Културни кодове: Изабел Рио Ново за „Парижка улица в дъждовен ден“ и силата на изкуството
Изкуството е на всички места и едно от огромните преимущества на нашата ера е, че всеки, който се интересува от него, може да го потърси и да му се наслади на живо. Освен това, изкуството има тази трансцендентна дарба да минава през времето и пространството и доказателво за това е, че в 21 век някой може да напише книга за създател, който е живял през 19 век. Това описа особено за читателите на Мениджър нюз португалската писателка Изабел Рио Ново, която довечера (23 май) ще показа пред българската аудитория своята книга „ Парижка улица в дъждовен ден “.
В книгата основната героиня споделя за необикновената си връзка, преминаваща през вековете и пространствата, с Гюстав Кайбот, другар и настойник на художници като Моне и Реноар и самият той впечатляващ художник импресионист. Авторката наблюдава историята на този печален милионер и разказва живота му от раждането досега, в който фамозната картина „ Парижка улица в дъждовен ден “ стига до Чикагския институт по изкуствата.
Писателката попада инцидентно на картини на Гюстав Кайбот и остава впечатлена от вероятността и кадрирането на неговите произведения. Една от тях е „ Парижка улица в дъждовен ден “, на която е отдаден и романът, и която краси корицата му. Любопитна детайлност е, че мястото, където е нарисувана още съществува в Париж и наподобява съвсем по същия метод, както на картината от 19 век.
В книгата основната героиня споделя за необикновената си връзка, преминаваща през вековете и пространствата, с Гюстав Кайбот, другар и настойник на художници като Моне и Реноар и самият той впечатляващ художник импресионист. Авторката наблюдава историята на този печален милионер и разказва живота му от раждането досега, в който фамозната картина „ Парижка улица в дъждовен ден “ стига до Чикагския институт по изкуствата.
Писателката попада инцидентно на картини на Гюстав Кайбот и остава впечатлена от вероятността и кадрирането на неговите произведения. Една от тях е „ Парижка улица в дъждовен ден “, на която е отдаден и романът, и която краси корицата му. Любопитна детайлност е, че мястото, където е нарисувана още съществува в Париж и наподобява съвсем по същия метод, както на картината от 19 век.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ