Озоновата дупка вече е почти три пъти по-голяма от България е
Измерванията от спътника „ Сентинел-5 Прекурсор “ по програмата „ Коперник “ демонстрират, че тазгодишната озонова дупка над Антарктида е една от най-големите в историята, заяви на уеб страницата си Европейската галактическа организация (ЕКА).
Дупката, която учените назовават „ зона на привършване на озона “, доближи размер от 26 милиона кв. км на 16 септември 2023 година Това е почти три пъти повече от територията на Бразилия.
Размерът на озоновата дупка се трансформира постоянно. От август до октомври тя усилва размера си, като доближава най-много сред средата на септември и средата на октомври. Когато температурите високо в стратосферата стартират да се покачват в Южното полукълбо, изчерпването на озона се забавя, полярното завихряне отслабва и най-после се разпада и до края на декември равнищата на озона се възстановяват, съобщи Българска телеграфна агенция.
Изстрелян през октомври 2017 година, „ Сентинел-5 Прекурсор “ е първият сателит на програмата „ Коперник “, предопределен за наблюдението на нашата атмосфера. Той е част от флота от задачи „ Коперник Сентинел “, които ЕКА създава по програмата на Европейския съюз за мониторинг на околната среда.
Спътникът носи модернизиран мултиспектрален спектрометър за изображения, наименуван „ Тропоми “ („ Tropomi “). Той открива неповторимите „ пръстови отпечатъци “ на атмосферните газове в разнообразни елементи на електромагнитния набор, с цел да изобразява необятен набор от замърсители по-точно и с по-висока пространствена резолюция от когато и да било.
Измерванията на общия озон от „ Тропом “ се обработват в границите на наземния сегмент на програмата в Германския аерокосмически център, като се употребяват логаритми, създадени от центъра и Кралския белгийски институт за галактическа аерономия. Резултатите от измерванията на озона от „ Сентинел-5Прекурсор “ се дават в границите на три часа на Службата за мониторинг на атмосферата на „ Коперник “.
Старши научният помощник на службата Антие Инес изясни: „ Нашата работа за оперативно наблюдаване и прогнозиране на озона демонстрира, че озоновата дупка през 2023 година е почнала рано и от средата на август бързо се е нараснала. На 16 септември тя доближи размер от над 26 милиона кв. км, което я прави една от най-големите озонови дупки в историята “.
Въпреки че може би е прекомерно рано да се разискват аргументите за настоящето положение на озона, някои откриватели допускат, че тазгодишните необикновени модели на озона могат да бъдат свързани с изригването на вулкана Хунга-Тонга-Хунга-Хаапай през януари 2022 година
Антие Инес разяснява: „ Изригването на вулкана вкара в стратосферата доста водни пари, които доближиха южните полярни области едвам след края на озоновата дупка през 2022 година Водната пара може да е довела до засилено формиране на полярни стратосферни облаци, в които хлорофлуоровъглеводороди (фреони) могат да реагират и да ускорят разрушаването на озона. Наличието на водни пари може да способства и за охлаждането на антарктическата стратосфера, което в допълнение да ускори образуването на тези полярни стратосферни облаци и да докара до по-силно полярно завихряне “.
Важно е обаче да се означи, че точното влияние на изригването на Хунга-Тонга върху озоновата дупка в Южното полукълбо към момента е обект на настоящи проучвания. Това се дължи на отсъствието на предходни случаи, при които в стратосферата са били впръскани такива обилни количества водна пара.
През 70-те и 80-те години на предишния век необятното потребление на нездравословни фреони в артикули като хладилници и аерозолни флакони поврежда озона високо в атмосферата, което води до появяването на дупка в озоновия пласт над Антарктида.
В отговор на това през 1987 година беше основан Монреалският протокол за отбрана на озоновия пласт посредством последователно преустановяване на производството и потреблението на тези нездравословни субстанции, което докара до последователно възобновяване на озоновия пласт. Учените понастоящем предвиждат, че световният озонов пласт ще доближи още веднъж естественото си положение към 2050 г.
Дупката, която учените назовават „ зона на привършване на озона “, доближи размер от 26 милиона кв. км на 16 септември 2023 година Това е почти три пъти повече от територията на Бразилия.
Размерът на озоновата дупка се трансформира постоянно. От август до октомври тя усилва размера си, като доближава най-много сред средата на септември и средата на октомври. Когато температурите високо в стратосферата стартират да се покачват в Южното полукълбо, изчерпването на озона се забавя, полярното завихряне отслабва и най-после се разпада и до края на декември равнищата на озона се възстановяват, съобщи Българска телеграфна агенция.
Изстрелян през октомври 2017 година, „ Сентинел-5 Прекурсор “ е първият сателит на програмата „ Коперник “, предопределен за наблюдението на нашата атмосфера. Той е част от флота от задачи „ Коперник Сентинел “, които ЕКА създава по програмата на Европейския съюз за мониторинг на околната среда.
Спътникът носи модернизиран мултиспектрален спектрометър за изображения, наименуван „ Тропоми “ („ Tropomi “). Той открива неповторимите „ пръстови отпечатъци “ на атмосферните газове в разнообразни елементи на електромагнитния набор, с цел да изобразява необятен набор от замърсители по-точно и с по-висока пространствена резолюция от когато и да било.
Измерванията на общия озон от „ Тропом “ се обработват в границите на наземния сегмент на програмата в Германския аерокосмически център, като се употребяват логаритми, създадени от центъра и Кралския белгийски институт за галактическа аерономия. Резултатите от измерванията на озона от „ Сентинел-5Прекурсор “ се дават в границите на три часа на Службата за мониторинг на атмосферата на „ Коперник “.
Старши научният помощник на службата Антие Инес изясни: „ Нашата работа за оперативно наблюдаване и прогнозиране на озона демонстрира, че озоновата дупка през 2023 година е почнала рано и от средата на август бързо се е нараснала. На 16 септември тя доближи размер от над 26 милиона кв. км, което я прави една от най-големите озонови дупки в историята “.
Въпреки че може би е прекомерно рано да се разискват аргументите за настоящето положение на озона, някои откриватели допускат, че тазгодишните необикновени модели на озона могат да бъдат свързани с изригването на вулкана Хунга-Тонга-Хунга-Хаапай през януари 2022 година
Антие Инес разяснява: „ Изригването на вулкана вкара в стратосферата доста водни пари, които доближиха южните полярни области едвам след края на озоновата дупка през 2022 година Водната пара може да е довела до засилено формиране на полярни стратосферни облаци, в които хлорофлуоровъглеводороди (фреони) могат да реагират и да ускорят разрушаването на озона. Наличието на водни пари може да способства и за охлаждането на антарктическата стратосфера, което в допълнение да ускори образуването на тези полярни стратосферни облаци и да докара до по-силно полярно завихряне “.
Важно е обаче да се означи, че точното влияние на изригването на Хунга-Тонга върху озоновата дупка в Южното полукълбо към момента е обект на настоящи проучвания. Това се дължи на отсъствието на предходни случаи, при които в стратосферата са били впръскани такива обилни количества водна пара.
През 70-те и 80-те години на предишния век необятното потребление на нездравословни фреони в артикули като хладилници и аерозолни флакони поврежда озона високо в атмосферата, което води до появяването на дупка в озоновия пласт над Антарктида.
В отговор на това през 1987 година беше основан Монреалският протокол за отбрана на озоновия пласт посредством последователно преустановяване на производството и потреблението на тези нездравословни субстанции, което докара до последователно възобновяване на озоновия пласт. Учените понастоящем предвиждат, че световният озонов пласт ще доближи още веднъж естественото си положение към 2050 г.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ