Изгнаници клети... Изложба за 100-годишнината от приемането на арменските бежанци бе открита в Музея на София
Изложбата " Памет ", отдадена на 100-годишнината от приемането на арменските бежанци от българската страна, беше открита довечера Регионалния исторически музей в София. Инициативата е под патронажа на изключителния и пълномощен дипломат на Република Армения в Република България Н. Пр. Армен Едигарян.
Днес в тази галерия ще видите историята и движимостите на фамилиите, които са били принудени да изоставен домовете си, фамилии, които са оживели след проектите за заличаване, безчовечен проектирани и изпълнявани от Османската империя при започване на предишния век, сподели дипломат Едигарян. Тези оживели бежанци бяха признати с топлота и съчувствие от българското държавно управление и народ, тук те откриха нов дом, несъмнено място за живеене, за образуване на живота си, за консолидиране в българското общество, за развиването си и за опазване на националната си еднаквост, означи още той.
Посланикът уточни, че и през днешния ден единството на арменците по света, солидарността с арменската исторически обективна идея и насоченият към бъдещето прагматичен метод към развиването и укрепването на тяхната самостоятелна държавност са повече от витална нужда.
Едигарян сподели още, че арменската общественост в България през днешния ден резервира характерната си роля на мост сред двата народа и страни, допринасяйки и за поддържането на ефикасни връзки и съдействие. Той добави, че народите ни споделят европейски полезности, културна непосредственост и надълбоко взаимно почитание и съгласие.
Служебният вицепремиер и министър на труда и обществената политика Лазар Лазаров сподели, че има моменти в живота, когато колкото по-малко са думите, толкоз повече е казаното. Според него такова е и събитието, което означаваме през днешния ден. Бих предложил да замълчим и отправим мисълта си към онази обща основа, в която се раждаме не просто българи, арменци или с друга етническа принадлежност, а сме индивиди, означи той и прикани да запазим в паметта си жив загатна за акта на състрадание, проявен от българския народ преди век, и да помислим ще могат ли и за нас потомците да кажат добра дума.
Наш ред е в този момент да дадем добър образец за проявена човечност, за подадена другарска ръка на поддръжка и съпричастност към ориста на другия в сложни моменти, сподели още той и добави, че всеки един може да бъде допрян от подреденото в залата.
От името на вицепрезидента Илияна Йотова присъстващите на изложбата приветства началникът на кабинета ѝ Кристиела Симеонова. Тя означи, че експозицията с изключение на да показва исторически обстоятелства, доста повече споделя за ориста на бежанеца, за човешки ориси, прекършени без време.
Тя ни напомня за една човешка добродетел, която ни е извънредно нужна и през днешния ден - съпричастността и желанието да подадеш ръка за помощ или поддръжка към изпадналия в потребност. Преди повече от 100 години България и българският народ отвориха своите домове и сърца, с цел да приютят арменците, които търсеха избавление, сподели тя.
По думите ѝ не са малко образците, в които българският народ и страна демонстрират своята състрадателност и съпричастие. Това българско гостолюбие видяхме и в този момент с търсещите леговище бежанци от Украйна, добави тя.
За подготовката и реализирането на изложбата приказваха шефът на РИМ-София доцент доктор Венета Ханджийска, основният редактор на в. “Ереван ” Вартануш Топакбашиян и кураторът на експозицията Кателина Салтирова. Музикални поздрави към присъстващите насочи композиторът Хайгашод Агасян. Сред гостите на откриването имаше общественици, дипломати представители на арменската общественост.
Историческият роман на експозицията води към началото на ХХ в., когато няколко талази от арменски бежанци поредно идват в България. Споменът за нелекия им път до нашата страна, приемът и всекидневието им тук оживява посредством съкровени предмети, съпътстващи фамилиите в тестванията и предаващи се през поколенията.
Включени са персонални движимости, оживели дружно със притежателите през пътя от историческите арменски територии до България, като връхна част на сватбена рокля, детски дрешки, незавършена завивка за легло. Показани са и документи - паспорти за краткотрайно престояване, визитни картички, фамилни фотографии и други Предметите пазят и страстите от претърпяното. Изложбата показва проучената информация под формата на фамилни истории.
Временната експозиция " Памет " се провежда по самодейност на Координационни съвет на арменските организации в София. Партньор е арменската черква " Сурп Кеворк " в Пловдив. Тя е отдадена на 30-годишнината от установяването на дипломатическите връзки сред Република Армения и Република България.
Днес в тази галерия ще видите историята и движимостите на фамилиите, които са били принудени да изоставен домовете си, фамилии, които са оживели след проектите за заличаване, безчовечен проектирани и изпълнявани от Османската империя при започване на предишния век, сподели дипломат Едигарян. Тези оживели бежанци бяха признати с топлота и съчувствие от българското държавно управление и народ, тук те откриха нов дом, несъмнено място за живеене, за образуване на живота си, за консолидиране в българското общество, за развиването си и за опазване на националната си еднаквост, означи още той.
Посланикът уточни, че и през днешния ден единството на арменците по света, солидарността с арменската исторически обективна идея и насоченият към бъдещето прагматичен метод към развиването и укрепването на тяхната самостоятелна държавност са повече от витална нужда.
Едигарян сподели още, че арменската общественост в България през днешния ден резервира характерната си роля на мост сред двата народа и страни, допринасяйки и за поддържането на ефикасни връзки и съдействие. Той добави, че народите ни споделят европейски полезности, културна непосредственост и надълбоко взаимно почитание и съгласие.
Служебният вицепремиер и министър на труда и обществената политика Лазар Лазаров сподели, че има моменти в живота, когато колкото по-малко са думите, толкоз повече е казаното. Според него такова е и събитието, което означаваме през днешния ден. Бих предложил да замълчим и отправим мисълта си към онази обща основа, в която се раждаме не просто българи, арменци или с друга етническа принадлежност, а сме индивиди, означи той и прикани да запазим в паметта си жив загатна за акта на състрадание, проявен от българския народ преди век, и да помислим ще могат ли и за нас потомците да кажат добра дума.
Наш ред е в този момент да дадем добър образец за проявена човечност, за подадена другарска ръка на поддръжка и съпричастност към ориста на другия в сложни моменти, сподели още той и добави, че всеки един може да бъде допрян от подреденото в залата.
От името на вицепрезидента Илияна Йотова присъстващите на изложбата приветства началникът на кабинета ѝ Кристиела Симеонова. Тя означи, че експозицията с изключение на да показва исторически обстоятелства, доста повече споделя за ориста на бежанеца, за човешки ориси, прекършени без време.
Тя ни напомня за една човешка добродетел, която ни е извънредно нужна и през днешния ден - съпричастността и желанието да подадеш ръка за помощ или поддръжка към изпадналия в потребност. Преди повече от 100 години България и българският народ отвориха своите домове и сърца, с цел да приютят арменците, които търсеха избавление, сподели тя.
По думите ѝ не са малко образците, в които българският народ и страна демонстрират своята състрадателност и съпричастие. Това българско гостолюбие видяхме и в този момент с търсещите леговище бежанци от Украйна, добави тя.
За подготовката и реализирането на изложбата приказваха шефът на РИМ-София доцент доктор Венета Ханджийска, основният редактор на в. “Ереван ” Вартануш Топакбашиян и кураторът на експозицията Кателина Салтирова. Музикални поздрави към присъстващите насочи композиторът Хайгашод Агасян. Сред гостите на откриването имаше общественици, дипломати представители на арменската общественост.
Историческият роман на експозицията води към началото на ХХ в., когато няколко талази от арменски бежанци поредно идват в България. Споменът за нелекия им път до нашата страна, приемът и всекидневието им тук оживява посредством съкровени предмети, съпътстващи фамилиите в тестванията и предаващи се през поколенията.
Включени са персонални движимости, оживели дружно със притежателите през пътя от историческите арменски територии до България, като връхна част на сватбена рокля, детски дрешки, незавършена завивка за легло. Показани са и документи - паспорти за краткотрайно престояване, визитни картички, фамилни фотографии и други Предметите пазят и страстите от претърпяното. Изложбата показва проучената информация под формата на фамилни истории.
Временната експозиция " Памет " се провежда по самодейност на Координационни съвет на арменските организации в София. Партньор е арменската черква " Сурп Кеворк " в Пловдив. Тя е отдадена на 30-годишнината от установяването на дипломатическите връзки сред Република Армения и Република България.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ