Непознатият Генчо Алексиев – с изложба
Изложба-акварели с редки произведения на художника Генчо Алексиев /1896-1956/ ще бъде открита на 25.10.2022 година от 18.30 ч. в Музейна изложба „ Димитър Георгиев “ – Пловдив.
Творбите са особено издирени и събрани, с цел да покажат един чужд, само че важен занаятчия на акварела, чието творчество е обвързвано с духовните процеси на развиване в България към средата на предишния век.
Изложбата е от издирени редки акварелни произведения на Генчо Алексиев от интервала на неговия сантиментален жанр към 1940 година, когато той професионално стартира да се занимава с изобразяване.
Отличаващи се с великолепие на рисунъка, нежни и в същото време с ослепителен жанр тези картини не отстъпват пред картините на известните български създатели по това време – Константин Щъркелов, Никола Райнов, Йордан Гешев, и други
Целта на изложбата е да преоткрие с нова мощ едно не толкоз известно творчество, което остава ослепителен белег за процеси в живопистта, които се развиват паралелно с публично известните създатели в интервала 20-те до 40-те години на предишния век.
Художникът Генчо Алексиев е легенда измежду средите на почитателите на учението на Дънов и до ден сегашен.
Благодарение на част от тях са съхранени дребното нищожни данни за житейския и креативен път на художника, написани от Георги Събев.
Художникът Генчо Алексиев е роден във Варна през 1896 година Около 1927 година се среща с концепциите на Дънов и това повлиява върху огромна част от творчеството му. През 1927 година отпътува за София. Силното му предпочитание да изучи професионално живопистта се харесва на тогавашното шеф на Рисуваланото учебно заведение и Генчо Алексиев получава необичаен късмет да стане единствения любител-студент, безпрецидент нямащ аналог и до през днешния ден. Въпреки, че не е отговарял на изискванията за кандидатстване той става най-ревностния и грижлив студент и минава целия курс на образование, като употребява моделите и ателиетата.
До 1940 година обитава в селището Изгрев. Дотогава има нарисувани пейзажи, цветя, натюрморти. През същата година напуща селището и се открива в с. Тополица, в дома на Димо Джожев, началник на общността в селото. Тук Г. Алексиев има положителни условия за работа – рисува най-вече
пейзажи. Урежда галерия в учебния салон, която се радва на огромна посещаемост и това го сърчава да направи галерия и в гр. Айтос. Но тази негова концепция не се осъществя, защото локален юноша влиза в учебното заведение и му похабява платната. Това доста огорчава Генчо Алексиев и напролет на 1944 година напуща с.Тополица. и отива да живее в Айтос по покана на Георги Куртев. Куртев го настанява в свободна стая в постройката на “Братската градина ”, където Алексиев дълги години рисува свои картини и подвързва книги.
Завършва земния си път на 10.10.1956 година в Пловдив.
Творбите са особено издирени и събрани, с цел да покажат един чужд, само че важен занаятчия на акварела, чието творчество е обвързвано с духовните процеси на развиване в България към средата на предишния век.
Изложбата е от издирени редки акварелни произведения на Генчо Алексиев от интервала на неговия сантиментален жанр към 1940 година, когато той професионално стартира да се занимава с изобразяване.
Отличаващи се с великолепие на рисунъка, нежни и в същото време с ослепителен жанр тези картини не отстъпват пред картините на известните български създатели по това време – Константин Щъркелов, Никола Райнов, Йордан Гешев, и други
Целта на изложбата е да преоткрие с нова мощ едно не толкоз известно творчество, което остава ослепителен белег за процеси в живопистта, които се развиват паралелно с публично известните създатели в интервала 20-те до 40-те години на предишния век.
Художникът Генчо Алексиев е легенда измежду средите на почитателите на учението на Дънов и до ден сегашен.
Благодарение на част от тях са съхранени дребното нищожни данни за житейския и креативен път на художника, написани от Георги Събев.
Художникът Генчо Алексиев е роден във Варна през 1896 година Около 1927 година се среща с концепциите на Дънов и това повлиява върху огромна част от творчеството му. През 1927 година отпътува за София. Силното му предпочитание да изучи професионално живопистта се харесва на тогавашното шеф на Рисуваланото учебно заведение и Генчо Алексиев получава необичаен късмет да стане единствения любител-студент, безпрецидент нямащ аналог и до през днешния ден. Въпреки, че не е отговарял на изискванията за кандидатстване той става най-ревностния и грижлив студент и минава целия курс на образование, като употребява моделите и ателиетата.
До 1940 година обитава в селището Изгрев. Дотогава има нарисувани пейзажи, цветя, натюрморти. През същата година напуща селището и се открива в с. Тополица, в дома на Димо Джожев, началник на общността в селото. Тук Г. Алексиев има положителни условия за работа – рисува най-вече
пейзажи. Урежда галерия в учебния салон, която се радва на огромна посещаемост и това го сърчава да направи галерия и в гр. Айтос. Но тази негова концепция не се осъществя, защото локален юноша влиза в учебното заведение и му похабява платната. Това доста огорчава Генчо Алексиев и напролет на 1944 година напуща с.Тополица. и отива да живее в Айтос по покана на Георги Куртев. Куртев го настанява в свободна стая в постройката на “Братската градина ”, където Алексиев дълги години рисува свои картини и подвързва книги.
Завършва земния си път на 10.10.1956 година в Пловдив.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ