Истории за тютюна откриват Европейската столица на културата
Изложбата „ ДИМ. Истории за тютюна ” ще бъде едно от основните събития на откриването на Пловдив - Европейска столица на културата. Експозицията ще бъде открита на 11 януари 2019 година от 18 часа в изложба СКЛАД на ул. „ Екзарх Йосиф “ 16
Чрез текстове, фотографии, видеа и предмети, и със своята новаторска сценография, изложбата дава опция на публиката физически да съпреживее историята, да взе участие в описа за историята на Пловдив и България през тютюна и тютюневата промишленост. Изложбата е отдадена на хората, основали „ Тютюневия град “, на служащите в него и на целия стопански и културен механизъм, движен от тютюна десетилетия наред.
Разказът в нея обгръща последните близо 150 години история и се развива от никотиновите следи от Османската империя през Първото пловдивско ревю до македонското придвижване, работническите стачки, войните, външната политика на България и трусовете на системата.
Тютюнът, този обичаен занаят, навлязъл в българските земи още през 17 в. последователно, от районна ориенталска стока, се трансформира в главен мотор за бързо икономическо развиване на младата българска страна, променяйки радикално градовете. Тютюнът е фонът, на който се развива и модернизира градският живот.
Тютюневата промишленост трансформира селяните в жители, привличайки ги в редиците на работещите в тютюневите хранилища и заводи, същото се случва и с изгонените след войните сред 1912-18 година беломорски българи. През струйката пушек може да се видят процесите на равноправност и феминизация, обхванали дамите при започване на 20 в., зараждането на цели класи в българското общество и общественото съзряване на други.
Димът е главен персонаж в окопите по време на войните, в кафенетата, в които писатели, художници разискват заплетени интелектуални разногласия, тютюн е неизменим облик в киното, само че и в бунтарските интелектуални години на киното, оставайки си може би единствената в действителност конвертируема стока, когато и да е и във всяка ера отвън рамките на България.
Потапяйки се в историята, феновете ще могат да чуят думите на тютюнотърговците Васил Кудоглу и Дончо Палавеев, на специалиста Руси Генев, на тютюноработничките по време на проверките на Никола Господинов, на кооператорите и банковите инспектори, на въздържателните сдружения и цитираните от търговците лекари, да видят истински видеозаписи от Балканската война, противопожарно обучение във фабрика „ Томасян ” или дегустация на тютюни пред задгранични клиенти.
Изложбата е подредена хронологично и тематично, като стартира от епохата на Възраждането и първите следосвобожденски години в България, с цел да премине през всичките трансформации на обществото през връзката им с тютюна, войните, митингите, Възродителния развой, и да доближи до наши дни в работите на най-изявени модерни български създатели.
Изложбата се осъществя по концепция на Светлана Куюмджиева, креативен шеф на Европейска столица на културата 2019, като продукция на Фондация “Пловдив 2019 ”.
Осъществява се в съдействие с Държавен списък – София, Държавен списък – Пловдив, Народна библиотека „ Иван Вазов ” – Пловдив, Национален военноисторически музей – София, Национален исторически музей – София, Национален книжовен музей – София (Къща-музей „ Димитър Димов ”), Национален политехнически музей - София, Национална филмотека, Регионалния етнографски музей - Пловдив, Регионален исторически музей – Пловдив, Исторически музей – Асеновград, Исторически музей – Благоевград, Исторически музей – Смолян, Исторически музей – Хасково, Градска художествена изложба – Пловдив, Софийска градска художествена изложба, уебсайт „ Изгубената България ”, Архив на Българска национална телевизия, Гражданска група " Станимашка Фотографчийница ", Илюстрация БѢло море. Консултанти: доцент доктор Михаил Груев, гл.ас.д-р. Борис Стоянов.
Куратор: Весела Ножарова, идея и текст: Зорница Христова; историческо изследване доктор Станислава Груева; образна среда: доктор Димитър Воденичаров; дизайн: Калина Димитрова, мултимедийни детайли: Калин Серапионов.
Чрез текстове, фотографии, видеа и предмети, и със своята новаторска сценография, изложбата дава опция на публиката физически да съпреживее историята, да взе участие в описа за историята на Пловдив и България през тютюна и тютюневата промишленост. Изложбата е отдадена на хората, основали „ Тютюневия град “, на служащите в него и на целия стопански и културен механизъм, движен от тютюна десетилетия наред.
Разказът в нея обгръща последните близо 150 години история и се развива от никотиновите следи от Османската империя през Първото пловдивско ревю до македонското придвижване, работническите стачки, войните, външната политика на България и трусовете на системата.
Тютюнът, този обичаен занаят, навлязъл в българските земи още през 17 в. последователно, от районна ориенталска стока, се трансформира в главен мотор за бързо икономическо развиване на младата българска страна, променяйки радикално градовете. Тютюнът е фонът, на който се развива и модернизира градският живот.
Тютюневата промишленост трансформира селяните в жители, привличайки ги в редиците на работещите в тютюневите хранилища и заводи, същото се случва и с изгонените след войните сред 1912-18 година беломорски българи. През струйката пушек може да се видят процесите на равноправност и феминизация, обхванали дамите при започване на 20 в., зараждането на цели класи в българското общество и общественото съзряване на други.
Димът е главен персонаж в окопите по време на войните, в кафенетата, в които писатели, художници разискват заплетени интелектуални разногласия, тютюн е неизменим облик в киното, само че и в бунтарските интелектуални години на киното, оставайки си може би единствената в действителност конвертируема стока, когато и да е и във всяка ера отвън рамките на България.
Потапяйки се в историята, феновете ще могат да чуят думите на тютюнотърговците Васил Кудоглу и Дончо Палавеев, на специалиста Руси Генев, на тютюноработничките по време на проверките на Никола Господинов, на кооператорите и банковите инспектори, на въздържателните сдружения и цитираните от търговците лекари, да видят истински видеозаписи от Балканската война, противопожарно обучение във фабрика „ Томасян ” или дегустация на тютюни пред задгранични клиенти.
Изложбата е подредена хронологично и тематично, като стартира от епохата на Възраждането и първите следосвобожденски години в България, с цел да премине през всичките трансформации на обществото през връзката им с тютюна, войните, митингите, Възродителния развой, и да доближи до наши дни в работите на най-изявени модерни български създатели.
Изложбата се осъществя по концепция на Светлана Куюмджиева, креативен шеф на Европейска столица на културата 2019, като продукция на Фондация “Пловдив 2019 ”.
Осъществява се в съдействие с Държавен списък – София, Държавен списък – Пловдив, Народна библиотека „ Иван Вазов ” – Пловдив, Национален военноисторически музей – София, Национален исторически музей – София, Национален книжовен музей – София (Къща-музей „ Димитър Димов ”), Национален политехнически музей - София, Национална филмотека, Регионалния етнографски музей - Пловдив, Регионален исторически музей – Пловдив, Исторически музей – Асеновград, Исторически музей – Благоевград, Исторически музей – Смолян, Исторически музей – Хасково, Градска художествена изложба – Пловдив, Софийска градска художествена изложба, уебсайт „ Изгубената България ”, Архив на Българска национална телевизия, Гражданска група " Станимашка Фотографчийница ", Илюстрация БѢло море. Консултанти: доцент доктор Михаил Груев, гл.ас.д-р. Борис Стоянов.
Куратор: Весела Ножарова, идея и текст: Зорница Христова; историческо изследване доктор Станислава Груева; образна среда: доктор Димитър Воденичаров; дизайн: Калина Димитрова, мултимедийни детайли: Калин Серапионов.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ