Парченца от вкъщи. Какво взимат със себе си жените, които бягат от войната
Изложба в София демонстрира какво са взели със себе си 14 дами от Украйна, когато са напуснали родината си поради войната. Документалистката Анна Стоева демонстрира движимостите и споделя историите зад тях.
Какво взимаш със себе си, когато бягаш от война? Олга от Киев няма нито доста време да мисли, нито доста място за непотребен багаж.
Тя потегля от Украйна при започване на съветската военна инвазия с двете си деца, родителите си, баба си и кучето. Всички са в нейната дребна кола. Там е и целият багаж, който е съумяла да събере за по-малко от два часа.
Първото, което взима, е плюшената играчка на щерка си. Второто – обичаната възглавница на сина си.
„ Това бяха двете съществени неща, които наложително трябваше да се вземат “, споделя Олга.
За себе си взима килимчето за йога и няколко фотоси. Събира малко аварийни облекла и потегля.
Олга живее в България от пет месеца. Иска да се върне в родината си, само че с мъжа ѝ се тормозят, че още не е безвредно за децата. Единственото, което има у себе си от вкъщи си, са дребното движимости, с които е тръгнала в студената заран при започване на март.
Снимките на тези движимости са част от изложбата „ Парченца от у дома “ в центъра на София. Тя демонстрира какво са взели със себе си 14 дами, избягали от войната в Украйна. Тя беше изложена в сряда до Централните хали в София, а пред Централната железопътна гара.
Идеята за изложбата е на документалистката Анна Стоева . Тя е направила фотосите на движимостите и е разказала историите зад тях. Целта ѝ е да провокира феновете да се слагат на мястото на хората, избягали от домовете си поради войната.
„ Това е и реакцията на хората към изложбата – всеки незабавно си показва личния си дрешник или личния си апартамент, коя обичана книга къде стои, коя фотография е на хладилника, стартира да си прави личен лист “, споделя Стоева. „ Надявам се с тези движимости и това свързване да събудя в хората сила да поддържат украинците. “
"Парченца " от щастливия живот у дома
В някои куфари има фотоси . В други – икони . В багажа постоянно е обичаната играчка на детето. Понякога – дипломата от университета, различен път – чашата за кафе. Всички тези движимости са взети в бързината, без доста мислене. А в този момент са единственото нещо от вкъщи, което имат със себе си бежанките, чиито истории споделя изложбата.
Снимките на тези движимости също са в куфари. В сряда следобед в центъра на София някои от минувачите ги подминават, други стопират и се заглеждат. Трети остават по-дълго, с цел да прочетат текстовете към фотосите, в коити дамите описват по какъв начин са се оказали тъкмо с тези движимости в куфарите.
Олга споделя, че до последно не е очаквала да стартира война и не е гледала съществено на практиката на приятелите си да приготвят багаж за всеки случай. На 23 февруари, последния ден преди съветската войска да нахлуе в Украйна, качва в обществените мрежи фотография на щерка си с обичаното ѝ плюшено прасе.
„ Пошегувах се, че в случай че имах квалифициран багаж за бягство, първото нещо, което щях да сложа, е това плюшено прасе “, споделя Олга пред Свободна Европа. „ На идващия ден към този момент не беше смешка. “
В първите дни от войната Олга, мъжът ѝ и децата остават в Киев – първата нощ се крият в мазе, по-късно отиват в дома на родителите ѝ.
„ Беше ми доста мъчно да дремя. Децата спяха покрай прозорец и аз от самото начало си мислех, че може да падне бомба и да ги убие, да ни убие всички “, споделя тя. „ Тогава взехме решение да тръгнем към България. “
Сестрата на Олга от няколко години живее в София и фамилията има при кого да остане. Тя взима децата си, родителите си и баба си потегля към България. Мъжът ѝ остава в Украйна, тъй като на мъжете в боеспособна възраст е неразрешено да напущат страната.
Преди да тръгне, Олга има по-малко от два часа да подготви багажа. Докато го прави, има паника за въздушна офанзива. Освен малко облекла и медикаменти и обичаните движимости на децата, съумява да вземе килимчето си за йога и книгата от нощното си шкафче.
„ Заглавието ѝ е „ Най-добрата година от живота ти “. Сега ми звучи като някаква смешка “, споделя Олга.
Въпреки това тя пази книгата и всички други движимости, които е взела в бързината. Казва, че те са „ късчета “ от щастливия живот, който е водила преди войната.
„ Бях в отпуск по майчинство, само че това лято трябваше да се върна на работа. […] Имах хубава работа. Децата ми ходеха на детска градина. Имам доста другари. Имаме прекрасен апартамент. Всеки уикенд ходехме някъде отвън града – в гората, на реката “, споделя Олга.
Въпреки че в този момент е надалеч от този живот, тя гледа на протичащото се като на предизвикателство, с което може да се оправи. И се надява скоро да може да се върне в дома си и да види брачна половинка си още веднъж.
"Единственото, което е ѝ останало от него "
Не всички движимости, които Анна Стоева е снимала обаче припомнят за щастливия живот преди войната.
Една от фотосите демонстрира свирка . Тя е на Лилия , която я е поставила в багажа, с който е тръгнала от вкъщи си в Одеса.
„ Разбрах, че в случай че в този момент потегли към бомбоубежището и блокът се срути от горната страна ми, наложително би трябвало да имам със себе си свирка, тъй като аз ще изсвирвам и спасителите, които ще ни разкопават, ще чуят “, споделя Лилия на Стоева, която записва историята ѝ.
„ Веднага си показах тази ужасна картина, че върху мен ще лежи купчина камъни – и по някаква причина ще мога да изсвирвам, не знам за какво по този начин бях решила. Сложих свирката в чантата и ми стана по-леко. “
Анна Стоева си спомня и за друга история, която е записала, само че не е присъединила в тази галерия. Тя е на жена, прекарала 36 дни под окупация в село до Гостомел, покрай Киев.
„ В паспорта си тя пазеше една откъсната хартийка икона “, споделя Стоева.
„ По време на окупацията са си правели цигари от вестник. Приятелят ѝ е късал от един вестник и е свивал цигари от хартията. И в един миг е осъзнал, че както е късал от ръбовете, е останала на средата тази икона. Той след това умира. Тя прибира иконата и я взима със себе си. Сега това е единственото, което ѝ е останало от него. “
"Елемент на доближаване "
Идеята на Анна Стоева за изложбата идва още при започване на войната. Първоначално тя е като продължение на предходна поредност фотоси, която демонстрира при домашно принуждение. По-късно новата концепция заживява личен живот.
„ За мен постоянно е значимо какво ще кажат хората като мотивация за взимане на нещо “, споделя Стоева пред Свободна Европа. „ Понякога е някоя дребна история. Понякога човек знае тъкмо коя движимост желае да вземе. Понякога е просто подтик, макар че нещо е огромно, неловко, непрактично. “
Стоева е на половина рускиня, а дядо ѝ е украинец. Казва, че приема войната доста персонално и се стреми да оказва помощ на украинските бежанци , само че и да демонстрира позицията си против войната . В началото на войната Стоева с съветската експанзия като стачкува спокойно сама с афиш с надпис „ Аз съм рускиня, само че съм срещу Путин “ на разнообразни места в страната.
Дейността ѝ като доброволка я среща с дамите, чиито движимости демонстрира в изложбата си.
Целта на Стоева е да провокира феновете да се слагат на мястото им и да си показват какво те биха създали в тази обстановка.
„ То е малко като гатанка, когато виждаш, че индивидът е взел да вземем за пример тапия за танци на детето, то те отпраща към достиженията на твоето дете, или незабавно си измисляш твоя история за какво тъкмо този предмет се е озовал в този куфар “, споделя тя. „ Има един подобен детайл на доближаване. “
Затова последният куфар е празен , а хората могат да напишат каква движимост биха взели те със себе си, в случай че би трябвало да избягат от вкъщи си.
Какво взимаш със себе си, когато бягаш от война? Олга от Киев няма нито доста време да мисли, нито доста място за непотребен багаж.
Тя потегля от Украйна при започване на съветската военна инвазия с двете си деца, родителите си, баба си и кучето. Всички са в нейната дребна кола. Там е и целият багаж, който е съумяла да събере за по-малко от два часа.
Първото, което взима, е плюшената играчка на щерка си. Второто – обичаната възглавница на сина си.
„ Това бяха двете съществени неща, които наложително трябваше да се вземат “, споделя Олга.
За себе си взима килимчето за йога и няколко фотоси. Събира малко аварийни облекла и потегля.
Олга живее в България от пет месеца. Иска да се върне в родината си, само че с мъжа ѝ се тормозят, че още не е безвредно за децата. Единственото, което има у себе си от вкъщи си, са дребното движимости, с които е тръгнала в студената заран при започване на март.
Снимките на тези движимости са част от изложбата „ Парченца от у дома “ в центъра на София. Тя демонстрира какво са взели със себе си 14 дами, избягали от войната в Украйна. Тя беше изложена в сряда до Централните хали в София, а пред Централната железопътна гара.
Идеята за изложбата е на документалистката Анна Стоева . Тя е направила фотосите на движимостите и е разказала историите зад тях. Целта ѝ е да провокира феновете да се слагат на мястото на хората, избягали от домовете си поради войната.
„ Това е и реакцията на хората към изложбата – всеки незабавно си показва личния си дрешник или личния си апартамент, коя обичана книга къде стои, коя фотография е на хладилника, стартира да си прави личен лист “, споделя Стоева. „ Надявам се с тези движимости и това свързване да събудя в хората сила да поддържат украинците. “
"Парченца " от щастливия живот у дома
В някои куфари има фотоси . В други – икони . В багажа постоянно е обичаната играчка на детето. Понякога – дипломата от университета, различен път – чашата за кафе. Всички тези движимости са взети в бързината, без доста мислене. А в този момент са единственото нещо от вкъщи, което имат със себе си бежанките, чиито истории споделя изложбата.
Снимките на тези движимости също са в куфари. В сряда следобед в центъра на София някои от минувачите ги подминават, други стопират и се заглеждат. Трети остават по-дълго, с цел да прочетат текстовете към фотосите, в коити дамите описват по какъв начин са се оказали тъкмо с тези движимости в куфарите.
Олга споделя, че до последно не е очаквала да стартира война и не е гледала съществено на практиката на приятелите си да приготвят багаж за всеки случай. На 23 февруари, последния ден преди съветската войска да нахлуе в Украйна, качва в обществените мрежи фотография на щерка си с обичаното ѝ плюшено прасе.
„ Пошегувах се, че в случай че имах квалифициран багаж за бягство, първото нещо, което щях да сложа, е това плюшено прасе “, споделя Олга пред Свободна Европа. „ На идващия ден към този момент не беше смешка. “
В първите дни от войната Олга, мъжът ѝ и децата остават в Киев – първата нощ се крият в мазе, по-късно отиват в дома на родителите ѝ.
„ Беше ми доста мъчно да дремя. Децата спяха покрай прозорец и аз от самото начало си мислех, че може да падне бомба и да ги убие, да ни убие всички “, споделя тя. „ Тогава взехме решение да тръгнем към България. “
Сестрата на Олга от няколко години живее в София и фамилията има при кого да остане. Тя взима децата си, родителите си и баба си потегля към България. Мъжът ѝ остава в Украйна, тъй като на мъжете в боеспособна възраст е неразрешено да напущат страната.
Преди да тръгне, Олга има по-малко от два часа да подготви багажа. Докато го прави, има паника за въздушна офанзива. Освен малко облекла и медикаменти и обичаните движимости на децата, съумява да вземе килимчето си за йога и книгата от нощното си шкафче.
„ Заглавието ѝ е „ Най-добрата година от живота ти “. Сега ми звучи като някаква смешка “, споделя Олга.
Въпреки това тя пази книгата и всички други движимости, които е взела в бързината. Казва, че те са „ късчета “ от щастливия живот, който е водила преди войната.
„ Бях в отпуск по майчинство, само че това лято трябваше да се върна на работа. […] Имах хубава работа. Децата ми ходеха на детска градина. Имам доста другари. Имаме прекрасен апартамент. Всеки уикенд ходехме някъде отвън града – в гората, на реката “, споделя Олга.
Въпреки че в този момент е надалеч от този живот, тя гледа на протичащото се като на предизвикателство, с което може да се оправи. И се надява скоро да може да се върне в дома си и да види брачна половинка си още веднъж.
"Единственото, което е ѝ останало от него "
Не всички движимости, които Анна Стоева е снимала обаче припомнят за щастливия живот преди войната.
Една от фотосите демонстрира свирка . Тя е на Лилия , която я е поставила в багажа, с който е тръгнала от вкъщи си в Одеса.
„ Разбрах, че в случай че в този момент потегли към бомбоубежището и блокът се срути от горната страна ми, наложително би трябвало да имам със себе си свирка, тъй като аз ще изсвирвам и спасителите, които ще ни разкопават, ще чуят “, споделя Лилия на Стоева, която записва историята ѝ.
„ Веднага си показах тази ужасна картина, че върху мен ще лежи купчина камъни – и по някаква причина ще мога да изсвирвам, не знам за какво по този начин бях решила. Сложих свирката в чантата и ми стана по-леко. “
Анна Стоева си спомня и за друга история, която е записала, само че не е присъединила в тази галерия. Тя е на жена, прекарала 36 дни под окупация в село до Гостомел, покрай Киев.
„ В паспорта си тя пазеше една откъсната хартийка икона “, споделя Стоева.
„ По време на окупацията са си правели цигари от вестник. Приятелят ѝ е късал от един вестник и е свивал цигари от хартията. И в един миг е осъзнал, че както е късал от ръбовете, е останала на средата тази икона. Той след това умира. Тя прибира иконата и я взима със себе си. Сега това е единственото, което ѝ е останало от него. “
"Елемент на доближаване "
Идеята на Анна Стоева за изложбата идва още при започване на войната. Първоначално тя е като продължение на предходна поредност фотоси, която демонстрира при домашно принуждение. По-късно новата концепция заживява личен живот.
„ За мен постоянно е значимо какво ще кажат хората като мотивация за взимане на нещо “, споделя Стоева пред Свободна Европа. „ Понякога е някоя дребна история. Понякога човек знае тъкмо коя движимост желае да вземе. Понякога е просто подтик, макар че нещо е огромно, неловко, непрактично. “
Стоева е на половина рускиня, а дядо ѝ е украинец. Казва, че приема войната доста персонално и се стреми да оказва помощ на украинските бежанци , само че и да демонстрира позицията си против войната . В началото на войната Стоева с съветската експанзия като стачкува спокойно сама с афиш с надпис „ Аз съм рускиня, само че съм срещу Путин “ на разнообразни места в страната.
Дейността ѝ като доброволка я среща с дамите, чиито движимости демонстрира в изложбата си.
Целта на Стоева е да провокира феновете да се слагат на мястото им и да си показват какво те биха създали в тази обстановка.
„ То е малко като гатанка, когато виждаш, че индивидът е взел да вземем за пример тапия за танци на детето, то те отпраща към достиженията на твоето дете, или незабавно си измисляш твоя история за какво тъкмо този предмет се е озовал в този куфар “, споделя тя. „ Има един подобен детайл на доближаване. “
Затова последният куфар е празен , а хората могат да напишат каква движимост биха взели те със себе си, в случай че би трябвало да избягат от вкъщи си.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ