Как детската травма променя хормоните и живота ни
Излагането на травматични прекарвания в детска възраст може да има негативно влияние върху развиването на мозъка, когато той е най-уязвим. Случаите на малтретиране в детска възраст са по-чести от разкритите; консервативните оценки демонстрират, че над 45 000 деца в Австралия са изложени на малтретиране през 2015 и 2016 година Неблагополучията в детството могат да включват прекарвания като прочувствено, физическо и полово принуждение, занемаряване и неочаквана загуба на родител или аставник.
Ранните травми са главен рисков фактор за развиването на психически и поведенчески проблеми по-късно в живота. У такива деца се наблюдават по-високи равнища на меланхолия, самоубийство, тревожни разстройства, посттравматично стресово разстройство и нападателно държание при възрастните, които са претърпели малтретиране в детството си.
Травматичните детски събития също способстват и за нараснала приложимост на опиати и насърчаване на зависимости. Замесването с опиатите стартира на доста по-млада възраст при тези, които са претърпели контузии. Излагането на стресови събития в детството може да усили въздействието на стресовите събития и отсега нататък през целия живот. Добавете бракоразвод или мощна безработица на родителите към детската контузия и човек вече има по-голяма възможност да развие психически разстройства или взаимозависимост.
Но не всички деца, които изпитват ранен житейски стрес по-късно развиват психологични болести. Изглежда по какъв начин се справяте със стресовите прекарвания не се въздейства единствено от предходния ви опит, само че и от гените ви, дарба за справяне със напрежението и мозъчната регулация. Химикалите в мозъка като кортизол и окситоцин са значими за напрежението и контрола върху страстите.
Окситоцинът е хормон, естествено създаден от мозъка. Той често е наричан „ хормон на любовта “, защото предизвиква общителността, прочувствената регулация и връзките сред майка и дете, както и сред сантиментални сътрудници. Количеството окситоцин в мозъка варира от човек на човек. Жените и мъжете се разграничават по производството на окситоцина, само че той е значим при ежедневното действие за всички хора. Вариациите в гена на окситоцина надлежно въздействат върху това по какъв начин реагираме на напрежението.
Факторите на околната среда също могат да повлияят на развиването на окситоциновата система, която стартира да се развива в утробата и продължава да се развива след раждането. Критични промени настъпват по време на кърмачеството, детството и юношеството, въз основа на нашия житейски опит. Положителните или негативните прекарвания при започване на живота могат да оформят окситоциновата система.
Излагането на образование и любящи родители може да способства за естественото развиване на тази система. Излагането на неволи, като стрес или заболяване, може да повлияе неподходящо върху развиването и действието на тази система и окситоциновите рецептори.
Изследвания върху гризачи ни демонстрират по какъв начин развиването на окситоциновата система се трансформира от ранната контузия. Ранният стрес трансформира равнищата на окситоцин в хипоталамуса и амигдалата, които са значими мозъчни райони, надлежно в производството на хормона на любовта и регулацията на страстите. Дори действието на окситоциновия рецептор се трансформира след ранна контузия в живота.
Подобни промени са забележими и при хора, изложени на детска контузия. Жените, които са изложени на малтретиране като деца, демонстрират понижени равнища на окситоцин по-късно в живота, както и мъжете, които са претърпели детски стрес. Нивата на окситоцин също са по-ниски при деца, отгледани в небрежни условия, демонстрират проучвания в румънски дом за сираци.
Тези дълготрайни промени засягат държанието на по-късен стадий. Излагането на компликации в ранната част от живот усилва безпокойството и депресивното държание при гризачите, което трае и до зрелост. Изследванията демонстрират по какъв начин ранният витален стрес може да повлияе на разрастващата се система на окситоцин, което води до по-голяма неустойчивост към развиване на взаимозависимост от опиати и намалена дарба за справяне със напрежението.
От своя страна, добре контролираната система за обособяване и приемане на окситоцин може да доведе до по-голяма резистентност против несъразмерна приложимост на опиати и пристрастяване. Проучванията върху животни демонстрират, че хормонът може да повиши положителното възприятие от основаване на обществени връзки, да понижи резултата на опиатите, да понижи тревогата и да усъвършенства ръководството на възможни стресори. Но към момента се нуждаем от повече проучвания с хора.
Ранните стресови фактори въздействат освен на окситоциновата система. Редица други системи, които работят с окситоцин, също се трансформират, като значими невротрансмитери и стрес системата. Това води до промени в метода им на взаимоотношение и способства за промени и в самата окситоциновата система и в последна сметка държанието.
Тъй като окситоцинът взе участие сериозно в прочувствената регулация, разбирането по какъв начин се развива неговата система и по какъв начин може да бъде наранена при започване на живота ще ни помогне да разберем по какъв начин ранните неволи могат да имат продължително влияние върху психологичното здраве.
