Мистерия на 100 години: Кой е убиецът на семейство Грубер?
Измина цялостен век откогато шестима души, обитаващи дребна баварска плантация, са открити брутално убити в дома си. До ден сегашен остава загадката кой и за какво е протегнал ръка на фамилия Грубер. Случаят от дълго време се е трансформирал в легенда, в която се преплитат истина със клюки, полицейски доказателства и ясновидски предсказания.
Смразяващият кръвта случай, наподобяващ на сюжет от филм на ужасите, се разиграва на 31 март 1922 година във плантация в Германия, наречена Хинтеркайфек. Шест натрупа са открити безмилостно разсечени с кирка. Бруталният метод, по който са обезобразени телата, приказва за голяма гняв и предпочитание за възмездие, безапелационни са криминалистите, проверяващи всеобщото ликвидиране.
В плевнята на фермата са открити притежателят на чифлика Андреас Грубер, брачната половинка му Сесилия, пълнолетната им, овдовяла щерка Виктория и внучка им Сесилия, на 7 години. Според криминалистите килърът евентуално ги е примамил един по един, след което безмилостно ги е разсякъл. Телата им поставил едно върху друго, а от горната страна ги затрупал със сено. Труповете на прислужницата на фамилията Мария Баумгартнер и на дребния им внук Йозеф, на 2 години, са открити в спалните им в къщата.
На страшната сцена с шестте натрупа се натъкват локални служители на реда, няколко дни след убийството, на 4 април. Те отиват във фермата, откакто получават сигнал, че дребната Сесилия не е ходила два следващи дни на учебно заведение, а пощальонът е смутен, че никой не прибира пощата, която оставя.
Първоначалната версия за смразяващия кръвта случай е, че претекстът е обир. След деликатен оглед на фермата излиза наяве, че не липсва нито една полезност на фамилията. Полицаи откриват непокътната и огромна сума пари.
Направената аутопсия на телата пък открила, че пет от шестте жертви са издъхнали незабавно от раните си, само че дребната Сесилия е била жива няколко часа. Около тялото ѝ са открити кичури коса, за които от полицията настояват, че сама си е отскубнала поради шока, в който е изпаднала.
Започнало следствие на всеобщото ликвидиране. Оказало се, че седмица преди кървавата баня Андреас Грубер е разказал пред свои близки за няколко мистериозни неща, които се случили във фермата му. На свои другари Андреас споделил, че е разкрил стъпки, идващи от гората към стопанството му. Следите водели към къщата му, само че който и да е влезнал, по този начин и не излязъл, твърдял Андреас, защото по този начин и не съумял да открие следи в противоположната посока.
Няколко дни преди убийството на фермерите съседи си спомнили, че Андреас им разказал, че чул мистериозни стъпки от тавана, също така му липсвали ключовете от бараката, където била съхранявана кирката, която по-късно щяла да се трансформира в оръжие на убийството. Андреас споделил още, че разкрил в дома си вестник, който в никакъв случай не е купувал нито той, нито членовете на фамилията му.
Въпреки странните неща, които се случвали, Грубер решил да не подава сигнал в полицията, защото фермата му се намирала на към 70 километра северно от Мюнхен, на безшумно и безвредно място.
Полицаите, проверяващи случая, със страдание означават, че в случай че Андреас се бе оплакал, може би щеше да избегне своя отблъскващ край и този на фамилията си.
По време на следствието станало ясно, че шест месеца преди всеобщото кръвопролитие, при семейство Грубер е работела друга прислужница. Домашната помощница обаче ненадейно напуснала, изплашена до гибел, тъй като чула непознати гласове в къщата и декларирала, че фермата е населявана от призраци.
От полицията са безапелационни, че е изцяло допустимо не призраци, а самият палач да е живял половин година в къщата и точно неговите следи и гласове да са тези, които жителите на фермата са забелязали.
Въпреки ужасяващата орис на семейство Грубер криминалистите откриват, че селскостопанските животни и фамилното куче не са били засегнати и в действителност даже са били хранени и обгрижвани в дните сред убийствата и откриването на телата. И през дните, в които шестимата жители на чифлика към този момент са били убити, от комина излизал пушек, което подсказвало, че килърът е живял умерено, паралелно до труповете.
Един от основните обвинени за убийствата става фермерът Лоренц Шлитенбауер, който имал връзка с овдовялата Виктория. Нито едно доказателство обаче не е намерено, което да го уличи, по тази причина и не е бил упрекнат.
Друга доктрина на проверяващите е, че самият Андреас Грубер е протегнал ръка на фамилията си, след което се е самоубил. Тази теза е отхвърлена на по-късен стадий, защото по тялото му не са открити следи от самонараняване. Причината криминалистите да се насочат към Андреас като обвинен била присъда за блудничество 7 години по-рано. Грубер бил наказан за това, че е имал интимна връзка със личната си щерка през 2015 година Той бил изпратен за година в пандиза, а Виктория прекарала месец зад решетките, твърди уеб сайтът ranker.com.
Друга известна доктрина, която също остава недоказана е, че шестте убийства са дело на брачна половинка на Виктория Карл Габриел. Твърди се, че той е умрял в борба по време на Първата международна война, само че последователите на тази доктрина са безапелационни, че той е инсценирал гибелта си. Върнал се е няколко години по-късно във фермата и, откакто схванал, че Викторя е с различен мъж, буен и избил всички жители на Хинтеркайфек.
По случая са разпитани общо над 100 обвинени, само че през 1986 година досието със случая е затворено, а всеобщият палач по този начин и не бил оголен.
Безуспешно в помощ на следствието на мистериозното всеобщо ликвидиране са включени даже ясновидци. След аутопсията на шестте натрупа през 1922 година, главите им са отрязани и изпратени на експерти по паранормални феномени, само че без триумф.
Фермата Хинтеркайфек е изцяло разрушена година след убийствата, а жертвите са положени в близкото гробище... без главите им. Те са изгубени по време на хаоса във Втората международна война. Днес покрай мястото, където се е намирала фермата, има построен монумент на жертвите, написа уеб сайтът grunge.com.
През 2007 година, повече от 80 години след шесторното ликвидиране, студенти от немската полицейска академия, употребявали модерни техники с цел да проверяват неразкрития случай. Те отхвърлили всички обвинени, с изключение на един. Студентите считат, че точно той е причинителят на всеобщото ликвидиране. Заподозреният палач по това време към този момент бил мъртъв, по тази причина те в никакъв случай не показали обществено индивида, за който считат, че е виновен за клането от почитание към околните му, които към момента са живи.
Смразяващият кръвта случай, наподобяващ на сюжет от филм на ужасите, се разиграва на 31 март 1922 година във плантация в Германия, наречена Хинтеркайфек. Шест натрупа са открити безмилостно разсечени с кирка. Бруталният метод, по който са обезобразени телата, приказва за голяма гняв и предпочитание за възмездие, безапелационни са криминалистите, проверяващи всеобщото ликвидиране.
В плевнята на фермата са открити притежателят на чифлика Андреас Грубер, брачната половинка му Сесилия, пълнолетната им, овдовяла щерка Виктория и внучка им Сесилия, на 7 години. Според криминалистите килърът евентуално ги е примамил един по един, след което безмилостно ги е разсякъл. Телата им поставил едно върху друго, а от горната страна ги затрупал със сено. Труповете на прислужницата на фамилията Мария Баумгартнер и на дребния им внук Йозеф, на 2 години, са открити в спалните им в къщата.
На страшната сцена с шестте натрупа се натъкват локални служители на реда, няколко дни след убийството, на 4 април. Те отиват във фермата, откакто получават сигнал, че дребната Сесилия не е ходила два следващи дни на учебно заведение, а пощальонът е смутен, че никой не прибира пощата, която оставя.
Първоначалната версия за смразяващия кръвта случай е, че претекстът е обир. След деликатен оглед на фермата излиза наяве, че не липсва нито една полезност на фамилията. Полицаи откриват непокътната и огромна сума пари.
Направената аутопсия на телата пък открила, че пет от шестте жертви са издъхнали незабавно от раните си, само че дребната Сесилия е била жива няколко часа. Около тялото ѝ са открити кичури коса, за които от полицията настояват, че сама си е отскубнала поради шока, в който е изпаднала.
Започнало следствие на всеобщото ликвидиране. Оказало се, че седмица преди кървавата баня Андреас Грубер е разказал пред свои близки за няколко мистериозни неща, които се случили във фермата му. На свои другари Андреас споделил, че е разкрил стъпки, идващи от гората към стопанството му. Следите водели към къщата му, само че който и да е влезнал, по този начин и не излязъл, твърдял Андреас, защото по този начин и не съумял да открие следи в противоположната посока.
Няколко дни преди убийството на фермерите съседи си спомнили, че Андреас им разказал, че чул мистериозни стъпки от тавана, също така му липсвали ключовете от бараката, където била съхранявана кирката, която по-късно щяла да се трансформира в оръжие на убийството. Андреас споделил още, че разкрил в дома си вестник, който в никакъв случай не е купувал нито той, нито членовете на фамилията му.
Въпреки странните неща, които се случвали, Грубер решил да не подава сигнал в полицията, защото фермата му се намирала на към 70 километра северно от Мюнхен, на безшумно и безвредно място.
Полицаите, проверяващи случая, със страдание означават, че в случай че Андреас се бе оплакал, може би щеше да избегне своя отблъскващ край и този на фамилията си.
По време на следствието станало ясно, че шест месеца преди всеобщото кръвопролитие, при семейство Грубер е работела друга прислужница. Домашната помощница обаче ненадейно напуснала, изплашена до гибел, тъй като чула непознати гласове в къщата и декларирала, че фермата е населявана от призраци.
От полицията са безапелационни, че е изцяло допустимо не призраци, а самият палач да е живял половин година в къщата и точно неговите следи и гласове да са тези, които жителите на фермата са забелязали.
Въпреки ужасяващата орис на семейство Грубер криминалистите откриват, че селскостопанските животни и фамилното куче не са били засегнати и в действителност даже са били хранени и обгрижвани в дните сред убийствата и откриването на телата. И през дните, в които шестимата жители на чифлика към този момент са били убити, от комина излизал пушек, което подсказвало, че килърът е живял умерено, паралелно до труповете.
Един от основните обвинени за убийствата става фермерът Лоренц Шлитенбауер, който имал връзка с овдовялата Виктория. Нито едно доказателство обаче не е намерено, което да го уличи, по тази причина и не е бил упрекнат.
Друга доктрина на проверяващите е, че самият Андреас Грубер е протегнал ръка на фамилията си, след което се е самоубил. Тази теза е отхвърлена на по-късен стадий, защото по тялото му не са открити следи от самонараняване. Причината криминалистите да се насочат към Андреас като обвинен била присъда за блудничество 7 години по-рано. Грубер бил наказан за това, че е имал интимна връзка със личната си щерка през 2015 година Той бил изпратен за година в пандиза, а Виктория прекарала месец зад решетките, твърди уеб сайтът ranker.com.
Друга известна доктрина, която също остава недоказана е, че шестте убийства са дело на брачна половинка на Виктория Карл Габриел. Твърди се, че той е умрял в борба по време на Първата международна война, само че последователите на тази доктрина са безапелационни, че той е инсценирал гибелта си. Върнал се е няколко години по-късно във фермата и, откакто схванал, че Викторя е с различен мъж, буен и избил всички жители на Хинтеркайфек.
По случая са разпитани общо над 100 обвинени, само че през 1986 година досието със случая е затворено, а всеобщият палач по този начин и не бил оголен.
Безуспешно в помощ на следствието на мистериозното всеобщо ликвидиране са включени даже ясновидци. След аутопсията на шестте натрупа през 1922 година, главите им са отрязани и изпратени на експерти по паранормални феномени, само че без триумф.
Фермата Хинтеркайфек е изцяло разрушена година след убийствата, а жертвите са положени в близкото гробище... без главите им. Те са изгубени по време на хаоса във Втората международна война. Днес покрай мястото, където се е намирала фермата, има построен монумент на жертвите, написа уеб сайтът grunge.com.
През 2007 година, повече от 80 години след шесторното ликвидиране, студенти от немската полицейска академия, употребявали модерни техники с цел да проверяват неразкрития случай. Те отхвърлили всички обвинени, с изключение на един. Студентите считат, че точно той е причинителят на всеобщото ликвидиране. Заподозреният палач по това време към този момент бил мъртъв, по тази причина те в никакъв случай не показали обществено индивида, за който считат, че е виновен за клането от почитание към околните му, които към момента са живи.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ