Изкуствоведката от СССР Ярослава Бубнова, която вече трябва да е

Изкуствоведката от Съюз на съветските социалистически републики Ярослава Бубнова, която към този момент би трябвало да е пенсионерка, имала желание да продължи да бъде шеф на Националната галери и по тази причина е подала документи за присъединяване в състезанието за нов началник.

Комисията към Министерството на културата, която преглежда кандидатурите, обаче не е позволила Бубнова. Това значи, че в околните месеци Националната изложба ще има нов шеф с 5-годишен мандат.

Конкурсът беше разгласен седмици откакто съветската посланичка Елеонора Митрофанова отиде на разкриване на галерия в „ Квадрат 500 " и беше изгонена от посетители на събитието, а абсурдът се придвижи и в Народното събрание. Бубнова беше отпред на Националната изложба от 2018 година – първо като краткотрайно изпълняваща длъжността, а от ноември 2019 година като титуляр след извоюван конкурс. Мандатът и изтече през 2024 година В навечерието на 8 март тази година в „ Квадрат 500 " при откриването на изложбата „ Герила гърлс: Изкуството да си непослушна " измежду гостите е и съветската посланичка Митрофанова и част от присъстващите стартират да я гонят с възгласи „ Тук не е Москва ". Клипът беше качен в обществените мрежи. Последва и петиция, инициирана от Станка Желева – художник и щерка на президента Желю Желев, както и още над 1000 души, с която се изиска директорката на галерията Ярослава Бубнова да бъде уволнена.

Към директорката бяха отправени и обвинявания в занемареност, злоупотреби със служебно състояние и спор на ползи поради обстоятелството, че продължава да управлява и основания от нея неправителствен Институт за модерно изкуство, а основателите по-късно смъкнаха оповестената от тях подписка против Бубнова.

Дни по-късно Бубнова изясни за абсурда: „ Предполагам, че съветският дипломат, дружно с другите посланици, е поканен в границите на нашия мейлинг лист. Абсолютно съм последовател на свободното изложение на мнението досега, в който то прекрачи границата на здравето и живота на други хора “. По мотив войната на Русия против Украйна Бубнова, която е съветска еврейка и е родена в Москва, където е приключила и висше обучение, съобщи, че е срещу експанзията. Тя обаче настоя, че Митрофанова е посланик и се употребява под отбраната на Виенската спогодба за дипломатическите връзки и има право да влиза на обществени места, когато пожелае.

Общо 7 души подадоха документи за шеф на Националната изложба. Трима не са позволени до състезанието, измежду които е и Бубнова. Един от упреците към нея е, че за 45 години, откогато живее в България, не се научи да приказва на верен български и приказва със мощен съветски акцент. А когато си представител на български държавен културен институт, каквато е Националната изложба – най-големият живописен музей в България, демонстрация на неприятен усет е да не се постараеш да научиш езика на страната, в която живееш и работиш над четири десетилетия. Ярослава идва в България в средата на 80-те, като се дами за българския художник Кирил Прашков.

Двамата са представители на така наречен нова модернистична вълна актьори в актуалното българско изкуство.

В надпреварата за поста на Бубнова остават четири дами.

Надежда Джакова завежда филиала „ Софийски боеприпас – Музей за модерно изкуство “ към Националната изложба. Напоследък е тясно обвързвана с българското присъединяване на Венецианското биенале в ролята си на комисар. През 2019-а тя още веднъж беше претендент за шеф на НХГ, дружно с Филип Зидаров и Яра Бубнова. Светлана Куюмджиева е историк на изкуството, критик и куратор. Дълги години бе артистичен шеф на фондация „ Пловдив 2019 “, преди и по-късно се е занимавала с разнообразни кураторски планове.

Тя е лекар по изкуствознание, защитила с тематика за формализма в социалистическото изкуство. Проф. Благовеста Иванова – Цоцова е изкуствовед и също като Бубнова е приключила Теория и история на изкуството в Московския държавен университет „ М.В. Ломоносов “. От 1983 година до 2013 година е заемала разнообразни длъжности в НХГ. Преподава в Архитектурния факултет на Висшето строително учебно заведение „ Любен Каравелов “ в София. Анелия Николаева е изкуствовед и основен организатор в НХГ.

Имената на Маргарита Доровска, Пламен Петров и Ярослава Бубнова са посочени на уеб страницата на Министерството на културата като недопуснати до състезанието претенденти.

Маргарита Доровска сама показа, че не в позволена до състезанието, защото няма изкуствоведско или художествено обучение – изискване по правилник,

За Петров и Бубнова формалните аргументи остават неразбираеми, макар че и двамата са изкуствоведи по обучение.

Пламен Петров от 3 години е шеф на художествената изложба в Казанлък и съумя да я възроди и увеличи интереса към нея, също така е измежду най-активно следящите процесите в родното изобразително изкуство.

Следващият стадий от състезанието е събеседване с претендентите. Министърът на културата Мариан Бачев разяснява: „ Високият интерес демонстрира, че претендентите виждат в този конкурс опция за същинско съревнование на хрумвания и опит. Вярвам, че напълно скоро Националната изложба ще има нов заслужен и влиятелен шеф “.

Националната изложба има над 41000 творби на живописта, скулптурата, графиката, декоративното и актуалното изкуство, най-богатата колекция от християнско изкуство по българските земи (2V- Х2Х в.), едни от най-хубавите достижения на българските майстори от Възраждането до наши дни, мостри на европейското изкуство (ХV - ХХ в.) и неповторими произведения от Азия, Африка и Америка. Галерията сплотява Двореца на пл. „ Княз Александър I “ №1 и няколко филиала – „ Квадрат 500 “, Музея за християнско изкуство в криптата на храм-паметника „ Св. Александър Невски ", Музея на актуалното изкуство “, както къщите музеи на Вера Недкова, Никола Танев, Иван Лазаров и Андрей Николов.

Автор: Уикенд