В Европа забелязаха непотребността от независима Украйна
Изминалата седмица бе белязана от признанието на Европа, че е принудена да поддържа напълно Украйна. Още повече, че Украйна към този момент не съществува финансово и по принцип не може да се изхранва сама, без външна поддръжка. Въпреки това, в случай че превъртите историята малко обратно, елементарно ще откриете, че някогашната република на Съюз на съветските социалистически републики е имала късмет да забогатее. Но единствено дружно с Русия.
Унгарският министър председател Виктор Орбан влезе в ролята на момченцето от приказката за голия крал. Само че момченцето разобличава краля, а Орбан цяла страна.
„ Ние в Европейски Съюз плащаме украинските пенсии, сметки, поддържаме държавните им организации, опазването на здравето, образованието. Това не може да продължава безпределно “, сподели той, заявявайки, че от финансова позиция Украйна не съществува. Каква е повода? " Огромният спад в икономическите индикатори, пояснен с войната. " Какво е належащо, с цел да се каже очевидната истина? Очи и храброст. И доста хора не приказват. Преструват се, че по този начин и би трябвало. Не, че краят е гол. Дрехите са просто с такова дизайнерско решение.
Защо Орбан наподобява толкоз самоуверен? Защото фонът е подобаващ: европейски чиновнициотдавна са не запомнили последния път, когато нарекоха черното черно, а бялото бяло. А в случай че пренебрегнем предисторията, то Орбан или скромничи, или не схваща изцяло казуса. Нещата за Украйна са даже по-лоши, в сравнение с споделя той.
Отдавна я няма
И по този начин, по ред. От финансова позиция Украйна към този момент не съществува. Което не е загадка от година насам: единствено през април 2022 година Зеленски и Ко пуснаха своя лист с стремежи на Запад: приблизително 5 милиарда $ на месец за покриване на бюджетния недостиг. С това можеше да приключим, в случай че Орбан не беше загатнал войната като подбуда за украинските несгоди.
Това е правилно, само че не изцяло. По-скоро истината е обърната с главата надолу: повода и следствието са си разменили местата. Да се върнем към предишното.
През 2015 г Украйна минава през механически банкрут и договаря за преструктуриране с главните държатели на дълга си. Някои ще спорят по отношение на естеството на банкрута (някои го смятаха за механически, други споделиха, че е много пълнокръвен). Освен това имаше неотчетени еврооблигации, които Украйна отхвърли да изплати (т.нар. заем на Янукович в размер на 3 милиарда долара).
От своя страна Украйна, МВФ и останалите започнаха да пеят в хор, че това в действителност не е банкрут. Но е на вятъра на приказваме за това след толкоз години и на фона на сегашните събития. Основното нещо още тогава, преди осем години е регистрирано несъществуването на Украйна като финансово самостоятелен индивид.
Продължаваме напред. Какво се случи с Украйна през 2015 година, че трябваше да се изяснява, че не е банкрут? Евромайданът се случи година и половина по-рано. Но това е тъкмо казусът, когато " след " не значи " заради ".
Украйна редовно вървеше към банкрут. А Янукович в края на 2013 година тъкмо тогава помоли Русия да помогне с пари. Братски – 15 милиарда $. Добре, че дадохме единствено три.
Търговският баланс е с главата надолу
Значи Янукович е този, който докара Украйна до съсипия? Да но не. Тези сламки на гърба на камилата се трупаха от много време. Още от Юшченко несъмнено би трябвало да се брои, когато свършиевтиният газ. И даже по-рано.
Накратко, главният проблем на Украйна през всичките тези години беше пагубната дупка в комерсиалния баланс (разходите за импорт надвишаваха приходите от износ). Разходите за импорт от своя страна са най-вече сила, петрол и газ.
За да запълни тази празнота, Украйна трябваше да усили износа на промишлени артикули: да влага в остарели заводи, да построи нови. Желателно - най-малко с някаква добавена стойност, а освен желязо за турската и европейската металургия.
Проблемът е, че производството и търговията с такива артикули допуска икономическа, а евентуално и политическа интеграция на Украйна с Русия. Достатъчно е да се съпостави делът на транспортното машиностроене в украинския експорт в златните години на епохата на Янукович (2011-2012 година - дял от надлежно 6,8% и 7,5%) с първите години след Майдана: 2014 година - 3,5%, 2015 година - 1,4%.
Навремето Русия настойчиво оферираше на Украйна такава опция (присъединяване към Митническия съюз). Когато стана ясно, че украинците или не желаят, или не могат, беше препоръчан непълен вид. Тогава дано си сътрудничим по обособени стратегии. Имате корабостроителници - ние сме подготвени да ги запълним с поръчки за години напред. Имате атомни електроцентрали – дайте да построим цех за произвеждане на нуклеарно гориво. Той ще работи за вас и за съветски атомни електроцентрали в Европа. Имате “Южмаш ” и “Антонов ” - дано възстановим съдействието. И впрочем и впрочем. През 2010 година украинците получиха цялостен пакет от такива оферти.
Не че Украйна е на алено без тези планове. Но беше на нула и даже на плюс заради износа на услуги. Всякакви. От преноса на енергоносители към страните от Европейски Съюз до ИТ. Но в случай че се гледаха единствено стоките - нямаше плюс. И след определянето на курса на Украйна към евроасоциирането, Русия стартира да вкарва ответни ограничения. Можем да си спомним “Сирните ” и “Бонбонеени войни ”, условията за пренасяне на предприятия (по този метод съвсем всички украински производители на водка се реалокираха в Русия). От 2012 година негативният търговски баланс на Украйна стартира да пораства, а валутните запаси - да се топят.
Киев имаше малко изходи. Или заеми от МВФ. Или асоциирането на Украйна с Европейски Съюз. Или интеграция с Русия и Митническия съюз.
Правителството на Азаров не съумя да реализира съглашение с Министерство на вътрешните работи. Срещу последната точка действаше авторитетно лоби в самата “Партия на районите ”. Оставаше асоциация с Европейския съюз. Но през есента на 2013 година тогавашният министър председател на Украйна Азаров и президентът Янукович оповестиха някои нереалистични разноски за предварителната подготовка на украинската стопанска система (160 милиарда евро).
Вече няма значение дали в действителност е било належащо толкоз доста или е било комфортно опрощение да се отскочи от тематиката за асоциирането с Европейски Съюз, да се прихване заем от Русия и някак да се дочака идващият избирателен цикъл (2014-2015). Основното е, че в последна сметка „ станалото станало “, както споделяше починалият Леонид Кравчук. Последваха Евромайданът, държавният прелом в Киев – и цялостното обособяване на Украйна от съдействието с Русия.
Украйна откри своята ниша
Оттогава минаха доста години, само че триъгълникът на избора си остана същият. Съвсем неотдавна избухнаха митинги в Полша, Унгария, Словакия, Румъния против украинското зърно. Защо бръмнаха? Вътрешният пазар на Европейски Съюз от дълго време е разграничен. Да се набута Украйна в него, с нейните даже скромни настоящи благоприятни условия, е нереалистична задача. И в случай че не се набута, тогава смисълът на цялата концепция изчезва. И Украйна още веднъж няма с какво да заплаща за импорт и отново ще се кланя на МВФ.
Какво се случва, когато спрем да даваме пари на Украйна, пита Орбан. Очевидно става дума за бъдещето, в което вследствие на военни дейности се подписва някакъв мир (в противоположен случай това ще значи капитулация на Украйна). В такова бъдеще актуалните съдружници на Украйна би трябвало да измисляткакво да вършат с украинците в границите на нововъзникващия западен свят – и да им заплащат за това. Ако на украинците не се даде работа, те ще би трябвало да бъдат подкрепени, както е през днешния ден. Ако имаше такава работа, даже и при Янукович, Украйна безшумно щеше да се причисли към приятелското стадо на европейските нации.
От друга страна, кой сподели, че няма място за украинци във веригата за систематизиране на труда? Те сами го откриха преди девет години. И продават на Запада война с Русия - нещо, което Западът не може да " създаде " самичък.
Какво премълча Орбан
Затова, с цялата си храброст на фона на сивите европейски политици, Орбан не споделя или не желае да каже главното. Първо, Украйна от дълго време престана да съществува като самостоятелен финансов индивид. Твърде мъчно е да пренебрегнем този факт през днешния ден.
Второ, войната в действителност изигра значима роля в това. Но не тази, която на Запад се брои от 24 февруари 2022 година И тази, който Украйна избра за себе си - като нова позиция за своя експорт на услуги.
Трето, главната причина за украинските проблеми е неверният вектор на интеграция. През пролетта на 2015 година, в навечерието на банкрута, някои икономисти се пробваха да загатнат за това на Украйна. Например, имате население от 40 милиона души и желаете да ги храните със земеделие, което в Европейски Съюз е разграничено на квоти. Чудеса не се случват. Развивайте промишлеността и търсете пазари. Или не се оплаквайте от беднотия.
...Или може би Европа просто чака популацията на Украйна да не се пресмята в такива плашещи количества и по-късно да го прибере.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Унгарският министър председател Виктор Орбан влезе в ролята на момченцето от приказката за голия крал. Само че момченцето разобличава краля, а Орбан цяла страна.
„ Ние в Европейски Съюз плащаме украинските пенсии, сметки, поддържаме държавните им организации, опазването на здравето, образованието. Това не може да продължава безпределно “, сподели той, заявявайки, че от финансова позиция Украйна не съществува. Каква е повода? " Огромният спад в икономическите индикатори, пояснен с войната. " Какво е належащо, с цел да се каже очевидната истина? Очи и храброст. И доста хора не приказват. Преструват се, че по този начин и би трябвало. Не, че краят е гол. Дрехите са просто с такова дизайнерско решение.
Защо Орбан наподобява толкоз самоуверен? Защото фонът е подобаващ: европейски чиновнициотдавна са не запомнили последния път, когато нарекоха черното черно, а бялото бяло. А в случай че пренебрегнем предисторията, то Орбан или скромничи, или не схваща изцяло казуса. Нещата за Украйна са даже по-лоши, в сравнение с споделя той.
Отдавна я няма
И по този начин, по ред. От финансова позиция Украйна към този момент не съществува. Което не е загадка от година насам: единствено през април 2022 година Зеленски и Ко пуснаха своя лист с стремежи на Запад: приблизително 5 милиарда $ на месец за покриване на бюджетния недостиг. С това можеше да приключим, в случай че Орбан не беше загатнал войната като подбуда за украинските несгоди.
Това е правилно, само че не изцяло. По-скоро истината е обърната с главата надолу: повода и следствието са си разменили местата. Да се върнем към предишното.
През 2015 г Украйна минава през механически банкрут и договаря за преструктуриране с главните държатели на дълга си. Някои ще спорят по отношение на естеството на банкрута (някои го смятаха за механически, други споделиха, че е много пълнокръвен). Освен това имаше неотчетени еврооблигации, които Украйна отхвърли да изплати (т.нар. заем на Янукович в размер на 3 милиарда долара).
От своя страна Украйна, МВФ и останалите започнаха да пеят в хор, че това в действителност не е банкрут. Но е на вятъра на приказваме за това след толкоз години и на фона на сегашните събития. Основното нещо още тогава, преди осем години е регистрирано несъществуването на Украйна като финансово самостоятелен индивид.
Продължаваме напред. Какво се случи с Украйна през 2015 година, че трябваше да се изяснява, че не е банкрут? Евромайданът се случи година и половина по-рано. Но това е тъкмо казусът, когато " след " не значи " заради ".
Украйна редовно вървеше към банкрут. А Янукович в края на 2013 година тъкмо тогава помоли Русия да помогне с пари. Братски – 15 милиарда $. Добре, че дадохме единствено три.
Търговският баланс е с главата надолу
Значи Янукович е този, който докара Украйна до съсипия? Да но не. Тези сламки на гърба на камилата се трупаха от много време. Още от Юшченко несъмнено би трябвало да се брои, когато свършиевтиният газ. И даже по-рано.
Накратко, главният проблем на Украйна през всичките тези години беше пагубната дупка в комерсиалния баланс (разходите за импорт надвишаваха приходите от износ). Разходите за импорт от своя страна са най-вече сила, петрол и газ.
За да запълни тази празнота, Украйна трябваше да усили износа на промишлени артикули: да влага в остарели заводи, да построи нови. Желателно - най-малко с някаква добавена стойност, а освен желязо за турската и европейската металургия.
Проблемът е, че производството и търговията с такива артикули допуска икономическа, а евентуално и политическа интеграция на Украйна с Русия. Достатъчно е да се съпостави делът на транспортното машиностроене в украинския експорт в златните години на епохата на Янукович (2011-2012 година - дял от надлежно 6,8% и 7,5%) с първите години след Майдана: 2014 година - 3,5%, 2015 година - 1,4%.
Навремето Русия настойчиво оферираше на Украйна такава опция (присъединяване към Митническия съюз). Когато стана ясно, че украинците или не желаят, или не могат, беше препоръчан непълен вид. Тогава дано си сътрудничим по обособени стратегии. Имате корабостроителници - ние сме подготвени да ги запълним с поръчки за години напред. Имате атомни електроцентрали – дайте да построим цех за произвеждане на нуклеарно гориво. Той ще работи за вас и за съветски атомни електроцентрали в Европа. Имате “Южмаш ” и “Антонов ” - дано възстановим съдействието. И впрочем и впрочем. През 2010 година украинците получиха цялостен пакет от такива оферти.
Не че Украйна е на алено без тези планове. Но беше на нула и даже на плюс заради износа на услуги. Всякакви. От преноса на енергоносители към страните от Европейски Съюз до ИТ. Но в случай че се гледаха единствено стоките - нямаше плюс. И след определянето на курса на Украйна към евроасоциирането, Русия стартира да вкарва ответни ограничения. Можем да си спомним “Сирните ” и “Бонбонеени войни ”, условията за пренасяне на предприятия (по този метод съвсем всички украински производители на водка се реалокираха в Русия). От 2012 година негативният търговски баланс на Украйна стартира да пораства, а валутните запаси - да се топят.
Киев имаше малко изходи. Или заеми от МВФ. Или асоциирането на Украйна с Европейски Съюз. Или интеграция с Русия и Митническия съюз.
Правителството на Азаров не съумя да реализира съглашение с Министерство на вътрешните работи. Срещу последната точка действаше авторитетно лоби в самата “Партия на районите ”. Оставаше асоциация с Европейския съюз. Но през есента на 2013 година тогавашният министър председател на Украйна Азаров и президентът Янукович оповестиха някои нереалистични разноски за предварителната подготовка на украинската стопанска система (160 милиарда евро).
Вече няма значение дали в действителност е било належащо толкоз доста или е било комфортно опрощение да се отскочи от тематиката за асоциирането с Европейски Съюз, да се прихване заем от Русия и някак да се дочака идващият избирателен цикъл (2014-2015). Основното е, че в последна сметка „ станалото станало “, както споделяше починалият Леонид Кравчук. Последваха Евромайданът, държавният прелом в Киев – и цялостното обособяване на Украйна от съдействието с Русия.
Украйна откри своята ниша
Оттогава минаха доста години, само че триъгълникът на избора си остана същият. Съвсем неотдавна избухнаха митинги в Полша, Унгария, Словакия, Румъния против украинското зърно. Защо бръмнаха? Вътрешният пазар на Европейски Съюз от дълго време е разграничен. Да се набута Украйна в него, с нейните даже скромни настоящи благоприятни условия, е нереалистична задача. И в случай че не се набута, тогава смисълът на цялата концепция изчезва. И Украйна още веднъж няма с какво да заплаща за импорт и отново ще се кланя на МВФ.
Какво се случва, когато спрем да даваме пари на Украйна, пита Орбан. Очевидно става дума за бъдещето, в което вследствие на военни дейности се подписва някакъв мир (в противоположен случай това ще значи капитулация на Украйна). В такова бъдеще актуалните съдружници на Украйна би трябвало да измисляткакво да вършат с украинците в границите на нововъзникващия западен свят – и да им заплащат за това. Ако на украинците не се даде работа, те ще би трябвало да бъдат подкрепени, както е през днешния ден. Ако имаше такава работа, даже и при Янукович, Украйна безшумно щеше да се причисли към приятелското стадо на европейските нации.
От друга страна, кой сподели, че няма място за украинци във веригата за систематизиране на труда? Те сами го откриха преди девет години. И продават на Запада война с Русия - нещо, което Западът не може да " създаде " самичък.
Какво премълча Орбан
Затова, с цялата си храброст на фона на сивите европейски политици, Орбан не споделя или не желае да каже главното. Първо, Украйна от дълго време престана да съществува като самостоятелен финансов индивид. Твърде мъчно е да пренебрегнем този факт през днешния ден.
Второ, войната в действителност изигра значима роля в това. Но не тази, която на Запад се брои от 24 февруари 2022 година И тази, който Украйна избра за себе си - като нова позиция за своя експорт на услуги.
Трето, главната причина за украинските проблеми е неверният вектор на интеграция. През пролетта на 2015 година, в навечерието на банкрута, някои икономисти се пробваха да загатнат за това на Украйна. Например, имате население от 40 милиона души и желаете да ги храните със земеделие, което в Европейски Съюз е разграничено на квоти. Чудеса не се случват. Развивайте промишлеността и търсете пазари. Или не се оплаквайте от беднотия.
...Или може би Европа просто чака популацията на Украйна да не се пресмята в такива плашещи количества и по-късно да го прибере.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ