Измина седмица от загубата на един от най-великите български музиканти

Измина седмица от загубата на един от най-великите български музиканти - Кирил Маричков. Той остави след себе си безконечна музика, обаче и празнина в сърцата на едни от най-близките си другари.

" Фондацията " – групата, с която Щурецът излизаше на сцена през последните години, споделя страстите си след загубата.

" Аз още не мога да схващам, че би трябвало да приказваме за него в минало време “, споделя Иван Лечев.

" Аз имам възприятието, че следва да се чуем и да се уговорим да пътуваме на следващия ден за Варна. Обикновено дружно пътувахме. Все още не мога персонално аз да превключа “, споделя Венко Поромански.

" Преобладава обич. Когато загубиш някой, оценяваш какъв брой доста е значил за теб – някой непосредствен човек. Лично в моя случай, аз мисля, че няма да мога да бъда цялостен още веднъж. Има едно парче от мен, което си е отишло. И няма по какъв начин да го залепя “, показва Дони.

" Аз имам възприятието на голяма празнина в душата. Говорихме си с Дони, че не сме предполагали какъв брой доста ни е станал непосредствен. Но за жалост човек същински прави оценка тези неща, когато към този момент ги няма “, споделя Иван Лечев.

" Говорихме си на поклонението с Васил Найденов. Той ми сподели нещо, за което апелирам всички да се замислят. Каза " Видя ли - ние би трябвало да умрем, че да разберем какъв брой сме обичани “, добави Дони.

" Аз споделих на щерка ми, когато се върнах, че съм научил две неща от тази обстановка. Едното нещо е да споделям още по-често какъв брой я обичам нея, какъв брой обичам Нети. Да споделяме на околните си хора колкото се може по-често това. Защото – и трансферирам към второто нещо, което научих - какъв брой е значима една секунда. Това всичкото се случи за една секунда “, показа още той.

" Кирчо, отивайки си, затвърди още повече концепцията на група " Фондацията “. Това, което направихме ние – ние се обединихме хора от разнообразни групи, с цел да пеем тези безконечни песни. Получих в известия " Нали ще продължите? " Истината е, че когато това се случи - с Дони доста постоянно се чуваме и той особено не беше уверен, само че и аз – дали ние да продължим. Кирчо е скъп. Но най-безценна е музиката, която е оставил “, описа Славчо Николов.

" Аз в действителност имах подобен миг – да си кажа " Аз не желая повече да вършим това ". Защото тъкмо по време на събитието бях много проведен, трябваше да отвръщам бързо на всичко, което се случи. Бях до него безусловно в последните му минути, секунди… Той пристигна при мен, бях последният, с който приказва. Беше обвързвано с подготовка. Спъна се в един куфар и след това стана необичайно, евентуално е получил нещо, тъй като не се отбрани с ръце и падна. Аз стоях при него, защитата пристигна и оказа помощ да го обърнем. Но имах подобен миг, в който си споделих – не, не желая. Но след това говорихме с роднините, със Славчо, ние даже искахме да не вършим този концерт, който ще се състои на 30 октомври, само че два фактора ни накараха да променим мнението си – единият е мнението на фамилията, тъй като ние без тях нямаше да създадем нищо. А другото беше, че публиката изкупи останалите билети, след известието за кончината му “, изясни Дони.

" След нашето съмнение дали да съществуваме, преценихме, че би трябвало да съществуваме като група, само че ние ще останем в този тип. Четирима. Неговото място няма по какъв начин да бъде заето. И освен това – ще учредим една премия на негово име за млади музиканти. Тази година ще бъде връчена на самия концерт “, означи още той.

" Това е най-хубавият метод да отразим какъв брой доста обичахме Кирчо - като изсвирим неговите песни, изпеем неговите песни. И да го изпратим по един заслужен за него метод “, добавя Иван Лечев.