Слепи сме за успехите: прокуратурата с категорично не за закриване на спецпрокуратурата
Изложените в претекстовете причини опонират на всякаква правна логичност и демонстрират непознаване на законодателството и практиката на Народното събрание.
Това написа в предълги претекстове - от 19 страници, на управлението на Прокуратурата на Република България против оповестеното от новата власт идно закриване на профилираните прокуратури и съдилища.
На доста места се споделя, че претекстовете на закриването са " несъстоятелни и са толкоз къси и нелогични, че следва да бъдат приравнени на липса на претекстове ". А пък посочните данни от Министерството на правораздаването били " незадълбочено изтъкване на данни от годишния отчет на Специализирания углавен съд за 2020 година, които сами по себе си не значат нищо ".
В мнението се споделя, че...
".... с всяка последваща година резултатите на СП се усъвършенстват освен като статистика, само че и като качество на работа. Тази прокуратура заема към този момент основно място в процеса на битката с проведената престъпност, корупцията и тероризма, и според индикаторите за активността й се дефинира като най – ефикасната конструкция за наказателно гонене против корупцията по високите етажи на властта. "
(Не е ясно за какво у обществото, а и у европейските сътрудници трайно битува противоположното мнение, а и къде са посочените триумфи против корупцията " по високите етажи на властта ", б.р.)
На за всеки случай пък по-надолу написа, че...
"... окончателните неоправдателни присъди за корупция по „ високите етажи на властта “ не са самоцел и позоваването на броя им не държи сметка за правораздавателния развой. Да се държи сметка за количествени критерии при произнасянето на българския съд е неприемлива интервенция в работата на правораздавателните органи. "
(Иначе казано, излиза, че да се пита за какво няма резултати против дадени каузи в даден орган на магистратурата, съставлява " неприемлива интервенция в работата на правораздавателните органи "?!)
Посочат се обаче триумфи като делото в Сарафово, както и че са формирани " голям брой каузи за шпионаж, довели до оповестяването на осем лица с дипломатически имунитет за personae non grataе " (напомняме, че към " множеството " каузи за шпионаж е и това против " хакерите " от компания " ТАД груп " с пръскачките на Народното събрание, б.р.)
В мнението, което не пести рецензии и иронични намеци персонално против вносителите, още се споделя, че те извадили като претекстове " единствено фрази от отчети по Механизма за съдействие и инспекция и на заменилия го нов механизъм за върховенството на правото, извадени от общия подтекст... " и т. н.
Изтъква се, че...
" Успехите на Специализираната прокуратура са получили самопризнание освен у нас, само че и от задграничните ни сътрудници в хода на взаимната работа по редица досъдебни производства, както и от способените органите на редица страни в и отвън Европейския съюз.
Има обаче и рецензия против елементи от плана, която несъмнено може да се назова градивна и обоснована:
" Очевидно създателите на законопроекта са пренебрегнали активността на Европейската прокуратура и са приели, че не е належащо делата на Екологичен потенциал да се преглеждат от съд със съответна специализация. При състояние, че в страната работят европейски делегирани прокурори с централизиран офис, е неразбираемо за какво се приема, че делата на Екологичен потенциал могат да се преглеждат от всеки съд на територията на страната. "
(От новия закон излиза, че европейските прокурори ще внасят обвинявания в съответния областен съд по местоизвършване на действието, б.р.)
" Впечатляваща е „ лекотата “, с която един сходен законопроект целящ закриването на обособен тип профилирани съдилища, надлежно прокуратури, се показва на вниманието на българските жители за публично разискване и на институциите за координиране, без предварителна подготовка, разбори, полемики, причини и аргументация ", пишат от управлението на Прокуратура на Република България.
(Ако реферираме към предходната политическа власт - на ГЕРБ, при нея очевидно в никакъв случай не е имало случаи на законодателство " на коляно ", на мрачно и с процедурни лупинги в преходни и заключителни разпореждания, а без " подготовка, разбори, полемики, причини и аргументация ". Защото тогава от Прокуратура на Република България такива мнения не са писани, б.р.).
В мнението се громи също анулацията на „ кариерните бонуси “ за членовете на Висшия правосъден съвет, основния контрольор и инспекторите от Инспектората към Висш съдебен съвет, както и анулацията на финансовите компенсации за тях.
И въпреки да е подписано от зам. основен прокурор, в мнението се четат безусловно тези и изявления, известни с авторството на Иван Гешев:
" В умозаключение, закриването на профилираните съд и прокуратура се дефинира като политическа теза, споделяна и поддържана обществено от редица обвинени и подсъдими по наказателни производства, следени от Специализираната прокуратура, респективно обсъждани от Специализирания углавен съд. "
Ето и целия текст на мнението, подписано от зам. основния прокурор Даниела Машева:
ДО
Г-ЖА НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЙОРДАНОВА,
Представям на Вашето внимание мнението на Прокуратурата на Република България по изпратения ни за координиране на съображение чл.32, ал.1, ал.3 и ал.6 от Устройствения устав на Министерския съвет и неговата администрация план на Закон за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт, както следва:
На първо място e належащо да се означи, че оповестеният в претекстовете на законопроекта 14-дневен период за осъществяване на публични съвещания е в нарушаване на чл.26, ал.4 от Закона за нормативните актове, а и въобще на главните правила при изработването на план на нормативен акт. Съгласно чл.26, ал.4, изр.2 от Закон за нормативните актове 30-дневният период за публични съвещания може да бъде скъсен при изключителни случаи и категорично изтъкване на аргументите в претекстовете. Обикновено сходна експедитивност е обусловена обективно от идното настъпване на съответни фактори, изискващи законодателно споразумяване на публични връзки, и постоянно е обвързвана с нуждата от наредба в публичен интерес. В съответния случай липсват обстоятелства от обективната реалност, налагащи експедитивност и занемаряване на дължимия развой на необятно публично разискване. Напротив, публичният интерес изисква изчерпателен разбор, ангажираност на всички способени органи в обществен спор и съществено изследване на вероятните последствия. Това е по този начин, тъй като се касае за закриването на обособен тип профилирани структури – съдилища и прокуратури, което изисква уреждането на редица произлизащи последствия, регламентирането на редица правни отношения, засягащи статута на голям брой лица, и най – към този момент вземане предвид с интереса на българските жители. Липсват каквито и да било причини, обосноваващи изключителност на случая.
Изложените в претекстовете причини опонират на всякаква правна логичност и демонстрират непознаване на законодателството и практиката на Народното събрание. Историята не познава „ продължение “ на законопроектите в другите национални събрания, пък било то наричано и „ концептуално “. Подобна последователност не съществува. Такава не би била и допустима поради нормативно регламентирания законодателен развой. Недопустимо е да се извличат причини от предишно развиване по различен законопроект, даже и да е налице подобие в главната им цел, тъй като всеки законопроект има собствен независим път и своеволното му редуциране би могло да има съществени последствия, в това число такива, свързани с противоконституционност.
I. Основната цел на проектозакона е премахването на всички звена на профилираното правораздаване /съд, прокуратура и следствени органи/ посредством заличаването на относимите разпореждания, които ги регламентират. Изложените претекстове в тази връзка са несъстоятелни и са толкоз къси и нелогични, че следва да бъдат приравнени на липса на претекстове.
Посочва се, че „ за десетгодишния период на своето деяние, профилираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не реализираха заложените със основаването им през 2011г. цели “, без разбор на съответни данни за типа и размера на работа за целия интервал на съществуването им и извеждане на съответни трендове и заключения, в това число съпоставен с предишни интервали. Налице е единствено незадълбочено изтъкване на данни от годишния отчет на Специализирания углавен съд за 2020г., които сами по себе си не значат нищо. Липсват каквито и да било данни за активността на Специализираната прокуратура и на Апелативната профилирана прокуратура. Всичко това се прави на фона на изготвящи се разбори на профилираните структури, предоставени с решение на Пленума на Висшия правосъден съвет, които би трябвало да бъдат разисквани и употребявани при практикуване на законодателните начинания, тъй като се основават на формалната статистика и в тях взе участие професионалната общественост на високо равнище.
Дори и без умишлен разбор, прегледът на годишните отчети на Прокуратура на Република България, наличен за всеки жител на интернет – уеб страницата на Прокуратура на Република България, и в частност на отчета на Специализираната прокуратура, ясно демонстрира тъкмо противоположното фактическо състояние, а точно: с всяка последваща година резултатите на СП се усъвършенстват освен като статистика, само че и като качество на работа. Тази прокуратура заема към този момент основно място в процеса на битката с проведената престъпност, корупцията и тероризма, и според индикаторите за активността й се дефинира като най – ефикасната конструкция за наказателно гонене против корупцията по високите етажи на властта, както и по досъдебните производства за тероризъм и за шпионаж. Постигнатото от Специализираната прокуратура, въпреки и съществуваща от къс интервал от време, е несъизмеримо с достиженията на териториалните прокуратури с обща подготвеност по посечените посоки, което потвърждава изгодата от специализацията и компетентността на национално равнище.
В резултат на активността на Специализираната прокуратура са формирани голям брой каузи за шпионаж, довели до оповестяването на осем лица с дипломатически имунитет за personae non grataе заради реализирана от всеки един от тях нерегламентирана активност, несъвместима с Виенската спогодба. На първа инстанция от Специализирания углавен съд е прегледано делото за терористичния акт на летище Сарафово от 2012г., определяно като едно от най –значимите каузи за тероризъм на европейско равнище, по което са наложени най – тежките санкции в българската система на наказванията – пожизнен затвор без подмяна. По голям брой каузи на Специализираната прокуратура са повдигнати обвинявания с импортирани обвинителни актове в Специализирания углавен съд против лица със обилни финансови благоприятни условия, и е замразено имущество на стойност към 3 милиарда лв., което е извънреден резултат освен в народен, само че и в европейски мащаб. За пръв път в най – новата история, още веднъж по досъдебни производства на Специализираната прокуратура, като обвинени са привлечени настоящи министри и заместител министри за закононарушения по работа. По редица каузи за закононарушения, включени в Единния азбучник на корупционните закононарушения, въведен със заповед на основния прокурор в Прокуратура на Република България, обвинени са народни представители, длъжностни лица на високи позиции в системата на органите на централна власт и редица лица, заемащи висши обществени длъжности по смисъла на чл.6 от Закона да противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество. По огромна част от тези каузи към този момент са реализирани неоправдателни присъди, видно от отчетите за активността на Специализираната прокуратура за 2019г. и за 2020г., което е справедлив индикатор за успеваемостта на профилираното правораздаване.
Съществуването на профилиран съд и прокуратура със седалище в столицата и със профилирана подготвеност на цялата територия на страната, е потвърдило своята нужда и с оглед постигнатите резултати по наказателните производства за корупционни закононарушения освен на централно равнище, само че и против органите на локална власт и локално самоуправление, както и против ръководители на териториални структури на изпълнителната власт. Функционирането на централни структури за гонене и наказване на посочената категория субекти на корупционни закононарушения е гаранция за независимо осъществяване на служебните отговорности, отвън всевъзможни „ локални обвързаности “, дефинирани като проблем през годините за ефикасното противопоставяне на корупцията.
Успехите на Специализираната прокуратура са получили самопризнание освен у нас, само че и от задграничните ни сътрудници в хода на взаимната работа по редица досъдебни производства, както и от способените органите на редица страни в и отвън Европейския съюз. Спецификата на делата на Специализираната прокуратура постанова непрестанно увеличение на случаите на потребление на механизмите на интернационално правното съдействие за събиране на доказателства, както по досъдебни производства, следени от Специализираната прокуратура, по този начин и по наказателни каузи на други страни членки на Европейски Съюз. Проведени са взаимни дейности сред прокуратури на страни от Европейски Съюз и Специализираната прокуратура с поддръжката на Евроджъст и Европол, най-вече по каузи против транснационалната проведена престъпност, някои от които под управлението на Специализираната прокуратура /за интернационалните проведени незаконни групи за телефонни измами, за обири на промишлена техника, за нелегално разпространяване на телевизионни стратегии, за измами и компютърни закононарушения, за капиталови измами в огромни мащаби/. Прокурорите от Специализираната прокуратура интензивно вземат участие и във образуваните взаимни екипи за следствие с способените органи на други страни, координирани посредством Националното бюро на България в Евроджъст.
В резултат на посочените действия доверието на страните членки на Европейски Съюз, а и на редица други страни отвън Европейски Съюз, към работата на профилираните магистрати в България е повишено неведнъж. Официално са изразявани благодарности за основаната организация и проявения професионализъм при взаимната работа. Доказателство за това е и събитието, че в отчетния Доклад на Евроджъст за 2020 година, на стр. 31 (казус ID 57155 обвързван с ID 56810 и ID 45837) и на стр. 34 (казус ID 53227), са показани два извънредно сполучливи случая с дейното и професионално присъединяване на прокурори от Специализираната прокуратура. Единият от тези проблеми е даден като образец за извънредно добра процедура на срещата на Съвета на Министрите на правораздаването на Европейски Съюз по въпросите за провокациите, които пандемията е наложила в областта на интернационалното съдействие по наказателни каузи през 2020г.
Израз на интернационалното самопризнание на активността на Специализираната прокуратура е и фактът, че през идващите 4 години Специализираната прокуратура ще управлява секретариата на Постоянната конференция на прокурорите, работещи по каузи за проведена престъпност, под егидата на Организацията за сигурност и съдействие в Европа. Специализираната прокуратура е определена след очевидно гласоподаване на страните – участнички в интернационалната конференция.
На фона на гореизложените обстоятелства в претекстовете към законопроекта са посочени единствено фрази от отчети по Механизма за съдействие и инспекция и на заменилия го нов механизъм за върховенството на правото, извадени от общия подтекст и превратно сложени в основата на извод, обслужващ тезите на изготвилите плана. Становището на европейските ни сътрудници е тъкмо противоположното, видно от последния Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета за напредъка на България по механизма за съдействие и инспекция от 22.10.2019г. В т.3.3. от отчета във връзка с четвъртия индикатор „ корупция по високите етажи на властта “ ясно е посочено, че всеобхватните промени на общата институционална рамка за битката с корупцията, осъществени през 2017-2018г. са почнали да дават резултати, като е конкретизирано, че това се отнася и за промените от 2017г. в Наказателно-процесуален кодекс, които са дали на профилираната прокуратура и профилирания съд за битка с проведената престъпност спомагателни пълномощия по отношение на корупцията по високите етажи на властта.
.Необходимо е да се напомни, че окончателните неоправдателни присъди за корупция по „ високите етажи на властта “ не са самоцел и позоваването на броя им не държи сметка за правораздавателния развой. Да се държи сметка за количествени критерии при произнасянето на българския съд е неприемлива интервенция в работата на правораздавателните органи. Още повече, че при съществуването на триинстанционно произвеждане и извънредно фиктивен развой следва наложително да се регистрира и времевия фактор. Без да се подценява общественото усещане („ цялостното публично усещане по отношение на неефективността на противодействието на корупцията “), то не може да замести обосноваването на публичната потребност от решение както в посока на битие (разширяване на компетентност), по този начин и на закриване (стесняване на компетентност). Изключителната значимост на плануваните промени за върховенството на закона у нас и засягането на структурата на органите на правосъдната власт изисква изчерпателен и справедлив метод, а не елементарното позоваване на субективни усещания, упования и интернационалните показатели. Следва да се има поради и, че противодействието на корупцията надалеч не е обвързвано единствено с активността на органите на правосъдната власт, а е един доста по – комплициран развой, изискващ успеваемост и професионализъм в други звена от изпълнителната власт, в които се реализира първичната активност по разкриването на закононарушенията.
Доколкото са налице въобще претекстове в законопроекта, то те се основават на изборно позоваване на едно мнение на съвещателен орган по преломен метод, поставящ под подозрение въобще съществуването на профилирани органи в правосъдната система и насочващ към доводи за нарушение на обезпечени от Конституцията правила.
Пропуснат е обаче фактът, че са налице решения на българския парламентарен съд по въпросите за профилираното правораздаване. С Решение №10 от 15 ноември 2011г. по к. д. №6/2011г. по отношение на основаването на профилиран углавен съд, апелативен профилиран углавен съд, профилирана прокуратура, апелативна профилирана прокуратура и следствен отдел в профилираната прокуратура, както и на особени правила за разглеждане на делата от профилирания углавен съд, Конституционният съд е приел, че Специализираният углавен съд дава отговор на условията за постоянен съд, който да бъде самостоятелен и неутрален, защото е основан със закон, ползва същото материално и процесуално право като останалите съдилища и съдиите в него се назначават съгласно изискванията и реда, планувани за останалите съдии, което е гаранция за тяхната самостоятелност по смисъла на чл.6 от Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи. Точното и еднообразно използване на законите по делата, обсъждани от профилирания углавен съд, е обезпечено и от обстоятелството, че като касационна инстанция работи Върховният касационен съд. В решението е очебийно, че Конституционният съд към този момент се е произнесъл с Решение № 5 от 1994г. по к. д. № 3/1994г., че член 119, алинея 2 от Конституцията категорично планува основаването в бъдеще и на други профилирани съдилища, непосочени в първата алинея, а в Решение № 22 от 1998 година по к. д. № 18/1998 година е приел, че “по смисъла на Конституцията профилираните съдилища са част от целокупната правосъдна система. Те не са съдилища единствено от функционално становище, т.е. тъй като са им предоставени правораздавателни функционалности, а съдилища и от организационно становище, тъй като за съдиите в тях важат същите условия и статут, които важат и за съдиите от общите съдилища “.
Впоследствие, вследствие на изведените заключения за работата на профилираните структури през първите пет години от съществуването им, законодателят стимулирано е решил, че е належащо ресурсът им с оглед постигнатата специализация да бъде употребен рационално, с цел да бъдат реализирани упованията на обществото за своевременни и обективни санкции за направилите корупционни закононарушения лица, заемащи висши държавни длъжности. Прехвърлянето на подготвеност към профилираните съдилища и прокуратури с изменението в Наказателно-процесуален кодекс, в действие от 05.11.2017г., се основава на изводите за постигнатите доста положителни резултати в битката против проведената престъпност в отчетите по Механизма за съдействие и инспекция на Европейската комисия и на рекомендациите в Независимия разбор на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България и нейната самостоятелност от м. декември 2016г.
С Решение №6 от 27 март 2018г. по к. д. №10/2017г. Конституционният съд е отхвърлил настояването на пленума на Върховния касационен съд и на Висшия адвокатски съвет за определяне на противоконституционност на чл.411а, ал.1, т.4 от Наказателно-процесуален кодекс. В решението си Конституционният съд е взел отношение точно по мнението на Консултативния съвет на европейските съдии, изтъкнато в претекстовете на сегашния законопроект, като е направил следното умозаключение: „ Твърденията, че специализация на съдилищата е допустима само въз основа на веществен критерий; че специализация във връзка с заеманата от дееца служба е изключена, и че профилиран арбитър, съгласно Становище (2012) № 15, § 5 на Консултативния съвет на европейските съдии, е единствено този арбитър, който се занимава с лимитирани области на правото (наказателно, данъчно, фамилно и т. н.), са голословни. В изложената от вносителите теза се обрисуват детайли на прекаленост – ударение върху един единствен аршин и изразена решителност – отричането на други вероятни критерии, които изключват каквито и да било други позволения. Подобен метод самичък по себе си крие риск от ограниченост или най-малкото поражда сдържаност. Той не почива и на положителна конституционноправна или друга законова наредба, не регистрира застъпени преобладаващи или безспорни мнения в доктрината, или дефиниращи понятието профилиран съд насочни точки, съдържащи се в обвързващи страната ни актове на интернационалните юрисдикции или институции. “
В тази връзка Конституционният съд е дал образец с Висшия углавен съд на Франция, който е със особено открита пълномощия със смесена субективно - предметна подготвеност във връзка с Президента на републиката в случаите на „ държавна измяна “ (с опция за търсене единствено на политическа отговорност) и за членовете на държавното управление за осъществени от тях закононарушения във връзка реализиране на предоставените им функционалности. Разгледал е мнението на Европейската комисия за народна власт посредством правото (Венецианска комисия) от 6–7 октомври 2017 година, във връзка с оферти проектозакон за Висш съд антикорупция в Украйна с подготвеност, учредена и на качеството на причинителите и на естеството на закононарушенията (корупционни). Припомнил е Решение №8014/07 от 21.06.2011 година, III - та секция, на Европейският съд по правата на индивида по делото „ Фруни против Словакия “ във връзка словашкия специфичен углавен съд от 2003 година със смесена подготвеност във връзка с някои държавни чиновници и във връзка с закононарушения, свързани с корупция, проведената престъпност и други тежки закононарушения, в което Европейски съд по правата на човека е приел, че член 6, § 1 от КЗПЧОС не не разрешава основаването на профилирани наказателни съдилища, в случай че се основат на закона и е подчертал, че „ битката с корупцията и проведената престъпност, може да изисква ограничения, процедури и институции от профилирано естество “. Въз основа на това Конституционният съд е заключил, че критерият за специализация може да бъде хетерогенен (смесен – веществен и индивидуален едновременно) или подобен, какъвто законодателят сметне за належащо да очертае и обоснове съответно с оглед характерните за дадения миг потребности, подбудени от криминологичната конюнктура в страната и належащите задания за преодоляване и битка с избран тип престъпност, включително и посредством наказателно - правната принуда.
Що се отнася до специализацията, следва да се напомни и Препоръка (2000) на Комитета на министрите на Съвета на Европа по отношение на ролята на прокурорската работа в системата на наказателното правораздаване, 6 октомври 2000г., §8, според която нуждата от специализация на прокурорите, както и вътре в границите на организационната конструкция на прокурорската работа би трябвало да се преглежда като приоритет предвид на по – положителното противопоставяне на новите форми на незаконна активност. Специализацията би подобрила и улеснила и интернационалното съдействие. Тя е от значително значение за възстановяване на успеваемостта, само че и с цел да се отговори на провокациите, пред които са изправени прокурорите заради повишената трудност на актуалното общество.
Развитието на правните системи и интернационалните институти потвърждават това мнение, признато още в далечната 2000г. Именно специализацията в профилираните структури у нас е довела до постигнатите триумфи в региона на транснационалната проведена престъпност и интернационално правното съдействие, посочени по – горе в ревюто. В тази връзка е неразбираемо за какво в законопроекта не е взето отношение за компетентността по делата на Европейската прокуратури. Липсва уредба в тази тенденция, в това число в плануваните промени в Наказателно-процесуален кодекс.
Очевидно създателите на законопроекта са пренебрегнали активността на Европейската прокуратура и са приели, че не е належащо делата на Екологичен потенциал да се преглеждат от съд със съответна специализация. При състояние, че в страната работят европейски делегирани прокурори с централизиран офис, е неразбираемо за какво се приема, че делата на Екологичен потенциал могат да се преглеждат от всеки съд на територията на страната. По същия метод е подходено и към проверяващите органи, като не са планувани такива със специализация в материята с оглед закриването на Следствения отдел към СП. Не е взета поради значимостта на активността на Екологичен потенциал и поетите задължения на страните, участващи в засиленото съдействие, а България е една от държавите-членки учредители по Регламента за Европейската прокуратура през цялото време и главен мотор след това по време на Българското председателство. В този смисъл плануваните промени ще се отразят негативно на взаимоотношението с Европейската прокуратура, и в частност с европейските прокурори и европейските делегирани прокурори, поради отговорностите ни по Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017г. за определяне на засилено съдействие и основаване на Европейска прокуратура.
Задълбоченият прочит на претекстовете демонстрира, че е изложено виждане единствено за неналичието на ефикасност по отношение на активността по корупционните закононарушения след смяната на компетентността, в действие от 05.11.2017г. В реалност въобще липсват претекстове по линия на проведената престъпност и работата на профилираните структури по това направление, което е главното за тях и за което точно същите са основани. Предвижда се изцяло закриване на тип профилирано правораздаване, само че коментарът е само и единствено за разширената подготвеност за корупционните закононарушения, осъществени от избрани категории длъжностни лица. Няма нито едно изречение за работата по делата за проведена престъпност на фона на изключителната значимост на този тип незаконна активност.
Впечатляваща е „ лекотата “, с която един сходен законопроект целящ закриването на обособен тип профилирани съдилища, надлежно прокуратури, се показва на вниманието на българските жители за публично разискване и на институциите за координиране, без предварителна подготовка, разбори, полемики, причини и аргументация. Този метод безспорно слага въпроса за конституционосъобразността на закриването на профилираните съдилища и прокуратури или най – дребното за законодателната целенасоченост. Макар в чл.119, ал.2 от Конституция на Република България да е планувано, че със закон могат да се основават и профилирани съдилища, липсва конституционна уредба на закриването на профилирани съдилища. Регламентация по въпроса се открива само в пълномощията на Пленума на Висш съдебен съвет в чл.30, ал.2, т.7 от Закон за съдебната власт – „ основава и закрива съдилища и прокуратури “, само че тя е в различен подтекст.
Сравнението сред актуалната подготвеност на профилираните съд и прокуратура и плануванаъа с промените подготвеност на Софийски градски съд и Софийска градска прокуратура демонстрира дребен на брой разлики и придаване на цялостна подготвеност във връзка с редица лица, заемащи висши обществени длъжностни. Така смяната ще има за резултат „ очистване “ на профилираните структури и трансформиране на Софийски градски съд, надлежно на СГП, в „ квази профилирани структури “, със специализация на субектен симптом, допълнена от предметна специализация по глава първа от особената част на Наказателен кодекс. Прехвърлянето на сходна подготвеност на Софийски градски съд надали се дължи на седалището й, което съответствува със седалището на централните структури на органите на изпълнителната власт. Изложените обстоятелства насочват към извод за закриване на профилираните структури „ непременно “. Механичното пренасочване на огромна част от профилираната им подготвеност към централни структури слага въпроса по каква причина се твърди, че няма потребност от специализация, само че в същото време „ безмълвно “ се основава такава в друга конструкция. Във всички случаи отговорът не е експертен. От друга страна, неприключените досъдебни производства, най – към този момент такива за проведена престъпност, автоматизирано ще се трансферират в окръжните прокуратури в страната, без да се държи сметка за съществуването на нужния кадрови запас. Разрушаването на централизирания модел по делата за проведена престъпност ще окаже директно въздействие върху тяхната успеваемост и ще възвърне от дълго време изоставения модел, потвърдил своята неприспособимост.
Българската страна от дълго време е поела задължения, ратифицирайки Конвенцията на Организация на обединените нации против транснационалната проведена престъпност, в действие за Република България от 29.09.2003г., като не трябва да се не помни, че точно съгласно чл.9 от тази спогодба всяка страна – страна по конвенцията следва да предприеме ограничения за гарантиране на ефикасното действие на съответните й органи по попречване, откриване и наказване на корупцията измежду длъжностните лица, в това число „ обезпечаване на нужната автономия на тези органи, с цел да се избегне нежелателно въздействие върху техните дейности “.
Поради това сме задължени да отбележим, че приемането на предложенията за закриване на профилираните структури, би уязвило съществено ползите на българската страна поради постигнатите резултати и интернационалното самопризнание за успеваемостта на профилираните съдилища и прокуратури. Същото би представлявало значително оттегляне от постигнатото вследствие на дългогодишните старания по Механизма за съдействие и инспекция и поставеното сполучливо начало по новия Механизъм за върховенството на правото в страните – членки на Европейски Съюз, което безспорно ще бъде регистрирано с негативен знак от институциите на Европейския съюз. Предложените промени са в несъгласие с ползите на българските жители и обществото като цяло, очакващи успеваемост и все по – положителни резултати в битката против проведената престъпност и корупцията „ по високите етажи на властта “. Вместо развиване на постигнатото и обезпечаване на среда за одобряване на гражданското общество, ще бъдат задоволени ползите на стеснен кръг от лица, „ застрашени “ от успеваемостта, обективността и справедливостта на профилираното правораздаване. По този метод посредством механизмите на законодателната власт ще бъдат реализирани политически цели и ще се реализира директно политическо въздействие върху работата на самостоятелната правосъдна власт.
Държавата като единение от другите типове управляващи е задължена да обезпечи независимостта на органите на правосъдната власт. В обяснителната записка към Римската харта на Консултативния съвет на Европейските прокурори от 17 декември 2014г. ясно е посочено, че независимостта на прокурорите не е прерогатив или привилегия, предоставена в интерес на прокурорите, а гаранция в полза на почтена, безпристрастна и ефикасна правдивост, която пази обществените и частни ползи на засегнатите лица. В едно демократично общество прокурорите би трябвало да извършват съответните си отговорности без външен напън или интервенция от изпълнителната власт или от Народното събрание, като се вземат поради разделянето на управляващите и отговорността. Този принцип е вкоренен и в т.36 от обяснителната записка към Римската харта, където е указано, че при всички положения прокурорите би трябвало да бъдат в положение гладко да започват наказателно гонене против длъжностни лица за закононарушения, осъществени от тях, изключително за корупция, непозволена приложимост на власт и тежки нарушавания на правата на индивида.
Един от най - значимите фактори за работата на прокурорите съгласно Становище №11 (2016) от 18 ноември 2016г. на Консултативния съвет на Европейските прокурори е правната рамка, в която реализират пълномощията си, като първостепенно авансово изискване за качество и успеваемост. В този смисъл некачественото основаване или прекомерно честите промени в законодателството могат да се окажат съществени бариери пред обоснованите и безапелационни прокурорски решения.
Предлаганото законодателно решение за възобновяване или преназначаване като резултат от закриването на профилираните органи на правосъдната власт безспорно ще докара до голословно засягане на гарантиращите статута на магистратите правила и нарушение на правата на съответните съдии, прокурори и следователи. Подобни позволения явно не държат сметка за неизбежни негативни последствия като оттегляне от конкурсното начало поради основаната опция за връщане на миналата служба, въпреки и по заявление на съответния магистрат, опорочаване на кариерното развиване и свързаната с него предвидимост, преуреждане на компетентности с резултат върху рационалния период на наказателните производства, както и редица други усложнения от организационно и финансово естество.
На пръв взор водещ е изборът на всеки магистрат, само че в реалност липсват каквито и да било гаранции. Предвидено е преназначаване при изискванията и по реда на чл.194, ал.1 от Закон за съдебната власт, според който преназначаването в еднакъв по степен орган се реализира „ по опция “ в същия апелативен регион. Това става по преценка на съответната гилдия на Висш съдебен съвет, само че липсват критерии за преценка. В случай, че всички или съвсем всички магистрати подадат заявление за преназначаване в Софийския апелативен регион и тези искания не могат да бъдат задоволени заради неимоверното повишаване на броя на магистратите в софийските съдилища, прокуратури и следствени органи, то няма изясненост по какъв начин ще се прави преценката, което основава условия за субективизъм. Същевременно в останалите структури в страната ще възникне потребност от увеличение на състава заради прехвърлянето на огромна част от делата на териториалните прокуратури, което от своя страна ще провокира съществени кадрови проблеми. Голяма част от магистратите в профилираните структури са заемали по – ниски по степен длъжности и „ възобновяване “ им би сложило въпроси за несменяемостта, а и изначално е в несъгласие с чл.194, ал.1 от Закон за съдебната власт, гарантиращ преназначаване в различен еднакъв по степен орган на правосъдната власт.
В тази връзка следва да се посочат някои основни правно – механически минуса на плана.
С § 40 и § 41 се урежда кадровият статус на съдиите, прокурорите и следователите от профилираните съдилища и прокуратури. Предвидено е, че в 14-дневен период от обнародването на закона, магистратите следва да заявят пред Висш съдебен съвет желанието си за възобновяване на предишна заемана служба или за преназначаване по реда на чл.194 от Закон за съдебната власт. След приключване на посочения период, съответната гилдия разполага с 30-дневен период за преназначаването им, считано от датата на влизане на закона в действие (§40, алинея 3 и § 41, алинея 5).
На първо място, изразът „ считано от влизане на закона в действие “, използван в § 40, алинея 3 и § 41, алинея 5 основава неизясненост по отношение на момента, от който стартира да тече тридесетдневният период, в който процедурата по
Това написа в предълги претекстове - от 19 страници, на управлението на Прокуратурата на Република България против оповестеното от новата власт идно закриване на профилираните прокуратури и съдилища.
На доста места се споделя, че претекстовете на закриването са " несъстоятелни и са толкоз къси и нелогични, че следва да бъдат приравнени на липса на претекстове ". А пък посочните данни от Министерството на правораздаването били " незадълбочено изтъкване на данни от годишния отчет на Специализирания углавен съд за 2020 година, които сами по себе си не значат нищо ".
В мнението се споделя, че...
".... с всяка последваща година резултатите на СП се усъвършенстват освен като статистика, само че и като качество на работа. Тази прокуратура заема към този момент основно място в процеса на битката с проведената престъпност, корупцията и тероризма, и според индикаторите за активността й се дефинира като най – ефикасната конструкция за наказателно гонене против корупцията по високите етажи на властта. "
(Не е ясно за какво у обществото, а и у европейските сътрудници трайно битува противоположното мнение, а и къде са посочените триумфи против корупцията " по високите етажи на властта ", б.р.)
На за всеки случай пък по-надолу написа, че...
"... окончателните неоправдателни присъди за корупция по „ високите етажи на властта “ не са самоцел и позоваването на броя им не държи сметка за правораздавателния развой. Да се държи сметка за количествени критерии при произнасянето на българския съд е неприемлива интервенция в работата на правораздавателните органи. "
(Иначе казано, излиза, че да се пита за какво няма резултати против дадени каузи в даден орган на магистратурата, съставлява " неприемлива интервенция в работата на правораздавателните органи "?!)
Посочат се обаче триумфи като делото в Сарафово, както и че са формирани " голям брой каузи за шпионаж, довели до оповестяването на осем лица с дипломатически имунитет за personae non grataе " (напомняме, че към " множеството " каузи за шпионаж е и това против " хакерите " от компания " ТАД груп " с пръскачките на Народното събрание, б.р.)
В мнението, което не пести рецензии и иронични намеци персонално против вносителите, още се споделя, че те извадили като претекстове " единствено фрази от отчети по Механизма за съдействие и инспекция и на заменилия го нов механизъм за върховенството на правото, извадени от общия подтекст... " и т. н.
Изтъква се, че...
" Успехите на Специализираната прокуратура са получили самопризнание освен у нас, само че и от задграничните ни сътрудници в хода на взаимната работа по редица досъдебни производства, както и от способените органите на редица страни в и отвън Европейския съюз.
Има обаче и рецензия против елементи от плана, която несъмнено може да се назова градивна и обоснована:
" Очевидно създателите на законопроекта са пренебрегнали активността на Европейската прокуратура и са приели, че не е належащо делата на Екологичен потенциал да се преглеждат от съд със съответна специализация. При състояние, че в страната работят европейски делегирани прокурори с централизиран офис, е неразбираемо за какво се приема, че делата на Екологичен потенциал могат да се преглеждат от всеки съд на територията на страната. "
(От новия закон излиза, че европейските прокурори ще внасят обвинявания в съответния областен съд по местоизвършване на действието, б.р.)
" Впечатляваща е „ лекотата “, с която един сходен законопроект целящ закриването на обособен тип профилирани съдилища, надлежно прокуратури, се показва на вниманието на българските жители за публично разискване и на институциите за координиране, без предварителна подготовка, разбори, полемики, причини и аргументация ", пишат от управлението на Прокуратура на Република България.
(Ако реферираме към предходната политическа власт - на ГЕРБ, при нея очевидно в никакъв случай не е имало случаи на законодателство " на коляно ", на мрачно и с процедурни лупинги в преходни и заключителни разпореждания, а без " подготовка, разбори, полемики, причини и аргументация ". Защото тогава от Прокуратура на Република България такива мнения не са писани, б.р.).
В мнението се громи също анулацията на „ кариерните бонуси “ за членовете на Висшия правосъден съвет, основния контрольор и инспекторите от Инспектората към Висш съдебен съвет, както и анулацията на финансовите компенсации за тях.
И въпреки да е подписано от зам. основен прокурор, в мнението се четат безусловно тези и изявления, известни с авторството на Иван Гешев:
" В умозаключение, закриването на профилираните съд и прокуратура се дефинира като политическа теза, споделяна и поддържана обществено от редица обвинени и подсъдими по наказателни производства, следени от Специализираната прокуратура, респективно обсъждани от Специализирания углавен съд. "
Ето и целия текст на мнението, подписано от зам. основния прокурор Даниела Машева:
ДО
Г-ЖА НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЙОРДАНОВА,
Представям на Вашето внимание мнението на Прокуратурата на Република България по изпратения ни за координиране на съображение чл.32, ал.1, ал.3 и ал.6 от Устройствения устав на Министерския съвет и неговата администрация план на Закон за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт, както следва:
На първо място e належащо да се означи, че оповестеният в претекстовете на законопроекта 14-дневен период за осъществяване на публични съвещания е в нарушаване на чл.26, ал.4 от Закона за нормативните актове, а и въобще на главните правила при изработването на план на нормативен акт. Съгласно чл.26, ал.4, изр.2 от Закон за нормативните актове 30-дневният период за публични съвещания може да бъде скъсен при изключителни случаи и категорично изтъкване на аргументите в претекстовете. Обикновено сходна експедитивност е обусловена обективно от идното настъпване на съответни фактори, изискващи законодателно споразумяване на публични връзки, и постоянно е обвързвана с нуждата от наредба в публичен интерес. В съответния случай липсват обстоятелства от обективната реалност, налагащи експедитивност и занемаряване на дължимия развой на необятно публично разискване. Напротив, публичният интерес изисква изчерпателен разбор, ангажираност на всички способени органи в обществен спор и съществено изследване на вероятните последствия. Това е по този начин, тъй като се касае за закриването на обособен тип профилирани структури – съдилища и прокуратури, което изисква уреждането на редица произлизащи последствия, регламентирането на редица правни отношения, засягащи статута на голям брой лица, и най – към този момент вземане предвид с интереса на българските жители. Липсват каквито и да било причини, обосноваващи изключителност на случая.
Изложените в претекстовете причини опонират на всякаква правна логичност и демонстрират непознаване на законодателството и практиката на Народното събрание. Историята не познава „ продължение “ на законопроектите в другите национални събрания, пък било то наричано и „ концептуално “. Подобна последователност не съществува. Такава не би била и допустима поради нормативно регламентирания законодателен развой. Недопустимо е да се извличат причини от предишно развиване по различен законопроект, даже и да е налице подобие в главната им цел, тъй като всеки законопроект има собствен независим път и своеволното му редуциране би могло да има съществени последствия, в това число такива, свързани с противоконституционност.
I. Основната цел на проектозакона е премахването на всички звена на профилираното правораздаване /съд, прокуратура и следствени органи/ посредством заличаването на относимите разпореждания, които ги регламентират. Изложените претекстове в тази връзка са несъстоятелни и са толкоз къси и нелогични, че следва да бъдат приравнени на липса на претекстове.
Посочва се, че „ за десетгодишния период на своето деяние, профилираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не реализираха заложените със основаването им през 2011г. цели “, без разбор на съответни данни за типа и размера на работа за целия интервал на съществуването им и извеждане на съответни трендове и заключения, в това число съпоставен с предишни интервали. Налице е единствено незадълбочено изтъкване на данни от годишния отчет на Специализирания углавен съд за 2020г., които сами по себе си не значат нищо. Липсват каквито и да било данни за активността на Специализираната прокуратура и на Апелативната профилирана прокуратура. Всичко това се прави на фона на изготвящи се разбори на профилираните структури, предоставени с решение на Пленума на Висшия правосъден съвет, които би трябвало да бъдат разисквани и употребявани при практикуване на законодателните начинания, тъй като се основават на формалната статистика и в тях взе участие професионалната общественост на високо равнище.
Дори и без умишлен разбор, прегледът на годишните отчети на Прокуратура на Република България, наличен за всеки жител на интернет – уеб страницата на Прокуратура на Република България, и в частност на отчета на Специализираната прокуратура, ясно демонстрира тъкмо противоположното фактическо състояние, а точно: с всяка последваща година резултатите на СП се усъвършенстват освен като статистика, само че и като качество на работа. Тази прокуратура заема към този момент основно място в процеса на битката с проведената престъпност, корупцията и тероризма, и според индикаторите за активността й се дефинира като най – ефикасната конструкция за наказателно гонене против корупцията по високите етажи на властта, както и по досъдебните производства за тероризъм и за шпионаж. Постигнатото от Специализираната прокуратура, въпреки и съществуваща от къс интервал от време, е несъизмеримо с достиженията на териториалните прокуратури с обща подготвеност по посечените посоки, което потвърждава изгодата от специализацията и компетентността на национално равнище.
В резултат на активността на Специализираната прокуратура са формирани голям брой каузи за шпионаж, довели до оповестяването на осем лица с дипломатически имунитет за personae non grataе заради реализирана от всеки един от тях нерегламентирана активност, несъвместима с Виенската спогодба. На първа инстанция от Специализирания углавен съд е прегледано делото за терористичния акт на летище Сарафово от 2012г., определяно като едно от най –значимите каузи за тероризъм на европейско равнище, по което са наложени най – тежките санкции в българската система на наказванията – пожизнен затвор без подмяна. По голям брой каузи на Специализираната прокуратура са повдигнати обвинявания с импортирани обвинителни актове в Специализирания углавен съд против лица със обилни финансови благоприятни условия, и е замразено имущество на стойност към 3 милиарда лв., което е извънреден резултат освен в народен, само че и в европейски мащаб. За пръв път в най – новата история, още веднъж по досъдебни производства на Специализираната прокуратура, като обвинени са привлечени настоящи министри и заместител министри за закононарушения по работа. По редица каузи за закононарушения, включени в Единния азбучник на корупционните закононарушения, въведен със заповед на основния прокурор в Прокуратура на Република България, обвинени са народни представители, длъжностни лица на високи позиции в системата на органите на централна власт и редица лица, заемащи висши обществени длъжности по смисъла на чл.6 от Закона да противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество. По огромна част от тези каузи към този момент са реализирани неоправдателни присъди, видно от отчетите за активността на Специализираната прокуратура за 2019г. и за 2020г., което е справедлив индикатор за успеваемостта на профилираното правораздаване.
Съществуването на профилиран съд и прокуратура със седалище в столицата и със профилирана подготвеност на цялата територия на страната, е потвърдило своята нужда и с оглед постигнатите резултати по наказателните производства за корупционни закононарушения освен на централно равнище, само че и против органите на локална власт и локално самоуправление, както и против ръководители на териториални структури на изпълнителната власт. Функционирането на централни структури за гонене и наказване на посочената категория субекти на корупционни закононарушения е гаранция за независимо осъществяване на служебните отговорности, отвън всевъзможни „ локални обвързаности “, дефинирани като проблем през годините за ефикасното противопоставяне на корупцията.
Успехите на Специализираната прокуратура са получили самопризнание освен у нас, само че и от задграничните ни сътрудници в хода на взаимната работа по редица досъдебни производства, както и от способените органите на редица страни в и отвън Европейския съюз. Спецификата на делата на Специализираната прокуратура постанова непрестанно увеличение на случаите на потребление на механизмите на интернационално правното съдействие за събиране на доказателства, както по досъдебни производства, следени от Специализираната прокуратура, по този начин и по наказателни каузи на други страни членки на Европейски Съюз. Проведени са взаимни дейности сред прокуратури на страни от Европейски Съюз и Специализираната прокуратура с поддръжката на Евроджъст и Европол, най-вече по каузи против транснационалната проведена престъпност, някои от които под управлението на Специализираната прокуратура /за интернационалните проведени незаконни групи за телефонни измами, за обири на промишлена техника, за нелегално разпространяване на телевизионни стратегии, за измами и компютърни закононарушения, за капиталови измами в огромни мащаби/. Прокурорите от Специализираната прокуратура интензивно вземат участие и във образуваните взаимни екипи за следствие с способените органи на други страни, координирани посредством Националното бюро на България в Евроджъст.
В резултат на посочените действия доверието на страните членки на Европейски Съюз, а и на редица други страни отвън Европейски Съюз, към работата на профилираните магистрати в България е повишено неведнъж. Официално са изразявани благодарности за основаната организация и проявения професионализъм при взаимната работа. Доказателство за това е и събитието, че в отчетния Доклад на Евроджъст за 2020 година, на стр. 31 (казус ID 57155 обвързван с ID 56810 и ID 45837) и на стр. 34 (казус ID 53227), са показани два извънредно сполучливи случая с дейното и професионално присъединяване на прокурори от Специализираната прокуратура. Единият от тези проблеми е даден като образец за извънредно добра процедура на срещата на Съвета на Министрите на правораздаването на Европейски Съюз по въпросите за провокациите, които пандемията е наложила в областта на интернационалното съдействие по наказателни каузи през 2020г.
Израз на интернационалното самопризнание на активността на Специализираната прокуратура е и фактът, че през идващите 4 години Специализираната прокуратура ще управлява секретариата на Постоянната конференция на прокурорите, работещи по каузи за проведена престъпност, под егидата на Организацията за сигурност и съдействие в Европа. Специализираната прокуратура е определена след очевидно гласоподаване на страните – участнички в интернационалната конференция.
На фона на гореизложените обстоятелства в претекстовете към законопроекта са посочени единствено фрази от отчети по Механизма за съдействие и инспекция и на заменилия го нов механизъм за върховенството на правото, извадени от общия подтекст и превратно сложени в основата на извод, обслужващ тезите на изготвилите плана. Становището на европейските ни сътрудници е тъкмо противоположното, видно от последния Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета за напредъка на България по механизма за съдействие и инспекция от 22.10.2019г. В т.3.3. от отчета във връзка с четвъртия индикатор „ корупция по високите етажи на властта “ ясно е посочено, че всеобхватните промени на общата институционална рамка за битката с корупцията, осъществени през 2017-2018г. са почнали да дават резултати, като е конкретизирано, че това се отнася и за промените от 2017г. в Наказателно-процесуален кодекс, които са дали на профилираната прокуратура и профилирания съд за битка с проведената престъпност спомагателни пълномощия по отношение на корупцията по високите етажи на властта.
.Необходимо е да се напомни, че окончателните неоправдателни присъди за корупция по „ високите етажи на властта “ не са самоцел и позоваването на броя им не държи сметка за правораздавателния развой. Да се държи сметка за количествени критерии при произнасянето на българския съд е неприемлива интервенция в работата на правораздавателните органи. Още повече, че при съществуването на триинстанционно произвеждане и извънредно фиктивен развой следва наложително да се регистрира и времевия фактор. Без да се подценява общественото усещане („ цялостното публично усещане по отношение на неефективността на противодействието на корупцията “), то не може да замести обосноваването на публичната потребност от решение както в посока на битие (разширяване на компетентност), по този начин и на закриване (стесняване на компетентност). Изключителната значимост на плануваните промени за върховенството на закона у нас и засягането на структурата на органите на правосъдната власт изисква изчерпателен и справедлив метод, а не елементарното позоваване на субективни усещания, упования и интернационалните показатели. Следва да се има поради и, че противодействието на корупцията надалеч не е обвързвано единствено с активността на органите на правосъдната власт, а е един доста по – комплициран развой, изискващ успеваемост и професионализъм в други звена от изпълнителната власт, в които се реализира първичната активност по разкриването на закононарушенията.
Доколкото са налице въобще претекстове в законопроекта, то те се основават на изборно позоваване на едно мнение на съвещателен орган по преломен метод, поставящ под подозрение въобще съществуването на профилирани органи в правосъдната система и насочващ към доводи за нарушение на обезпечени от Конституцията правила.
Пропуснат е обаче фактът, че са налице решения на българския парламентарен съд по въпросите за профилираното правораздаване. С Решение №10 от 15 ноември 2011г. по к. д. №6/2011г. по отношение на основаването на профилиран углавен съд, апелативен профилиран углавен съд, профилирана прокуратура, апелативна профилирана прокуратура и следствен отдел в профилираната прокуратура, както и на особени правила за разглеждане на делата от профилирания углавен съд, Конституционният съд е приел, че Специализираният углавен съд дава отговор на условията за постоянен съд, който да бъде самостоятелен и неутрален, защото е основан със закон, ползва същото материално и процесуално право като останалите съдилища и съдиите в него се назначават съгласно изискванията и реда, планувани за останалите съдии, което е гаранция за тяхната самостоятелност по смисъла на чл.6 от Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи. Точното и еднообразно използване на законите по делата, обсъждани от профилирания углавен съд, е обезпечено и от обстоятелството, че като касационна инстанция работи Върховният касационен съд. В решението е очебийно, че Конституционният съд към този момент се е произнесъл с Решение № 5 от 1994г. по к. д. № 3/1994г., че член 119, алинея 2 от Конституцията категорично планува основаването в бъдеще и на други профилирани съдилища, непосочени в първата алинея, а в Решение № 22 от 1998 година по к. д. № 18/1998 година е приел, че “по смисъла на Конституцията профилираните съдилища са част от целокупната правосъдна система. Те не са съдилища единствено от функционално становище, т.е. тъй като са им предоставени правораздавателни функционалности, а съдилища и от организационно становище, тъй като за съдиите в тях важат същите условия и статут, които важат и за съдиите от общите съдилища “.
Впоследствие, вследствие на изведените заключения за работата на профилираните структури през първите пет години от съществуването им, законодателят стимулирано е решил, че е належащо ресурсът им с оглед постигнатата специализация да бъде употребен рационално, с цел да бъдат реализирани упованията на обществото за своевременни и обективни санкции за направилите корупционни закононарушения лица, заемащи висши държавни длъжности. Прехвърлянето на подготвеност към профилираните съдилища и прокуратури с изменението в Наказателно-процесуален кодекс, в действие от 05.11.2017г., се основава на изводите за постигнатите доста положителни резултати в битката против проведената престъпност в отчетите по Механизма за съдействие и инспекция на Европейската комисия и на рекомендациите в Независимия разбор на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България и нейната самостоятелност от м. декември 2016г.
С Решение №6 от 27 март 2018г. по к. д. №10/2017г. Конституционният съд е отхвърлил настояването на пленума на Върховния касационен съд и на Висшия адвокатски съвет за определяне на противоконституционност на чл.411а, ал.1, т.4 от Наказателно-процесуален кодекс. В решението си Конституционният съд е взел отношение точно по мнението на Консултативния съвет на европейските съдии, изтъкнато в претекстовете на сегашния законопроект, като е направил следното умозаключение: „ Твърденията, че специализация на съдилищата е допустима само въз основа на веществен критерий; че специализация във връзка с заеманата от дееца служба е изключена, и че профилиран арбитър, съгласно Становище (2012) № 15, § 5 на Консултативния съвет на европейските съдии, е единствено този арбитър, който се занимава с лимитирани области на правото (наказателно, данъчно, фамилно и т. н.), са голословни. В изложената от вносителите теза се обрисуват детайли на прекаленост – ударение върху един единствен аршин и изразена решителност – отричането на други вероятни критерии, които изключват каквито и да било други позволения. Подобен метод самичък по себе си крие риск от ограниченост или най-малкото поражда сдържаност. Той не почива и на положителна конституционноправна или друга законова наредба, не регистрира застъпени преобладаващи или безспорни мнения в доктрината, или дефиниращи понятието профилиран съд насочни точки, съдържащи се в обвързващи страната ни актове на интернационалните юрисдикции или институции. “
В тази връзка Конституционният съд е дал образец с Висшия углавен съд на Франция, който е със особено открита пълномощия със смесена субективно - предметна подготвеност във връзка с Президента на републиката в случаите на „ държавна измяна “ (с опция за търсене единствено на политическа отговорност) и за членовете на държавното управление за осъществени от тях закононарушения във връзка реализиране на предоставените им функционалности. Разгледал е мнението на Европейската комисия за народна власт посредством правото (Венецианска комисия) от 6–7 октомври 2017 година, във връзка с оферти проектозакон за Висш съд антикорупция в Украйна с подготвеност, учредена и на качеството на причинителите и на естеството на закононарушенията (корупционни). Припомнил е Решение №8014/07 от 21.06.2011 година, III - та секция, на Европейският съд по правата на индивида по делото „ Фруни против Словакия “ във връзка словашкия специфичен углавен съд от 2003 година със смесена подготвеност във връзка с някои държавни чиновници и във връзка с закононарушения, свързани с корупция, проведената престъпност и други тежки закононарушения, в което Европейски съд по правата на човека е приел, че член 6, § 1 от КЗПЧОС не не разрешава основаването на профилирани наказателни съдилища, в случай че се основат на закона и е подчертал, че „ битката с корупцията и проведената престъпност, може да изисква ограничения, процедури и институции от профилирано естество “. Въз основа на това Конституционният съд е заключил, че критерият за специализация може да бъде хетерогенен (смесен – веществен и индивидуален едновременно) или подобен, какъвто законодателят сметне за належащо да очертае и обоснове съответно с оглед характерните за дадения миг потребности, подбудени от криминологичната конюнктура в страната и належащите задания за преодоляване и битка с избран тип престъпност, включително и посредством наказателно - правната принуда.
Що се отнася до специализацията, следва да се напомни и Препоръка (2000) на Комитета на министрите на Съвета на Европа по отношение на ролята на прокурорската работа в системата на наказателното правораздаване, 6 октомври 2000г., §8, според която нуждата от специализация на прокурорите, както и вътре в границите на организационната конструкция на прокурорската работа би трябвало да се преглежда като приоритет предвид на по – положителното противопоставяне на новите форми на незаконна активност. Специализацията би подобрила и улеснила и интернационалното съдействие. Тя е от значително значение за възстановяване на успеваемостта, само че и с цел да се отговори на провокациите, пред които са изправени прокурорите заради повишената трудност на актуалното общество.
Развитието на правните системи и интернационалните институти потвърждават това мнение, признато още в далечната 2000г. Именно специализацията в профилираните структури у нас е довела до постигнатите триумфи в региона на транснационалната проведена престъпност и интернационално правното съдействие, посочени по – горе в ревюто. В тази връзка е неразбираемо за какво в законопроекта не е взето отношение за компетентността по делата на Европейската прокуратури. Липсва уредба в тази тенденция, в това число в плануваните промени в Наказателно-процесуален кодекс.
Очевидно създателите на законопроекта са пренебрегнали активността на Европейската прокуратура и са приели, че не е належащо делата на Екологичен потенциал да се преглеждат от съд със съответна специализация. При състояние, че в страната работят европейски делегирани прокурори с централизиран офис, е неразбираемо за какво се приема, че делата на Екологичен потенциал могат да се преглеждат от всеки съд на територията на страната. По същия метод е подходено и към проверяващите органи, като не са планувани такива със специализация в материята с оглед закриването на Следствения отдел към СП. Не е взета поради значимостта на активността на Екологичен потенциал и поетите задължения на страните, участващи в засиленото съдействие, а България е една от държавите-членки учредители по Регламента за Европейската прокуратура през цялото време и главен мотор след това по време на Българското председателство. В този смисъл плануваните промени ще се отразят негативно на взаимоотношението с Европейската прокуратура, и в частност с европейските прокурори и европейските делегирани прокурори, поради отговорностите ни по Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017г. за определяне на засилено съдействие и основаване на Европейска прокуратура.
Задълбоченият прочит на претекстовете демонстрира, че е изложено виждане единствено за неналичието на ефикасност по отношение на активността по корупционните закононарушения след смяната на компетентността, в действие от 05.11.2017г. В реалност въобще липсват претекстове по линия на проведената престъпност и работата на профилираните структури по това направление, което е главното за тях и за което точно същите са основани. Предвижда се изцяло закриване на тип профилирано правораздаване, само че коментарът е само и единствено за разширената подготвеност за корупционните закононарушения, осъществени от избрани категории длъжностни лица. Няма нито едно изречение за работата по делата за проведена престъпност на фона на изключителната значимост на този тип незаконна активност.
Впечатляваща е „ лекотата “, с която един сходен законопроект целящ закриването на обособен тип профилирани съдилища, надлежно прокуратури, се показва на вниманието на българските жители за публично разискване и на институциите за координиране, без предварителна подготовка, разбори, полемики, причини и аргументация. Този метод безспорно слага въпроса за конституционосъобразността на закриването на профилираните съдилища и прокуратури или най – дребното за законодателната целенасоченост. Макар в чл.119, ал.2 от Конституция на Република България да е планувано, че със закон могат да се основават и профилирани съдилища, липсва конституционна уредба на закриването на профилирани съдилища. Регламентация по въпроса се открива само в пълномощията на Пленума на Висш съдебен съвет в чл.30, ал.2, т.7 от Закон за съдебната власт – „ основава и закрива съдилища и прокуратури “, само че тя е в различен подтекст.
Сравнението сред актуалната подготвеност на профилираните съд и прокуратура и плануванаъа с промените подготвеност на Софийски градски съд и Софийска градска прокуратура демонстрира дребен на брой разлики и придаване на цялостна подготвеност във връзка с редица лица, заемащи висши обществени длъжностни. Така смяната ще има за резултат „ очистване “ на профилираните структури и трансформиране на Софийски градски съд, надлежно на СГП, в „ квази профилирани структури “, със специализация на субектен симптом, допълнена от предметна специализация по глава първа от особената част на Наказателен кодекс. Прехвърлянето на сходна подготвеност на Софийски градски съд надали се дължи на седалището й, което съответствува със седалището на централните структури на органите на изпълнителната власт. Изложените обстоятелства насочват към извод за закриване на профилираните структури „ непременно “. Механичното пренасочване на огромна част от профилираната им подготвеност към централни структури слага въпроса по каква причина се твърди, че няма потребност от специализация, само че в същото време „ безмълвно “ се основава такава в друга конструкция. Във всички случаи отговорът не е експертен. От друга страна, неприключените досъдебни производства, най – към този момент такива за проведена престъпност, автоматизирано ще се трансферират в окръжните прокуратури в страната, без да се държи сметка за съществуването на нужния кадрови запас. Разрушаването на централизирания модел по делата за проведена престъпност ще окаже директно въздействие върху тяхната успеваемост и ще възвърне от дълго време изоставения модел, потвърдил своята неприспособимост.
Българската страна от дълго време е поела задължения, ратифицирайки Конвенцията на Организация на обединените нации против транснационалната проведена престъпност, в действие за Република България от 29.09.2003г., като не трябва да се не помни, че точно съгласно чл.9 от тази спогодба всяка страна – страна по конвенцията следва да предприеме ограничения за гарантиране на ефикасното действие на съответните й органи по попречване, откриване и наказване на корупцията измежду длъжностните лица, в това число „ обезпечаване на нужната автономия на тези органи, с цел да се избегне нежелателно въздействие върху техните дейности “.
Поради това сме задължени да отбележим, че приемането на предложенията за закриване на профилираните структури, би уязвило съществено ползите на българската страна поради постигнатите резултати и интернационалното самопризнание за успеваемостта на профилираните съдилища и прокуратури. Същото би представлявало значително оттегляне от постигнатото вследствие на дългогодишните старания по Механизма за съдействие и инспекция и поставеното сполучливо начало по новия Механизъм за върховенството на правото в страните – членки на Европейски Съюз, което безспорно ще бъде регистрирано с негативен знак от институциите на Европейския съюз. Предложените промени са в несъгласие с ползите на българските жители и обществото като цяло, очакващи успеваемост и все по – положителни резултати в битката против проведената престъпност и корупцията „ по високите етажи на властта “. Вместо развиване на постигнатото и обезпечаване на среда за одобряване на гражданското общество, ще бъдат задоволени ползите на стеснен кръг от лица, „ застрашени “ от успеваемостта, обективността и справедливостта на профилираното правораздаване. По този метод посредством механизмите на законодателната власт ще бъдат реализирани политически цели и ще се реализира директно политическо въздействие върху работата на самостоятелната правосъдна власт.
Държавата като единение от другите типове управляващи е задължена да обезпечи независимостта на органите на правосъдната власт. В обяснителната записка към Римската харта на Консултативния съвет на Европейските прокурори от 17 декември 2014г. ясно е посочено, че независимостта на прокурорите не е прерогатив или привилегия, предоставена в интерес на прокурорите, а гаранция в полза на почтена, безпристрастна и ефикасна правдивост, която пази обществените и частни ползи на засегнатите лица. В едно демократично общество прокурорите би трябвало да извършват съответните си отговорности без външен напън или интервенция от изпълнителната власт или от Народното събрание, като се вземат поради разделянето на управляващите и отговорността. Този принцип е вкоренен и в т.36 от обяснителната записка към Римската харта, където е указано, че при всички положения прокурорите би трябвало да бъдат в положение гладко да започват наказателно гонене против длъжностни лица за закононарушения, осъществени от тях, изключително за корупция, непозволена приложимост на власт и тежки нарушавания на правата на индивида.
Един от най - значимите фактори за работата на прокурорите съгласно Становище №11 (2016) от 18 ноември 2016г. на Консултативния съвет на Европейските прокурори е правната рамка, в която реализират пълномощията си, като първостепенно авансово изискване за качество и успеваемост. В този смисъл некачественото основаване или прекомерно честите промени в законодателството могат да се окажат съществени бариери пред обоснованите и безапелационни прокурорски решения.
Предлаганото законодателно решение за възобновяване или преназначаване като резултат от закриването на профилираните органи на правосъдната власт безспорно ще докара до голословно засягане на гарантиращите статута на магистратите правила и нарушение на правата на съответните съдии, прокурори и следователи. Подобни позволения явно не държат сметка за неизбежни негативни последствия като оттегляне от конкурсното начало поради основаната опция за връщане на миналата служба, въпреки и по заявление на съответния магистрат, опорочаване на кариерното развиване и свързаната с него предвидимост, преуреждане на компетентности с резултат върху рационалния период на наказателните производства, както и редица други усложнения от организационно и финансово естество.
На пръв взор водещ е изборът на всеки магистрат, само че в реалност липсват каквито и да било гаранции. Предвидено е преназначаване при изискванията и по реда на чл.194, ал.1 от Закон за съдебната власт, според който преназначаването в еднакъв по степен орган се реализира „ по опция “ в същия апелативен регион. Това става по преценка на съответната гилдия на Висш съдебен съвет, само че липсват критерии за преценка. В случай, че всички или съвсем всички магистрати подадат заявление за преназначаване в Софийския апелативен регион и тези искания не могат да бъдат задоволени заради неимоверното повишаване на броя на магистратите в софийските съдилища, прокуратури и следствени органи, то няма изясненост по какъв начин ще се прави преценката, което основава условия за субективизъм. Същевременно в останалите структури в страната ще възникне потребност от увеличение на състава заради прехвърлянето на огромна част от делата на териториалните прокуратури, което от своя страна ще провокира съществени кадрови проблеми. Голяма част от магистратите в профилираните структури са заемали по – ниски по степен длъжности и „ възобновяване “ им би сложило въпроси за несменяемостта, а и изначално е в несъгласие с чл.194, ал.1 от Закон за съдебната власт, гарантиращ преназначаване в различен еднакъв по степен орган на правосъдната власт.
В тази връзка следва да се посочат някои основни правно – механически минуса на плана.
С § 40 и § 41 се урежда кадровият статус на съдиите, прокурорите и следователите от профилираните съдилища и прокуратури. Предвидено е, че в 14-дневен период от обнародването на закона, магистратите следва да заявят пред Висш съдебен съвет желанието си за възобновяване на предишна заемана служба или за преназначаване по реда на чл.194 от Закон за съдебната власт. След приключване на посочения период, съответната гилдия разполага с 30-дневен период за преназначаването им, считано от датата на влизане на закона в действие (§40, алинея 3 и § 41, алинея 5).
На първо място, изразът „ считано от влизане на закона в действие “, използван в § 40, алинея 3 и § 41, алинея 5 основава неизясненост по отношение на момента, от който стартира да тече тридесетдневният период, в който процедурата по
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ