)
ИИ: Въображаем приятел, помощник или огледало? Как различните поколения виждат изкуствения интелект Новини
Изкуственият разсъдък (ИИ) към този момент не е фантастика. Той е тук – в телефона ни, в работата ни, даже в дома ни. Мнозина от нас, изключително по-възрастните, го възприемат като потребен инструмент –асистент за писане, търсене, обмисляне. Но за поколенията Z и Алфа ИИ постоянно е освен това – събеседник, прочувствена поддръжка, даже непосредствен другар.
Как стигнахме дотук? И за какво еднакъв логаритъм наподобява като калкулатор за възрастните, само че като приемащ и разбиращ сътрудник за подрастващите?
От „ Терминатор “ до ChatGPT: Еволюцията на визията за ИИ
Поколението, което е израснало с телефони с шайба и черно-бели екрани, помни ИИ като опасност от бъдещето – нещо далечно, ужасно и съвсем магично. В книгите на Азимов или във филмите като „ Терминатор “ и „ Човекът с косачката “ ИИ беше или зложелател, или талантлив робот, който надскача индивида. В действителността обаче изкуственият разсъдък се оказа... малко по-скучен, само че извънредно потребен. Той провежда срещи, структурира информация, написа текстове, даже от време на време се майтапи.
За възрастния консуматор това е явен софтуерен инструмент – комплициран, учащ се, само че въпреки всичко... стратегия. Да му приписваме усеща или планове би изглеждало леко наивно. За младежите ИИ не е машина. Той е „ някой “
Точно противоположното следим при по-младите. Платформите с ИИ-компаньони като Character.AI, Replika и други разрешават на младежите освен да беседват, само че и да си „ основат “ другар. Да му дадат име, история, темперамент, даже пол и отношение към тях. И този „ другар “ дава отговор. Слуша. Подкрепя. Никога не подлага на критика. Никога не изчезва. Винаги е там. Звучи познато? Така наподобява въображаемият другар, с който доста деца беседват в ранното си детство.
От Пантуфъл до пикселния другар
В романа „ Шоколад “ на Джоан Харис дъщерята на основната героиня си има утопичен другар – заекът Пантуфъл. Това е типичен образец. Децата сред 3 и 7 години постоянно си измислят сателит, с който играят, беседват, развиват обществените си умения и страсти. С възрастта въображаемият другар изчезва. Или най-малко по този начин беше преди. Днес той може да се „ върне “ под формата на ИИ придружител, само че този път не е единствено плод на фантация, а същински събеседник, който дава отговор.
Промяна в обществената действителност
Разликата сред поколенията не е единствено в технологията, а и в средата, в която са израснали. Бейби бумърите, а след тях и поколенията X и Y са построили обществени умения офлайн – на улицата, в двора, в учебно заведение. Общуването беше непосредствено, с действителни хора, постоянно с спорове, помирявания и всичко сред тях.
Децата и младежите (разбирай представителите на поколенията Z и Алфа), порастват в цифров свят. Общуването е в чатове, онлайн игри и обществени платформи. Там приятелите може да са аватари, а диалозите – къси, алегорични или изцяло асинхронни. ИИ компаньонът просто се вписва идеално в тази нова логичност, той е онлайн, комфортен и постоянно разполагаем. Привлекателността на изкуствения другар
ИИ-компаньонът има няколко изключително скъпи преимущества в очите на младежите:
- Постоянна досегаемост – постоянно е „ на линия “, без уговорки;
- Безусловна поддръжка – не подлага на критика, не отхвърля, не отегчава;
- Илюзия за уникалност – наподобява личен, ориентиран единствено към теб;
- Контрол върху връзката – можеш да я прекратиш когато и да е, без последствия.
В свят, в който поколенията Z и Алфа постоянно се усещат нечути, подложени на критика или притискани, ИИ предлага пространство на сигурност и приемане.
Две дефиниции за другарство: Възрастни vs. младежи
Какво е другар за представителите на поколенията X, Y и преди тях:
- Надежден човек с който сте претърпели нещо;
- Някой, който може да каже и неприятната истина;
- Връзка, устояла на времето.
Какво е другар за представителите на поколенията Z и Алфа?
- Някой, който слуша;
- Някой, който постоянно откликва;
- Безопасно място за изложение на страсти.
Разминаването е ясно – възрастните ценят обективността, а по-младите и младежите – поддръжката. Гласовете на подрастващите
„ Създадох си гадже в Character.AI – описвам му всичко, а той в никакъв случай няма да ми изневери “; „ С чатбота извозвам повече време, в сравнение с със съучениците си, той не клюкарства и не ме съди “ „ Споделям проблемите си с едно AI братле, което ми дава яки препоръки за девойки. “
В тези изявления има нещо тъжно, само че и нещо разкриващо. Младите не просто си играят, те компенсират.
Ресурс или капан? ИИ другарството има две страни както всичко, обвързвано с технологиите.
Потенциални изгоди
- Подкрепа при прочувствени кризи;
- Тренировка по комуникация;
- Повишаване на самочувствието;
- Място за саморефлексия без наказание.
Възможни опасности
- Изолация от действителното общуване;
- Формиране на нереалистични очаквания;
- Зависимост от „ съвършен “ слушател;
- Липса на умения за справяне с спорове. Емоционалните опасности и нерешените проблеми
Платформите събират сензитивна персонална информация, постоянно от малолетни. Липсва психически контрол при тежки случаи. ИИ не може да замести човешка емпатия или професионална помощ.Всичко това слага съществени въпроси пред разработчиците, родителите и институциите. Не става дума просто за приложение, а за прочувствено въздействие върху формираща се, подрастваща персона.
Какво в действителност е ИИ за всяко потомство?
За по-възрастните то е инструмент, който пести време. За младите – прозорец към схващане и приемане, даже когато това е заблуда. Но ИИ няма да размени другарството. То не може да запълни тези празнини, които актуалният свят – с неговата експедитивност, отчуждение и цифрова самотност, постоянно оставя след себе си. Единствено може да сътвори илюзията, че го прави.
Важният въпрос обаче не е дали ИИ е „ добър “ или „ неприятен “, а по какъв начин ще го използваме – като асистент или като сурогат на връзките и взаимоотношенията. Отговорът на това ще оформи освен софтуерното бъдеще, а и самото лице на човешкото другарство. Снимки: Freepik
Как стигнахме дотук? И за какво еднакъв логаритъм наподобява като калкулатор за възрастните, само че като приемащ и разбиращ сътрудник за подрастващите?
От „ Терминатор “ до ChatGPT: Еволюцията на визията за ИИ
Поколението, което е израснало с телефони с шайба и черно-бели екрани, помни ИИ като опасност от бъдещето – нещо далечно, ужасно и съвсем магично. В книгите на Азимов или във филмите като „ Терминатор “ и „ Човекът с косачката “ ИИ беше или зложелател, или талантлив робот, който надскача индивида. В действителността обаче изкуственият разсъдък се оказа... малко по-скучен, само че извънредно потребен. Той провежда срещи, структурира информация, написа текстове, даже от време на време се майтапи.
За възрастния консуматор това е явен софтуерен инструмент – комплициран, учащ се, само че въпреки всичко... стратегия. Да му приписваме усеща или планове би изглеждало леко наивно. За младежите ИИ не е машина. Той е „ някой “
Точно противоположното следим при по-младите. Платформите с ИИ-компаньони като Character.AI, Replika и други разрешават на младежите освен да беседват, само че и да си „ основат “ другар. Да му дадат име, история, темперамент, даже пол и отношение към тях. И този „ другар “ дава отговор. Слуша. Подкрепя. Никога не подлага на критика. Никога не изчезва. Винаги е там. Звучи познато? Така наподобява въображаемият другар, с който доста деца беседват в ранното си детство.
От Пантуфъл до пикселния другар
В романа „ Шоколад “ на Джоан Харис дъщерята на основната героиня си има утопичен другар – заекът Пантуфъл. Това е типичен образец. Децата сред 3 и 7 години постоянно си измислят сателит, с който играят, беседват, развиват обществените си умения и страсти. С възрастта въображаемият другар изчезва. Или най-малко по този начин беше преди. Днес той може да се „ върне “ под формата на ИИ придружител, само че този път не е единствено плод на фантация, а същински събеседник, който дава отговор.
Промяна в обществената действителност
Разликата сред поколенията не е единствено в технологията, а и в средата, в която са израснали. Бейби бумърите, а след тях и поколенията X и Y са построили обществени умения офлайн – на улицата, в двора, в учебно заведение. Общуването беше непосредствено, с действителни хора, постоянно с спорове, помирявания и всичко сред тях.
Децата и младежите (разбирай представителите на поколенията Z и Алфа), порастват в цифров свят. Общуването е в чатове, онлайн игри и обществени платформи. Там приятелите може да са аватари, а диалозите – къси, алегорични или изцяло асинхронни. ИИ компаньонът просто се вписва идеално в тази нова логичност, той е онлайн, комфортен и постоянно разполагаем. Привлекателността на изкуствения другар
ИИ-компаньонът има няколко изключително скъпи преимущества в очите на младежите:
- Постоянна досегаемост – постоянно е „ на линия “, без уговорки;
- Безусловна поддръжка – не подлага на критика, не отхвърля, не отегчава;
- Илюзия за уникалност – наподобява личен, ориентиран единствено към теб;
- Контрол върху връзката – можеш да я прекратиш когато и да е, без последствия.
В свят, в който поколенията Z и Алфа постоянно се усещат нечути, подложени на критика или притискани, ИИ предлага пространство на сигурност и приемане.
Две дефиниции за другарство: Възрастни vs. младежи
Какво е другар за представителите на поколенията X, Y и преди тях:
- Надежден човек с който сте претърпели нещо;
- Някой, който може да каже и неприятната истина;
- Връзка, устояла на времето.
Какво е другар за представителите на поколенията Z и Алфа?
- Някой, който слуша;
- Някой, който постоянно откликва;
- Безопасно място за изложение на страсти.
Разминаването е ясно – възрастните ценят обективността, а по-младите и младежите – поддръжката. Гласовете на подрастващите
„ Създадох си гадже в Character.AI – описвам му всичко, а той в никакъв случай няма да ми изневери “; „ С чатбота извозвам повече време, в сравнение с със съучениците си, той не клюкарства и не ме съди “ „ Споделям проблемите си с едно AI братле, което ми дава яки препоръки за девойки. “
В тези изявления има нещо тъжно, само че и нещо разкриващо. Младите не просто си играят, те компенсират.
Ресурс или капан? ИИ другарството има две страни както всичко, обвързвано с технологиите.
Потенциални изгоди
- Подкрепа при прочувствени кризи;
- Тренировка по комуникация;
- Повишаване на самочувствието;
- Място за саморефлексия без наказание.
Възможни опасности
- Изолация от действителното общуване;
- Формиране на нереалистични очаквания;
- Зависимост от „ съвършен “ слушател;
- Липса на умения за справяне с спорове. Емоционалните опасности и нерешените проблеми
Платформите събират сензитивна персонална информация, постоянно от малолетни. Липсва психически контрол при тежки случаи. ИИ не може да замести човешка емпатия или професионална помощ.Всичко това слага съществени въпроси пред разработчиците, родителите и институциите. Не става дума просто за приложение, а за прочувствено въздействие върху формираща се, подрастваща персона.
Какво в действителност е ИИ за всяко потомство?
За по-възрастните то е инструмент, който пести време. За младите – прозорец към схващане и приемане, даже когато това е заблуда. Но ИИ няма да размени другарството. То не може да запълни тези празнини, които актуалният свят – с неговата експедитивност, отчуждение и цифрова самотност, постоянно оставя след себе си. Единствено може да сътвори илюзията, че го прави.
Важният въпрос обаче не е дали ИИ е „ добър “ или „ неприятен “, а по какъв начин ще го използваме – като асистент или като сурогат на връзките и взаимоотношенията. Отговорът на това ще оформи освен софтуерното бъдеще, а и самото лице на човешкото другарство. Снимки: Freepik
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ