Изкуството е едно от чистите полета, които трябва да натиснат

Изкуството е едно от чистите полета, които би трябвало да натиснат паник бутон и да кажат на хората, че лудостта завзема доста огромни територии и че гражданското общество би трябвало да реагира.

Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция режисьорът от Народния спектакъл Галин Стоев. Той приказва за премиерата на постановката му „ Хага “.

„ Хага “ на украинската авторка Саша Денисова е измислица, родена в главата на момиченце, което си играе в руините на познатото си всекидневие, унищожено от войната. Детското въображение разиграва на сцената Хагски арбитражен съд против военните закононарушения, в който банално-митични персонажи, измежду които и Путин, чакат своя развой.

„ Светлият лъч в „ Хага “ е погледът на едно дете. През този взор се споделя цялото безчовечие, безсмислие и скудоумие на тази чудовищна война, която никой естествен човек не може да изясни “, споделя Галин Стоев.

Заявява, че, на Путин, персонално, не посредством пиесата, би споделил: „ Гръмни се! “.

Г-н Стоев, рисково ли е да се прави зрелище, което е в рискова непосредственост с действителността?

– Не знам дали е рисково, само че във всеки случай е доста забавно, тъй като такова нещо се случва един път в границите на една креативна биография. Тоест, аз в никакъв случай не съм работил нещо сходно и, може би, в никакъв случай няма да работя. Или се надявам да няма никакви мотиви – да работя сходни планове.

В случая е извънредно забавно, тъй като няма съвсем никаква отдалеченост сред протичащото се в действителността и това, което е на сцената. Обикновено в театъра имаме потребност повече от време – с цел да рефлектираме, до момента в който тук всичко е непосредствено и това прави упражнението доста забавно.

Има ли агитация в „ Хага “?

– Не, в „ Хага “ има антипропаганда, в случай че щете. Но по този начин нареченият агитпроп, за който всички мислехме, че е останал в соца и в тези мрачни години на загниващия действителен социализъм, който даже аз си припомням от осемдесетте… Мислехме, че това в никакъв случай няма да се върне, тъй като е толкоз неуместно, дървено, подправено и несериозно.

Винаги съм считал, че не може естествен човек да се върже на такова нещо. Сега сме в действителност, в която тази агитация работи извънредно добре и започваме да си даваме сметка, че тя в действителност в никакъв случай не е серпантина да работи. Тоест пред нас задачата е да деконструираме всички тези щампи, които са се загнездили в груповото схващане и да стартираме да ги обговаряме, и да ги конструираме по различен метод.

Това ли е Вашата персонална режисьорска пропаганда/кауза?

– Не, аз не се занимавам с агитация. Аз се занимавам с изкуство, за разлика от доста други хора в тази страна, които се занимават с агитация, в това число и тези, които не би трябвало да се занимават с агитация, и които заемат високи политически постове в страната, не престават да се занимават с агитация. В този смисъл изкуството е едно от чистите полета, които би трябвало да натиснат паник бутон и да кажат на хората, че лудостта завзема доста огромни територии, и че гражданското общество би трябвало да реагира.

Кой е светлият лъч в „ Хага “?

– Светлият лъч в „ Хага “ е погледът на едно дете. През този взор се споделя цялото безчовечие, безсмислие и скудоумие на тази чудовищна война, която никой естествен човек не може да изясни. И в действителност погледът на това дете – не знам дали кара да кристализира една дълбока истина за протичащото се – само че по някакъв метод обезпечава опция на всеки естествен човек най-малко да помечтае – че „ Хага “, даже и да не се случи в действителността, някъде се е случила – на една сцена, в някакъв спектакъл, в някакво мислено пространство се е случила. И това значи, че справедливостта въпреки всичко има късмет да спечелва.

Война, Путин и Украйна са думи, които чуваме всеки ден. В тази поредност от думи – с дете, не става ли доста злокобно?

– Разбира се, че е злокобно, само че това е действителността, в която живеем, и би трябвало да извадим главите си от пясъка. И да спрем да се занимаваме с насаждания боязън в обществото – по какъв начин да се скрием по-дълбоко, с цел да не ни застигне тази война, с цел да не си отмъсти отмъстителната Руска федерация на дребна България и по този начин нататък. Тоест, всички тези настройки на съзнанието би трябвало да престанат да се обговарят насериозно. Трябва да работим всички дружно за това по какъв начин сходни зверства и сходни свинства да не могат да се случват по никакъв метод. А изкуството в тази ситуация би трябвало да се бори най-много с мисленето, което допуска войната като алтернатива в човешкото схващане.

Готов ли сте да понесете всевъзможни реакции след спектакъла и да им отговорите вероятно?

– На мен ми е доста забавно по какъв начин би реагирал българският фен. Аз не съм работил от седем години в България. Не знам дали публиката се е трансформирала извънредно доста, само че този план, по този начин или другояче, ще провокира разнообразни реакции. Много се надявам реакциите да са на равнището на художественото предложение, което ние вършим от сцената на театъра.

Какво бихте споделил на Путин, само че не посредством пиесата, а персонално?

– На Путин, аз персонално? (Замисля се за секунди – бел. а.). Бих му споделил: Гръмни се!
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!