Излязох на балкона да видя дали Витоша е теменужен остров

Излязох на балкона да видя дали Витоша е виолетов остров в лунносребърни води и внезапно над паметната за все по-малко нашенци планина видях тънка струйка пушек - виеше се като змийче под свирката на баснословен магьосник.

- Брех! - споделих си - Дали пък няма да се окаже истина градската легенда за угасналия вулкан?! Дали няма най-накрая планината да спре да бъде безгласен наблюдаващ на свинщините ни и да блъвне потоци лава, с които по един помпеевско-херкулански безапелационен метод да ги приключи или най-малко да завърши с невиждани по нашите земи темпове ремонта на улица " Граф Игнатиев "?!

Добре, обаче димът изчезна, след това още веднъж полетя към небето, само че на кълба. Това ми подсети за обичаните ми едновремешни уестърни, в които сръбският киноактьор Гойко Митич и други лица с индианско етническо съзнание си изпращаха димни сигнали в уестърни от Източна Германия.

Няколко минути по-късно очите ми се насълзиха, само че не от ретроградно трогване, а тъй като балконът се извърши с дим. Надвесих се над перилата и какво да видя - съседът от долния етаж запалил огън в тенекиена кутия от маслини и маха над нея с парче шперплат!

- Ей, Георгиев! - извиках. - Какво правиш?!

Той ме погледна с насълзени от дима очи и прокашля нещо в отговор.

- Кхъ? - задавих се и аз. - Кхъ-кхъ???

Комшията похлупи тенекията с шперплата и уточни към планината.

- Записвай! - викна той. - Ей в този момент пристигам!

И бързо влезе у тях си, до момента в който аз на вятъра кашлях надолу нещо назидателно. За прощален път се убедих, че оправия с нашите хора няма, след което безропотен се дръпнах по-назад и се загледах в димните сигнали. Първо към небето излетяха две кълба пушек, след това три и това се повтори няколко пъти.

В един миг димът изчезна, а от долния балкон чух призивни крясъци. Наведох се отново над перилото - комшията още веднъж бе излязъл на неговия си балкон, този път понесъл наръч рекламни дипляни.

- Какво предадоха? - попита ме той продрано.

Обясних му какво съм видял.

- Ясно! - викна той.

- Какво ясно?! - викнах и аз. - Ще ни удушиш тука с този пушек!

- Няма метод! - сподели комшията. - Братовчедът чака отговор!

И метна в тенекията няколко смачкани дипляни, та отново ни обгърна с пъклен дим. След това стартира да я покрива ритмично с шперплата и към небето полетяха четири кълбета пушек.

- Георгиев, престани! - извиках обезверено.

- Ей в този момент, веднага! - изкашля той и лисна в огъня кана вода.

Пушекът се разсея и можах със свистене да си поема въздух.

- Какво е това знамение бе, човек?! - извиках надолу.

- Димни сигнали! - разясни той нагоре. - С братовчеда от Бистрица си ги пращаме! Туй, дето в този момент го видя, се разчита по този начин: две кълбета значат " Как сте, що сте? ", три значат " Ние сме добре ", а пък четири - " Да се пазите да не настинете! ". Е, това е, комшу, кореспондираме.

- Ами пишете си в обществените мрежи бе, Георгиев! Пък и телефони има за тази работа! - поучих го.

Съседът се изсмя като напушен:

- Хе-хе, та Бил Гей и оня, другият, да ни четат какво си приказваме с братовчеда! Че и телефони! Спестен лев, извоюван лев, комшу!

Изведнъж той се обърна в другата посока и застана в стойка като ловно куче:

- Чакай!

Погледнах и аз към центъра, плеснах с ръце:

- Министерският съвет гори!

- Ти пък! Съобщават... - Георгиев със спотаен мирис захвана да разчита известието.

Подвикнах му:

- Че сме още по-добре ли?

Той удостовери:

- Да, само че с обстоятелства. Факти на кълбета! Абе знаят по какъв начин да намерят общ език с хората ония...

Какви тъкмо са ония не можах да чуя, тъй като в този миг у съседите над нас задумкаха тамтами...