Изкуственият интелект: Двуликият помощник в борбата с климатичните промени
Изкуственият разсъдък (ИИ) навлиза все по-дълбоко в всекидневието ни. Той предлага решения за климатичните провокации. Технологията предвижда опасности и усъвършенства градската среда. ИИ може да понижи замърсяването и да усъвършенства трафика.
Парадоксално, ИИ е и голям потребител на сила. Сървъри, дейта центрове и охлаждащи системи поддържат работата му. Всяко търсене и всеки чат генерират енергиен отпечатък. Дори една непотребна дума оставя диря върху климата.
Международната енергийна организация предвижда растеж на потреблението. До 2030 година дейта центровете може да доближат 945 TWh годишно. Това е колкото потреблението на Япония през днешния ден. Един 100-мегаватов център употребява до 2 милиона литра вода дневно. Експерти търсят баланс сред технологии и резистентност.
Разработват се системи за умни градове. Проф. Симеон Стоянов от София Тех Парк дава образец от Азия.
Градът, който към този момент го има в Азия, е градът, който ви оказва помощ да живеете по-здравословно. Системата знае графика ви и ви споделя: Не използвайте колата си, има запушване. Агентът заран ви споделя: Времето е такова, замърсяването е такова. Имаш астма – постави маска!
В България към този момент се основават цифрови двойници. Те обгръщат цели региони в София, Русе и Костинброд. Чрез тях се пресъздават климатични и инфраструктурни процеси. Тези процеси са невидими за човешкото око. Калин Стоев, шеф „ Научноизследователска активност “ във компания за цифрови двойници, изяснява приложението им.
Ползва се за обмисляне, да може още веднъж да забележим дали има някакъв противозаконен градеж, като наложим кадастралната карта, да може да се възнамерява създаване на нови структури.
Проект в Канада демонстрира капацитета на цифровите двойници. Те са приложени към железопътни линии. Системата превантивно открива проблеми като риск от наводняване или ерозия. Справянето с естествени бедствия е основно.
Пристанището в Ротердам също употребява ИИ. Системата дефинира по кое време да се вдигнат бариерите. Това става при риск от наводняване. Това предотвратява големи загуби.
Това е гигантска инфраструктура и в случай че бариерите се вдигнат в неправилния миг, трафикът стопира за 10–15 часа, а загубите са стотици милиони. Затова взеха решение не хора, а системата да дефинира по кое време да се вдигнат бариерите при риск от наводняване,
разяснява проф. Симеон Стоянов. Имало е случаи, когато логаритъмът е бил прав, макар човешките опасения.
Въпреки изгодите, зависимостта от умни системи носи опасности. Качеството на данните е от сериозно значение. Дори най-модерният ИИ може да вземе неверно решение.
Помолихме модел да направи изображение, в което дамата е по-висока от мъжа. Не можа, просто тъй като данните не го демонстрират. А в случай че по този начин бърка при дребни задания, какво става в опазването на здравето?
Микела Магас, специалист по нововъведения и етичен ИИ, акцентира значимостта на „ предполетната инспекция “.
Това, което назоваваме „ предполетна инспекция “, е елементарен принцип: Първо питаме системата какво е належащо, с цел да извърши задачата — какъв брой е „ тежка “, какъв естествен запас ще изразходва, има ли риск от пристрастия и какви могат да бъдат следствията,
споделя тя. Една и съща технология може да изтощава планетата или да я защищава. Изборът по какъв начин ще използваме тази мощ е наш. От него зависи дали изкуственият разсъдък ще бъде решение или част от казуса. Контролът над ИИ е все по-голям.
