Правилата не са достатъчни, необходима е култура за отговорно използване на изкуствения интелект
Изкуственият разсъдък към този момент навлиза все по-осезаемо в образованието и напълно естествено започваме да си задаваме значими въпроси, свързани с нуждата от правила, ограничавания и етични рамки. Това е изцяло естествено, тъй като тематиката визира метода, по който се учи, прави оценка и потвърждава персоналният принос. Подобни въпроси бяха сложени и по време на неотдавна извършения в Русенския университет народен конгрес, отдаден на цифровата промяна на образованието. Именно в тези диалози още един път се убедих, че тематиката за ИИ не би трябвало да остава единствено в границите на правила, ограничавания и опасения.
От разпоредбите към причините
Правилата при потребление на наличие, генерирано от ИИ, несъмнено са нужни. Те имат своето място и значение. Но съгласно мен не би трябвало да бъдат единственият и водещ метод. Ако се съсредоточим единствено върху ограничавания и надзор, рискуваме да лекуваме признака, а не повода. Симптомът е механичното възпроизвеждане на генерирано наличие. Причината обаче постоянно е по-дълбока - липса на схващане, сериозно мислене и персонална отговорност.
Този въпрос не се отнася единствено до образованието. Същата логичност важи и за публицистиката, бизнеса, обществената връзка и всяка друга сфера, в която генеративният изкуствен интелект към този момент взе участие в основаването на текстове, разбори, хрумвания и решения. Навсякъде казусът не е самото потребление на ИИ, а методът, по който се употребява. Когато човек приема резултата без осмисляне, без инспекция и без личен принос, тогава поражда риск освен от неточности, само че и от замяна на отговорността.
Понякога прекомерното концентриране върху рестрикциите наподобява на лекуване на признаци. Временно може да ограничи избрани прояви на казуса, само че не го взема решение в дълбочина. Ако повода остава, казусът се връща в друга форма. Затова, когато приказваме за наличие, генерирано от ИИ, не е задоволително да питаме само дали е употребен подобен инструмент. По-важно е да питаме дали индивидът схваща наличието, дали може да го отбрани и дали е вложил личен принос в него.
ИИ като асистент, а не сурогат на мисленето
Това проличава изключително ясно в научната работа. Ако докторант употребява генерирано
от ИИ наличие при създаването на своя тематика, първият въпрос на
научния началник съгласно мен не би трябвало да бъде " Защо си употребявал
ИИ? ". По-съществените въпроси са други: разбираш ли този текст, можеш ли да защитиш тезите в него, какво в него е твой принос, оказал помощ ли ти е ИИ да мислиш, или е заместил мисленето ти. Ако докторантът не може да изясни и отбрани употребяваното наличие, казусът към този момент не е в инструмента. Проблемът е в метода, по който той е употребен. Точно тук ролята на научния началник става водеща, а в по-широк проект същото важи и за преподавателя, чиято задача не е единствено да глоби непозволената приложимост. По-важното е научният началник да върне процеса към същността на научната и просветителната работа. Текстът би трябвало да бъде свестен, необорим, тестван и подсилен с персонален принос. Ако това липсва, той не е приключен и би трябвало да се преработи. Това е по-трудният, само че по-смисленият метод.
Подобна логичност важи и за потреблението на ИИ при формулиране на хрумвания. Самият разговор с ИИ не е проблем. Проблем е не осмисленото възпроизвеждане. Когато човек задава въпроси към ИИ, прецизира полученото, оспорва го, трансформира го и го доразвива, тогава към този момент не приказваме за механично прекопирване. Това към този момент е развой на мислене, при който ИИ подкрепя човешката преценка, без да я замества. Затова културата на отговорно потребление не може да остане единствено на ниво правила. Тя би трябвало да се трансформира и в съответна процедура.
Как се построява просвета на отговорно използване
Такава просвета не поражда непринудено. Тя се построява с поредна работа с обучаемите и с подобаващи педагогичен решения. Например обучаемият не би трябвало да употребява генерирания отговор непосредствено, а да бъде поощрен да го изясни със свои думи, да го съпостави с различен източник, да отбрани теза или да уточни неправилност. Именно в сходни дейности ИИ престава да бъде средство за механично възпроизвеждане и стартира да се употребява като инструмент за учене.
Това допуска и смяна в метода, по който се формулират дилемите и се прави оценка работата на обучаемите. Не е задоволително да се ревизира единствено крайният резултат. Важно е да се вижда и по какъв начин обучаемият е стигнал до него, дали може да изясни решението си, да го аргументира и да отбрани своя позиция. Затова въпросите към обучаемите не би трябвало да ги насочват към повтаряне на генерирано наличие, а към неговото осмисляне. Само по този начин ИИ може да бъде употребен не като сурогат на усилието, а като средство за по-задълбочено схващане.
Тук значима роля има и преподавателят, тъй като точно той може да зададе рамката, в която обучаемите да разграничават помощ от замяна. ИИ може да подкрепя генериране на хрумвания, структуриране на проблем или търсене на различни решения, само че не и да замества персоналния принос. Може би точно по този начин стартира построяването на просвета за отговорно потребление, когато въпросът не е единствено дали е употребен ИИ, а дали употребяваното е осмислено.
Възможно е този развой да стартира и с видимо елементарен, само че значителен табиет - вместо да се пита единствено " Какво генерира ИИ? ", да се пита " Защо това е правилно? ", " Мога ли да го защитя? " и " Какво в този резултат е мое схващане? ". Подобни въпроси не лимитират потреблението на ИИ, а го слагат в рамка на зряло потребление. А може би точно от такива дребни педагогичен практики стартира и по-голямата просвета, за която приказваме.
Ограничения или зряло използване
Може би точно тук стои по-големият въпрос. Дали ще се съсредоточим главно върху рестриктивните мерки поради не осмисленото потребление на ИИ, или ще търсим подходи, посредством които обществото да се научи да употребява тези принадлежности по-зряло. Аз от ден на ден мисля, че второто е по-важният път. Правилата могат да лимитират злоупотребата, само че сами по себе си не построяват зрялост. Това може да направи единствено културата на отговорно потребление. А може би точно това е една от значимите задания пред обществото през днешния ден.
*Проф. доктор инж. Алдениз Рашидов е учител в Технически университет – Габрово, катедра " Автоматика, осведомителна и ръководеща техника ". Той е шеф на Центъра за електронно и отдалечено образование и началник на бранш " Информационно обезпечаване " към университета. Научните му ползи са в региона на интернет основаните системи, индустриалните осведомителни системи и приложението на изкуствения разсъдък в образованието и научните проучвания. Проф. Рашидов е създател на над 115 научни изявления и е старши член (Senior Member) на IEEE, както и член на IEEE Computer Society и IEEE Robotics and Automation Society.
От разпоредбите към причините
Правилата при потребление на наличие, генерирано от ИИ, несъмнено са нужни. Те имат своето място и значение. Но съгласно мен не би трябвало да бъдат единственият и водещ метод. Ако се съсредоточим единствено върху ограничавания и надзор, рискуваме да лекуваме признака, а не повода. Симптомът е механичното възпроизвеждане на генерирано наличие. Причината обаче постоянно е по-дълбока - липса на схващане, сериозно мислене и персонална отговорност.
Този въпрос не се отнася единствено до образованието. Същата логичност важи и за публицистиката, бизнеса, обществената връзка и всяка друга сфера, в която генеративният изкуствен интелект към този момент взе участие в основаването на текстове, разбори, хрумвания и решения. Навсякъде казусът не е самото потребление на ИИ, а методът, по който се употребява. Когато човек приема резултата без осмисляне, без инспекция и без личен принос, тогава поражда риск освен от неточности, само че и от замяна на отговорността.
Понякога прекомерното концентриране върху рестрикциите наподобява на лекуване на признаци. Временно може да ограничи избрани прояви на казуса, само че не го взема решение в дълбочина. Ако повода остава, казусът се връща в друга форма. Затова, когато приказваме за наличие, генерирано от ИИ, не е задоволително да питаме само дали е употребен подобен инструмент. По-важно е да питаме дали индивидът схваща наличието, дали може да го отбрани и дали е вложил личен принос в него.
ИИ като асистент, а не сурогат на мисленето
Това проличава изключително ясно в научната работа. Ако докторант употребява генерирано
от ИИ наличие при създаването на своя тематика, първият въпрос на
научния началник съгласно мен не би трябвало да бъде " Защо си употребявал
ИИ? ". По-съществените въпроси са други: разбираш ли този текст, можеш ли да защитиш тезите в него, какво в него е твой принос, оказал помощ ли ти е ИИ да мислиш, или е заместил мисленето ти. Ако докторантът не може да изясни и отбрани употребяваното наличие, казусът към този момент не е в инструмента. Проблемът е в метода, по който той е употребен. Точно тук ролята на научния началник става водеща, а в по-широк проект същото важи и за преподавателя, чиято задача не е единствено да глоби непозволената приложимост. По-важното е научният началник да върне процеса към същността на научната и просветителната работа. Текстът би трябвало да бъде свестен, необорим, тестван и подсилен с персонален принос. Ако това липсва, той не е приключен и би трябвало да се преработи. Това е по-трудният, само че по-смисленият метод.
Подобна логичност важи и за потреблението на ИИ при формулиране на хрумвания. Самият разговор с ИИ не е проблем. Проблем е не осмисленото възпроизвеждане. Когато човек задава въпроси към ИИ, прецизира полученото, оспорва го, трансформира го и го доразвива, тогава към този момент не приказваме за механично прекопирване. Това към този момент е развой на мислене, при който ИИ подкрепя човешката преценка, без да я замества. Затова културата на отговорно потребление не може да остане единствено на ниво правила. Тя би трябвало да се трансформира и в съответна процедура.
Как се построява просвета на отговорно използване
Такава просвета не поражда непринудено. Тя се построява с поредна работа с обучаемите и с подобаващи педагогичен решения. Например обучаемият не би трябвало да употребява генерирания отговор непосредствено, а да бъде поощрен да го изясни със свои думи, да го съпостави с различен източник, да отбрани теза или да уточни неправилност. Именно в сходни дейности ИИ престава да бъде средство за механично възпроизвеждане и стартира да се употребява като инструмент за учене.
Това допуска и смяна в метода, по който се формулират дилемите и се прави оценка работата на обучаемите. Не е задоволително да се ревизира единствено крайният резултат. Важно е да се вижда и по какъв начин обучаемият е стигнал до него, дали може да изясни решението си, да го аргументира и да отбрани своя позиция. Затова въпросите към обучаемите не би трябвало да ги насочват към повтаряне на генерирано наличие, а към неговото осмисляне. Само по този начин ИИ може да бъде употребен не като сурогат на усилието, а като средство за по-задълбочено схващане.
Тук значима роля има и преподавателят, тъй като точно той може да зададе рамката, в която обучаемите да разграничават помощ от замяна. ИИ може да подкрепя генериране на хрумвания, структуриране на проблем или търсене на различни решения, само че не и да замества персоналния принос. Може би точно по този начин стартира построяването на просвета за отговорно потребление, когато въпросът не е единствено дали е употребен ИИ, а дали употребяваното е осмислено.
Възможно е този развой да стартира и с видимо елементарен, само че значителен табиет - вместо да се пита единствено " Какво генерира ИИ? ", да се пита " Защо това е правилно? ", " Мога ли да го защитя? " и " Какво в този резултат е мое схващане? ". Подобни въпроси не лимитират потреблението на ИИ, а го слагат в рамка на зряло потребление. А може би точно от такива дребни педагогичен практики стартира и по-голямата просвета, за която приказваме.
Ограничения или зряло използване
Може би точно тук стои по-големият въпрос. Дали ще се съсредоточим главно върху рестриктивните мерки поради не осмисленото потребление на ИИ, или ще търсим подходи, посредством които обществото да се научи да употребява тези принадлежности по-зряло. Аз от ден на ден мисля, че второто е по-важният път. Правилата могат да лимитират злоупотребата, само че сами по себе си не построяват зрялост. Това може да направи единствено културата на отговорно потребление. А може би точно това е една от значимите задания пред обществото през днешния ден.
*Проф. доктор инж. Алдениз Рашидов е учител в Технически университет – Габрово, катедра " Автоматика, осведомителна и ръководеща техника ". Той е шеф на Центъра за електронно и отдалечено образование и началник на бранш " Информационно обезпечаване " към университета. Научните му ползи са в региона на интернет основаните системи, индустриалните осведомителни системи и приложението на изкуствения разсъдък в образованието и научните проучвания. Проф. Рашидов е създател на над 115 научни изявления и е старши член (Senior Member) на IEEE, както и член на IEEE Computer Society и IEEE Robotics and Automation Society.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ