Обезчовечаване?
Изминаха 40 дни от убийството на Даря Дугина по най-зверски метод. Според източноправославната християнска традиция душата на момичето към този момент е напуснала земната орбита и е отлетяла в отвъдното, при звездите.
Новината за жестокото ликвидиране отшумя бързо. Може би поради динамичността на времето, воените дейности в Украйна, проблемите към нуклеарната електроцентрала в Запорожие, кончината на Горбачов, частичната мобилизацията в Русия...
А дали пък не съществува и една по-специална причина. За нея са разсъжденията по-долу.
Както си бе по реда и човещината, неангажираната с политиката общност по света оплака момичето. Трогателен израз бяха думите на Негово Светейшество Папа Франциск, който отдаде дължимото пред паметта на Даря. И за следващ път жигосах убийството на беззашитни хора.
На този декор изпъква тишината измежду страни в християнския Запад.
Как не се откри там управник да осъди закононарушението изрично и уверено! Може би някои политици са не запомнили извечната християнска морална норма, увековечена и от нашия стихотворец Димчо Дебелянов, че мъртвият не e към този момент зложелател. Прощават му се всички провинения. Включително и тези, заради които някои страни са наложили наказателни наказания над Даря Дугина приживе. Заради нейното слово. Трябвало е да заплаща сурово за правото на независимост на словото. И е платила. Демокрация и безмълвие! Мълчание и народна власт!
Властниците на Запад, декларативни поклонници на демокрацията, се базират на Волтер и самоуверено декларират, че даже и да не са съгласни с това, което другият приказва, те пазят правото му да го споделя. Поне някой от тях да се бе сетил да разгласи, че наказателните наказания над Даря се анулират заради гибелта ѝ.
Тя беше красива, радостна, интелигентна. Защитила докторска дисертация преди да навърши тридесет години. Прекъснат е освен животът на това дете. Поставен е принудително завършек на един пълностоен и плодотворен път на потвърдил се създател, академик, журналист, държавник.
Да не приказваме за това, че и на Даря, както и на хилядите девойки починали без време в тази отвратителна война за всичките 8 години, някои даже и не познали още любовта, им е отнета вечно опцията да обичат, да дадат живот на децата, които биха родили по волята на майката природа.
Нека напомня, че девойката бе взривена пред очите на татко ѝ. Целта на закононарушението е по всяка възможност да се унищожи един журналист. Да се поразят сърцето и мозъкът на бащата полемист. Да се уплаши и задуши духът на словото.
И... тишина. Доколкото имаше някакъв звук, той бе повече опит за стартиране на кучетата по странична диря. Казват му аберацио иктус, отклонение на удара.
Веднага след атентата пръкна известие, че незнайна до тоя миг организация – нарекла се Национална републиканска войска, дали пък не и „ съветска “, е поела отговорността за убийството. Отговорността за закононарушение, осъществено по информация на съветската ФСБ от жител на друга страна и някогашен чиновник в задгранична военна конструкция.
Бивш народен представител от Руската дума, още незаглъхнал тътенът от злокобния гърмеж, побърза да припише незаконния акт на съветски партизани. Откъде ги е изровил тези „ партизани “ дето водят война против личната си страна като лишават от живот незащитени журналисти?
Родна дипломатка от близкото минало се изрече ден след гърмежа, че убийството демонстрира вътрешна борба във властовите кръгове на Кремъл. Почти по едно и също време неин някогашен сътрудник вметна, че сходно ликвидиране е добър метод за почистване на сметки вътре в кремълската джунгла.
Тези двама от кое място са се сдобили с безспорна информация незабавно след закононарушението, та се произнасят уверено и ни я сервират като истина от последна инстанция?
Кучетата, в съответния смисъл някои медии, тичат по подадената диря. Аберацио иктус...
Бездушното отношение на част от международните медии продължава към този момент 40 дни след жестокото ликвидиране. Може би някои се надяват всичко да отшуми и да се не помни? Нали всяко знамение е за три дни!
Нека обаче си напомним по какъв начин преди няколко години западните медии направиха по този начин, че международната общност да бъде скандализирана в най-висша степен и в продължение на доста месеци с приписаното на съветската страна нападение върху един някогашен съветски/руски шпионин и неговата щерка. Независимо, че още първоначално стана известно, че доста години преди този момент събитие той освен е бил оголен като изменник на своята татковина, само че и е изтърпял петилетна присъда в съветски затвор. Където нищо неприятно не му се е случило. След освобождението му е избрал да живее във Англия. Там руснаците пробвали да го убият в компанията на щерка му.
Или да се замислим върху един епизод от нашата неотдавнашна история. Невинен българин бе наклеветен в образуване на нападение против папа Йоан Павел Втори. Медийният писък бе заплашителен. Разтърсен бе целият либерален и християнски свят в продължение на доста години. България, безусловно несправедливо, получи отвратително тежък честен, политически и стопански удар от международната общност и изключително от католическите страни в Европа, Америка, Азия, Африка и Австралия.
Над народа ни се стовари страшната тежест на омразата, обхванала голяма част от човечеството поради похищението на безбожните българи върху религиозните усеща на добролюбивите християни. Стрелецът Агджа, откакто излезе от пандиза поживо-поздраво, се зае да изяснява по какъв начин с негово подпомагане е измислено присъединяване на Сергей Антонов в покушението.
Антонов обаче умря. След няколко години в ареста и открит развой в голяма зала, където бе подложен в решетеста клетка като свиреп звяр или пръскащ болест скверен. Покъртително беше да го гледа човек: обезверен, унищожен, не можещ да проумее протичащото се с него. Но остана до дъно почтен и неотстъпчив жител и родолюбец пред чудовищното обвиняване. Отрече всички тези на прокуроратурата. Съдът го оправда заради „ дефицит на доказателства “.
Но не бе заплатен за ужаса, който претърпя. Не бе изтрито изцяло и съмнението за „ българската диря “. Отиде си омерзен. Необщителен. Мълчалив. Самотен. Крехкото му тяло, носещо мощно морално и родолюбиво схващане, не е могло да устои под товара на обвиняването и делото, съгласно което е следвало да получи доживотна присъда и да проклина дните си в пандиза, акумулирайки презрението на християнския свят. Не може да се разсеят подозренията, че за безвременната му кончина са съдействали изискванията и разпитите в следствения арест...
Над двадесет години повинност над Антонов и България...
Папата обаче доживя напреднала възраст и си отиде по Божията воля и биологичния закон. Двамата Скрипал също се разминаха със гибелта. Гебрев и той е жив. И Навални е имал шанса да оцелее след опита за отравянето му. Всички тези проектирани жертви на проведени умишлени убийства не са лишени от живот, за тяхно благополучие.
Но Даря Дугина не е имала шанса да остане измежду живите. Убита е на мига. На пътя. След страховит гърмеж и измежду пламъци. Пред очите на татко ѝ и на десетки или даже стотици хора.
Както биват убити преди време Политковская, Немцов и други трубадури на свободното слово. Убийството на тези хора е приписано на съветските управляващи. Съпроводено е от продължителни международни медийни мнения все в тази посока. Та и до през днешния ден. Може би тъй като към момента няма решение на съветските управляващи кои са възможните поръчители на двете убийства.
Убийството на младата Даря е следващ факт за кървава кавга с безсилен академик, публицист и журналист.
За кой ли път противен опит да бъде запушено гърлото на словото.
Но в отговор – медийна тишина в много страни по света, неявяване на акт на наказание на закононарушението от доста водачи и медии на Запад.
Какво значи този консенсус, в случай че в тази ситуация можем да назовем явлението по този начин?
Или е демонстрация на дисциплина? Дисциплинираност на свободното слово!
Пример за оксиморон, невероятно фразеология. Дисциплинирано свободно слово.
Не ето, че явлението сякаш съществува. Даже се усеща. И то се нуждае от пояснение.
Научно. Безпристрастно.
Отговорът ще бъде даден. Рано или късно. Но ще го има.
Засега се извисяват единствено въпроси. Измежду тях един основен.
И той е: Какво е това?
Дали е притъпена сензитивност? Или симптом за доволство от страданието на „ другата страна “? А може би загуба на мярата, оттатък която индивидът престава да бъде човек?
Докъде може да стигне човечеството, чиито състрадателност, съпричастност и състрадание може да бъдат потушени при типа на едно извънредно грубо и цинично ликвидиране? И вместо тях да се хили зложелателство. Дори и единствено измежду обособени неуравновесени коментатори, търсещи опрощение на незаконното действие, или непристойни мнения от анонимни и несъмнено страхливи тролове.
А в случай че този свиреп акт мултиплицира в поредност или недай Боже в система от сходни закононарушения?
Михаил Ром, в неговия филм „ Обикновен фашизъм “, сподели преди шестдесет години какъв е резултатът. Германският нацизъм за по-малко от десетина години откакто идва на власт през 1933, е съумял да трансформира голяма част от популацията на Европа от кротки бюргери и спокойни производители на качествени виновност и сирена в дресирани кучета, безнаказани и безжалостни всеобщи убийци, безчувствени човеци към човешкото страдалчество. И повече от шестдесет милиона мъртви...
Не желая да имам вяра, че може да се стигне до повтаряне на такава страшна прекаленост.
Поради това считам, че тя се нуждае от назоваването ѝ още в този момент с нейното име.
Обезчовечаване?
То би трябвало да бъде пресечено отрано и да не му се даде опция даже и да покълне. Камо ли да израсте в зловонно създание на злото.
Преди да е станало доста късно, съдбовно късно.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Новината за жестокото ликвидиране отшумя бързо. Може би поради динамичността на времето, воените дейности в Украйна, проблемите към нуклеарната електроцентрала в Запорожие, кончината на Горбачов, частичната мобилизацията в Русия...
А дали пък не съществува и една по-специална причина. За нея са разсъжденията по-долу.
Както си бе по реда и човещината, неангажираната с политиката общност по света оплака момичето. Трогателен израз бяха думите на Негово Светейшество Папа Франциск, който отдаде дължимото пред паметта на Даря. И за следващ път жигосах убийството на беззашитни хора.
На този декор изпъква тишината измежду страни в християнския Запад.
Как не се откри там управник да осъди закононарушението изрично и уверено! Може би някои политици са не запомнили извечната християнска морална норма, увековечена и от нашия стихотворец Димчо Дебелянов, че мъртвият не e към този момент зложелател. Прощават му се всички провинения. Включително и тези, заради които някои страни са наложили наказателни наказания над Даря Дугина приживе. Заради нейното слово. Трябвало е да заплаща сурово за правото на независимост на словото. И е платила. Демокрация и безмълвие! Мълчание и народна власт!
Властниците на Запад, декларативни поклонници на демокрацията, се базират на Волтер и самоуверено декларират, че даже и да не са съгласни с това, което другият приказва, те пазят правото му да го споделя. Поне някой от тях да се бе сетил да разгласи, че наказателните наказания над Даря се анулират заради гибелта ѝ.
Тя беше красива, радостна, интелигентна. Защитила докторска дисертация преди да навърши тридесет години. Прекъснат е освен животът на това дете. Поставен е принудително завършек на един пълностоен и плодотворен път на потвърдил се създател, академик, журналист, държавник.
Да не приказваме за това, че и на Даря, както и на хилядите девойки починали без време в тази отвратителна война за всичките 8 години, някои даже и не познали още любовта, им е отнета вечно опцията да обичат, да дадат живот на децата, които биха родили по волята на майката природа.
Нека напомня, че девойката бе взривена пред очите на татко ѝ. Целта на закононарушението е по всяка възможност да се унищожи един журналист. Да се поразят сърцето и мозъкът на бащата полемист. Да се уплаши и задуши духът на словото.
И... тишина. Доколкото имаше някакъв звук, той бе повече опит за стартиране на кучетата по странична диря. Казват му аберацио иктус, отклонение на удара.
Веднага след атентата пръкна известие, че незнайна до тоя миг организация – нарекла се Национална републиканска войска, дали пък не и „ съветска “, е поела отговорността за убийството. Отговорността за закононарушение, осъществено по информация на съветската ФСБ от жител на друга страна и някогашен чиновник в задгранична военна конструкция.
Бивш народен представител от Руската дума, още незаглъхнал тътенът от злокобния гърмеж, побърза да припише незаконния акт на съветски партизани. Откъде ги е изровил тези „ партизани “ дето водят война против личната си страна като лишават от живот незащитени журналисти?
Родна дипломатка от близкото минало се изрече ден след гърмежа, че убийството демонстрира вътрешна борба във властовите кръгове на Кремъл. Почти по едно и също време неин някогашен сътрудник вметна, че сходно ликвидиране е добър метод за почистване на сметки вътре в кремълската джунгла.
Тези двама от кое място са се сдобили с безспорна информация незабавно след закононарушението, та се произнасят уверено и ни я сервират като истина от последна инстанция?
Кучетата, в съответния смисъл някои медии, тичат по подадената диря. Аберацио иктус...
Бездушното отношение на част от международните медии продължава към този момент 40 дни след жестокото ликвидиране. Може би някои се надяват всичко да отшуми и да се не помни? Нали всяко знамение е за три дни!
Нека обаче си напомним по какъв начин преди няколко години западните медии направиха по този начин, че международната общност да бъде скандализирана в най-висша степен и в продължение на доста месеци с приписаното на съветската страна нападение върху един някогашен съветски/руски шпионин и неговата щерка. Независимо, че още първоначално стана известно, че доста години преди този момент събитие той освен е бил оголен като изменник на своята татковина, само че и е изтърпял петилетна присъда в съветски затвор. Където нищо неприятно не му се е случило. След освобождението му е избрал да живее във Англия. Там руснаците пробвали да го убият в компанията на щерка му.
Или да се замислим върху един епизод от нашата неотдавнашна история. Невинен българин бе наклеветен в образуване на нападение против папа Йоан Павел Втори. Медийният писък бе заплашителен. Разтърсен бе целият либерален и християнски свят в продължение на доста години. България, безусловно несправедливо, получи отвратително тежък честен, политически и стопански удар от международната общност и изключително от католическите страни в Европа, Америка, Азия, Африка и Австралия.
Над народа ни се стовари страшната тежест на омразата, обхванала голяма част от човечеството поради похищението на безбожните българи върху религиозните усеща на добролюбивите християни. Стрелецът Агджа, откакто излезе от пандиза поживо-поздраво, се зае да изяснява по какъв начин с негово подпомагане е измислено присъединяване на Сергей Антонов в покушението.
Антонов обаче умря. След няколко години в ареста и открит развой в голяма зала, където бе подложен в решетеста клетка като свиреп звяр или пръскащ болест скверен. Покъртително беше да го гледа човек: обезверен, унищожен, не можещ да проумее протичащото се с него. Но остана до дъно почтен и неотстъпчив жител и родолюбец пред чудовищното обвиняване. Отрече всички тези на прокуроратурата. Съдът го оправда заради „ дефицит на доказателства “.
Но не бе заплатен за ужаса, който претърпя. Не бе изтрито изцяло и съмнението за „ българската диря “. Отиде си омерзен. Необщителен. Мълчалив. Самотен. Крехкото му тяло, носещо мощно морално и родолюбиво схващане, не е могло да устои под товара на обвиняването и делото, съгласно което е следвало да получи доживотна присъда и да проклина дните си в пандиза, акумулирайки презрението на християнския свят. Не може да се разсеят подозренията, че за безвременната му кончина са съдействали изискванията и разпитите в следствения арест...
Над двадесет години повинност над Антонов и България...
Папата обаче доживя напреднала възраст и си отиде по Божията воля и биологичния закон. Двамата Скрипал също се разминаха със гибелта. Гебрев и той е жив. И Навални е имал шанса да оцелее след опита за отравянето му. Всички тези проектирани жертви на проведени умишлени убийства не са лишени от живот, за тяхно благополучие.
Но Даря Дугина не е имала шанса да остане измежду живите. Убита е на мига. На пътя. След страховит гърмеж и измежду пламъци. Пред очите на татко ѝ и на десетки или даже стотици хора.
Както биват убити преди време Политковская, Немцов и други трубадури на свободното слово. Убийството на тези хора е приписано на съветските управляващи. Съпроводено е от продължителни международни медийни мнения все в тази посока. Та и до през днешния ден. Може би тъй като към момента няма решение на съветските управляващи кои са възможните поръчители на двете убийства.
Убийството на младата Даря е следващ факт за кървава кавга с безсилен академик, публицист и журналист.
За кой ли път противен опит да бъде запушено гърлото на словото.
Но в отговор – медийна тишина в много страни по света, неявяване на акт на наказание на закононарушението от доста водачи и медии на Запад.
Какво значи този консенсус, в случай че в тази ситуация можем да назовем явлението по този начин?
Или е демонстрация на дисциплина? Дисциплинираност на свободното слово!
Пример за оксиморон, невероятно фразеология. Дисциплинирано свободно слово.
Не ето, че явлението сякаш съществува. Даже се усеща. И то се нуждае от пояснение.
Научно. Безпристрастно.
Отговорът ще бъде даден. Рано или късно. Но ще го има.
Засега се извисяват единствено въпроси. Измежду тях един основен.
И той е: Какво е това?
Дали е притъпена сензитивност? Или симптом за доволство от страданието на „ другата страна “? А може би загуба на мярата, оттатък която индивидът престава да бъде човек?
Докъде може да стигне човечеството, чиито състрадателност, съпричастност и състрадание може да бъдат потушени при типа на едно извънредно грубо и цинично ликвидиране? И вместо тях да се хили зложелателство. Дори и единствено измежду обособени неуравновесени коментатори, търсещи опрощение на незаконното действие, или непристойни мнения от анонимни и несъмнено страхливи тролове.
А в случай че този свиреп акт мултиплицира в поредност или недай Боже в система от сходни закононарушения?
Михаил Ром, в неговия филм „ Обикновен фашизъм “, сподели преди шестдесет години какъв е резултатът. Германският нацизъм за по-малко от десетина години откакто идва на власт през 1933, е съумял да трансформира голяма част от популацията на Европа от кротки бюргери и спокойни производители на качествени виновност и сирена в дресирани кучета, безнаказани и безжалостни всеобщи убийци, безчувствени човеци към човешкото страдалчество. И повече от шестдесет милиона мъртви...
Не желая да имам вяра, че може да се стигне до повтаряне на такава страшна прекаленост.
Поради това считам, че тя се нуждае от назоваването ѝ още в този момент с нейното име.
Обезчовечаване?
То би трябвало да бъде пресечено отрано и да не му се даде опция даже и да покълне. Камо ли да израсте в зловонно създание на злото.
Преди да е станало доста късно, съдбовно късно.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ