Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“
Изложбата "Елиезер Алшех и „ естетиката на безобразието “ ще бъде открита на 20 септември в 17:30 ч. в Софийската градска художествена изложба. Експозицията под патронажа на посланика на Аржентина у нас Алберто Труеба може да бъде забелязана до 4 ноември. Проектът е характерно фокусиране върху предишното, това минало, лимитирано от частния случай, от хронологичните граници сред раждането и гибелта на художника Елиезер Алшех – времето сред 1908 и 1983 година
Кой е Елиезер Алшех?
Роден е на 12 ноември 1908 година във Видин. През 1933 година приключва в Мюнхен Държавната академия на изящните изкуства при Карл Каспар и Адолф Шинерер. След завършването си живее в Белгия, Германия, Франция, Португалия и Испания. Завръща се в България през 1934 година и показва първата си независима галерия. През 1935-1936 година пътува из Турция, Гърция, Италия, Алжир и Тунис. Прави и пътешестване до Палестина, като с картините, нарисувани там, прави независима галерия в Белград през 1937 година След това отпътува за Венеция. Завръща се още веднъж в България през 1938 година Изпратен е в еврейски трудов лагер до 1941 година През 1946 година прави втората си независима галерия в България. След това отпътува за Милано и Венеция, а през 1951 година, дружно със брачната половинка си Бронка Гюрова-Алшех, се открива в Буенос Айрес. От 1958 година преподава в Държавното учебно заведение за изобразително изкуство „ Мануел Белграно “ в Буенос Айрес. През 1975 година по покана на Съюза на българските художници прави независима галерия на картини, нарисувани в Аржентина. Умира на 20 юни 1983 година в Буенос Айрес
Стъпвайки върху проучването на Ружа Маринска, отдадено на създателя, преминавайки през знанието, насъбрано от Румяна Константинова по време на подготовката на огромната ретроспективна галерия, проведена във връзка на 100 години от рождението на художника през 2008 година в Националната изложба в София, през днешния ден, 10 години по-късно, кураторите на изложбата, подредена в залите на Софийската градска художествена изложба – Пламен В. Петров, Рамона Димова, Наташа Ноева и Николета Гологанова, оферират своя взор към предишното на художника. Спомените за него, документите, осветяващи житейския и креативния му път, наследеният масив от художествени творби да бъдат най-накрая превърнати в история, която има функционалността да обяснява и подрежда. Едно минало – роман, само че не като низ от датирани събития, а като разказ, допускащ освен да бъде прочетен, само че и претърпян, свестен.
„ Във всички ъгълчета на нашия живот гибелта проектира своята жестока и нужна разлъка “, написа Жан Херш в есето си „ От изгнанието до сбогуването “. Раздялата на България с Алшех е осъществена още през далечната 1928 година, когато българинът, в чиито вени тече еврейска кръв, се насочва към Мюнхен. През идващите десетилетия той ще живее като друмник, като чужденец до сетния си мирис, с цел да попадне в сянката на трудовите лагери, с цел да бъде отлъчен поради „ формалистичното си творчество “. Да, България се разделя с Елиезер Алшех още преди 90 години. Но точно това е раздялата, която бележи неговото блестящо и самобитно наличие в историята на българското изкуство. Изложбата Елиезер Алшех и „ естетиката на безобразието “ е роман за това наличие. Специален акцент в експозицията е творбата му „ Нощем на пристанището “ от 60-те години на ХХ в., картина, която може да бъде избрана като един от неговите креативен върхове. Платното ще дойде особено за изложбата от Буенос Айрес дружно с други непоказвани и останали непубликувани до в този момент творби на създателя. Сред тях са и първите художествени опити на Алшех.
Подготвено е и печатно издание, в което е отразено освен образното наличие на изложбата, само че и целият размер от новооткрити документи, непубликувани до този миг свидетелства и обстоятелства за художника, както и към този момент познати текстове на изтъкнати български откриватели. За осветление на историческия подтекст, в който се разпростира житейският и креативният път на художника, за изданието по покана на екипа на изложбата свои текстове приготвиха изтъкнати откриватели като проф. доктор Евгения Калинова, доцент доктор Румяна Маринова-Христиди, доцент доктор Александър Сивилов.
В изложбата са подредени творби от сбирките на СГХГ, Национална изложба – София, ХГ – Русе, ХГ „ Борис Денев “ – Велико Търново, ХГ „ Илия Бешков “ – Плевен, ХГ – Казанлък, ХГ „ Димитър Добрович “ – Сливен, ХГ – Стара Загора, ХГ – Пловдив, РИМ – Враца. Включени са картини и от редица частни сбирки.
Проектът се реализира в публично партньорство с Историческия факултет при Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, Посолството на Република Аржентина в Република България, Организация на евреите в България „ Шалом “.
Кой е Елиезер Алшех?
Роден е на 12 ноември 1908 година във Видин. През 1933 година приключва в Мюнхен Държавната академия на изящните изкуства при Карл Каспар и Адолф Шинерер. След завършването си живее в Белгия, Германия, Франция, Португалия и Испания. Завръща се в България през 1934 година и показва първата си независима галерия. През 1935-1936 година пътува из Турция, Гърция, Италия, Алжир и Тунис. Прави и пътешестване до Палестина, като с картините, нарисувани там, прави независима галерия в Белград през 1937 година След това отпътува за Венеция. Завръща се още веднъж в България през 1938 година Изпратен е в еврейски трудов лагер до 1941 година През 1946 година прави втората си независима галерия в България. След това отпътува за Милано и Венеция, а през 1951 година, дружно със брачната половинка си Бронка Гюрова-Алшех, се открива в Буенос Айрес. От 1958 година преподава в Държавното учебно заведение за изобразително изкуство „ Мануел Белграно “ в Буенос Айрес. През 1975 година по покана на Съюза на българските художници прави независима галерия на картини, нарисувани в Аржентина. Умира на 20 юни 1983 година в Буенос Айрес
Стъпвайки върху проучването на Ружа Маринска, отдадено на създателя, преминавайки през знанието, насъбрано от Румяна Константинова по време на подготовката на огромната ретроспективна галерия, проведена във връзка на 100 години от рождението на художника през 2008 година в Националната изложба в София, през днешния ден, 10 години по-късно, кураторите на изложбата, подредена в залите на Софийската градска художествена изложба – Пламен В. Петров, Рамона Димова, Наташа Ноева и Николета Гологанова, оферират своя взор към предишното на художника. Спомените за него, документите, осветяващи житейския и креативния му път, наследеният масив от художествени творби да бъдат най-накрая превърнати в история, която има функционалността да обяснява и подрежда. Едно минало – роман, само че не като низ от датирани събития, а като разказ, допускащ освен да бъде прочетен, само че и претърпян, свестен.
„ Във всички ъгълчета на нашия живот гибелта проектира своята жестока и нужна разлъка “, написа Жан Херш в есето си „ От изгнанието до сбогуването “. Раздялата на България с Алшех е осъществена още през далечната 1928 година, когато българинът, в чиито вени тече еврейска кръв, се насочва към Мюнхен. През идващите десетилетия той ще живее като друмник, като чужденец до сетния си мирис, с цел да попадне в сянката на трудовите лагери, с цел да бъде отлъчен поради „ формалистичното си творчество “. Да, България се разделя с Елиезер Алшех още преди 90 години. Но точно това е раздялата, която бележи неговото блестящо и самобитно наличие в историята на българското изкуство. Изложбата Елиезер Алшех и „ естетиката на безобразието “ е роман за това наличие. Специален акцент в експозицията е творбата му „ Нощем на пристанището “ от 60-те години на ХХ в., картина, която може да бъде избрана като един от неговите креативен върхове. Платното ще дойде особено за изложбата от Буенос Айрес дружно с други непоказвани и останали непубликувани до в този момент творби на създателя. Сред тях са и първите художествени опити на Алшех.
Подготвено е и печатно издание, в което е отразено освен образното наличие на изложбата, само че и целият размер от новооткрити документи, непубликувани до този миг свидетелства и обстоятелства за художника, както и към този момент познати текстове на изтъкнати български откриватели. За осветление на историческия подтекст, в който се разпростира житейският и креативният път на художника, за изданието по покана на екипа на изложбата свои текстове приготвиха изтъкнати откриватели като проф. доктор Евгения Калинова, доцент доктор Румяна Маринова-Христиди, доцент доктор Александър Сивилов.
В изложбата са подредени творби от сбирките на СГХГ, Национална изложба – София, ХГ – Русе, ХГ „ Борис Денев “ – Велико Търново, ХГ „ Илия Бешков “ – Плевен, ХГ – Казанлък, ХГ „ Димитър Добрович “ – Сливен, ХГ – Стара Загора, ХГ – Пловдив, РИМ – Враца. Включени са картини и от редица частни сбирки.
Проектът се реализира в публично партньорство с Историческия факултет при Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, Посолството на Република Аржентина в Република България, Организация на евреите в България „ Шалом “.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ