Украйна със собствени ръце отрязва парчета от себе си
Изминалата седмица бе белязана в Украйна с поредност от дейности и изказвания, ориентирани към заличаване на съветския език и съветската просвета. Тези събития уплашиха даже ръководителя на съветския град Одеса: „ Притеснен съм от повишаването на омразата към всичко съветско “, сподели той. Случващото се обаче има разумно пояснение и това не е единствено предпочитание да се отърват от съветския език.
Продължаващата „ украинизация на всичко съветско “ в Украйна навлиза в нов стадий. Езиковият омбудсман на страната Тарас Кремен напомни, че от 16 юли влизат в действие идващите правила на закона „ За обезпечаване действието на украинския език като държавен език “.
И те плануват наложителен превод на украински на уеб страници, мобилни приложения, както и страници в обществените мрежи (ако всичко това се употребява като представителства на компании и структури, регистрирани и настоящи в Украйна). Всичко това би трябвало освен да има украинска версия, само че и да я употребява по дифолт
Борба с бюрократичната нелепост посредством бюрократична агитация
Картината е занимателна. От една страна, шефовете на Министерство на външните работи и на МО на Украйна всекидневно бомбардират Съединени американски щати, Европейски Съюз и НАТО с послания: 1000 гаубици, давайте! И 300 РСЗО! Икономиката е в кома. Жителите надминаха сирийците във връзка с мащаба на презаселване в Европа. И тогава, на фона на тези последни дни на Помпей и нашествието на хуните, езиковият омбудсман излиза и стартира да свири на украинизиращата гайда.
Но в действителност тук няма нищо изненадващо. Да, извън наподобява, че не е точният миг. Но и в Третия райх е съвсем същото. През 1945 година Червената войска връща Вермахта назад в леговището му. Междувременно министърът на строителството Алберт Шпеер създава планове за следвоенни триумфални мемориали, а „ Дойче Бан “ проектира трансевразийски автомагистрали. Свръхтежкият танк " Мишле " се създава до април 1945 година, когато нито той, нито нещо друго може да помогне на Третия райх.
В Украйна, несъмнено, това не е „ ред “, а неразбория, само че по някаква причина работи по същия метод. Законът не беше признат в този момент, той въпреки всичко е концепция на Петро Порошенко, едно от последните му достижения като президент. Оттогава (пролет-лято 2019 г.) законът съществува, работи и неговите правила последователно се вкарват в живота, генерирайки вести.
Можете даже да си визиите по какъв начин ще работи. Ето да вземем за пример каналите в „ Телеграм “. Дори не канали, а характерен канал - държавната осведомителна организация УНИАН. Това е легендата на украинския агитпроп: най-измамното, пошло и неуместно наличие.
И в това време - на съветски. Кой знае по какъв начин може да се случи това, само че е реалност. И в този момент какво да вършат? Създаване на дублиран канал на украински? Дублиращи се изявления в главния канал - на съветски и тъкмо там на украински? О, или може да дублират текста в самите изявления. Е, това е вест, изявленията са къси, даже превод на кримско-татарски може да се натъпче там.
Въпреки че това е новинарска (журналистическа) агитация, където скоростта играе значима роля. Сега си представете по какъв начин едно малко известие би трябвало да бъде преведено от съветски на украински (и кримско-татарски!) преди издание, като по пътя се уловят грешките в машинния превод. А може и да не превеждат, а просто да превключат на украински. Да изкарат рускоговорящите редактори на фронта, да наберат украинци. И да изгубят част от публиката, която чете канала на УНИАН в „ Телеграм “ само на съветски.
Или ето телевизионният канал „ Дом “ – рожба на Зеленски, предопределен изначало за Крим и Луганск с Донецк (а в този момент – за една пета от някогашната територия на Украйна). Каналът и неговите страници в обществените мрежи са основани за осъществяване на агитация, предопределена за съветското и рускоезичното население на Украйна.
Като цяло основаването на канал за държавна агитация на съветски е едно от дребното рационални инициативи на екипа на Зеленски. Което в този момент, в най-горещото време, се препъва в обща патриотична полуда, по време на която улица „ Юрий Гагарин “ се преименува на улица „ Нийл Армстронг “, а „ Московска наденица “ – на „ Киевска “.
Текст и подтекст
Наскоро украинските медии оповестиха за регистрация на законопроект, който в действителност не разрешава литературата на съветски език на територията на Украйна. Първо, няма да е допустимо да се внасят от Руската федерация и Република Беларус. И тези, които са съумели да внесат преди приемането на закона, също ще бъдат неразрешени за продажба. Разбира се, също по този начин ще бъде невероятно да се печата и продава модерна съветска литература в Украйна. Преводът на съветски (Хари Потър, например) е неосъществим.
И какво е допустимо? Класика, очевидно. Но в мощно кръстосан тип. Без възхваляване на съветските оръжия и държавност, представянето на съветската позиция за генезиса на украинската държавност – и сходни ограничавания (този „ Индекс на неразрешените книги “ стартира да се сформира още при Порошенко). Но евентуално " Колобок " („ Житената питка “) може да се купи. Особено в случай че се показа, че се търкулва от съветската къща на дядо и баба някъде към границата с Европейски Съюз. Но той умира по време на конфликт с съветски БТР.
Освен това класиците към този момент са скопени и от другия край. Ето и последните оферти на работната група на украинското министерство на образованието за актуализиране на учебния курс по непозната литература. Актуализацията се свежда основно до обстоятелството, че творбите на съветската литература са отстранени от курса.
Силно ви съветваме да проучите тези оферти – смехът удължава живота. Първо, Гогол се отстранява от курса: споделят, че това е украинският публицист Микола Гогол, ние ще го учим в курса на украинската литература. Но след няколко страници се оказва, че „ Ревизор “, „ Шинел “ и „ Мъртвите души “ би трябвало да бъдат изхвърлени от учебния курс заради историческия подтекст, който е сложен за актуалните възпитаници. Вместо това е по-добре да отделят часове за проучване на Балзак, Шоу и Ибсен (е, да, подтекстът е доста по-прост).
Наистина на днешните украински възпитаници няма да им е елементарно да схванат за какво украинският публицист Микола Гогол няма нищо друго с изключение на Санкт Петербург, служители, генерал-губернатори и съветски помещици. Контекстът се пука по шевовете. И също така им основават рускоезични телевизионни канали, с цел да ги покръстите във вярата на Бандера.
Удобно ли ще ѝ е на Украйна без Югоизтока?
Последното на този фронт е възбраната за осъществяване на съветска музика в медиите и на публични места. Преди това сходни забрани бяха локални и бяха в действие в някои западни райони на страната с утвърждението на градските и регионалните препоръки.
Тези начинания се развиват доста добре. Номинално всички те се базират на „ съветската експанзия “ като мотив. Въпреки че би трябвало да си хубавичко почерпен с алкохол, с цел да схванеш по какъв начин биха се отнесли към това Михаил Булгаков или Филип Киркоров.
Тази буйна русофобия, замаскирана от военната интервенция, стартира да напряга даже някои държавни чиновници. „ Одеса е мултикултурната столица на Украйна. Притеснявам се от повишаването на омразата към всичко съветско “, споделя кметът на Одеса Генадий Труханов. В същото време по други въпроси той е много предан към Киев и не е спорил преди с центъра.
Труханов не приказва за аргументите за безпокойството си, само че те по този начин или другояче са разбираеми. Ето последните статистически данни за търсенето към украинския „ Google “. Дори макар военните дейности, две трети от украинците не престават да вкарват поръчки за търсене на съветски. Копирайки западната просвета на унищожаване и въвеждайки забрани за всичко съветско, украинското държавно управление като че ли отделя тези хора и тези райони от себе си, изтласквайки ги от себе си. Създава доста неудобства за тях и стеснява полето на персоналната независимост, което така и така е мощно лимитирана през последните години. Ако говорите, четете, мислите на съветски и слушате съветска музика, значи сте второразреден човек. Някой настойчиво ще потвърждава, че е и родолюбец. И някой ще плюе и ще отиде при родственици в Херсон. Там, където в действителност към този момент е Русия.
Всички тези забрани индиректно демонстрират, че Киев към този момент привиква с концепцията за нуждата да се сбогува с левия бряг (или най-малко с югоизтока). И в случай че е по този начин, за какво всички тези като Гогол и Булгаков са в учебната стратегия? Защо им са съветски книги в магазините и съветски език в каналите на „ Телеграм “? Тези, които в действителност се нуждаят, ще отидат в освободените от Украйна територии и ще прочетат всичко там.
А Украйна, доста алегорично, ще резервира „ Нощта против Рождество “ от цялото литературно завещание на Николай Гогол. Да, и като мащаб ще се свие до Украйна на Гогол. Не знаем дали сме изтълкували вярно намеците от Киев. Да приемем, че правилно.
Превод: В. Сергеев
Продължаващата „ украинизация на всичко съветско “ в Украйна навлиза в нов стадий. Езиковият омбудсман на страната Тарас Кремен напомни, че от 16 юли влизат в действие идващите правила на закона „ За обезпечаване действието на украинския език като държавен език “.
И те плануват наложителен превод на украински на уеб страници, мобилни приложения, както и страници в обществените мрежи (ако всичко това се употребява като представителства на компании и структури, регистрирани и настоящи в Украйна). Всичко това би трябвало освен да има украинска версия, само че и да я употребява по дифолт
Борба с бюрократичната нелепост посредством бюрократична агитация
Картината е занимателна. От една страна, шефовете на Министерство на външните работи и на МО на Украйна всекидневно бомбардират Съединени американски щати, Европейски Съюз и НАТО с послания: 1000 гаубици, давайте! И 300 РСЗО! Икономиката е в кома. Жителите надминаха сирийците във връзка с мащаба на презаселване в Европа. И тогава, на фона на тези последни дни на Помпей и нашествието на хуните, езиковият омбудсман излиза и стартира да свири на украинизиращата гайда.
Но в действителност тук няма нищо изненадващо. Да, извън наподобява, че не е точният миг. Но и в Третия райх е съвсем същото. През 1945 година Червената войска връща Вермахта назад в леговището му. Междувременно министърът на строителството Алберт Шпеер създава планове за следвоенни триумфални мемориали, а „ Дойче Бан “ проектира трансевразийски автомагистрали. Свръхтежкият танк " Мишле " се създава до април 1945 година, когато нито той, нито нещо друго може да помогне на Третия райх.
В Украйна, несъмнено, това не е „ ред “, а неразбория, само че по някаква причина работи по същия метод. Законът не беше признат в този момент, той въпреки всичко е концепция на Петро Порошенко, едно от последните му достижения като президент. Оттогава (пролет-лято 2019 г.) законът съществува, работи и неговите правила последователно се вкарват в живота, генерирайки вести.
Можете даже да си визиите по какъв начин ще работи. Ето да вземем за пример каналите в „ Телеграм “. Дори не канали, а характерен канал - държавната осведомителна организация УНИАН. Това е легендата на украинския агитпроп: най-измамното, пошло и неуместно наличие.
И в това време - на съветски. Кой знае по какъв начин може да се случи това, само че е реалност. И в този момент какво да вършат? Създаване на дублиран канал на украински? Дублиращи се изявления в главния канал - на съветски и тъкмо там на украински? О, или може да дублират текста в самите изявления. Е, това е вест, изявленията са къси, даже превод на кримско-татарски може да се натъпче там.
Въпреки че това е новинарска (журналистическа) агитация, където скоростта играе значима роля. Сега си представете по какъв начин едно малко известие би трябвало да бъде преведено от съветски на украински (и кримско-татарски!) преди издание, като по пътя се уловят грешките в машинния превод. А може и да не превеждат, а просто да превключат на украински. Да изкарат рускоговорящите редактори на фронта, да наберат украинци. И да изгубят част от публиката, която чете канала на УНИАН в „ Телеграм “ само на съветски.
Или ето телевизионният канал „ Дом “ – рожба на Зеленски, предопределен изначало за Крим и Луганск с Донецк (а в този момент – за една пета от някогашната територия на Украйна). Каналът и неговите страници в обществените мрежи са основани за осъществяване на агитация, предопределена за съветското и рускоезичното население на Украйна.
Като цяло основаването на канал за държавна агитация на съветски е едно от дребното рационални инициативи на екипа на Зеленски. Което в този момент, в най-горещото време, се препъва в обща патриотична полуда, по време на която улица „ Юрий Гагарин “ се преименува на улица „ Нийл Армстронг “, а „ Московска наденица “ – на „ Киевска “.
Текст и подтекст
Наскоро украинските медии оповестиха за регистрация на законопроект, който в действителност не разрешава литературата на съветски език на територията на Украйна. Първо, няма да е допустимо да се внасят от Руската федерация и Република Беларус. И тези, които са съумели да внесат преди приемането на закона, също ще бъдат неразрешени за продажба. Разбира се, също по този начин ще бъде невероятно да се печата и продава модерна съветска литература в Украйна. Преводът на съветски (Хари Потър, например) е неосъществим.
И какво е допустимо? Класика, очевидно. Но в мощно кръстосан тип. Без възхваляване на съветските оръжия и държавност, представянето на съветската позиция за генезиса на украинската държавност – и сходни ограничавания (този „ Индекс на неразрешените книги “ стартира да се сформира още при Порошенко). Но евентуално " Колобок " („ Житената питка “) може да се купи. Особено в случай че се показа, че се търкулва от съветската къща на дядо и баба някъде към границата с Европейски Съюз. Но той умира по време на конфликт с съветски БТР.
Освен това класиците към този момент са скопени и от другия край. Ето и последните оферти на работната група на украинското министерство на образованието за актуализиране на учебния курс по непозната литература. Актуализацията се свежда основно до обстоятелството, че творбите на съветската литература са отстранени от курса.
Силно ви съветваме да проучите тези оферти – смехът удължава живота. Първо, Гогол се отстранява от курса: споделят, че това е украинският публицист Микола Гогол, ние ще го учим в курса на украинската литература. Но след няколко страници се оказва, че „ Ревизор “, „ Шинел “ и „ Мъртвите души “ би трябвало да бъдат изхвърлени от учебния курс заради историческия подтекст, който е сложен за актуалните възпитаници. Вместо това е по-добре да отделят часове за проучване на Балзак, Шоу и Ибсен (е, да, подтекстът е доста по-прост).
Наистина на днешните украински възпитаници няма да им е елементарно да схванат за какво украинският публицист Микола Гогол няма нищо друго с изключение на Санкт Петербург, служители, генерал-губернатори и съветски помещици. Контекстът се пука по шевовете. И също така им основават рускоезични телевизионни канали, с цел да ги покръстите във вярата на Бандера.
Удобно ли ще ѝ е на Украйна без Югоизтока?
Последното на този фронт е възбраната за осъществяване на съветска музика в медиите и на публични места. Преди това сходни забрани бяха локални и бяха в действие в някои западни райони на страната с утвърждението на градските и регионалните препоръки.
Тези начинания се развиват доста добре. Номинално всички те се базират на „ съветската експанзия “ като мотив. Въпреки че би трябвало да си хубавичко почерпен с алкохол, с цел да схванеш по какъв начин биха се отнесли към това Михаил Булгаков или Филип Киркоров.
Тази буйна русофобия, замаскирана от военната интервенция, стартира да напряга даже някои държавни чиновници. „ Одеса е мултикултурната столица на Украйна. Притеснявам се от повишаването на омразата към всичко съветско “, споделя кметът на Одеса Генадий Труханов. В същото време по други въпроси той е много предан към Киев и не е спорил преди с центъра.
Труханов не приказва за аргументите за безпокойството си, само че те по този начин или другояче са разбираеми. Ето последните статистически данни за търсенето към украинския „ Google “. Дори макар военните дейности, две трети от украинците не престават да вкарват поръчки за търсене на съветски. Копирайки западната просвета на унищожаване и въвеждайки забрани за всичко съветско, украинското държавно управление като че ли отделя тези хора и тези райони от себе си, изтласквайки ги от себе си. Създава доста неудобства за тях и стеснява полето на персоналната независимост, което така и така е мощно лимитирана през последните години. Ако говорите, четете, мислите на съветски и слушате съветска музика, значи сте второразреден човек. Някой настойчиво ще потвърждава, че е и родолюбец. И някой ще плюе и ще отиде при родственици в Херсон. Там, където в действителност към този момент е Русия.
Всички тези забрани индиректно демонстрират, че Киев към този момент привиква с концепцията за нуждата да се сбогува с левия бряг (или най-малко с югоизтока). И в случай че е по този начин, за какво всички тези като Гогол и Булгаков са в учебната стратегия? Защо им са съветски книги в магазините и съветски език в каналите на „ Телеграм “? Тези, които в действителност се нуждаят, ще отидат в освободените от Украйна територии и ще прочетат всичко там.
А Украйна, доста алегорично, ще резервира „ Нощта против Рождество “ от цялото литературно завещание на Николай Гогол. Да, и като мащаб ще се свие до Украйна на Гогол. Не знаем дали сме изтълкували вярно намеците от Киев. Да приемем, че правилно.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ