Младен Маринов – Борец с безредиците
Изненадващо или не основният секретар на Министерство на вътрешните работи Младен Маринов бе препоръчан от премиера Бойко Борисов за поста вътрешен министър и кандидатурата бе утвърдена. Така за повторно в най-новата ни история експерт №1 в Министерство на вътрешните работи влиза в ролята на първата политическа фигура във ведомството, отговорно за опазването на сигурността и публичния ред. Първият случай бе през 1997 година, когато министър на вътрешните работи стана Богомил Бонев, работил като основен секретар на Министерство на вътрешните работи в държавното управление на Филип Димитров през 1991-1992 година
Изборът на Младен Маринов идва след оставката Валентин Радев, който самичък през 2017 година предложи Маринов за поста на основен секретар. Затова ненапълно са прави тези, които настояват, че Министерство на вътрешните работи продължава да се ръководи от същия екип, да работи по същия метод и отново да позволява неточности и недостатъци, поради които се желаят и подават оставки.
И по този начин – единствено след броени дни от Младен Маринов зависи тези прогнози да бъдат опровергани. В кабинета на ул. “Шести септември ” влиза човек, който от дете е мечтал да стане служител на реда, нищо че през 80-те години на предишния век полицията се споделяше милиция и изпълняваше главната функционалност на “биещото сърце на Партията ” (тогава партията беше една и се пишеше с основно П – б.а.).
Младен Маринов е роден в Тетевен през 1971 година. Разказва, че още като възпитаник е бил въодушевен от своя вуйчо – шеф на РПУ-то в град Ябланица, да избере милиционерската униформа. Затова и още в 7-и клас с готовност, а не по насила или по непозната воля, се записал в сержантското учебно заведение в Пазарджик. Оттам е историята с двете му счупени ръце, станала медийно известна предходната година, когато Маринов бе определен за основен секретар. Като курсист той се изкачвал с набирания по наклонена стълба, само че тъй като бързал, не съумял да се задържи на най-горното перило. Паднал от 10-метрова височина, все едно от триетажна постройка и счупил и двете си ръце. Началниците му желали да го освободят от учебното заведение, само че гипсираният юноша споделил: “Не ”. Зад него застанали и другите момчета, неговите другари, подготвени на всичко, с цел да оказват помощ на “изпадналия в неволя един от нас ”. Да, цитатът е от песента във кино лентата “Вчера ” (1988 г.), предвещал рухването на тоталитарната система.
Благодарение на приятелите, които помагали на Младен да се облича, да се храни и да се къпе, той останал в учебното заведение и до дните на упоменатото срутване. Още през ноември и декември 1989 година и чак до края на 1990 година, когато улиците на София вряха и кипяха от манифестации, шествия, бдения, палаткови лагери и гражданско непокорство, Маринов и неговите съученици били докарани от Пазарджик в София да се оправят с безредиците. Следва да се означи, че стачкуващите тогава не атакуваха служителите на реда. Напротив – щитове и шлемове бяха обкичвани с цветя, а множеството скандираше: “Полицията е с нас, чакаме и армията! ”
На идната 1991 година Маринов постъпва в Столична дирекция на вътрешните работи и го разпределят в поделението за защита на всеобщи мероприятия. И той, както и множеството му сътрудници не са от София, нямат и квартири и ги настаняват в общежития в МВР-училището в квартал “Хаджи Димитър ”, наричано Шаолин. Живее там няколко години. Към 1994 година поделението му се назовава “Борба с всеобщите вълнения ” (БМБ) и остава по този начин в всеобщото схващане след случая в кв. “Белите брези ” от януари 1994 година, когато при “ювелирна акция ” служители на реда от БМБ разстрелват свои сътрудници от отряда на баретите. Следват трансформации и 4-5 нови имена на службата, само че както и да я кръщават, тя и до ден сегашен си остава за битка с безредиците и дружно с жандармерията е пращана да потушава пристрастеностите. До 2011 година, когато става началник, съвсем цялата кариера на Маринов минава в това отделение и “Охранителна полиция ” на Столична дирекция на вътрешните работи. Пращан е на всички места – при водната рецесия на София през 1995 година да брани водопровода Джерман-Скакавица, да пази Народното събрание през януарските събития на 1997 година, да озаптява протести в Боровец при срутване на противозаконни постройки през 1998 година Участвал е в преодоляване на вълнения в цигански махали, с тил към терена е бил на десетки футболни мачове, до него са избухвали бомбички, замеряли са го със стотинки, бутилки, дървета и камъни. За последно по улиците е с служителите на реда, които охраняват митингите против държавното управление на Орешарски.
По негови думи през всичкото време не спирал две неща – да учи и да тренира, с цел да поддържа физическата си форма. Завършва Академията на Министерство на вътрешните работи, става магистър по “Право ” в УНСС, приключва и магистратура “Управление при рецесии ” във Военната академия “Г.С. Раковски ”.
Когато Маринов ставаше началник на Столична дирекция на вътрешните работи през 2014 година и основен секретар на Министерство на вътрешните работи през 2017 година, негови “доброжелатели ” пускаха вести, че през 90-те години е ходил да пази “на частно ” едни момчета с БМВ-та и ланци. И тъй като към този момент 4 години не излезе нито едно доказателство, умерено можем да пратим линк към тези изказвания към обществената мрежа фейкбук.
Чакат го новите паспорти
Още от първия си ден като вътрешен министър Младен Маринов ще би трябвало да оправя няколко тежки “безредици ”. На първо място това е новата система за персонални документи, за която към този момент бе оповестена социална поръчка от 238 млн. лева Да не не помни, че персоналните карти на половин милион българи изтичат през 2019 година, а през 2020 година – на още 1,3 милиона души. Втората му задача е да се оправи със “законотворците ” в КАТ, които пишат плана на нов Закон за придвижване по пътищата, цялостен със старите идиотщини, които от години държат България на първите места по жертви от произшествия в Европейски Съюз.
За него
Давам му доста добра оценка
Познавам Младен Маринов доста добре и мога да дам единствено доста положителни оценки за него като експерт. Не мога да давам политически оценки. Работим с него в доста положително взаимоотношение. Това е човек, който познава и схваща професионалните проблеми на полицията и на който вярвам. Единственото ми терзание е, че като министър ще бъде “залят ” освен с професионални, а и с политически проблеми. Като експерт му давам доста добра оценка, като политик му поисквам същата оценка.
Сотир Цацаров, основен прокурор
Странно решение
Главният секретар не си е приключил работата, а за премия го вършат министър. Има няколко души, които отчетливо ги виждат и жителите, и чиновниците, които са по-подходящи и за основен секретар, и за министър. Доста необичайно решението е този, който е виновен за практическото осъществяване на всичко, което Министерство на вътрешните работи би трябвало да подсигурява, вместо да си отиде дружно с министъра, той да размени министъра.
Проф. Николай Радулов, някогашен секретар на Министерство на вътрешните работи
Идва човек от системата
Доволен съм, че на моето място идва човек от системата. Не съм омекотен от оставката. Облекчен съм дотолкоз, доколкото е посочен като номиниран Младен Маринов, с който работим прелестно и това е продължение на това, което сме правили.
Валентин Радев, вътрешен министър в оставка
Много добре познава Министерство на вътрешните работи
Това, че като профсъюз не даваме 100 дни толеранс на новия министър, не трябва да се приема като неприятна оценка за Маринов. Когато един състезател се сменя, мачът не почва изначало. В края на краищата 100 дни се дават на човек, който няма нищо общо със системата, с цел да я опознае и да разбере защо става дума. Бъдещият министър доста добре познава системата на Министерство на вътрешните работи.
Илия Кузманов, заместник-председател на Синдикалната федерация на чиновниците в Министерство на вътрешните работи
Изборът на Младен Маринов идва след оставката Валентин Радев, който самичък през 2017 година предложи Маринов за поста на основен секретар. Затова ненапълно са прави тези, които настояват, че Министерство на вътрешните работи продължава да се ръководи от същия екип, да работи по същия метод и отново да позволява неточности и недостатъци, поради които се желаят и подават оставки.
И по този начин – единствено след броени дни от Младен Маринов зависи тези прогнози да бъдат опровергани. В кабинета на ул. “Шести септември ” влиза човек, който от дете е мечтал да стане служител на реда, нищо че през 80-те години на предишния век полицията се споделяше милиция и изпълняваше главната функционалност на “биещото сърце на Партията ” (тогава партията беше една и се пишеше с основно П – б.а.).
Младен Маринов е роден в Тетевен през 1971 година. Разказва, че още като възпитаник е бил въодушевен от своя вуйчо – шеф на РПУ-то в град Ябланица, да избере милиционерската униформа. Затова и още в 7-и клас с готовност, а не по насила или по непозната воля, се записал в сержантското учебно заведение в Пазарджик. Оттам е историята с двете му счупени ръце, станала медийно известна предходната година, когато Маринов бе определен за основен секретар. Като курсист той се изкачвал с набирания по наклонена стълба, само че тъй като бързал, не съумял да се задържи на най-горното перило. Паднал от 10-метрова височина, все едно от триетажна постройка и счупил и двете си ръце. Началниците му желали да го освободят от учебното заведение, само че гипсираният юноша споделил: “Не ”. Зад него застанали и другите момчета, неговите другари, подготвени на всичко, с цел да оказват помощ на “изпадналия в неволя един от нас ”. Да, цитатът е от песента във кино лентата “Вчера ” (1988 г.), предвещал рухването на тоталитарната система.
Благодарение на приятелите, които помагали на Младен да се облича, да се храни и да се къпе, той останал в учебното заведение и до дните на упоменатото срутване. Още през ноември и декември 1989 година и чак до края на 1990 година, когато улиците на София вряха и кипяха от манифестации, шествия, бдения, палаткови лагери и гражданско непокорство, Маринов и неговите съученици били докарани от Пазарджик в София да се оправят с безредиците. Следва да се означи, че стачкуващите тогава не атакуваха служителите на реда. Напротив – щитове и шлемове бяха обкичвани с цветя, а множеството скандираше: “Полицията е с нас, чакаме и армията! ”
На идната 1991 година Маринов постъпва в Столична дирекция на вътрешните работи и го разпределят в поделението за защита на всеобщи мероприятия. И той, както и множеството му сътрудници не са от София, нямат и квартири и ги настаняват в общежития в МВР-училището в квартал “Хаджи Димитър ”, наричано Шаолин. Живее там няколко години. Към 1994 година поделението му се назовава “Борба с всеобщите вълнения ” (БМБ) и остава по този начин в всеобщото схващане след случая в кв. “Белите брези ” от януари 1994 година, когато при “ювелирна акция ” служители на реда от БМБ разстрелват свои сътрудници от отряда на баретите. Следват трансформации и 4-5 нови имена на службата, само че както и да я кръщават, тя и до ден сегашен си остава за битка с безредиците и дружно с жандармерията е пращана да потушава пристрастеностите. До 2011 година, когато става началник, съвсем цялата кариера на Маринов минава в това отделение и “Охранителна полиция ” на Столична дирекция на вътрешните работи. Пращан е на всички места – при водната рецесия на София през 1995 година да брани водопровода Джерман-Скакавица, да пази Народното събрание през януарските събития на 1997 година, да озаптява протести в Боровец при срутване на противозаконни постройки през 1998 година Участвал е в преодоляване на вълнения в цигански махали, с тил към терена е бил на десетки футболни мачове, до него са избухвали бомбички, замеряли са го със стотинки, бутилки, дървета и камъни. За последно по улиците е с служителите на реда, които охраняват митингите против държавното управление на Орешарски.
По негови думи през всичкото време не спирал две неща – да учи и да тренира, с цел да поддържа физическата си форма. Завършва Академията на Министерство на вътрешните работи, става магистър по “Право ” в УНСС, приключва и магистратура “Управление при рецесии ” във Военната академия “Г.С. Раковски ”.
Когато Маринов ставаше началник на Столична дирекция на вътрешните работи през 2014 година и основен секретар на Министерство на вътрешните работи през 2017 година, негови “доброжелатели ” пускаха вести, че през 90-те години е ходил да пази “на частно ” едни момчета с БМВ-та и ланци. И тъй като към този момент 4 години не излезе нито едно доказателство, умерено можем да пратим линк към тези изказвания към обществената мрежа фейкбук.
Чакат го новите паспорти
Още от първия си ден като вътрешен министър Младен Маринов ще би трябвало да оправя няколко тежки “безредици ”. На първо място това е новата система за персонални документи, за която към този момент бе оповестена социална поръчка от 238 млн. лева Да не не помни, че персоналните карти на половин милион българи изтичат през 2019 година, а през 2020 година – на още 1,3 милиона души. Втората му задача е да се оправи със “законотворците ” в КАТ, които пишат плана на нов Закон за придвижване по пътищата, цялостен със старите идиотщини, които от години държат България на първите места по жертви от произшествия в Европейски Съюз.
За него
Давам му доста добра оценка
Познавам Младен Маринов доста добре и мога да дам единствено доста положителни оценки за него като експерт. Не мога да давам политически оценки. Работим с него в доста положително взаимоотношение. Това е човек, който познава и схваща професионалните проблеми на полицията и на който вярвам. Единственото ми терзание е, че като министър ще бъде “залят ” освен с професионални, а и с политически проблеми. Като експерт му давам доста добра оценка, като политик му поисквам същата оценка.
Сотир Цацаров, основен прокурор
Странно решение
Главният секретар не си е приключил работата, а за премия го вършат министър. Има няколко души, които отчетливо ги виждат и жителите, и чиновниците, които са по-подходящи и за основен секретар, и за министър. Доста необичайно решението е този, който е виновен за практическото осъществяване на всичко, което Министерство на вътрешните работи би трябвало да подсигурява, вместо да си отиде дружно с министъра, той да размени министъра.
Проф. Николай Радулов, някогашен секретар на Министерство на вътрешните работи
Идва човек от системата
Доволен съм, че на моето място идва човек от системата. Не съм омекотен от оставката. Облекчен съм дотолкоз, доколкото е посочен като номиниран Младен Маринов, с който работим прелестно и това е продължение на това, което сме правили.
Валентин Радев, вътрешен министър в оставка
Много добре познава Министерство на вътрешните работи
Това, че като профсъюз не даваме 100 дни толеранс на новия министър, не трябва да се приема като неприятна оценка за Маринов. Когато един състезател се сменя, мачът не почва изначало. В края на краищата 100 дни се дават на човек, който няма нищо общо със системата, с цел да я опознае и да разбере защо става дума. Бъдещият министър доста добре познава системата на Министерство на вътрешните работи.
Илия Кузманов, заместник-председател на Синдикалната федерация на чиновниците в Министерство на вътрешните работи
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ