Измисленият свят не е ограничен от въображението, той лесно се

Измисленият свят не е стеснен от въображението, той елементарно се прелива в живота и разрушава визиите ни за него.

„ Тази творба е небивалица. Всички имена, герои, места и събития в тази творба са плод на въображението на създателя или са употребявани в преобразуван, фиктивен тип. Всяка аналогия с действителни хора, живи или мъртви, или действителни събития е инцидентна. “... Подобни изказвания при започване на книга или филм ни убеждават, че има ясна граница сред действителност и небивалица, разграничаване, което за първи път научаваме в ранното детство.

Тогава ни учеха, че вещиците летят на метли, а драконите бълват огън, само че в това време те могат да съществуват единствено в нашето въображение. С други думи, в случай че желаеме да живеем в действителния свят, фантазиите не би трябвало да се вливат в действителността и да изкривяват визиите за нея. Тези уроци ни преподават освен родителите. От края на 80-те години доста психолози и философи - като Алън Лесли, Йозеф Пернер, Шон Никълс и Стивън Стич - настояват, че нашите мечти са в нещо като карантинна зона.  В наши дни тази позиция е необятно призната в избрани области.