И Световната метереологична организация обяви, че 2025 г. е сред трите най-топли години в историята
Изминалата година е измежду трите най-топли години на планетата, откогато се вършат измервания, съобщи Ройтерс, базирайки се на данни на Световната метеорологична организация (СМО). По-рано през днешния ден за най-дълъг интервал от началото на регистрирането на данни.
СМО консолидира осем световни климатични модула от данни и откри, че шест от тях – в това число на Европейския център за средносрочни прогнози на времето (ECMWF) и английската национална метеорологична работа, класират 2025 година като третата най-топла година в 176-годишната история на измерванията, до момента в който два модула я дефинират като втората най-топла. Всички осем модула от данни удостоверяват, че последните три години са трите най-топли години от началото на наблюденията, като най-топла остава 2024 година
Разликите в подреждането се дължат на другите методологии и типове измервания, в това число сателитни наблюдения и наблюдения от метеорологични станции. ECMWF означи, че 2025 година затваря първия тригодишен интервал, през който междинната световна температура е била с 1,5 градуса над прединдустриалното ниво – граница, след която учените чакат световното стопляне да провокира съществени и в някои случаи необратими последици.
„ Градус и половина не е внезапна граница, само че знаем, че всяка част от градуса има значение, изключително за засилващите се рискови метеорологични феномени “, съобщи Саманта Бърджис, стратегически началник за климата в ECMWF. Тя добави, че чака 2026 година да бъде измежду петте най-топли години на планетата.
Правителствата поеха ангажимент по Парижкото съглашение от 2015 година да се опитат да не разрешат световното стопляне да надвиши 1,5 градуса, измерено като междинна температура за десетилетия по отношение на прединдустриалното равнище. Но неспособността им да понижат излъчванията на парникови газове значи, че тази граница може да бъде премината преди 2030 година – с едно десетилетие по-рано, в сравнение с се предвиждаше при подписването на съглашението, означават от ECMWF.
„ Сигурно ще я преминем. Сега изборът е по какъв начин най-добре да управляваме неизбежното превишаване и следствията му за обществата и естествените системи “, съобщи Карло Буонтемпо, шеф на Службата за климатични промени на Европейски Съюз „ Коперник “.
В момента дълготрайното световно стопляне е към 1,4 градуса над прединдустриалното ниво, показват от ECMWF. На краткосрочна база междинните годишни температури минават границата от 1,5 градуса за първи път през 2024 година
Превишаването на дълготрайната граница от 1,5 градуса ще докара до по-екстремни и необятно публикувани последици, в това число горещи талази, които ще са с по-висока температура и по-голяма дълготрайност, по-мощни стихии и наводнения. През 2025 година горските пожари в Европа създадоха най-високите общи излъчвания на парникови газове до момента, а научни проучвания потвърдиха, че съответни метеорологични феномени са били наранени от климатичните промени – в това число ураганът Мелиса в Карибския басейн и мусонните дъждове в Пакистан, които предизвикаха наводнения, довели до повече от 1000 смъртни случая.
Въпреки възходящите последствия науката за климата се сблъсква с политическо опълчване. Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп, който назовава климатичните промени „ най-голямата машинация “, предходната седмица изтегли страната си от десетки органи на Организацията на обединените народи (OОН).
Дългогодишният консенсус измежду учените по света е, че климатичните промени са действителни, най-вече породени от индивида, и се усилват. Основната причина са излъчванията на парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива като въглища, нефт и газ, които задържат топлота в атмосферата, написа Ройтерс.
СМО консолидира осем световни климатични модула от данни и откри, че шест от тях – в това число на Европейския център за средносрочни прогнози на времето (ECMWF) и английската национална метеорологична работа, класират 2025 година като третата най-топла година в 176-годишната история на измерванията, до момента в който два модула я дефинират като втората най-топла. Всички осем модула от данни удостоверяват, че последните три години са трите най-топли години от началото на наблюденията, като най-топла остава 2024 година
Разликите в подреждането се дължат на другите методологии и типове измервания, в това число сателитни наблюдения и наблюдения от метеорологични станции. ECMWF означи, че 2025 година затваря първия тригодишен интервал, през който междинната световна температура е била с 1,5 градуса над прединдустриалното ниво – граница, след която учените чакат световното стопляне да провокира съществени и в някои случаи необратими последици.
„ Градус и половина не е внезапна граница, само че знаем, че всяка част от градуса има значение, изключително за засилващите се рискови метеорологични феномени “, съобщи Саманта Бърджис, стратегически началник за климата в ECMWF. Тя добави, че чака 2026 година да бъде измежду петте най-топли години на планетата.
Правителствата поеха ангажимент по Парижкото съглашение от 2015 година да се опитат да не разрешат световното стопляне да надвиши 1,5 градуса, измерено като междинна температура за десетилетия по отношение на прединдустриалното равнище. Но неспособността им да понижат излъчванията на парникови газове значи, че тази граница може да бъде премината преди 2030 година – с едно десетилетие по-рано, в сравнение с се предвиждаше при подписването на съглашението, означават от ECMWF.
„ Сигурно ще я преминем. Сега изборът е по какъв начин най-добре да управляваме неизбежното превишаване и следствията му за обществата и естествените системи “, съобщи Карло Буонтемпо, шеф на Службата за климатични промени на Европейски Съюз „ Коперник “.
В момента дълготрайното световно стопляне е към 1,4 градуса над прединдустриалното ниво, показват от ECMWF. На краткосрочна база междинните годишни температури минават границата от 1,5 градуса за първи път през 2024 година
Превишаването на дълготрайната граница от 1,5 градуса ще докара до по-екстремни и необятно публикувани последици, в това число горещи талази, които ще са с по-висока температура и по-голяма дълготрайност, по-мощни стихии и наводнения. През 2025 година горските пожари в Европа създадоха най-високите общи излъчвания на парникови газове до момента, а научни проучвания потвърдиха, че съответни метеорологични феномени са били наранени от климатичните промени – в това число ураганът Мелиса в Карибския басейн и мусонните дъждове в Пакистан, които предизвикаха наводнения, довели до повече от 1000 смъртни случая.
Въпреки възходящите последствия науката за климата се сблъсква с политическо опълчване. Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп, който назовава климатичните промени „ най-голямата машинация “, предходната седмица изтегли страната си от десетки органи на Организацията на обединените народи (OОН).
Дългогодишният консенсус измежду учените по света е, че климатичните промени са действителни, най-вече породени от индивида, и се усилват. Основната причина са излъчванията на парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива като въглища, нефт и газ, които задържат топлота в атмосферата, написа Ройтерс.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ