Един от вечните символи на Рим – колоната на Марк

Един от безконечните знаци на Рим – колоната на Марк Аврелий – претърпява огромна реституция. Проектът, оценен на близо 2 милиона евро, употребява авангардна лазерна технология. Целта е опазване на историческата патина, до момента в който се разкриват скрити елементи. Реставраторският екип работи на 40 метра височина, преобразувайки монумента милиметър по милиметър.

Издигната през II век сл. Хр., колоната е каменна хроника на успехите на император Марк Аврелий над немските племена. Спираловидният релеф споделя подиуми от борби, походи и всекидневието на римските легиони. Вековете са оставили своя отпечатък: потъмнял мрамор, микропукнатини и загуба на елементи. Сега монументът, повдигнат по волята на император Комод, е обхванат от скеле. Това е същински отвесен строителен обект, където времето се реставрира.

Мраморът от Карара, от който са изсечени 18-те големи барабана, е сензитивен. Дъждове, ветрове, смог и трусове са предизвикали деформации.

„ Целта ни не е да избелим колоната непременно “, изяснява Марта Баумгартнер, теоретичен началник на плана. „ Искаме да запазим патината на времето, тъй като естественото стареене на камъка е част от неговата история. “

Затова основният инструмент е лазерът, а не четката.

Екип от най-вече млади дами реставратори работи деликатно. Контролираният лазерен лъч отстранява черни и сиви замърсявания без да поврежда истинската повърхнина. Тази „ хирургическа интервенция “ разкрива лица, очи, бради и изражения на легионерите. Появяват се гънки на тоги, невидими преди. Над 2000 подиуми са разказани в 20-23 навивки на спиралата, която би надхвърлила 110 метра разгъната.

За разлика от идеализираното изкуство на Траяновата колона, тази на Марк Аврелий е с просташки, национален жанр. Императорът се появява постоянно, само че фокусът е върху хората: бойци, носачи, победени племена, дами, старци. Това е целия свят, издълбан в камък. Лазерното разчистване разкрива по-ясно тези елементи.

Процесът включва 3D сканиране, фотографска документи и картографиране на деградациите. Следват стерилизация, дезинсекция и консолидация на ронещия се мрамор. Едва тогава идва лазерното разчистване, завършващо със предпазен пласт. Тази огромна намеса е първата такава от 80-те години насам, когато са употребявани най-вече вода и химикали.

Включена е и бронзовата скулптура на свети Павел на върха, сложена през 1589 година Диагностиката разкрива следи от златна позлата и корозионни процеси. Проектът се финансира с към 2 милиона евро от европейските следпандемични фондове (PNRR) по програмата Caput Mundi. Той е част от по-широка тактика за запазване и ново осветяване, обвързвана с юбилейните направления на Рим. Очаква се реставрацията да завърши през първата половина на 2026 година

Използваният способ е късоимпулсен лазер, прилаган и върху катедралата в Орвието. Той разрешава точно изпаряване на замърсяванията без надълбоко нагряване на мрамора. Реставрацията включва и вътрешната спираловидна стълба, подобрявайки сигурността за бъдещи огледи. Някои историци обаче повдигат въпроса за салдото във финансирането сред централни и по-малко известни обекти. Въпреки това, туристическият бранш чака, че завършването на реставрацията ще даде нов подтик на градския туризъм, създавайки нови тематични турове за „ прочитане “ на релефите.