, прекарани в службата умно. Все отново вие сте артикул на своите резултати, а не на напъните си. Уверете се, че трудът ви е отдаден на задания, които носят облаги.
2. Големите триумфи постоянно са предхождани от огромни провали
Никога няма да постигнете същински триумф, в случай че не се научите да приемате неуспехите си. Грешките ви проправят път към сполуките, като ви демонстрират по кое време сте тръгнали в неправилната посока.
Най-големите пробиви нормално настъпват, когато се чувствате най-разочаровани и сякаш в капан. Именно това отчаяние ви кара да мислите по друг метод, ексцентрично, оттатък рестриктивните мерки, и да видите решенията, които до тогава са ви убягвали. Успехът изисква самообладание и дарба да запазвате позитивната си настройка, даже когато убежденията ви ви носят единствено страдалчество.
3. Страхът е най-големият източник на скрупули
Когато нещо към този момент се е случило, ще съжалявате повече за измененията, които сте могли, само че не сте създали, в сравнение с за неуспехите си. Не се опасявайте да поемате опасности.
Често слушам хората да споделят, „ Кое е най-лошото, което може да ти е случи? Ще те убие ли? ” И въпреки всичко, гибелта не е най-лошото. Най-лошото е да допуснете да загинете прочувствено, до момента в който тялото ви е още живо.
4. Вашата себестойност би трябвало да идва от вътрешната страна
Когато удовлетвореността ви произлиза от сравненията, които вършиме сред себе си и близките, вие спирате да сте стопанин на ориста си. Ако се чувствате добре от нещо, което сте постигнали, не позволявайте мненията и триумфите на другите да ви лишават щастието.
Въпреки че е невероятно да изключите реакциите си към непознатите гледни точки, не е належащо да се сравнявате с близките. Освен това, постоянно можете да приемате непознатите отзиви със здравословна доза песимизъм. Така, без значение какво вършат или мислят другите, вашата себестойност произлиза от самите вас. Няма значение какво си мислят останалите. Едно е несъмнено – в никакъв случай няма да сте нито толкоз положителни, нито толкоз неприятни, колкото считат те.
