Седмицата: Камъните падат от небето. Текст: Кирил Радев
Изминалата седмица щеше да е тази, в която търкалящите се камъни на смяната трябваше да са проправили нов път. Нещо като по Смирненски: „ Път ще се прокара, друже, тука, нов път в тези канари! “. Щеше, но на другарите с чука никак не им сработи каменоломната. „ С тоя тропот и искри “ и се оглушиха, и се замозапалиха. И година по-късно „ търкалящите се камъни “ нито са по О.Хенри, нито са по „ Ролинг Стоунс “, а са по нашенския „ шлагер с космополитен размери, изпят от кой ли не, „ Камъните падат “ – падат от небето. Но не с текст „ национален “, а написан в съавторство под псевдонима „ Кирил Радев “ – може и „ Румен Кирилов “, в случай че министър председател и президент не престават да си го мерят „ кой, кой в този момент е номер 1 “.
Ето небрежно – като метнат камък, по какъв начин за година време се стигна до политико-властовото срутище, в което вместо камъните да се търкалят и да проправят мечтания (им) път на смяната (им), се сурнаха и им се стовариха връз главите. Е, и върху цялата НИ страна!
Официално всичко стартира на 12 май 2021 година - началото (официално) на „ процеса на огромната „ Промяна “ с поемането на държавното кормило от юмрука на президента Румен Радев към този момент и като шеф-диригент на изпълнителната власт с две следващи служебни държавни управления. За парлама с министър председател Стефан Янев. А в първото от двете с министри Кирил Петков и Асен Василев – сякаш дребните камъчета, които след това се заеха да обръщат огромната Радева каруца. На правилото, годен и за двете страни на днешната държавна каруца, че няма безконечни врагове или безконечни другари, а единствено безконечни ползи – личните.
Година по-късно тъкмо това се случи – ползите се разместиха и „ безконечните “ другари си подлагат камъчета в обувките. А сякаш общото копаене на канари спря като строителство на автомагистрала, че и на какъвто и да е път някъде по нашите земи – за обещаните тунели под планини и мостове над гранични реки, дума не става.
Кирил и Асен стъпиха на своята (си) партизанска пътека и към този момент гонят до дупка горския Радев та да му приватизират гората, дето си я беше заплюл с къртене на жълти павета.
„ Ако България имаше повече министри като господин Кирил Петков, щеше да наподобява по различен начин… “, рече предходната година Румен Радев. Сега със същия простоКиро не като министър, а като министър председател и със сложноРадев, съумял да се постави на втори президентски мандат, и към този момент с пробитата бащино-синовна „ любов “ посред им, България в действителност наподобява по различен метод – на нищо не наподобява. Свършиха се взаимноизгодните изгоди сред „ каменарчетата “ и страната взе да се свършва. Цените (ни) летят баш като камъни, метнати право към небето, страната (ни) затъва в задължения, а рейтингите (им) падат – тъкмо като същите камъни, върнали се от небето заради простоГравитацията.
Само дето камъните не просто падат. Същият, небесният камъняк завчас се подвига и служи безконечната си нашенска работа – за хвърляне в градинката на другия. Сега към този момент Румен за Киро и Асен е срам. А какви са двамката за Радев, президентът го рече на 1 май т.г.: „ Да не поносим политически шарлатани да ни разпалват за своя употреба… Има политици, които са подготвени да създадат тази стъпка – да заложат бъдещето на България в полза на свои користни цели “. Нищо че Петков просто отново не беше схванал и отвърна, че несъмнено президентът не приказва за него.
Така де, дума дупка не прави, само че не и когато камъните към този момент не са общо търкалящи се, а противниково летящи. И когато не просто облаците, а камъните, дето заедно ги качиха на небето – в този момент се сгъстяват от ден на ден над властовите им глави. И падат ли падат право съразмерно на нападащите ни рецесии и още по-право съразмерно на невижданата безредица – напряко безпорядък, в дейностите – най-много бездействията и сбърканите дейности, на така наречен ръководещи.
А ето ги и последните, към този момент, данни за равнището на (собствените им) паднали камъни не в милиметри, а в метри. Като рейтингите на сякаш търкалящите се напред камъни и проправящи смяната, са обратнопропорционални на сурналите се от небето техни камъни по главите (ни). Рейтингът на президента Румен Радев се е срутил до 49%. Недоверието към държавното управление на премиера Кирил Петков е 69%. И на този декор иде ред просто на чакъла – на в действителност сякаш дребните камъчета, които освен ти убиват в обувката, само че ти убиват и цялата власт, колкото и четворно дялана да е строена. Обръщат ти я цялата държавна каруца, дето си мислиш, че е теглена от впрегатни посредством последните от многото избори за една година. Е, в този момент впрегатните отново са подготвени да се впрегнат да гласоподават. 65 на 100 от тях към този момент чакат нови предварителни избори, а близо 36% ги чакат още до края на тази година.
Така де, най-малко отново да се опитаме да го приземим тоя камънак, дето ни прави живота на все по-голям лунен пейзаж, и то от противоположната страна на Луната, тая тъмната за нас.
Ето небрежно – като метнат камък, по какъв начин за година време се стигна до политико-властовото срутище, в което вместо камъните да се търкалят и да проправят мечтания (им) път на смяната (им), се сурнаха и им се стовариха връз главите. Е, и върху цялата НИ страна!
Официално всичко стартира на 12 май 2021 година - началото (официално) на „ процеса на огромната „ Промяна “ с поемането на държавното кормило от юмрука на президента Румен Радев към този момент и като шеф-диригент на изпълнителната власт с две следващи служебни държавни управления. За парлама с министър председател Стефан Янев. А в първото от двете с министри Кирил Петков и Асен Василев – сякаш дребните камъчета, които след това се заеха да обръщат огромната Радева каруца. На правилото, годен и за двете страни на днешната държавна каруца, че няма безконечни врагове или безконечни другари, а единствено безконечни ползи – личните.
Година по-късно тъкмо това се случи – ползите се разместиха и „ безконечните “ другари си подлагат камъчета в обувките. А сякаш общото копаене на канари спря като строителство на автомагистрала, че и на какъвто и да е път някъде по нашите земи – за обещаните тунели под планини и мостове над гранични реки, дума не става.
Кирил и Асен стъпиха на своята (си) партизанска пътека и към този момент гонят до дупка горския Радев та да му приватизират гората, дето си я беше заплюл с къртене на жълти павета.
„ Ако България имаше повече министри като господин Кирил Петков, щеше да наподобява по различен начин… “, рече предходната година Румен Радев. Сега със същия простоКиро не като министър, а като министър председател и със сложноРадев, съумял да се постави на втори президентски мандат, и към този момент с пробитата бащино-синовна „ любов “ посред им, България в действителност наподобява по различен метод – на нищо не наподобява. Свършиха се взаимноизгодните изгоди сред „ каменарчетата “ и страната взе да се свършва. Цените (ни) летят баш като камъни, метнати право към небето, страната (ни) затъва в задължения, а рейтингите (им) падат – тъкмо като същите камъни, върнали се от небето заради простоГравитацията.
Само дето камъните не просто падат. Същият, небесният камъняк завчас се подвига и служи безконечната си нашенска работа – за хвърляне в градинката на другия. Сега към този момент Румен за Киро и Асен е срам. А какви са двамката за Радев, президентът го рече на 1 май т.г.: „ Да не поносим политически шарлатани да ни разпалват за своя употреба… Има политици, които са подготвени да създадат тази стъпка – да заложат бъдещето на България в полза на свои користни цели “. Нищо че Петков просто отново не беше схванал и отвърна, че несъмнено президентът не приказва за него.
Така де, дума дупка не прави, само че не и когато камъните към този момент не са общо търкалящи се, а противниково летящи. И когато не просто облаците, а камъните, дето заедно ги качиха на небето – в този момент се сгъстяват от ден на ден над властовите им глави. И падат ли падат право съразмерно на нападащите ни рецесии и още по-право съразмерно на невижданата безредица – напряко безпорядък, в дейностите – най-много бездействията и сбърканите дейности, на така наречен ръководещи.
А ето ги и последните, към този момент, данни за равнището на (собствените им) паднали камъни не в милиметри, а в метри. Като рейтингите на сякаш търкалящите се напред камъни и проправящи смяната, са обратнопропорционални на сурналите се от небето техни камъни по главите (ни). Рейтингът на президента Румен Радев се е срутил до 49%. Недоверието към държавното управление на премиера Кирил Петков е 69%. И на този декор иде ред просто на чакъла – на в действителност сякаш дребните камъчета, които освен ти убиват в обувката, само че ти убиват и цялата власт, колкото и четворно дялана да е строена. Обръщат ти я цялата държавна каруца, дето си мислиш, че е теглена от впрегатни посредством последните от многото избори за една година. Е, в този момент впрегатните отново са подготвени да се впрегнат да гласоподават. 65 на 100 от тях към този момент чакат нови предварителни избори, а близо 36% ги чакат още до края на тази година.
Така де, най-малко отново да се опитаме да го приземим тоя камънак, дето ни прави живота на все по-голям лунен пейзаж, и то от противоположната страна на Луната, тая тъмната за нас.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ