Изместването на една тема от друга и на един скандал

Изместването на една тематика от друга и на един скандал от различен е ”новата форма на владичество над народите ”. Не е единствено български феномен всяка последваща вест да ”гони ” предходната. Това съобщи пред БНР културният антрополог проф. Ивайло Дичев.
" Непрекъснато ни се сервират някакви шокиращи, " вълнуващи ", възмутителни и така нататък обстоятелства, които ни карат да забравим предните ", сподели проф. Дичев.

Според него сме на път да " забравим " ковид поради мигрантските потоци, които се събраха към границите. " То не беше Истанбулска спогодба, то не беше " норвежците ще ни вземат децата ", тайни теории към свинската чума... ", изреди тематиките, провокирали мощни страсти в обществото ни от последните месеци и година-две.

" Тази форма на агитация замества по-старата от времето на комунизма, " където ни се повтаря едно и също до оглупяване от монополизирани медии ", уточни Ивайло Дичев.

Според проучвания, колкото по-емоционално претрупан е един пост в обществените мрежи, толкоз по-голям е шансът той да бъде споделян.

" И назад - нещо рационално, умерено, премислено не е доста забавно. Ние сме жертва на личното си любознание, на личната си страст. Хващаме се в този капан непрестанно и забравяме това, което е било през вчерашния ден ", сподели проф. Дичев.

Той даде образец с водната рецесия в Перник - " тотално забравихме какво стана там. Един министър стои в пандиза - не разбрахме какво става с него. Вече напълно други са сюжетите. ".

По думите на проф. Дичев виновността е двояка. От една страна това е политика и агитация на ръководещите, въпреки това - ние самите имаме виновност. " И мисля, че би трябвало да проведем една доста тежка борба за паметта - да помним нещата, да задържаме вниманието си върху един и същи обект малко по-дълго. "

В такава обстановка нищо не се довежда до край - всяка тематика се подава, става забавна, арестуват някого, след което стартират други неща и вниманието се измества, акцентира Дичев.

Ние сме все по-нещастно общество, въпреки че живеем доста добре. В историята си в никакъв случай не сме били по-богати, по-демократични. Затова пък в никакъв случай не сме били толкоз нещастни, заключи разнообразни проучвания културният антрополог.

Според него повода за това е, че с пропагандата се подклаждат страховете ни - нашите недоволства, нашите възмущения.

Пазарът на вниманието стана извънредно конкурентен, сподели проф. Дичев.

В общественото поле се появиха доста състезатели, които се пробват да се борят за нашето внимание. Към тях се прибавят и новите технологии, които разрешават пред нас незабавно, гратис да има голямо количество информация, голямо количество дразнения, заключи културният антрополог.

Няма сдържаност в осмислянето на информацията, тъй като няма и престижи, непрекъснато се подкопават старите престижи на науката, на сериозната публицистика, съобщи проф. Ивайло Дичев.

Това води до връщане на всевъзможни суеверия, забравени религиозни възгледи, странни хрумвания.

Това е освен в България. " Вижте какво прави Тръмп, какво прави Ердоган в Турция. Първата цел на такива нови управници - точно тези престижи, които до неотдавна крепяха стабилността на обществото: съдиите, публицистите, учените ", сподели проф. Дичев. Според него това е метода, по който ни ръководят, метода на деяние на тази нова агитация.

" В интернет, в този конкурентен свят на борбата за вниманието всеки е специалист. Чува се този, който вика най-силно. Някой го назовават това цифров дарвинизъм - оцеляват единствено най-шумните и най-агресивните ", добави проф. Ивайло Дичев.