Изминаха 12 години от изчезването на Петър Владимиров Димитров, който

Изминаха 12 години от изгубването на Петър Владимиров Димитров, който за последно е забелязан да прекрачва прага на американското посолство в София, само че по този начин и не излиза от него. От тогава насам момчето е в цялостна неопределеност. Днес историята на студента от Попово е забравена от медиите и напът да влезе в архива на „ забравените досиета ”. Парадоксално още няма резултати и от ДНК експертизата почнала през 2011 година на откритото обесено момче в свиленградското село Дервишка могила, за което се твърди, че е Петър, въпреки родителите му да са безапелационни, че това не е синът им. Много от материалите за изгубения Петър учудващо бяха свалени от интернет пространството, а достоверността на последната обява стои под въпрос.След цели три години медийно мъртвило, през 2014-та писаха, че другар на изчезналия е получил тайнствен паричен превод на стойност 5000 лева от немска банка, за който бил уверен, че е от Димитров. Догадките обаче му остават непотвърдени, а казусът все по този начин си стои в задънена улица. На 12 май 2010 година 22-годишният Петър Димитров, студент в Техническия университет в София, отива на изявление за виза за студентска бригада в посолството на Съединени американски щати. Трябвало е да замине за Южна Каролина да изкара някой лев и да приключи образованието си, защото фамилията му не е заможно. Вече бил утвърден от работодателя зад Океана и имал самолетен билет за 21 май. В деня на изгубването си Петър е с приятеля си от детство Евгени Димов и приятелката му. Те го чакат повече 3 часа пред посолството, само че той по този начин и не се появява. Младежът бил заречен на родителите си, да им каже по какъв начин е минало изявлението, незабавно щом излезе от посолството, само че те по този начин и не получили сходно позвъняване. Бащата Владимир Йорданов дефинира сина си като извънредно виновен човек, който постоянно мисли, преди да работи и изключва разновидността Петър да е подхванал нещо, без да осведоми околните или приятелите си, в случай че с него не се е случило нещо?!? Петър и татко му имали спогодба още същата вечер момчето да хване влака за Попово. Владимир идва в 2.30 ч. на гарата в града, с цел да посрещне сина си, само че във влака от него няма диря. Тогава Владимир стартира да звъни упорито на номера на Петър, подвига му неговият другар. Оказва се, че на влизане в посолството Петър е схванал, че е не запомнил телефона си в колата и приятелите му дават един от телефоните си, с цел да имат контакт с него. Когато подвигат телефона на Петър, който е в тях, изясняват на бащата, че нямат визия къде е момчето, тъй като не са го видели да излиза. Сутринта на 13 юни Владимир отива в полицията, с цел да разгласи сина си за търсене а на 14-ти отпътува за София. През първия месец самичък е обиколил всички институции, разговарял е с полиция, хора от изпълнителната власт и дипломати; писал е молби, 4 пъти е посещавал посолството, даже е изпратил писмо на американския президент Обама, само че безуспешно. На визитата си до посолството, първия път са го позволили единствено до консулството.Там служителката, която провела изявлението за визата на сина му, му обяснила, че Петър бил подправил оценките в студентската си брошура, само че тъй като най-после си признал, решили да му простят и да му дадат визата, в случай че показа постоянните. По думите? момчето е излязло умерено и си е тръгнало Служителката споделила също, че са разбрали, че Петър има прекратени студентски права в Техническия университет в София за идващите 10 години. Тази информация изненадва фамилията и приятелите му, по тази причина бащата персонално отива да ревизира във ВУЗ-а. От там обаче го твърдят, че такова нещо няма – става известно, че Петър е постоянен студент, с непрекъснати права. Семейството на студента не може да повярва, че добродушно и отговорно момче като сина им би подправило каквито и да било документи, още по-малко оценки. Синът им бил виновен, предпочитал ученето пред нощните купони в нощните заведения. Не пиел, не пушел и странял от неприятни компании. Преди следването си в Техническия университет, където бил признат като трети по триумф, влезнал да учи „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “ в Академията на Министерство на вътрешните работи в Симеоново без да върви на курсове за подготовка още от първия път, само че след две години се оказва, че Петър има здравословни проблеми и не може да я приключи. Бащата на Петър не се отхвърля да търси истината. Той получава две известия от човек, който желае да помогне Неизвестният адресант твърди, че преди 5 години негови познати девойки са били арестувани за разпити в продължение на 4-5 дни в посолството. Вторият смс гласи: „ Задължително искай да видиш записите от излизането му. “ Това задълбочава подозренията на бащата, че синът му изобщо не е излизал от постройката след изявлението?!? Така 4-5 дни след първата среща той се връща в посолството и упорства да види на записите от камерите по какъв начин синът му излиза. След диалог с шефа на защитата, единственият запис, който е възложен на бащата Владимир Йорданов, демонстрира по какъв начин Петър прави няколко крачки в едно от пространствата в постройката, само че на никое място не се вижда той да я напуща. Американските чиновници твърдели, че точно това са фрагментите от излизането на Петър. Те не разполагали с други, защото тъкмо в този миг камерите се оказали развалени /?/ Друг чудноват факт било разминаването в часа, който е изписан на фрагментите – 13.42 часа и този, който сочи служителката, която е интервюирала младежа – тя твърди, че той си бил тръгнал в 14.55 часа. На молбата на бащата на Петър да види записа на влизането му, индивидът получил отговор, че не разполагат с подобен материал. Охраната твърди, че това е всичко, с което разполагат и даже, че часовникът на записващите устройства не бил сверен. Владимир е сигурен, че не е по този начин, тъй като посолството е цялостно с камери на всички места и има вяра, че е невероятно да не са наблюдавали всяка негова крачка в постройката, както е невероятно и всички камери да са били развалени. Междувременно полицията разпитва останалите претенденти за виза, които са имали планувано изявление в посолството в същия ден и час и, които може би си спомнят нещо, само че едвам след сигнал на бащата. Свидетели настояват, че са видели Петър да влиза, само че никой не го е видял да излиза от посолството. Много от младежите скоро по-късно са отпътували за Съединени американски щати. Около седмица след втората среща в посолството по националния ефир посланикът на Съединени американски щати декларира, че ще спомага на родителите и на управляващите по всевъзможен метод за откриването на Петър. Родителите на Петър към този момент не знаят към кого да се извърнат за помощ, с цел да открият сина си Той твърди, че поддържа връзка с тях Това обаче, съгласно родителите, не било истина. Семейството на Петър видяло този човек за пръв и финален път по малкия екран, макар че обнадежден от изявлението, Владимир пробва да си уреди среща с него. Това по този начин и не става и при идващите два опита. На третото посещаване в посолството защитата още веднъж демонстрира на Владимир същия запис, само че с няколко стотни от секундата по-дълъг, задоволително, с цел да се види лицето на жена, към която върви Петър. Дипломатите дават обещание да разпознават дамата, само че и до ден – сегашен полицията не е получила информация за самоличността?. По-голямата дължина на записа ускорява съмненията, че има още фрагменти на Петър, само че по някаква причина някой не желае да ги покаже. Следва четвърто посещаване в посолството на което излиза наяве, че показаната информация няма да бъде предоставена и не желаят да виждат повече Владимир там Полицията поискала да бъдат предоставени най-малко записи и документи от изявлението за виза на младежа, само че и това не се случило. Единственото, което органите на властта подхванали, е претърсването на Южния парк 2 седмици след изявлението. Резултатът е нулев. От Министерство на вътрешните работи са разпитали и двамата другари на сина му, които са го чакали в деня на изгубването му. Това е всичко. Владимир се е срещал с представители, шефове, заместител – шефове и секретари на всевъзможни институции, измежду които хора от Министерство на вътрешните работи и Външното министерство. Срутеният от тъга татко е разговарял два пъти със сътрудници от кабинета на Бойко Борисов, откъдето го уверили, че министър председателят знае за случая. Майката на Петър – Мая Йорданова, от изгубването му насам, е на медикаменти и в цялостна меланхолия. На 3 юли, по-малко от месец след изгубването, овчар открива обезобразен мъртвец на обесен на дърво в пуста околност край свиленградското село Дервишка могила. Бащата Владимир Йорданов е бил извикан за различаване. Той е безапелационен, че маратонките не са на Петър, защото той е дюстабанлия и е бил със специфични ортопедични стелки. Не била негова и откритата до дървото раница. За първи път викат родителите на Петър за различаване, само че те са безапелационни, че откритото тяло не е на сина им. Очакват и резултатите от ДНК експертизата да го потвърдят – трупът имал осем изчезнали предни зъба. Освен това е необичайно, че се прави връзка сред натрупа на обесения и Петър в регион, в който той няма какво да прави?!?, счита бащата на Петър. По наше сведение, правосъдният доктор в Хасково не се беше произнесъл в продължение на половин година на каква възраст е откритото тяло в Дервишка могила, нито по кое време вероятно е настъпила гибелта, споделиха родителите на Петър. Случаят се „ затваря ” в нечии папки, а въпросителните остават. Семейство Йорданови към момента не знаят какво се е случило с момчето им и към този момент са се отказали от борбата, която явно не могат да завоюват.