Там, където българите и румънците са нежелани
Измами със обществени помощи, работа на черно, нараснала престъпност - всеобщото настъпление на българи и румънци тревожи жителите на доста градове от Рурската област. " Дойче веле " споделя какво пишат по тематиката няколко немски издания.
" Откраднаха колелото на един клиент, вързано пред заведението. Случвало се е даже деца да отмъкват парче торта от паница на клиент ", споделя съдържателят на една сладкарница в градчето Хорн-Бад Майнберг в немската провинция Северен Рейн-Вестфалия.
Когато в едно толкоз малко градче дойдат 350 души от България и Румъния, няма по какъв начин това да остане неусетно. " Повреждат уредите на детските площадки - и то не децата, а възрастните. Съвместното общуване е невероятно ", оплаква се локална предприемачка.
Ситуацията в градчето е много напрегната - хората насочат съществени упреци към новопристигналите за това, че изхвърляли боклука си безсистемно, вдигали доста звук, занимавали се с проституция. " Това са неща, за които другояче чета по вестниците, че се случват в градове като Дуисбург и Дортмунд ", споделя локалният кмет Инго Барц, провел разискване в общината, на което пристигнали повече от 300 локални поданици. Местната администрация се е обърнала за помощ и към министър-председателя на провинцията.
Бедността е в основата на проблема
На помощ се надява и кметът на Дуисбург Зьорен Линк - поради многото случаи на корист със обществени помощи от страна на небогати мигранти от Югоизточна Европа. Кметът акцентира, че на този " незаконен бизнес модел " би трябвало да бъде комплициран край. Пред " Франкфуртер алгемайне цайтунг " (ФАЦ) той акцентира, че в тази ситуация става въпрос за незаконни мрежи за трафик на хора. Престъпниците обезпечават фиктивна минимална претовареност на хора от най-бедните пластове на популацията, с цел да получават обществени заплащания. Голяма част от тези фамилии живеят точно от тези помощи, защото възрастните нито са приключили учебно заведение, нито имат специалност, а и съвсем не знаят немски.
Само в Дуисбург живеят 20 000 жители на България и Румъния. От отпадането на рестриктивните мерки на трудовия пазар от 2014 година все по-големи групи българи и румънци, подгонени от бедността в техните страни, се насочват към огромните немски градове, показва кметът Линк.
Повечето са роми
" Откраднаха колелото на един клиент, вързано пред заведението. Случвало се е даже деца да отмъкват парче торта от паница на клиент ", споделя съдържателят на една сладкарница в градчето Хорн-Бад Майнберг в немската провинция Северен Рейн-Вестфалия.
Когато в едно толкоз малко градче дойдат 350 души от България и Румъния, няма по какъв начин това да остане неусетно. " Повреждат уредите на детските площадки - и то не децата, а възрастните. Съвместното общуване е невероятно ", оплаква се локална предприемачка.
Ситуацията в градчето е много напрегната - хората насочат съществени упреци към новопристигналите за това, че изхвърляли боклука си безсистемно, вдигали доста звук, занимавали се с проституция. " Това са неща, за които другояче чета по вестниците, че се случват в градове като Дуисбург и Дортмунд ", споделя локалният кмет Инго Барц, провел разискване в общината, на което пристигнали повече от 300 локални поданици. Местната администрация се е обърнала за помощ и към министър-председателя на провинцията.
Бедността е в основата на проблема
На помощ се надява и кметът на Дуисбург Зьорен Линк - поради многото случаи на корист със обществени помощи от страна на небогати мигранти от Югоизточна Европа. Кметът акцентира, че на този " незаконен бизнес модел " би трябвало да бъде комплициран край. Пред " Франкфуртер алгемайне цайтунг " (ФАЦ) той акцентира, че в тази ситуация става въпрос за незаконни мрежи за трафик на хора. Престъпниците обезпечават фиктивна минимална претовареност на хора от най-бедните пластове на популацията, с цел да получават обществени заплащания. Голяма част от тези фамилии живеят точно от тези помощи, защото възрастните нито са приключили учебно заведение, нито имат специалност, а и съвсем не знаят немски.
Само в Дуисбург живеят 20 000 жители на България и Румъния. От отпадането на рестриктивните мерки на трудовия пазар от 2014 година все по-големи групи българи и румънци, подгонени от бедността в техните страни, се насочват към огромните немски градове, показва кметът Линк.
Повечето са роми
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ