МТСП: В българските групови домове няма нарушение на човешките права
Изложените в отчета на организацията Интернационал за правата на хората с увреждания обстоятелства и условия са тревожни и ще бъдат тествани от контролните органи на Агенцията за обществено подкрепяне и Държавната организация за протекция на детето. Въпреки това Министерството на труда и обществената политика не приема от единични случаи да се вършат генерализирани заключения и изводи за процеса на деинституционализация на грижите за деца в България. Отхвърляме възприетия в отчета метод въз основа на констатации за нереформирана услуга за пълнолетни лица да се вършат заключения за услуги за деца. Описаната картина в отчета никога не дава отговор на действителната обстановка в България. Категорично отхвърляме, че „ в българските групови домове има нарушаване на човешките права “.
Обективен разбор на подхванатата от държавното управление през 2010 година промяна за деинституционализация на децата в Република България може да се направи единствено, в случай че се проучват всички подхванати законодателни и други ограничения, а не да се вършат заключения единствено от един стеснен кръг подбрани услуги. Считаме, че посочените в отчета на Интернационал за правата на хората с увреждания заключения са тенденциозни, не са представителни и целят да омаловажат процеса на деинституционализация в България.
Извършена е инспекция във всички центрове за настаняване от фамилен вид, в които има настанени деца и младежи от закрития Дом за деца и младежи с умствена назадничавост в с. Могилино. Проверката откри, че всички деца и младежи в центровете са в положително положение, вижда се прогрес в развиването и обществените умения и положително качество на грижа за тях. Осигурени са и съпътстващи и подкрепящи услуги в общността за консултиране, рехабилитация, терапия и други, както и включване в обучение. Техните права не са нарушени. Поради това не можем да приемем проблемите, открити в резидентната услуга за пълнолетни лица, да се трансферират към добре работещи услуги за деца.
Деинституционализацията не приключва със закриването на профилираните институции и извеждането на децата от тях. Напротив - тя тогава стартира. Най-трудно се трансформират настройки и метод на работа, тъй като и „ най-хубавите здания “ да бъдат издигнати, в случай че в тях животът на хората и работата на експертите не се трансформират деинституционализацията ще остане единствено на думи. От МТСП са безапелационни, че животът на децата с увреждания след извеждането им от старите огромни институции е по-добър. В момента напъните ни са ориентирани към възстановяване на качеството на грижа, както и възстановяване на уменията на експертите.
Категорично възразяваме против изказванията, че фокусът на промяната е върху извеждането на децата от профилирани институции и настаняването им в „ дребни групови домове “, допълват от министерството. Напротив, фокусът на промяната е предварителна защита на изоставянето на децата и реинтеграция в фамилна среда. Създадени са и услуги за ранна намеса на уврежданията точно, с цел да подкрепим родителите да не изоставят децата си с увреждания. Преди да се насочат такива тежки и погрешни изказвания за подхванатата от нас промяна, би трябвало да се проучват и всички наши законодателни и други ограничения, а не да се вършат заключения единствено от един стеснен кръг услуги, каквито са резидентните услуги.-->
Отрича се и погрешното изказване, че „ България сегрегира децата и младежите с увреждания и ги обрича на живот в услуги, които са в действителност по-малки институции “. Тази операция изцяло се опровергава даже единствено от обстоятелството, че за близо 27 000 деца с трайни увреждания (над 50% увреждане) се получава месечна парична помощ за развъждане на дете с трайно увреждане. Тази помощ може да се получава единствено за деца, които живеят в фамилна среда и се отглеждат от родители, родственици или близки или приемни фамилии. От друга страна, децата до 18 година с увреждания в резидентна грижа са 618. Младежите в центровете за настаняване от фамилен вид са 804. От съпоставаката на тези цифри е явно, че превес за децата с увреждания има грижата в фамилна среда. Подкрепата в фамилна среда се добавя и с всички услуги (информиране и консултиране, рехабилитация, дневна грижа, терапия, образования за придобиване на умения и др.), които са безвъзмездни за децата.
Деинституционализацията на грижите за деца е най-мащабната промяна в обществената сфера предприемана до момента в България. За достиженията си в тази сфера страната ни е давана за образец от Европейската комисия и интернационалните организации като Детския фонд на Организация на обединените нации – УНИЦЕФ. В Закона за обществените услуги, който влиза в действие от 1 януари 2020 година, категорично е записано, че до януари 2035 г.всички домове за пълнолетни лица следва да се закрият. Съгласно закона, за всички пълнолетни лица с увреждания ще има самостоятелен проект за поддръжка и като първа опция ще се търси живот в фамилна среда, а не в резидентна грижа.
От МТСП показват обстоятелства, които потвърждават освен мащабността на промяната и постигнатите досега резултати, само че и че посоката ни е вярна.
" Това, че успяхме да изведем от профилираните институции над 90% от децата, настанени в тях, както и да закрием 116 профилирани институции (над 80% от съществуващите към 2010 г.), в това число и всички домове за деца с увреждания, са единствено част от постиженията на промяната. Най-важното е, че нейният главен фокус не е обезпечаване на резидентна грижа за деца, а предварителна защита на изоставянето и реинтеграция в фамилна среда. Най-големият резултат от промяната е точно превесът на грижата в фамилна среда за децата. Данните за децата в обществена грижа демонстрират, че доста по-висок е делът на тези, които се отглеждат в фамилии на родственици или близки и в приемни фамилии, спрямо броя на децата в резидентна грижа. Към 31.10.2019 година децата, настанени в фамилии на родственици или близки, са 4 628; децата, настанени в приемни фамилии, са 2 093; а децата/младежите, настанени в услуги за резидентна грижа (центрове за настаняване от фамилен тип), са 2 887 (общ брой деца/младежи с и без увреждания). За съпоставяне към 80 % от децата във официална грижа през 2010 година са употребили резидентните услуги ".
Деинституционализацията на грижата за децата в България към момента не е завършила, само че както и в самото й начало, по този начин и в този момент, тя се основава напълно на правилата, заложени в Общите европейски насоки за преход от институционална грижа към услуги, предоставяни в общността.
Обективен разбор на подхванатата от държавното управление през 2010 година промяна за деинституционализация на децата в Република България може да се направи единствено, в случай че се проучват всички подхванати законодателни и други ограничения, а не да се вършат заключения единствено от един стеснен кръг подбрани услуги. Считаме, че посочените в отчета на Интернационал за правата на хората с увреждания заключения са тенденциозни, не са представителни и целят да омаловажат процеса на деинституционализация в България.
Извършена е инспекция във всички центрове за настаняване от фамилен вид, в които има настанени деца и младежи от закрития Дом за деца и младежи с умствена назадничавост в с. Могилино. Проверката откри, че всички деца и младежи в центровете са в положително положение, вижда се прогрес в развиването и обществените умения и положително качество на грижа за тях. Осигурени са и съпътстващи и подкрепящи услуги в общността за консултиране, рехабилитация, терапия и други, както и включване в обучение. Техните права не са нарушени. Поради това не можем да приемем проблемите, открити в резидентната услуга за пълнолетни лица, да се трансферират към добре работещи услуги за деца.
Деинституционализацията не приключва със закриването на профилираните институции и извеждането на децата от тях. Напротив - тя тогава стартира. Най-трудно се трансформират настройки и метод на работа, тъй като и „ най-хубавите здания “ да бъдат издигнати, в случай че в тях животът на хората и работата на експертите не се трансформират деинституционализацията ще остане единствено на думи. От МТСП са безапелационни, че животът на децата с увреждания след извеждането им от старите огромни институции е по-добър. В момента напъните ни са ориентирани към възстановяване на качеството на грижа, както и възстановяване на уменията на експертите.
Категорично възразяваме против изказванията, че фокусът на промяната е върху извеждането на децата от профилирани институции и настаняването им в „ дребни групови домове “, допълват от министерството. Напротив, фокусът на промяната е предварителна защита на изоставянето на децата и реинтеграция в фамилна среда. Създадени са и услуги за ранна намеса на уврежданията точно, с цел да подкрепим родителите да не изоставят децата си с увреждания. Преди да се насочат такива тежки и погрешни изказвания за подхванатата от нас промяна, би трябвало да се проучват и всички наши законодателни и други ограничения, а не да се вършат заключения единствено от един стеснен кръг услуги, каквито са резидентните услуги.-->
Отрича се и погрешното изказване, че „ България сегрегира децата и младежите с увреждания и ги обрича на живот в услуги, които са в действителност по-малки институции “. Тази операция изцяло се опровергава даже единствено от обстоятелството, че за близо 27 000 деца с трайни увреждания (над 50% увреждане) се получава месечна парична помощ за развъждане на дете с трайно увреждане. Тази помощ може да се получава единствено за деца, които живеят в фамилна среда и се отглеждат от родители, родственици или близки или приемни фамилии. От друга страна, децата до 18 година с увреждания в резидентна грижа са 618. Младежите в центровете за настаняване от фамилен вид са 804. От съпоставаката на тези цифри е явно, че превес за децата с увреждания има грижата в фамилна среда. Подкрепата в фамилна среда се добавя и с всички услуги (информиране и консултиране, рехабилитация, дневна грижа, терапия, образования за придобиване на умения и др.), които са безвъзмездни за децата.
Деинституционализацията на грижите за деца е най-мащабната промяна в обществената сфера предприемана до момента в България. За достиженията си в тази сфера страната ни е давана за образец от Европейската комисия и интернационалните организации като Детския фонд на Организация на обединените нации – УНИЦЕФ. В Закона за обществените услуги, който влиза в действие от 1 януари 2020 година, категорично е записано, че до януари 2035 г.всички домове за пълнолетни лица следва да се закрият. Съгласно закона, за всички пълнолетни лица с увреждания ще има самостоятелен проект за поддръжка и като първа опция ще се търси живот в фамилна среда, а не в резидентна грижа.
От МТСП показват обстоятелства, които потвърждават освен мащабността на промяната и постигнатите досега резултати, само че и че посоката ни е вярна.
" Това, че успяхме да изведем от профилираните институции над 90% от децата, настанени в тях, както и да закрием 116 профилирани институции (над 80% от съществуващите към 2010 г.), в това число и всички домове за деца с увреждания, са единствено част от постиженията на промяната. Най-важното е, че нейният главен фокус не е обезпечаване на резидентна грижа за деца, а предварителна защита на изоставянето и реинтеграция в фамилна среда. Най-големият резултат от промяната е точно превесът на грижата в фамилна среда за децата. Данните за децата в обществена грижа демонстрират, че доста по-висок е делът на тези, които се отглеждат в фамилии на родственици или близки и в приемни фамилии, спрямо броя на децата в резидентна грижа. Към 31.10.2019 година децата, настанени в фамилии на родственици или близки, са 4 628; децата, настанени в приемни фамилии, са 2 093; а децата/младежите, настанени в услуги за резидентна грижа (центрове за настаняване от фамилен тип), са 2 887 (общ брой деца/младежи с и без увреждания). За съпоставяне към 80 % от децата във официална грижа през 2010 година са употребили резидентните услуги ".
Деинституционализацията на грижата за децата в България към момента не е завършила, само че както и в самото й начало, по този начин и в този момент, тя се основава напълно на правилата, заложени в Общите европейски насоки за преход от институционална грижа към услуги, предоставяни в общността.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ