Д-р Узунова пише за Народния съд в исторически сборник
Излезе от щемпел сборника „ Известия на музеите в Югоизточна България “, том ХХVII. В изданието със свои изявления вземат участие историци от РИМ-Хасково.
„ Между справедливото наказване и жестокото възмездие: 75 години от Народния съд в Хасково “ е тематиката на научното известие на доктор Веселина Узунова. Десетилетия наред се избягваше да се пиши по този въпрос. Това е първият по рода си отчет, отдаден на хасковския състав на Народния съд и подхванатата жестока кавга с съперници на пристигналата след 9 септември 1944 година отечественофронтовска власт. Д-р Веселина Узунова превежда образци по какъв начин хора, нямащи нищо общо с властта първо са убити, а след това им е издадена смъртна присъда от специфичния съд. Такъв е казусът с тютюневия занаятчия Петър Варсанов, задържан през есента на 1944 година и две седмици по-късно записан като „ безследно липсващ “. Свидетели настояват, че е убит на един от мостовете по р. Марица. Каню Нанев пък почива след нечовечен побой в милиционерския сектор.
Хасковския състав на Народния съд притегля като обвинени 88 души, от които 22 са полицейски чиновници. На правосъдната пейка сядат и трима пенсионери, двама учители, бакалин, сладкар, дърводелец и няколко служащи. Съдът издава 9 смъртни присъди (без авансово убитите). В Свиленград също заседава състав на Народния съд, който притегля като обвинени 49 души.
„ 120 години проведено земеделско придвижване. Депутатът от хасковското село Ябълково “ е тематика на обявата на доктор Красимира Узунова. В нея се наблюдава житейския път и политическа кариера на народния представител от Български земеделски народен съюз Ангел Грозков. За първи път той прекрачва прага на Народно събрание през 1923-та. През идващите 10 години той е народен представител, даже е определен за подпредседател на Народното събрание. Грозков е един от най-колоритните народни представители. На съвещанията в Народното събрание се появява, облечен в потури, вълнен пояс и аба. Не по-малко колоритни са неговите речи от парламентарната естрада. Роденият в Ябълково народен представител е един от доверените хора на партийния водач и министър-председател Александър Стамболийски. През 1921 година министър председателят го изпраща в Турция с загадка дипломатическа задача за определяне на контакт с кемалистите.
Превратът на 9 юни 1923 година поставя завършек на политическата кариера на Ангел Грозков. Заедно със съидейници той се пробва да избяга в Турция. Бегълците са хванати. Земеделецът е подложен на жестоки мъчения, след което освободен да се прибере с разтърсено здраве в родното си село. Ангел Грозков умира през 1924 година
„ Руската галиполийска гимназия и културното й въздействие в Търново-Сеймен “ е тематиката на обявата на Милен Вълчев. През 20-те години на ХХ век, след Октомврийската гражданска война в Русия, в България съществува мрежа от съветски емигрантски образователни заведения. Едно от тях – Руската галиполийска гимназия „ Пьотър Врангел “ е настанена в Търново-Сеймен (днес Симеоновград) в казармите на разформирования 30-и шейновски полк. Руското учебно заведение в градеца е като необятно отворен прозорец за локалното население към чужд за него свят. Чрез проведените културни прояви гимназията дава опция на търновосейменци да се допрян до малко познатата за тях съветска просвета. Местните поданици имат опция да гледат, въпреки и сложени от училищен спектакъл, пиеси на Островски и Чехов. За първи път да участват на симфонични концерти, където звучат творби на Чайковски, Глинка, Шопен… След съвсем тригодишно престояване в Търново-Сеймен съветското учебно заведение е закрито. [c1]
[c1]
„ Между справедливото наказване и жестокото възмездие: 75 години от Народния съд в Хасково “ е тематиката на научното известие на доктор Веселина Узунова. Десетилетия наред се избягваше да се пиши по този въпрос. Това е първият по рода си отчет, отдаден на хасковския състав на Народния съд и подхванатата жестока кавга с съперници на пристигналата след 9 септември 1944 година отечественофронтовска власт. Д-р Веселина Узунова превежда образци по какъв начин хора, нямащи нищо общо с властта първо са убити, а след това им е издадена смъртна присъда от специфичния съд. Такъв е казусът с тютюневия занаятчия Петър Варсанов, задържан през есента на 1944 година и две седмици по-късно записан като „ безследно липсващ “. Свидетели настояват, че е убит на един от мостовете по р. Марица. Каню Нанев пък почива след нечовечен побой в милиционерския сектор.
Хасковския състав на Народния съд притегля като обвинени 88 души, от които 22 са полицейски чиновници. На правосъдната пейка сядат и трима пенсионери, двама учители, бакалин, сладкар, дърводелец и няколко служащи. Съдът издава 9 смъртни присъди (без авансово убитите). В Свиленград също заседава състав на Народния съд, който притегля като обвинени 49 души.
„ 120 години проведено земеделско придвижване. Депутатът от хасковското село Ябълково “ е тематика на обявата на доктор Красимира Узунова. В нея се наблюдава житейския път и политическа кариера на народния представител от Български земеделски народен съюз Ангел Грозков. За първи път той прекрачва прага на Народно събрание през 1923-та. През идващите 10 години той е народен представител, даже е определен за подпредседател на Народното събрание. Грозков е един от най-колоритните народни представители. На съвещанията в Народното събрание се появява, облечен в потури, вълнен пояс и аба. Не по-малко колоритни са неговите речи от парламентарната естрада. Роденият в Ябълково народен представител е един от доверените хора на партийния водач и министър-председател Александър Стамболийски. През 1921 година министър председателят го изпраща в Турция с загадка дипломатическа задача за определяне на контакт с кемалистите.
Превратът на 9 юни 1923 година поставя завършек на политическата кариера на Ангел Грозков. Заедно със съидейници той се пробва да избяга в Турция. Бегълците са хванати. Земеделецът е подложен на жестоки мъчения, след което освободен да се прибере с разтърсено здраве в родното си село. Ангел Грозков умира през 1924 година
„ Руската галиполийска гимназия и културното й въздействие в Търново-Сеймен “ е тематиката на обявата на Милен Вълчев. През 20-те години на ХХ век, след Октомврийската гражданска война в Русия, в България съществува мрежа от съветски емигрантски образователни заведения. Едно от тях – Руската галиполийска гимназия „ Пьотър Врангел “ е настанена в Търново-Сеймен (днес Симеоновград) в казармите на разформирования 30-и шейновски полк. Руското учебно заведение в градеца е като необятно отворен прозорец за локалното население към чужд за него свят. Чрез проведените културни прояви гимназията дава опция на търновосейменци да се допрян до малко познатата за тях съветска просвета. Местните поданици имат опция да гледат, въпреки и сложени от училищен спектакъл, пиеси на Островски и Чехов. За първи път да участват на симфонични концерти, където звучат творби на Чайковски, Глинка, Шопен… След съвсем тригодишно престояване в Търново-Сеймен съветското учебно заведение е закрито. [c1]
[c1]
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ