Той беше просто един неудачник, докато Съдбата не се намеси, за да преобърне живота и на двама ни
Изминаха повече от 10 години, откогато се реалокирах да пребивавам в различен град. Родителите ми си отидоха млади, а гибелта им накара нежната ми природа да се разпалва. За да се скрия от болката, обикалях от град на град. Работех каквото намеря. Нямах искания или фантазии за кариера. Бягах от спомените и от самата себе си. Може би и отсам щях да си потегли, в случай че една вечер не срещнах млад мъж, който едвам се държеше на крайници. Пияница, помислих си с отвращение и го отминах. Седмица по-късно през нощта чух зов. Излязох на терасата и под светлината на уличните лампи видях по какъв начин една фигура залитна и падна на земята. Известно време следих с вярата, че ще се изправи, само че индивидът продължаваше да лежи. Осъзнавайки, че всяка секунда е скъпа, се обадих на незабавна помощ, след това сграбчих джобното фенерче и изтичах на пътя. Като се взрях в лицето на мъжа, познах в него този, който неотдавна ме беше възмутил. Изглеждаше доста зле – някой го беше пребил.
В един миг той отвори очи, погледна ме, усмихна се и още веднъж потъна в алкохолния си захлас. В това време дойде колата за спешна помощ и го откараха в болничното заведение. Цяла нощ не можах да мигна. Чудех се какво ли се е случило с този злощастник и каква ли тъга дави с пиенето. Оттогава непознатият не ми излизаше от мозъка. От една страна, се притеснявах – въпреки всичко е жив човек, от друга, се ядосвах, че влагам толкоз страсти в един пияч.
Измина месец. Беше топла съботна заран. От часове разчиствах квартирата, обмисляйки дали да не продължа със скитничеството. Извадих от дрешника сака, с цел да бъде подготвен. В този миг някой позвъни на вратата. Изненадата ми беше огромна, когато пред себе си видях непознатия от онази нощ. Но в този момент от него ухаеше на прекрасен автършейф, по лицето му нямаше синини, а в ръцете си държеше кутия бонбони.
„ Здравейте! Така и не ви благодарих, че спасихте живота ми “ – на един мирис изрече той. Първоначалният ми ентусиазъм беше да откажа подаръка, но в идващия момент ме притегли вълнението, което усетих в гласа му. Погледнах го и в очите му прочетох вяра. И се усмихнах. Така през тази топла пролетна заран любовта нахлу в живота ми. Дойде ненадейно и се споделяше Божидар. Пътят към сърцата на всеки от нас не беше елементарен: и двамата носехме контузия от предишното. Аз лекувах белезите от ранната гибел на родителите ми, а той се бореше с клеймото несретник. Преди време Божидар бил женен за доста красива жена. Но едвам минали две години, и тя го напуснала поради различен мъж. Преди да се разделят, го обвинила, че е ленив и некадърен да я направи щастлива. Докато си събирала багажа, любовникът й нервно чакал в скъпата си кола на улицата. Когато си тръгнала, Божидар изтичал след нея, пробвайки се да я спре.
Бил подготвен да падне на колене. Тогава тя му показала с пръст богатия си ухажор и с пренебрежение споделила:
„ Виждаш ли го? Това е същински мъж. А ти си просто един несретник. “
После се качила в колата и отпрашила в незнайна посока.
Съсипан от раздялата им, протегнал ръка към алкохола.
Бавно почнал да губи всичко, на което държал:
работата си, приятелите, достолепието. Кой знае до каква степен щеше да стигне, в случай че ориста не ни сблъска.
В началото връзката ни приличаше на комичен опит да се улови вятърът – в никакъв случай не знаех накъде ще го отнесе следващата доза нерешителност. Но стиснах зъби и се преборих с демоните в него. Показах му, че в никакъв случай не е късно да започнеш изначало и в случай че една жена не е оценила любовта му, то сигурно друга ще излекува сърцето му. И съумях! Вече осем години двамата сме семейство. Намерих своя кей и желанието ми да бродя от град на град изцяло се изпари. Но не щеш ли наскоро някогашната му се завърна и ни подсети за себе си. Преследва ни, звъни по телефона, даже и през днешния ден, когато честваме годишнина от сватбата, откри метод да унищожи спокойствието ми. Нервно се въртях на стола, обмисляйки по какъв начин да постъпя с нея. В това време усетих нежната ръка на Божидар и в очите му прочетох, че предишното е забравено вечно.
Няколко минути по-късно сервитьорът отиде до масата й с бутилка алено вино, наведе се и подаде на натрапницата записка: „ Благодарение на теб съм брачна половинка на най-прекрасния мъж. Виното е от мен. “ Не обърнах внимание на реакцията й. Тя към този момент не е опасност за брака ми.
Мануела
Инфо: lichna-drama
