Галерия Арте“ представя изложбата на Илия Петров Лицата на войната“
Изложба с произведения на Илия Петров ще бъде показана в столичната изложба „ Арте “. Експозицията, включваща рисунки и графики, е озаглавена „ Лицата на войната “. Тя може да бъде прегледана от през днешния ден, 18 ноември, до края на месеца. Събитието се прави от екипа на изложба „ Арте “ и сбирка Радеви, прецизират още те.
По думите на проф. Чавдар Попов графичното творчество на Илия Петров е не по-малко значимо от неговия принос в областта на живописта. „ Един от всепризнатите у нас майстори на рисунката, художник с ясно профилиран и поредно отстояван пластически светоглед, учреден на преодоляването и на развиването на класическото художествено завещание, той е оставил забележителна продукция от произведения и в региона на графиката и на илюстрацията, съдържащи в себе си впечатляващо благосъстояние от съответни проявления – от беглите скици и виртуозните импровизационни опуси (рисунки с молив, туш/перо и въглен) до богато степенуваните и майсторски тонални моделировки, свойствени на разнообразни композиции, изпълнени в техниката на сухата игла и на монотипията “, споделя проф. Попов.
Той отбелязва, че в селекцията на актуалната галерия участват творби, инспирирани и отдадени на гражданската война в Испания, на протестите и на обществените исблъсъци в България преди и по време на Втората международна война (Септемврийското въстание, антифашистката съпротива).
„ Образните средства, с които си служи създателят, варират от натуроподобната форма до гротесковата дисторция. Линията, щрихът, петното, релефната моделировка и фините пространствени градации са овладени и подчинени на академичното схващане за комбинация, за образната постановка на сюжетното начало. Тези качества на творчеството на Илия Петров дефинират и обуславят огромното многообразие на съответни решения при удивителното единение на мирогледния пиедестал, който е в основата на персоналната стилистика на именития художник “, споделя още проф. Чавдар Попов.
Илия Петров е роден на 9 юли 1903 година в Разград. През 1926 година приключва живопис в Художествената академия в София при проф. Н. Маринов. Още в годините на креативното си образуване Петров демонстрира податливост към историческата картина. След 9 септември 1944 година творбите на Петров с историко-революционна тема – огромни в абстрактен проект и внушителни в разкриването на героични характери.
Серия актове демонстрират художника като виртуозен живописец и един от най-големите майстори на голо тяло в България. Значителен дял от творчеството на Петров заемат неговите рисунки – портретни скици, рисунки на животни, изпълнени с остра бдителност и артистичност. Петров е създател и на огромен брой илюстрации на книги. Той взе участие в изложбите на сдружение „ Родно изкуство “, а по-късно става член на Дружеството на самостоятелните художници и Дружеството на новите художници. Илия Петров е излагал във всички общи художествени изложения и в доста изложения в чужбина. Умира на 18 май 1975 година в София.
По думите на проф. Чавдар Попов графичното творчество на Илия Петров е не по-малко значимо от неговия принос в областта на живописта. „ Един от всепризнатите у нас майстори на рисунката, художник с ясно профилиран и поредно отстояван пластически светоглед, учреден на преодоляването и на развиването на класическото художествено завещание, той е оставил забележителна продукция от произведения и в региона на графиката и на илюстрацията, съдържащи в себе си впечатляващо благосъстояние от съответни проявления – от беглите скици и виртуозните импровизационни опуси (рисунки с молив, туш/перо и въглен) до богато степенуваните и майсторски тонални моделировки, свойствени на разнообразни композиции, изпълнени в техниката на сухата игла и на монотипията “, споделя проф. Попов.
Той отбелязва, че в селекцията на актуалната галерия участват творби, инспирирани и отдадени на гражданската война в Испания, на протестите и на обществените исблъсъци в България преди и по време на Втората международна война (Септемврийското въстание, антифашистката съпротива).
„ Образните средства, с които си служи създателят, варират от натуроподобната форма до гротесковата дисторция. Линията, щрихът, петното, релефната моделировка и фините пространствени градации са овладени и подчинени на академичното схващане за комбинация, за образната постановка на сюжетното начало. Тези качества на творчеството на Илия Петров дефинират и обуславят огромното многообразие на съответни решения при удивителното единение на мирогледния пиедестал, който е в основата на персоналната стилистика на именития художник “, споделя още проф. Чавдар Попов.
Илия Петров е роден на 9 юли 1903 година в Разград. През 1926 година приключва живопис в Художествената академия в София при проф. Н. Маринов. Още в годините на креативното си образуване Петров демонстрира податливост към историческата картина. След 9 септември 1944 година творбите на Петров с историко-революционна тема – огромни в абстрактен проект и внушителни в разкриването на героични характери.
Серия актове демонстрират художника като виртуозен живописец и един от най-големите майстори на голо тяло в България. Значителен дял от творчеството на Петров заемат неговите рисунки – портретни скици, рисунки на животни, изпълнени с остра бдителност и артистичност. Петров е създател и на огромен брой илюстрации на книги. Той взе участие в изложбите на сдружение „ Родно изкуство “, а по-късно става член на Дружеството на самостоятелните художници и Дружеството на новите художници. Илия Петров е излагал във всички общи художествени изложения и в доста изложения в чужбина. Умира на 18 май 1975 година в София.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ