Изкуството не е равнодушно към образа на Исус Христос. Животът

Изкуството не е равнодушно към облика на Исус Христос. Животът на Спасителя, неговото чудодейно раждане и още по-чудодейното му възкресение въодушевяват режисьори и артисти. И те основават редица шедьоври – със запаметяващи се подиуми и метафори.  

Пловдив не остава настрана от тематиката. Николай Воденичаров – Никеца влезе в ролята  на Исус в шедьовъра на Андрю Лойд Уебър „ Исус Христос Суперзвезда ", режисура на Опера Пловдив.

Наричат Никеца " музикално събитие ", само че той е доста повече от това – забелязахме го, когато се разноски в стила на Миг Джагър по сцената на „ Гласът на България ". Меломаните наблюдават бандите му Casual Threesome и Dirty Purchase. За феновете на мюзикъла обаче той евентуално ще остане най-хубавият Исус – поради ролята си в истинския и несъмнено най-успешен бродуейски мюзикъл за всички времена.



- Никец, ти влезе в рок операта „ Исус Христос Суперзвезда ”. Разкажи ни: тежи ли тръненият венец на Христос, който в действителност е стъклен?

- О, да, тръненият венец е в предишното, а това е нашият Христос – Исус от бъдещето! Сценографията на Мариета Голомехова добави прелестно концепцията на режисьора Веселка Кунчева и те пресъздадоха един самобитен под земята град-гробище, олицетворяващ „ бездомието “ на света, в който живеем. За спектакъла особено е направен и този неповторим венец, само че не от тръни, а от части стъкло.

Христос в никакъв случай не е изчезвал от живота ни, той непрекъснато се явява, той е всеки един от нас. Винаги ще се появява в трагичния поврат на думите „ От Осанна до Разпни Го “!  Исус е всичко това. Исус би трябвало да е някакъв извор на доброта и на обич. Парадоксът обаче е различен: за какво всеки човек, носещ полезности като неговите и който издигаме на фундамент, бива свалян от този фундамент още веднъж от самите нас, хората? Защо толкоз доста спекулират с неговия облик?

Църквата е част от тази злоупотреба 

и още нещо – водела е войни в името на някой или нещо, а войната непосредствено те анатемосва и те изпраща в дебрите на Ада. Злото ражда зло! Хубаво е, че човечеството се отдръпва от цялата тази измама – хем отиваме към материалното, хем резервираме това, което е вътре в нас, и това е най-ценното. Защото религията си играе с това, което става вътре в теб, в душата и сърцето ти!



А Исус Христос в действителност е толкоз чист като облик. Това е този венец! Венецът от стъкло! Носейки го, Исус няма право да демонстрира, че нещо може да го спре. Защото единствено намекът за уязвимост може да те пропука и да скапе облика ти. Според мен Исус е съвършен! Супергерой! Затова той също е Superstarе – тъй като няма право на подозрение. Всъщност той тъкмо това прави и потвърждава, че е Човек! И това ме убива напряко. Брутално е!

- Да се върнем към неслучилата се премиера на спектакъла – петък 13-и, 2020 година

- Тази роля е специфичен миг в живота ми – „ corner stone “. Помня по какъв начин представлението към момента не беше завъртяно даже веднъж. С екипа бяхме влезнали надълбоко в детайлите и съвсем го бяхме сглобили, когато пристигна локдаунът и споделиха, че нямаме право да се събираме, че би трябвало да носим маски. Слънцето, което в този момент виждам от прозореца, ми припомня пробуждането на природата тогава. В прорез с всичко това, което стана: животът замря, скрихме се в домовете си, първите заболели.  

Точно на този ден – петък 13-и, 2020-а, обаче се събрахме „ нелегално “ в операта, с цел да обявим, че за неустановен период се разделяме.

Спомням си по какъв начин не можех да задържа сълзите в очите си 

Цялата тази сила на екипа и любовта на всички беше толкоз дълбока, че като че ли ми е татуирана някъде по тялото.

20 месеца по-късно – на 13 ноември 2021 година – го направихме. Случи се формалната премиера на спектакъла. Беше като приказка! Отново бяхме дружно, седяхме в ресторант „ Монро “ – всичко ми беше замъглено. Бях на своя бал!





- Как промени живота ти спектакълът „ Исус Христос Суперзвезда ”?

- Може би тази роля, с малко забавяне, беше моята Христова възраст. Пречупването, порастването ми. Има един епизод от фентъзи сериал – „ Kill the boy “ – чудех се защо ли става дума. А то е да убиеш момчето и да се роди мъжът. Според мен това се случи с ролята на Исус и с мен. Станах по-организиран, усещам се по-добре и физически, и душевен. Увеличих си диапазона на пеенето и в последна сметка се трансформирах в посоката, която постоянно съм търсил. Чувствам се добре на тази сцената на операта – да, това зрелище промени живота ми.

- Откри ли човешкото лице на Исус Христос?

- Ролята е виновна, само че в това време в нея аз се усещам като самия себе си. Посланието на Исус е: Намери Бог в себе си! Знам, че звучи като факсимиле, само че въпреки всичко си мисля, че това е една от функциите, която ти оказва помощ да намериш себе си. Да откриеш кой си ти! През годините разнообразни актьори са влизали в облика. Виждам по какъв начин при всеки един от тях на напред във времето излизат неговите качества. Така е и при мен.

Моят Исус – това съм аз! 

С всички тези качества, които са присъщи на индивида – жертвоготовност, обич, яд. Ето, любовта да вземем за пример я разбирам като обич към живота. Ние, хората, от време на време не сме наясно защо сме тук, на земята. Някои усеща не могат да бъдат обяснени. Имаме вътрешен глас, обаче тя постоянно ни води към любовта.

Хората, които нямат обич в сърцето си, не могат да намерят себе си!

- Какви са посланията ви – по какъв начин наподобява Исус Христос от бъдещето?

- „ Исус Христос Суперзвезда “ има доста послания, които остават персонално за теб, за мен, за всеки един от нас. Чрез нашия театър желаеме да кажем, че Исус от бъдещето доста си наподобява с този от предишното, тъй като той е жертван да въодушевява. Но и да избавя, и да бъде осквернен.

На нас, хората, постоянно ни е трябвал оня агнец, който да боготворим, само че и да изядем, да разкъсаме на части.

Всичко се повтаря – във времето, в другите цивилизации

Точно това се опитваме да преборим, показвайки целия този цикъл и това, че сме една дребна частица от него. Искаме да спукаме този цикъл, да го пръснем на части – все едно гледаш информация за войната, с цел да няма война. Показвайки какъв брой е неприятно всичко това, търсим и подчертаваме положителното. Показваме какъв брой неприятна е тази цикличност. Защото страстите са огромно нещо и те ни въздействат.





- А кой е най-емоционалният миг в спектакъла за теб?

- Много са. Сещам са по какъв начин в средата на цялото произведение стои въпросът: Защо? Защо се случва това, за какво аз, за какво е нужна тази всеотдайност? Защо? Защо? Абсолютно човешки въпрос, нали?

Исус Христос постоянно се е прибирал в живота ни. Защо ли? За да има различен! За да продължи животът – без значение от това, че не ти се желае. Всеки има своето място във Вселената и роля – това е единият прочувствен миг.

Другият е на кръста. Велико е там горе, на кръста е един акомпанимент, който е „ до диез “. Аз му споделям „ жълтия акомпанимент ", тъй като си представям гибелта в жълто. Моментът, когато Исус споделя: „ Отче, предавам духа си в ръцете ти “. Това е ужасно прочувствен миг, тъй като на тази сцена в залата постоянно е безшумно. Всеки осъзнава какво се случва. Не зная дали хората чакат Възкресението, само че в спектакъла такова няма. Възкресението си остава за теб, изводите – също!