Изминалата 2023 година ще остане задълго в паметта на феновете

...
Изминалата 2023 година ще остане задълго в паметта на феновете
Коментари Харесай

Годината на войната в Левски


Изминалата 2023 година ще остане задълго в паметта на почитателите на Левски. Последните 12 месеца резултатите на стадион „ Георги Аспарухов “ бяха на приливи и отливи, само че не това бе главният акцент. Вътрешната войната, разпалена от април насам, продължава да обрича „ сините “ на неустановеност и напрежение и евентуално това ще продължи, до момента в който не се откри решение на казуса.

Новата година в Левски стартира с оптимизъм, макар че отборът се намираше в онази прословута серия под управлението на Станимир Стоилов без победа. Изненадващо проваляне с 0:1 от Черно море на неутралния терен на „ Ивайло “ като че ли подсказа турболентните времена, които предстояха да се случат. Във Велико Търново неточност на Николай Михайлов предреши съперничеството му с Пламен Андреев за място под рамката. По-късно и младият гений щеше да има своите компликации. 

Левски не съумя да завоюва и в Благоевград против Пирин, където се задоволи с 1:1, само че пък се влюби в халфа на домакините Чебраил Макрецкис. Юношата на Борусия (Дортмунд) се изплъзна на „ сините “ поради едни 50 000 лв. и това единствено усили пропастта сред управлението на клуба и Станимир Стоилов. 

Последва нулево тъждество с Лудогорец, а серията от 11 мача без триумф в елита завърши в Пазарджик – 2:0. На стадион „ Георги Бенковски “ паднаха и дебютните попадения на новия №9 Рикардиньо. 

Левски продължи да печели, а бразилският таран да бележи. Столичният гранд повали поредно Ботев (Враца) с 2:0, ликува и в Кърджали против Арда за 3:0, с цел да пристигна семейството на Локомотив (София). Мачът се трансформира в лебедовата ария на Стоилов, който към този момент бе оповестил, че няма да остане на „ Герена “, в случай че клубът бъде изоставен от изпълнителния шеф Иво Ивков. Синът на легендата Кирил Ивков към този момент бе в открита война с Наско Сираков поради разлики в ръководството. Стигна се и до невиждана конференция, на която Ивков сподели предложения за Хосе Кордоба и Андриан Краев, отклонени от самия притежател. Дни по-рано изпълнителният шеф на „ сините “ бе наименуван „ типичен измамник “ от Сираков по време на различен брифинг. В последна сметка на Общо заседание на клуба Ивков научи публично, че повече няма да извършва длъжността на изпълнителен шеф, а на " Герана " може да остане на друга позиция, като очевидно предлагането бе поднесено по този начин, че възможностите за положителен отговор да бъдат сведени до най-малко.

За да се стигне до дуела с „ железничарите “, след който Стоилов разгласи на прочувствена конференция, траяла повече от час, че си потегля поради разлики в политиката за ръководство на обичания му клуб. Победата с 1:0 не съумя да повдигне духа на „ сините “, а от този миг натам част от последователите се настроиха против Сираков, което продължава и до ден сегашен. 

Остатъкът от сезона бе поверен на Елин Топузаков, който до този миг бе със статут на треньор на втория тим. Топчо изведе „ сините “ против ЦСКА в мач, който ще се запомни с пропуснатата от Ивелин Попов дузпа в самия му край и нулите на таблото. 

До края на април Левски надделя трагично Берое с 1:0 с късно попадение на Асен Чандъров, удари с 1:0 и Ботев (Пд) при откриването на стадион „ Христо Ботев “. Герой под тепетата бе Рикардиньо. Положителните резултати при Топузаков продължиха и против Септември (2:0), с цел да пристигна първото проваляне при 0:1 на „ Лаута “ от Локомотив.

„ Сините “ измъкнаха 2:2 с ЦСКА 1948 в „ Бистрица “, след което пристигна звучното 3:0 над „ смърфовете “ в Пловдив. Рикардиньо донесе поврат против Черно море за 2:1, с което „ сините “ си осигуриха място на бараж за Европа, а след това пристигна и прословутият мач в Разград. Срещу „ орлите “ Елин Топузаков изненада със стартов състав, в който отсъстваха редица съществени играчи, а Ноа Сонко Сундберг бе сменен на почивката, с цел да влезе…Дейвид Михалев. Дебют записа и Кристиан Йовов, а „ орлите “ с тъга измъкнаха 3:2 и се приближиха на крачка от следващата купа. В последния ден от сезона Левски отстъпи и на ЦСКА с 0:2, а за почитателите на „ сините “ остана удоволствието да отпразнува купата на… “зелените “, спечелили мъчно на „ Тича “ с 1:0. 

За място в евротурнирите „ сините “ се изправиха против Арда на стадион „ Георги Аспарухов “, а задачата бе сполучлива – 2:0. 

След последния ден от акцията пристигнаха и спекулациите за нов треньор. Редица имена бяха спрегнати за правоприемник на краткотрайния треньор Елин Топузаков, а на крачка от автограф бе сръбската легенда Саво Милошевич. Бившият нападател даже бе на договаряния в София и се очакваше до дни да бъде разгласен за нов ментор, макар неналичието му на сериозно CV. Последва поврат, а на „ Герена “ показаха Николай Костов, който към този момент имаше къс престой в клуба през 2012 година. 

Първата конференция на експерта бе съпроводена от фойерверки – изпълнителният шеф Даниел Боримиров сложи цел купа и Купа, а самият ментор призна, че това е изцяло допустимо. На мястото на напусналия началник на школата Йончо Арсов пък бе назначен Елин Топузаков.

Началото бе обещаващо – в Европа Левски най-сетне бе стабилен след години на премеждия. Родният представител се оправи с Шкупи след две победи, само че в Първа лига потегли с проваляне от ЦСКА 1948 посред „ Герена “. Дни по-късно въпреки всичко бе повален Ботев още веднъж в неговия освежен дом, бе разрушен Локомотив (София) с 6:0, само че полетът на „ сините “ бе спрян на „ Лаута “ при 1:2 от Локомотив, макар солидното предимство на гостите. 

Тук някъде се зароди и митът за времето на Фъргюсън, което в този момент носеше името на Костов. „ Сините “ подредиха куп победи в последните минути  - Хебър, Пирин, Ботев (Враца). Между тях пристигна и новото експлоадиране в Лигата на конференциите  - след стабилен мач в Израел и 0:0 против Апоел (Беер Шева), на реванша Роналдо взриви „ Георги Аспарухов “ с гол в сетния момент на постоянното време за 2:1. „ Герена “ още веднъж си напомни лудите европейски вечери, а в този миг фантазиите на Левски нямаха предел. 

В края на август на стадион „ Васил Левски “ пристигна Айнтрахт, спечелил Лига Европа година по-рано. Германският отбор, отпред със международния първенец Марио Гьоце, не бе чувал до момента за Асими Фадига, само че трябваше да преглътне горчивия хап със снаряда на френския халф. София се разтресе след попадението на лятното попълнение за 1:1. Във Франкфурт „ сините “ не бяха същият тим и след изразена отбранителна тактичност трябваше да се задоволят с почтено отпадане след 0:2. Там някъде стартира и снишаването на отбора при Костов. Резултатите във вътрешния шампионат станаха неуверени, а в това време имаше и нова изненадваща разлъка. Ивелин Попов си събра багажа и напусна за повторно " сините ", както го направи и като младеж. По-късно самият футболист призна, че не се чувствал оценен в родния си отбор.

И до момента в който Попето се радваше на солидна форма и обич в Ботев (Пд), Левски стартира да печели все по-трудно. Не взе нито дербито с Лудогорец (0:1), нито това с ЦСКА (0:0). Липсваше превъзходството от първите месеци на сезона. „ Сините “ надделяха абсолютния шлагер Черно море мъчно с 1:0 у дома, с цел да последва серия от пет мача без триумф в шампионата. Окончателно упоритостите за купа бяха претопени до цел класиране в Европа. Пропадането бе парирано с 2:0 против Локомотив (Пд) и 1:0 във Враца, само че звучният пестник пристигна в Пазарджик за Купата при 1:2 от Хебър. Липсата на баланс в резултатите още веднъж разпали войната сред част от почитателите и Наско Сираков, а на прицел бе и самият треньор Николай Костов, на който на няколко пъти му бе поискана оставката. Специалистът отхвърли да си тръгне, оправдавайки слабата форма с съществуването на голям брой контузени футболисти. Големият въпрос обаче бе за какво „ синият “ санитарен пункт бе претъпкан? В края на годината Сираков още веднъж затвърди доверието си към треньорския щаб и даде обещание по-добри резултати и по-голяма бистрота през новата 2024-а.  

------------------------------------------------------------------------------------

Откритието: Кристиан Димитров

Повече от ясно е, че през 2023 година футболист №1 на Левски бе Уелтън. Бразилецът показва качества, каквито до момента почитателите не бяха виждали, макар че лявото крило към този момент бе съумял да влезе в сърцата им. Стигна се до такава степен, че „ сините “ бяха подвластни от формата и наличието на южноамериканеца. 

Затова пък Кристиан Димитров бе изваден от нафталина, откакто и в Хайдук, и в ЧФР Клуж не играеше постоянно. Централният защитник бе взет по времето на Станимир Стоилов, само че поради треньорската рокада повече игрово време записа по-късно при Костов. Бившият капитан на Ботев (Пд) си върна мястото в националния тим и сега е измежду главните играчи на „ сините “.

Разочарованието : Илиан Стефанов

Героят от финала за Купата, донесъл първи трофей за Левски след 13-годишно очакване, в този момент не се радва на огромно доверие от Николай Костов. Авторът на победното попадение против ЦСКА през 2022 година е със статут на твърда запаса на „ Герена “ и все по-рядко получава късмет за изява. Заговори се съществено, че офанзивният футболист може да бъде продаден, само че договорката с клуб от Израел по този начин и не се състоя. Към момента Стефанов има едвам 183 минути за състезание, разпределени в 9 мача. 
Източник: novsport.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР