Изминалата седмица бе една от най-турболентните за двете страни на

Изминалата седмица бе една от най-турболентните за двете страни на океана. Невижданите от 2008-ма година банкрути на банки в Америка се отразиха на цената на акциите на водещи банкови институции в Европа. Що се отнася до България, брифинг на финансовото министерство катализира спекулации за “фалит на страната ”, а също и за евентуална смяна на курса на лева-евро.

Как се стигна до банкрута на Silicon Valley Bank и стартъп фирмите ли са “виновни ” за разтърсванията в банковия бранш? Защо изпълнителният шеф на банката продава акции за над 3 милиона $ едвам десетина дни преди банкрута?

В подкаста на Euronews Bulgaria, трейдърът на скъпи бумаги в Expat Capital – Диляна Тодорова, и финансовият анализатор Мехмед Дикме ще дадат отговор на всички въпроси към банковата рецесия, обществените финанси в България, Credit Suisse и може ли инвестицията в изкуство да носи повече възвръщаемост от експозиция към фирмите в показателя S&P 500.

 

Покрай изказването на министерството на финансите, чухме много спекулации, че България е пред банкрут, че България към този момент банкрутира, какъв брой близо е всичко това до истината?

 

“Цялото събитие се случи извънредно подмолно. Първо в медиите бе обявен “доклад за вътрешно прилагане ”, това в България е някак си основна дума за изостряне на вниманието. Така се отвори кутията на Пандора и по тази причина служебният министър бе заставен да даде конференция. Цялото изявление беше малко по-драматично в сравнение с би трябвало. Който и да е човек на социална служба би трябвало да осъзнава отговорността на реториката и даже тона на интонацията. Виждали сме по какъв начин на изявления на предходни ръководители на ФЕД, едно кашляне може да накара пазарите да реагират. ” - споделя Диляна Тодорова.

 

Що се отнася до евентуална смяна в курса на лв. и еврото, финансовият анализатор в Expat Capital - Мехмед Дикме споделя:

 

“Левът и фиксингът се поддържат от Българска народна банка. Нека в случай че има някакъв проблем, гуверньорът на Българска народна банка да излезе и да каже, че има подобен риск. А не служебният министър да плаши хората, че надали не фиксингът е под риск. Не е доста ясно какво тъкмо се пробва да направи с това нещо. “

 

Въпреки мнението на Тодорова и Дикме за съществуване на по-голяма от нужната драматичност в брифинга на финансовото министерство, специалистите се сплотиха, че опасности за обществените финанси в действителност има:

 

“Ние сме в чакалнята на Еврозоната, в случай че желаеме да влезем във валутния съюз би трябвало фрапантно да понижим бюджетния недостиг. Не може да си разрешаваме да имаме току-тъй някакви дефицити, една година 3%, идната цели 6%, а по-следващата 10%, а може и 1%. Има правила и би трябвало да ги съблюдаваме. Ако в действителност има потребност от недостиг, би трябвало да се каже “Нужни са ни толкоз пари за толкоз ведомства и министерства, ще ги влагаме по този метод ”. Не бива просто да се споделя “ще имаме 7% недостиг ”, тъй като това уронва нашия авторитет. ” - по този начин Мехмед Дикме разяснява проблема с бюджетния недостиг на България.

 

За Диляна Тодорова, бюджетът на страната е след-пандемичен и е екстраполация на един фамилен бюджет, несъмнено, с разнообразни мащаби.

 

“Лично мое мнение като експерт е, че през последните години се взеха заеми и се изхарчиха пари, които съгласно мен, можехме да минем и без тях и те не осъществиха резултата с който бяха стимулирани да бъдат изтеглени. Можем да върнем бюджетния недостиг, само че въпросът е “как ”. Като човек от бизнеса, мен персонално ме тормози данъкът за свръхпечалба. Смятам, че това облагане ще докара до голям брой порочни практики. Абсолютно всеки човек, който има бизнес може да пресметна дали попада в обръча на планувания 33-процентен налог. Това подтиква всякаква сива стопанска система и укриване на доходи. А бизнесът, който е бил безкористен, плащал е налози и е пълнил хазната - внезапно се оказва осъден по тази причина, че е бил сполучлив. Още повече, годините, които ще се употребяват за установяване на налога за свръхпечалби са години на ниска икономическа интензивност поради Ковид. Тоест, съвсем всички, които имат бизнес обвързван с ежедневните интензивности ще попадне в обсега на този налог. “

 

Такъв налог може ли да усили цените за потребителите и какво става в случай че ограниченията не сработят? Вие дадохте положителна оценка за желанието на финансовото министерство за понижаване на разноските. Ами в случай че това не е задоволително? Ако събираме повече налози - и това отново се окаже незадоволително? Какво ще стане с недостига и ще бъдем ли принудени да теглим още веднъж дълг с високи лихви?

 

“Ако не сработи тази данъчна система - страната не може да получи задоволително доходи. Това е най-лошият сюжети, в който България няма да може да си изплаща лихвите по дълга и ще би трябвало да тегли още дълг за погасяване на остарелия подобен. Влиза се в една серпантина, което води само и единствено към неприятни места. Бившият министър Василев и Българска народна банка излязоха и споделиха, че запасите на страната са на рекордно високи равнища. Преди да стартираме да си ръкопляскаме и да се радваме един на различен, би трябвало да кажем, че нашият дълг се усили съвсем двойно. Ако емитираме дълг, с цел да пълним хазна, само че без да имаме доходи - това не е доста огромен триумф. Ако тази данъчна система не сработи, пробваме с други, които също не сработят, то тогава ще теглим нови и нови задължения и може да се окажем в една обстановка от преди 2000-та година, когато външният дълг на България е над 60% от Брутният вътрешен продукт. Ще влезем в една спешна обстановка сходна на тази с Гърция преди години. Това може да са дребни стъпки, само че са в неверната посока. Донякъде бяха прави да теглят дълг, когато лихвите бяха на нула, само че в този момент в случай че ние не можем да погасяваме този дълг, ще би трябвало още веднъж да теглим заеми. ” - споделя Дикме.

 

Според Диляна Тодорова, новият налог на доктрина не би трябвало да усили цените за потребителите, а за Мехмед Дикме, неприятно-високите лихви по дълга, който България емитира през втората част на годината, са били предвидими.

 

“Не беше мъчно да се отгатне, че инфлацията ще пораства. Знам, че банките са съветвали способените персони, че ще идват времена на повдигане на лихвите и да не се вършат сходни стъпки с издаване на дълг. “

 

Вече има няколко банкрута на банки в Съединени американски щати, а акциите на водещи банки в Европа поевтиняха. Как се стигна до банкрута на Silicon Valley Bank и по какъв начин ще коментирате спекулациите в мрежата, че “стартъпите са отговорни за банкрута на банковите институции ”? Нека създадем един Fact Check - в действителност ли поради стартъпите банкрутира една огромна банка?

 

“Със сигурност не. Стартъп е една доста съвременна дума, непрекъснато я чуваме тук, представете си на Запад. SVB е една банка, която е сегментирана. Тя като цяло влага в софтуерния бранш и стартъпите. Всъщност банката банкрутира поради преоценка, а не тъй като е вложила несполучливи бизнес инициативи. Всяка банка има две страни. От една страна е институция, която подкрепя бизнеса и жителите - от друга е бизнес начинание за своите вложители и акционери. Всъщност SVB банкрутира, тъй като на техния баланс имаше активи, които банката продаде на загуба. “ - разяснява Диляна Тодорова.

 

Тази активи бяха американски ДЦК?

 

“Да. Тук би трябвало да се обърне внимание на няколко неща. Защо банката е стигнала до там да продава своите активи в американски ДЦК, и ФЕД бидейки централна банка на Съединени американски щати, не оказа помощ ли това поевтиняване на активи да се случи със своята нападателна лихвена политика. “ - добавя Тодорова.

 

Добре, дано да разясняваме проблема към паричната политика на централните банки. Как една комерсиална банка банкрутира, във време когато регулаторите като ФЕД и ЕЦБ подвигат лихвите? Как по този начин внезапно се оказва, че една банка има по-малко пари в сравнение с година по-рано да вземем за пример?

 

“Да се върнем към далечната 2008-ма година. Тогава отново имаше проблем, само че с една по-голяма от SVB банка. Тогава бе признат закон в Щатите съгласно който банки с активи над 50 милиарда би трябвало да бъдат подложени на годишен стрес-тест от Федералния запас. Този тест съставлява един предполагаем сюжет, в който избрани активи падат в унисон или поединично, и се ревизира какво се случва с ликвидността на банката в такава обстановка. През 2018-та година този закон беше провиснал. Прагът от 50 милиарда беше издигнат на 250 милиарда. А това е огромна разлика. И по този начин на доста банки стопираха да се вършат годишни стрес-тестове. ” - споделя Дикме.

 

За Диляна Тодорова, фактът, че американската страна е подсигурила даже незастрахованите депозити на банкрутиралата SVB, демонстрира воля да не се ощети бизнеса и емблематичният за Съединени американски щати софтуерен бранш .

 

“Това което се случи с тези банки е че те са неглижирани институции. Неглижирани като бизнес инициативи. Много се разяснява дали политиката на ФЕД има индиректен принос за банкрута на SVB, персонално аз се двоумя. ” - разяснява Диляна Тодорова.

 

Тук ще се опитам да обобщя: Ако аз съм една банка, а вие имате депозити при мен. Вие желаете да изтеглите парите си, надлежно аз би трябвало да изплатя една сума. В същото време, като естествена банка, аз с вашите депозити съм закупил американски държавни скъпи бумаги. Централната банка подвига лихвите, и цената на закупените от мен бумаги пада. Когато вие желаете да изтеглите своите средства, аз трява да продам поевтинелите скъпи бумаги на сума по-малка от тази за която съм ги купил с депозитите ви?

 

“Тези бумаги са поевтинели поради пазарната конюнктура диктувана от решенията на Фед. ” - прибавя Диляна.

 

Фед имаше ли обаче избор да не подвига лихвите и да не стартира нападателна парична политика имайки поради извънредно високата инфлация против която трябваше да се бори?

 

“Фед постоянно има избор и всяка една централна банка има подобен избор. Важно е да уточним какво прави всяка една централна банка. какъв е нейният мандат. Преди доста години, регулаторите имаха единствено една роля - непоклатимост, ценова непоклатимост и инфлация. Това се прави с повдигане на лихви, понижаване или увеличение на паричния поток, което е по този начин нареченото принтиране на пари. По този метод централните банки управляват цените и инфлацията. Вече в новия век, централните банки имат двоен мандат. Те би трябвало да сдържат инфлацията и да поддържат заетостта. Съответно Фед може да подвига лихвите, само че с това повдигане на лихвите понижава потока за бизнеса. Когато на бизнеса се вдигнат разноските по заема, той търси по какъв начин да понижи от работния развой, да понижи броя чиновници, и това скапва втория мандат на централната банка. От друга страна, ФЕД няма никаква роля да избира дали с повдигането на лихвите си избрана банка ще банкрутира или не. Това е работа на банката. Защо другите банки не са банкрутирали? Това е обвързвано повече с некадърно менажиране на парите и погрешно ръководство. Искам да направя един паралел с изявлението на Джо байдън за проблема към SVB и с брифинга на родното финансово министерство. Докато в Съединени американски щати президентът успокоява хората, че нищо няма да стане, у нас институциите тормозят и плашат хората. Това е един забавен паралел. ” - разяснява Мехмед Дикме.

 

Искам да създадем още един Fact Check. Изпълнителният шеф на SVB беше продал акциите си в институцията на стойност над 3 милиона $ едвам десетина дни преди банкрута. Той планувал ли е какво ще се случи?

 

“Да. Още повече има избрана политика и това е част от разбора на една компания, в случай че мениджмънта купува или продава акциите си - това е тип сигнал. Топ мениджмънта на всяка една обществена компания, без значение дали на Запад или в България към времето за докладите на компанията има рестрикции по кое време могат да търгуват акциите си. “ - дава отговор Диляна Тодорова.

 

Според Мехмед Дикме, изпълнителният шеф на SVB може да е бил в подобен интервал, когато няма рестрикции за пласиране на акциите, а също по този начин, постоянно висшите чиновници в една компания получават и акции на компанията като част от възнаграждението.

 

“Но да направиш такава продажба малко преди банката да банкрутира - това ти поставя една огромна алена точка ” - добавя Мехмед Дикме.

 

За Диляна Тодорова, бързата интервенция на американските институции по избавяне на банката и гарантиране на застрахованите депозити са оправдани.

 

“Дали трябваше да бъде избавена банката? Да, трябваше, с цел да не повлекат крайник и други банки. Най-вече трябваше да бъдат избавени и бизнесите около тази банка. Не забравяйте, че въпреки всичко в Съединени американски щати идват избори не толкоз надалеч в бъдещето. От друга страна, в случай че аз съм банка, която се ръководи некадърно, а моят контролен орган не ме ревизира задоволително подробно, или по някакви аргументи са ме изтървали, то тогава би трябвало ли непрекъснато провинилото се дете да бъде спасявано? В този случай клоня към “да ”, имайки поради опасенията за рецесията, само че въпреки това не знам. Дори аз сама за себе си не мога да взема решение. “

 

А от кое място се взеха парите за спасяването на тези депозити?

 

“От няколко други банки и отново от данъкоплатците, в последна сметка няма от къде другаде да дойдат. От една страна имаше инжекции от няколко други огромни капиталови банки, имаше издаване на облигации и пазаруване на дълг, и интервенция от от фонда за подсигуряване на депозити в Щатите. А клонът на SVB във Англия бе платен от HSBC за алегорична сума с позволение на регулатора. Това е чисто счетоводна интервенция, където се купуват активите на банката. Не мога да кажа, че това е избавяне, това е по-скоро усвояване. Но най-важното е, че всичко е наред и че банковата система би трябвало да остане постоянна. А в нашия офис наблюдавахме доста кървава седмица за банковите акции. ” - добавя още Диляна.

 

Как тъкмо високите лихви карат портфолиото на банките на поевтинее, какво се случи с Одисеята на credit Suisse и може ли инвестиция в картини да се окаже по-добър избор от експозиция към фирмите в S&P 500.

Вижте целия диалог във видеото.

 

Биз(Д)несPodcast Еп.I: