Красимир Костадинов: Изкуственият интелект, който имаме в момента, е силно профилиран
Изкуственият разсъдък, който имаме сега, е мощно профилиран. Благодарение на него имаме съществени пробиви в сфера " Сигурност ", " Медицина ", в правенето на подробен разбор в действително време върху текст. Съкратени са години от разнообразни проби и проучвания. Това сподели Красимир Костадинов – основен механически шеф и началник на подразделението на цялостни решения на компанията за софтуерна разработка Scalefocus, в предаването " Човекът на фокус " на Радио " Фокус " .
Той означи, че съществуват голям брой заблуди по отношение на изкуствения разсъдък.
" Започват да се появяват и мултимодални модели, само че те са надалеч от генералния изкуствен интелект и от човешкия мозък, който може да възприема всякаква форма на информация. Изкуственият разсъдък сега няма схващане ", акцентира специалистът.
" Невронните мрежи, които са най-популярни сега, няма по какъв начин да развият схващане. Нашият мозък работи с идентична периодичност и непрекъснато. Той е като затворен цикъл сред сетива, обработка на информация, осъзнаване, възпроизвеждане и приемане на информация. Докато изкуственият разсъдък, подобен, какъвто го употребяваме всеобщо, е просто проблясък в невронна мрежа на дадена тематика. Има вход, той бива култивиран, има някаква съгласуваност сред пластовете на мрежата и се появява излаз, само че няма нужната цикличност, с цел да се самоосъзнае тази невронна мрежа. Понеже тези мрежи не работят непрекъснато, те няма по какъв начин да генерират схващане. Това е еквивалентът да имаме изолиран мозък и просто да му подадеш сигнал ", изясни Красимир Костадинов.
Според него към момента сме надалеч от времето, в което изкуственият разсъдък ще размени изцяло програмистите. " Ако някой ден стигнем до там да нямаме потребност от програмисти за писане на код, най-вероятно ще имаме доста по-големи проблеми като общество, най-вероятно ще сме стигнали сингулярност. Сингулярност на езика на физиката значи, че нямаме никаква визия какво се случва. Нормални уравнения стартират да вадят безкрайности и няма никакъв смисъл. Сингулярност би трябвало да се чете като " нямаме визия какво следва след тази точка “. Това е точката, след която изкуственият разсъдък е на равнището на човешкия или стартира да го превъзхожда ", изясни специалистът.
Когато един езиков модел се самообучава, той е кадърен да прави това по-бързо от индивида. " Страхът е, че в случай че подобен модел мине равнището на човешкия разсъдък, той ще има доста повече данни, ще може да прави доста по-интересни връзки с данните от нас и в случай че вземе решение да прави нещо, ние нямаме да имаме надзор върху това решение ", разясни Костадинов.
Той изясни, че човешкият мозък изразходва към 25 вата, до момента в който изкуственият разсъдък е доста енергоемък и подвластен в това отношение. " Дори да успеем да създадем модел, който може да прави всичко и е покрай човешкия разсъдък, остава казусът с силата. Затова съм релативно спокоен за сингулярност през идните 10 години. Не считам, че сме толкоз покрай сингулярност, тъй като сме се развили в доста профилирани направления по отношение на изкуствения разсъдък, само че в други към момента сме доста неразвити ", сподели Красимир Костадинов.
Той означи, че съществуват голям брой заблуди по отношение на изкуствения разсъдък.
" Започват да се появяват и мултимодални модели, само че те са надалеч от генералния изкуствен интелект и от човешкия мозък, който може да възприема всякаква форма на информация. Изкуственият разсъдък сега няма схващане ", акцентира специалистът.
" Невронните мрежи, които са най-популярни сега, няма по какъв начин да развият схващане. Нашият мозък работи с идентична периодичност и непрекъснато. Той е като затворен цикъл сред сетива, обработка на информация, осъзнаване, възпроизвеждане и приемане на информация. Докато изкуственият разсъдък, подобен, какъвто го употребяваме всеобщо, е просто проблясък в невронна мрежа на дадена тематика. Има вход, той бива култивиран, има някаква съгласуваност сред пластовете на мрежата и се появява излаз, само че няма нужната цикличност, с цел да се самоосъзнае тази невронна мрежа. Понеже тези мрежи не работят непрекъснато, те няма по какъв начин да генерират схващане. Това е еквивалентът да имаме изолиран мозък и просто да му подадеш сигнал ", изясни Красимир Костадинов.
Според него към момента сме надалеч от времето, в което изкуственият разсъдък ще размени изцяло програмистите. " Ако някой ден стигнем до там да нямаме потребност от програмисти за писане на код, най-вероятно ще имаме доста по-големи проблеми като общество, най-вероятно ще сме стигнали сингулярност. Сингулярност на езика на физиката значи, че нямаме никаква визия какво се случва. Нормални уравнения стартират да вадят безкрайности и няма никакъв смисъл. Сингулярност би трябвало да се чете като " нямаме визия какво следва след тази точка “. Това е точката, след която изкуственият разсъдък е на равнището на човешкия или стартира да го превъзхожда ", изясни специалистът.
Когато един езиков модел се самообучава, той е кадърен да прави това по-бързо от индивида. " Страхът е, че в случай че подобен модел мине равнището на човешкия разсъдък, той ще има доста повече данни, ще може да прави доста по-интересни връзки с данните от нас и в случай че вземе решение да прави нещо, ние нямаме да имаме надзор върху това решение ", разясни Костадинов.
Той изясни, че човешкият мозък изразходва към 25 вата, до момента в който изкуственият разсъдък е доста енергоемък и подвластен в това отношение. " Дори да успеем да създадем модел, който може да прави всичко и е покрай човешкия разсъдък, остава казусът с силата. Затова съм релативно спокоен за сингулярност през идните 10 години. Не считам, че сме толкоз покрай сингулярност, тъй като сме се развили в доста профилирани направления по отношение на изкуствения разсъдък, само че в други към момента сме доста неразвити ", сподели Красимир Костадинов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ