Пламен Петров, Художествена галерия - Казанлък: В българското общество има глад за малко повече порядък и общуване
Изложбата “Глад " е план на художествена изложба Казанлък в партньорство със модерни актьори и други музеи от страната. Тя има за цел да притегли публичното внимание, изнасяйки изкуството отвън обичайното му пространство, в общественото пространство. Това е една хибридна галерия пръсната на 23 местоположения в гр. Казанлък, нещо като Венецианско биенале по казанлъшки. Това сподели в изявление за " Фокус ", шефът на Художествена изложба - Казанлък доктор Пламен Петров.
Според доктор Петров художниците показват творбите си по тематиката “Глад " в неговите всевъзможни прояви, гладът като цивилизационен мотор. “Тази галерия изхожда от текст на Георги Марков, четен през 90-те години по радио “Дойче веле ". Текстът прескача концепцията за критика на Георги Марков към пиеса, която той е гледал за племето Ики, които са застрашени от изгубване, заради неверно извършена политика за съществуването на племето. Рецензията се трансформира във фундаментално разсъждане по тематиката за глада. Той споделя, че “Когато има апетит няма разум, няма вяра, няма наслаждение, няма достолепие или морал, няма величественост, лирика и изкуство. Няма нищо с изключение на едни инстинкти и празни куркащи и свищящи стомаси ".
На базата на това се опитахме да балансираме сред предишното и съвремието и като музейна институция да поставяме старания да го довеждаме до знанието на публиката ", означи доктор Петров.
" Можем да забележим официално видяно творба за глада на Лъчезар Бояджиев, тя е от 90-те години и се трансформира в емблематична за творчеството му. През цикъл от пърформанси на Надежда Олег Лухова, тя отлива лицето си от сладолед и го предлага на публиката да го употребява. Темата “Глад " посредством параленост на съвремие и минало. Националният военноисторически музей ни гостува с войнишка посуда от Първата международна война, принадлежности, които бойците са употребили с окървавени ръце. Съпоставили сме ги с царския сервиз с вензела на цар Фердинанд. Провокирайки публиката да мисли за всички тези апори в общото ни битие, изключително в свят в който войната е сегашна. И културните институции, и музеите би трябвало да ориентират обществото в тази проблематична наша реалност. Днес интерпретацията е в личните ни глави и интелектуалният багаж, който всеки един от нашите фенове и гости има. Войните, които водим за личното си оцеляване, което ни прави безчовечен в държанието си, примерно обществените медии са подобен проблем, който по някакъв метод тази галерия разяснява. Войната в която обществото води война със актуалното изкуство. Обществото мъчно възприема личното си съвремие ", разясни доктор Пламен Петров.
“Изложбата “Глад " ме въодушевява с обстоятелството, че съвремие и минало съществуват и най-важно, че генерират съпричастност. За мен е значимо като началник на Художествена изложба Казанлък да сътворяваме разкази, близки до хората. Публиката да влезе в пространствата на галерията или разхождайки се по улиците на града да се срещне с обекти на изкуството, които тя няма да схване като изкуство, само че ще има хора, предизвикани от това, което виждат на улицата да влязат в музейната институция. При откриването на плана “Глад " успяхме да осъществяваме пърформансът на Недко Солаков “Живот в черно и бяло ", осъществен в България през 2009 година като част от ретроспективната му галерия в София. Този пърформас се случи тук онлайн в първия уикенд на изложбата и съставлява едно преследване на бояджии, които боядисват с бяло и черно и не може да се разбере кой кого изяде - бялото черното или черното бялото. Именно тази непрекъсната борба, която всеки един естествен човек води в съвремието си е може би най-вдъхновяващото нещо ", акцентира доктор Пламен Петров.
“В българското общество има апетит за малко повече порядък и другарство, което ще бъде допустимо, в случай че успеем като музейни чиновници да го убедим, че би трябвало да поддържа връзка повече с огромните и значимите неща в нашето съществуване, а точно познанието към предишното и отворените очи за личното ни настояще ", заключи доктор Пламен Петров.
