The Guardian: Русия печели икономическата война. Путин скоро няма да изтегли войските си
Изминаха три месеца, откогато Западът стартира икономическата си война против Русия и тя не върви по проект. Напротив, нещата в действителност вървят доста зле.
Санкциите бяха наложени на Владимир Путин не тъй като се смятаха за най-хубавия вид, а тъй като бяха по-добри от другите два налични метода на деяние: да не се прави нищо или да се намесва военно.
Първият набор от стопански ограничения бяха въведени незабавно след нашествието, когато се предполагаше, че Украйна ще капитулира до дни. Това не се случи, вследствие на което глобите – въпреки и към момента непълни – последователно се ускоряват.
Няма обаче незабавни признаци за евакуиране на Русия от Украйна и това надали е изненадващо, защото глобите имаха противоположен резултат, като покачиха цената на съветския експорт на нефт и газ, доста усилиха комерсиалния й баланс и финансираха военните й старания. През първите четири месеца на 2022 година Путин може да се похвали с остатък по настоящата сметка от 96 милиарда $ – повече от три пъти повече от този за същия интервал на 2021 година.
Когато Европейски Съюз разгласи частичната си възбрана за експорт на съветски нефт по-рано тази седмица, цената на суровия нефт на международните пазари се увеличи, осигурявайки на Кремъл още един непредвиден финансов приход. Русия не намира усложнения да откри различни пазари за своята сила, като износът на нефт и газ за Китай през април се е нараснал с повече от 50% на годишна база.
Това не значи, че глобите са безболезнени за Русия. Международният валутен фонд пресмята, че стопанската система ще се свие с 8,5% тази година, защото вносът от Запада се срутва. Русия има ресурси от артикули, нужни за поддържане на нейната стопанска система, само че с течение на времето те ще бъдат изразходвани.
Но Европа единствено последователно се отучава от зависимостта си от съветската сила и по този начин беше предотвратена незабавна финансова рецесия за Путин. Рублата – с помощта на финансовия надзор и огромния търговски остатък – е мощна. Кремъл има време да откри различни източници на аварийни елементи и съставни елементи от страни, искащи да заобиколят западните наказания.
Когато международните политически и стопански водачи се срещнаха в Давос предходната седмица, общественото обръщение беше наказание на съветската експанзия и възобновен ангажимент да застанат твърдо зад Украйна. Но персонално имаше угриженост за икономическите разноски на продължителна война.
Тези опасения са изцяло оправдани. Нахлуването на Русия в Украйна даде спомагателен подтик на към този момент мощния ценови напън. Годишният % на инфлация в Обединеното кралство възлиза на 9% – най-високата си стойност от 40 години – цените на бензина доближиха рекордно високо равнище и се чака горната граница на цените на силата да се усили със £700-800 годишно през октомври.
В резултат на войната западните стопански системи са изправени пред интервал на муден или негативен напредък и възходяща инфлация – връщане към стагфлацията от 70-те години на предишния век. Централните банки – в това число Bank of England – считат, че би трябвало да отговорят на съвсем двуцифрената инфлация посредством повишение на лихвените проценти. Очаква се безработицата да пораства. Други европейски страни са изправени пред същите проблеми, в случай че не и повече, защото множеството от тях са по-зависими от съветския газ, в сравнение с Обединеното кралство.
Проблемите, пред които са изправени по-бедните страни по света, са от друг порядък. За някои от тях казусът не е стагфлация, а апетит, вследствие на блокирането на доставките на пшеница от черноморските пристанища на Украйна.
Както сподели Дейвид Бийзли, изпълнителен шеф на Световната хранителна стратегия: „ В момента силозите за зърно в Украйна са цялостни. В същото време 44 милиона души по света маршируват към гладната гибел.”
Във всяка многостранна организация – МВФ, Световната банка, Световната комерсиална организация и Организация на обединените нации – нарастват страховете от филантропична злополука. Позицията е елементарна: в случай че самите разрастващи се страни не са експортьори на сила, те са изправени пред троен удар, при който рецесиите с гориво и храни провокират финансови рецесии. Изправени пред избора да изхранват популацията си или да заплащат на интернационалните си кредитори, държавните управления ще изберат първото. Шри Ланка беше първата страна след съветската инвазия, която не изплати задълженията си, само че е малко евентуално да е последната. Светът наподобява по-близо до цялостна дългова рецесия, в сравнение с когато и да било от 90-те години на предишния век.
Путин с право беше наказан за „ въоръжаване “ на храната, само че желанието му да направи това не би трябвало да е изненада. От самото начало съветският президент играе дълга игра, чакайки интернационалната коалиция против него да се разпадне. Кремъл счита, че прагът на Русия за икономическа болежка е по-висок от този на Запада и евентуално е прав за това.
Ако беше належащо доказателство, че глобите не работят, тогава решението на президента Джо Байдън да достави Украйна с съвременни ракетни системи го обезпечава. Надеждата е, че актуалните военни технологии от Съединени американски щати ще реализиран това, което до момента не съумяха да създадат енергийните забрани и изземването на съветски активи: да принуди Путин да изтегли войските си.
Пълното проваляне за Путин на бойното поле е един от методите войната да завърши, макар че при сегашните условия това не наподобява толкоз евентуално. Има и други вероятни резултати. Едната е, че икономическата обсада в последна сметка работи, като все по-строгите наказания принуждават Русия да отстъпи. Другото е съглашение посредством договаряния.
Путин няма да се съобщи абсолютно и капацитетът за съществени странични вреди от икономическата война е явен: намаляване на виталния стандарт в развитите страни; апетит, хранителни протести и дългова рецесия в развиващия се свят.
Компромисът с Кремъл сега е сложен за преглъщане, само че икономическата действителност подсказва единствено едно: рано или късно ще бъде реализирана договорка.
Източник:
Автор: Лари Елиът
Санкциите бяха наложени на Владимир Путин не тъй като се смятаха за най-хубавия вид, а тъй като бяха по-добри от другите два налични метода на деяние: да не се прави нищо или да се намесва военно.
Първият набор от стопански ограничения бяха въведени незабавно след нашествието, когато се предполагаше, че Украйна ще капитулира до дни. Това не се случи, вследствие на което глобите – въпреки и към момента непълни – последователно се ускоряват.
Няма обаче незабавни признаци за евакуиране на Русия от Украйна и това надали е изненадващо, защото глобите имаха противоположен резултат, като покачиха цената на съветския експорт на нефт и газ, доста усилиха комерсиалния й баланс и финансираха военните й старания. През първите четири месеца на 2022 година Путин може да се похвали с остатък по настоящата сметка от 96 милиарда $ – повече от три пъти повече от този за същия интервал на 2021 година.
Когато Европейски Съюз разгласи частичната си възбрана за експорт на съветски нефт по-рано тази седмица, цената на суровия нефт на международните пазари се увеличи, осигурявайки на Кремъл още един непредвиден финансов приход. Русия не намира усложнения да откри различни пазари за своята сила, като износът на нефт и газ за Китай през април се е нараснал с повече от 50% на годишна база.
Това не значи, че глобите са безболезнени за Русия. Международният валутен фонд пресмята, че стопанската система ще се свие с 8,5% тази година, защото вносът от Запада се срутва. Русия има ресурси от артикули, нужни за поддържане на нейната стопанска система, само че с течение на времето те ще бъдат изразходвани.
Но Европа единствено последователно се отучава от зависимостта си от съветската сила и по този начин беше предотвратена незабавна финансова рецесия за Путин. Рублата – с помощта на финансовия надзор и огромния търговски остатък – е мощна. Кремъл има време да откри различни източници на аварийни елементи и съставни елементи от страни, искащи да заобиколят западните наказания.
Когато международните политически и стопански водачи се срещнаха в Давос предходната седмица, общественото обръщение беше наказание на съветската експанзия и възобновен ангажимент да застанат твърдо зад Украйна. Но персонално имаше угриженост за икономическите разноски на продължителна война.
Тези опасения са изцяло оправдани. Нахлуването на Русия в Украйна даде спомагателен подтик на към този момент мощния ценови напън. Годишният % на инфлация в Обединеното кралство възлиза на 9% – най-високата си стойност от 40 години – цените на бензина доближиха рекордно високо равнище и се чака горната граница на цените на силата да се усили със £700-800 годишно през октомври.
В резултат на войната западните стопански системи са изправени пред интервал на муден или негативен напредък и възходяща инфлация – връщане към стагфлацията от 70-те години на предишния век. Централните банки – в това число Bank of England – считат, че би трябвало да отговорят на съвсем двуцифрената инфлация посредством повишение на лихвените проценти. Очаква се безработицата да пораства. Други европейски страни са изправени пред същите проблеми, в случай че не и повече, защото множеството от тях са по-зависими от съветския газ, в сравнение с Обединеното кралство.
Проблемите, пред които са изправени по-бедните страни по света, са от друг порядък. За някои от тях казусът не е стагфлация, а апетит, вследствие на блокирането на доставките на пшеница от черноморските пристанища на Украйна.
Както сподели Дейвид Бийзли, изпълнителен шеф на Световната хранителна стратегия: „ В момента силозите за зърно в Украйна са цялостни. В същото време 44 милиона души по света маршируват към гладната гибел.”
Във всяка многостранна организация – МВФ, Световната банка, Световната комерсиална организация и Организация на обединените нации – нарастват страховете от филантропична злополука. Позицията е елементарна: в случай че самите разрастващи се страни не са експортьори на сила, те са изправени пред троен удар, при който рецесиите с гориво и храни провокират финансови рецесии. Изправени пред избора да изхранват популацията си или да заплащат на интернационалните си кредитори, държавните управления ще изберат първото. Шри Ланка беше първата страна след съветската инвазия, която не изплати задълженията си, само че е малко евентуално да е последната. Светът наподобява по-близо до цялостна дългова рецесия, в сравнение с когато и да било от 90-те години на предишния век.
Путин с право беше наказан за „ въоръжаване “ на храната, само че желанието му да направи това не би трябвало да е изненада. От самото начало съветският президент играе дълга игра, чакайки интернационалната коалиция против него да се разпадне. Кремъл счита, че прагът на Русия за икономическа болежка е по-висок от този на Запада и евентуално е прав за това.
Ако беше належащо доказателство, че глобите не работят, тогава решението на президента Джо Байдън да достави Украйна с съвременни ракетни системи го обезпечава. Надеждата е, че актуалните военни технологии от Съединени американски щати ще реализиран това, което до момента не съумяха да създадат енергийните забрани и изземването на съветски активи: да принуди Путин да изтегли войските си.
Пълното проваляне за Путин на бойното поле е един от методите войната да завърши, макар че при сегашните условия това не наподобява толкоз евентуално. Има и други вероятни резултати. Едната е, че икономическата обсада в последна сметка работи, като все по-строгите наказания принуждават Русия да отстъпи. Другото е съглашение посредством договаряния.
Путин няма да се съобщи абсолютно и капацитетът за съществени странични вреди от икономическата война е явен: намаляване на виталния стандарт в развитите страни; апетит, хранителни протести и дългова рецесия в развиващия се свят.
Компромисът с Кремъл сега е сложен за преглъщане, само че икономическата действителност подсказва единствено едно: рано или късно ще бъде реализирана договорка.
Източник:
Автор: Лари Елиът
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ