Измина седмица от нахлуването на ВСУ в района на Курск.

Измина седмица от нахлуването на ВСУ в региона на Курск. Резултатът от него се следи както от двете страни на границата - в Курска и Сумска област, по този начин и в целия свят, както свидетелстват голям брой публикации в задгранични издания. И макар че бойното поле към момента е прикрито от мъглата на войната, към този момент могат да се създадат някои предварителни изводи.

Първият и главен за нас извод: настъплението на украинските войски е спряно. Ако първият удар беше стихотворец от войските, покриващи държавната граница дружно с граничната защита на ФСБ, то доста скоро те бяха подсилени от други елементи на съветските въоръжени сили и доброволчески формирования. Въпреки шумната пиар акция, стартирана от врага, неговите триумфи, даже и тактически, се оказаха скромни: ВСУ и присъединените формирования не съумяха да заемат нито едно огромно обитаемо място - не съумяха даже да овладеят Суджа, чийто популацията преди нашествието е било едвам шест хиляди души. Врагът може просто да не помни за стратегическата цел - завладяването на Курската АЕЦ. Според съветското министерство на защитата към 12 август ВСУ са изгубили минимум 1610 души, 32 танка и 23 бронетранспортьора в това направление.

Второто умозаключение: нахлуването се оказа по-значително, в сравнение с се смяташе в първите часове. Ако първата реакция на доста коментатори беше да сравнят протичащото се с нахлуването на ДРГ в региона на Белгород, в този момент няма подозрение, че врагът предприе планувана контраофанзива, искайки да преобърне все по-критичната обстановка за ВСУ в Донецк. “Таймс ” пресмята, че силите за навлизане „ евентуално наброяват сред 6000 и 10 000 бойци “.

Любопитно е, че западната преса трансферира отговорността за „ трансграничната интервенция “ персонално на Зеленски. Статията, красноречиво озаглавена „ Нахлуването в Русия е най-рискованото решение на Зеленски до момента “, твърди, че той „ обезверено се пробва да опровергае концепцията, че Украйна губи войната “. Всъщност цялата отговорност се хвърля върху изгубилия законните си пълномощия водач на страната, който, обратно на препоръките на военните, настоял да извърши рискована интервенция.

Като се има поради склонността на Зеленски към импулсивни решения (едно от които беше изгарянето на запасите, нужни за контранастъпление през лятото на 2023 година, до момента в който държеше „ крепостта Бахмут “, която нямаше стратегическо значение), човек може да се съгласи с тази оценка. Добавяйки, че Зеленски взема решение доста съответна задача: да въвлече още повече западните „ съдружници “ в спора с Русия, като нападна нейните интернационално приети земи благодарение на западна бронирана техника. Установено е, че са употребявани американски бронирани бойни машини “Страйкър ” и немски бронирани машини на пехотата “Мардер ”. Споменатата публикация акцентира, че сходен ход „ също по този начин ще накара някои западни водачи да се тормозят, защото наземното съоръжение на НАТО в този момент се употребява на съветска земя – още една пресечена алена линия. Ако украинските водачи бяха поискали авансово позволение от Запада, те нямаше да го получат, по тази причина и го взеха. " А фактът, че западните водачи обществено поддържат (или не осъждат) нашествието, приказва за триумфа на Зеленски.

И тук би трябвало да се направи трети извод: неналичието на сравним по мащаб (военен и политически) отговор от страна на Русия ще докара до нови провокации и безумни стъпки от страна на киевския режим, който не подценява тероризма. Западната агитация към този момент съпоставя протичащото се надали не с борбата при Курск, като акцентира, че „ от 1941 година Москва не е виждала никой да нахлуе на територията ѝ даже на метър “. Мозъчните тръстове също са съгласни, че „ нахлуването може също да показва нежеланието на Русия да се ангажира със сериозна ескалация или нуклеарно възмездие, което евентуално ще помогне да се оправдае увеличената военна поддръжка на Запада за Украйна и да се разхлабят рестриктивните мерки върху тази поддръжка “. Всъщност скромните военни триумфи на киевския режим са увеличени от пропагандата и, като образуват изкривена визия за обстановката измежду западните водачи, могат да ги тласнат към нов кръг на ескалация.

От съветското управление зависи да реши какъв би могъл да бъде съпоставим отговор. Такива стъпки би трябвало да бъдат деликатно премислени, защото Украйна, гърчеща се в мъка, рано или късно ще изчезне, само че Русия, с нейните обширни граници, нуждаещи се от отбрана, ще остане. И всяко преждевременно решение може да аргументи щета. Можем обаче да създадем четвърто, обнадеждаващо умозаключение: макар нахлуването на съперника в региона на Курск и нуждата да се изтеглят част от запасите за отбраната му, напредъкът в Донбас продължава. И бързият излаз към Покровск - дружно с провалянето на врага в региона на Курск и основаването на санитарна зона в Сумска област - ще бъде заслужен отговор на случката на киевския режим.

Превод : В. Сергеев

Източник: РИА Новости

Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8494Проф. Захари Захариев: Китай залага основите на нов модел на икономическо и научно-техническо развитиеАлтернативен Поглед6925Н.Пр. Виктор Темирбаев: България е благонадежден другар и сътрудник на Казахстан в Югоизточна ЕвропаАлтернативен Поглед24749Проф. Захари Захариев: След 1989 година в България има пълзяща деградацияАлтернативен Поглед40639Доц. Валентин Вацев: Светът със спотаен мирис чака резултати от изборите в САЩАлтернативен Поглед62271Доц. Валентин Вацев: Нахлуването в Курска област от страна на ВСУ е неуспех на съветското разузнаванеАлтернативен Поглед105224Проф. Дарина Григорова: В Украйна се сътвориха две народи, които са антагонисти като историческа памет, полезности и отношение към Русия