Кристин Лагард вижда риск изкуственият интелект да породи неравенство в Европа
Изкуственият разсъдък (AI) може да подкопае обществения модел на Европа, в случай че страните не развият умения за потребление на тези технологии. Това съобщи ръководителят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, представена от Bloomberg.
Във вторник, по време на конференция на ЕЦБ за изкуствения разсъдък, тя призна, че неотдавнашните достижения в региона дават обещание повишение на продуктивността, само че уточни и какви биха могли да бъдат провокациите.
„ Дори в случай че AI усилва повече, в сравнение с автоматизира, евентуално ще станем очевидци на повишение на неравенството на пазара на труда “, сподели Лагард във Франкфурт. „ Търсенето на по-висококвалифицирани чиновници, които могат да употребяват AI най-ефективно, ще нарасне, до момента в който тези, които са по-малко способни да усвояват нови умения, могат да пострадат от измененията “.
Коментарите ѝ загатват за компликациите, с които се сблъскват централните банкери при оценяването на това по какъв начин изкуственият разсъдък ще повлияе на стопанските системи, които към този момент се борят да се приспособяват към голям брой дълготрайни преходи - от демографски до климатични промени.
Кристин Лагард цитира разбор от 2025 година, който разкрива, че от 23% до 29% от работните места в европейските страни са мощно изложени на автоматизацията, свръзана със качествата на AI.
„ Нашият обществен модел и обичайно високите равнища на отбрана на чиновниците вършат мъчно да се планува по какъв начин преход, който води до всеобщо преразпределение на работни места, би могъл да избегне сериозен отпор “, сподели тя. „ Като цяло, виждам метод Европа да одобри изкуствения разсъдък, без да наруши обществения си модел. Но това ще изисква големи спомагателни вложения в умения, с цел да се предотврати повишаването на неравенството “, добави ръководителят на ЕЦБ.
Засягайки тематиката за нуждата Европа да откри по-голяма автономност в един все по-фрагментиран свят, тя означи, че изкуственият разсъдък също слага въпроси в това отношение.
„ Изправени сме пред нова геополитическа среда, в която към този момент не можем да бъдем сигурни, че ще имаме безпроблемен достъп до нови технологии, създадени в чужбина “, посочи Кристин Лагард.
Както и другите си сътрудници, ЕЦБ следи от близко сходни сюжети, които съгласно централните банкери биха могли да повлияят на инфлацията, трансмисията на паричната политика и неутралното ниво на лихвените проценти. Възможно е също по този начин да основат нови опасности за финансовата непоклатимост.
Миналата година Банката за интернационалните разплащания (БМР) съобщи, че централните банки би трябвало да се срещнат по-добре с този въпрос както с цел да оценят икономическото му влияние, по този начин и с цел да употребяват технологията за себе си.
„ Трябва да премахнем всички бариери, които ще ни попречат да бъдем в челните редици на тази гражданска война “, сподели в умозаключение Кристин Лагард. „ Но също по този начин би трябвало да се подготвим за въздействието на този преход върху хората и климата и би трябвало да стартираме още в този момент. “
Във вторник, по време на конференция на ЕЦБ за изкуствения разсъдък, тя призна, че неотдавнашните достижения в региона дават обещание повишение на продуктивността, само че уточни и какви биха могли да бъдат провокациите.
„ Дори в случай че AI усилва повече, в сравнение с автоматизира, евентуално ще станем очевидци на повишение на неравенството на пазара на труда “, сподели Лагард във Франкфурт. „ Търсенето на по-висококвалифицирани чиновници, които могат да употребяват AI най-ефективно, ще нарасне, до момента в който тези, които са по-малко способни да усвояват нови умения, могат да пострадат от измененията “.
Коментарите ѝ загатват за компликациите, с които се сблъскват централните банкери при оценяването на това по какъв начин изкуственият разсъдък ще повлияе на стопанските системи, които към този момент се борят да се приспособяват към голям брой дълготрайни преходи - от демографски до климатични промени.
Кристин Лагард цитира разбор от 2025 година, който разкрива, че от 23% до 29% от работните места в европейските страни са мощно изложени на автоматизацията, свръзана със качествата на AI.
„ Нашият обществен модел и обичайно високите равнища на отбрана на чиновниците вършат мъчно да се планува по какъв начин преход, който води до всеобщо преразпределение на работни места, би могъл да избегне сериозен отпор “, сподели тя. „ Като цяло, виждам метод Европа да одобри изкуствения разсъдък, без да наруши обществения си модел. Но това ще изисква големи спомагателни вложения в умения, с цел да се предотврати повишаването на неравенството “, добави ръководителят на ЕЦБ.
Засягайки тематиката за нуждата Европа да откри по-голяма автономност в един все по-фрагментиран свят, тя означи, че изкуственият разсъдък също слага въпроси в това отношение.
„ Изправени сме пред нова геополитическа среда, в която към този момент не можем да бъдем сигурни, че ще имаме безпроблемен достъп до нови технологии, създадени в чужбина “, посочи Кристин Лагард.
Както и другите си сътрудници, ЕЦБ следи от близко сходни сюжети, които съгласно централните банкери биха могли да повлияят на инфлацията, трансмисията на паричната политика и неутралното ниво на лихвените проценти. Възможно е също по този начин да основат нови опасности за финансовата непоклатимост.
Миналата година Банката за интернационалните разплащания (БМР) съобщи, че централните банки би трябвало да се срещнат по-добре с този въпрос както с цел да оценят икономическото му влияние, по този начин и с цел да употребяват технологията за себе си.
„ Трябва да премахнем всички бариери, които ще ни попречат да бъдем в челните редици на тази гражданска война “, сподели в умозаключение Кристин Лагард. „ Но също по този начин би трябвало да се подготвим за въздействието на този преход върху хората и климата и би трябвало да стартираме още в този момент. “
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ