След като откриха изгубения метал на Атлантида, ще намерят ли и континента?
Изкушаващо е да си представим, че в миналото светът е бил дом на митични земи, изпълнени с хубост и обилие, чиито улици са били обсипани със злато.
Е, в случай че се има вяра на Платон, те са били облицовани не със злато, а с орихалк. Поне в тази ситуация с Атлантида.
Според емблематичния гръцки мъдрец металът с цвят на огън е бил втори по стойност след златото, а именитият загубен континент е бил разсадник на този материал. Той постоянно загатва орихалка в разговора си " Критий ", в който споделя историята на Атлантида.
В своя роман Платон твърди, че металът се добива в доста елементи на континента и че постройките му - в това число храмът на Посейдон и царският замък - са покрити с него, което ги кара да блестят с алена светлина.
" Във вътрешността на храма покривът беше от слонова кост, любопитно изкован на всички места със злато, сребро и орихалк, а всички останали елементи - стените, колоните и подът - бяха покрити с орихалк ", написа той в разговора си " Критий ".
Философът също по този начин твърди, че законите на Атлантида били подбудени от Посейдон - гръцкия господ на морето - и по-късно били изписани от първите царе на Атлантида върху дирек от орихалк.
Затова може би не е изненадващо, че орихалкът е в основата на многовековното търсене на потъналия континент.
В края на краищата, настояват вярващите, в случай че Атлантида е била толкоз цялостна с този материал, намирането на метала може да докара до намирането на самия континет.
И в края на 2014 година изглеждало, че теорията им може да се окаже вярна.
През декември същата година водолазът Франческо Касарино открива 40 слитъка от тайнствен метал, загнездени в 2600-годишен потопен транспортен съд край крайбрежията на Сицилия.
Поразени от откритието, проучвателен екипи претърсват региона в търсене на още следи и през февруари 2016 година откриват нови 47 слитъка в същия регион, на десетки метри от първия.
Тестовете разкриват, че слитъците, които наподобяват ръчно направени във формата на пури или плоски пръчки, са направени от сплав, която се състои главно от мед и цинк, съгласно изследване от 2021 година, оповестено в Journal of Archaeological Science.
Тази сплав, която е с жълтеникаво-златист цвят, само че с червен нюанс, упоменат от Платон, от този момент е известна като орихалк.
И в действителност, актуалните проучвания сочат, че този по този начин мечтан от античните метал се състои от към 80 % мед и 20 % цинк, с дребни количества олово и други метали.
Стойността му се основава на неговата неустойчивост, резистентност на потъмняване, продължителност (по-здрав е от медта) и аналогия със златото.
Разбира се, имало и такива, които се възползвали от последното качество, като редица видни римляни изкусно разменяли едното с другото.
Например Юлий Цезар сякаш ограбил 1360 кг злато от римския Капитолий, като го заменил с орихалк. Същото прави и император Вителий, който постоянно прави същата подмяна след опустошение на храмове.
Въпреки това това " злато на бедняците " е било високо ценено поради огнената си хубост, а за него са писали Омир и Вергилий. Едно от най-ранните споменавания на метала се намира в Омировия химн за Афродита, който датира от 630 година пр.н.е. В него богинята на любовта е разказана по какъв начин окачва на ушите си цветя от " мед от планините ".
Всъщност " планинска мед " е друго известно название на метала, което се дължи на гръцката му етимология: oros, което значи " планина ", и chalkos, което значи " мед " или " бронз ".
И по този начин, какво се е случило с орихалка?
Орихалкът е употребен най-често при сеченето на римски монети, като металът е бил употребен в редица разнообразни номинали.
По време на ръководството на император Нерон обаче се оповестява за понижаване на количеството цинк, което се открива в тези монети.
Най-вероятно това се дължи на обстоятелството, че цинковите минерали стават все по-трудно налични и по-скъпи за набиране. Плиний Старши твърди, че в последна сметка орихалкът е изгубил цената си, защото мините са били празни.
Освен това възходящите количества олово и калай, открити в монети от орихалк, сечени след ръководството на Нерон, допускат, че в индустриалния развой се е добавял бронзов скрап.
Това значи, че по времето, когато Комод е разгласен за император на Рим, множеството от предходните орихалкови монети към този момент се секат в бронз.
По времето, когато Публий Хелвий Пертинакс наследява Комод, орихалкът съвсем изцяло изчезва от производството на монети.
Дали един ден орихалкът ще ни води до Атлантида?
Откриването на орихалковите слитъци край крайбрежията на Сицилия предиздвикало мнозина да повярват, че останките от Атлантида може да са на една ръка разстояние.
Но към този момент тези пури са всичко, с което се надяват да потвърдят теорията си.
Е, в случай че се има вяра на Платон, те са били облицовани не със злато, а с орихалк. Поне в тази ситуация с Атлантида.
Според емблематичния гръцки мъдрец металът с цвят на огън е бил втори по стойност след златото, а именитият загубен континент е бил разсадник на този материал. Той постоянно загатва орихалка в разговора си " Критий ", в който споделя историята на Атлантида.
В своя роман Платон твърди, че металът се добива в доста елементи на континента и че постройките му - в това число храмът на Посейдон и царският замък - са покрити с него, което ги кара да блестят с алена светлина.
" Във вътрешността на храма покривът беше от слонова кост, любопитно изкован на всички места със злато, сребро и орихалк, а всички останали елементи - стените, колоните и подът - бяха покрити с орихалк ", написа той в разговора си " Критий ".
Философът също по този начин твърди, че законите на Атлантида били подбудени от Посейдон - гръцкия господ на морето - и по-късно били изписани от първите царе на Атлантида върху дирек от орихалк.
Затова може би не е изненадващо, че орихалкът е в основата на многовековното търсене на потъналия континент.
В края на краищата, настояват вярващите, в случай че Атлантида е била толкоз цялостна с този материал, намирането на метала може да докара до намирането на самия континет.
И в края на 2014 година изглеждало, че теорията им може да се окаже вярна.
През декември същата година водолазът Франческо Касарино открива 40 слитъка от тайнствен метал, загнездени в 2600-годишен потопен транспортен съд край крайбрежията на Сицилия.
Поразени от откритието, проучвателен екипи претърсват региона в търсене на още следи и през февруари 2016 година откриват нови 47 слитъка в същия регион, на десетки метри от първия.
Тестовете разкриват, че слитъците, които наподобяват ръчно направени във формата на пури или плоски пръчки, са направени от сплав, която се състои главно от мед и цинк, съгласно изследване от 2021 година, оповестено в Journal of Archaeological Science.
Тази сплав, която е с жълтеникаво-златист цвят, само че с червен нюанс, упоменат от Платон, от този момент е известна като орихалк.
И в действителност, актуалните проучвания сочат, че този по този начин мечтан от античните метал се състои от към 80 % мед и 20 % цинк, с дребни количества олово и други метали.
Стойността му се основава на неговата неустойчивост, резистентност на потъмняване, продължителност (по-здрав е от медта) и аналогия със златото.
Разбира се, имало и такива, които се възползвали от последното качество, като редица видни римляни изкусно разменяли едното с другото.
Например Юлий Цезар сякаш ограбил 1360 кг злато от римския Капитолий, като го заменил с орихалк. Същото прави и император Вителий, който постоянно прави същата подмяна след опустошение на храмове.
Въпреки това това " злато на бедняците " е било високо ценено поради огнената си хубост, а за него са писали Омир и Вергилий. Едно от най-ранните споменавания на метала се намира в Омировия химн за Афродита, който датира от 630 година пр.н.е. В него богинята на любовта е разказана по какъв начин окачва на ушите си цветя от " мед от планините ".
Всъщност " планинска мед " е друго известно название на метала, което се дължи на гръцката му етимология: oros, което значи " планина ", и chalkos, което значи " мед " или " бронз ".
И по този начин, какво се е случило с орихалка?
Орихалкът е употребен най-често при сеченето на римски монети, като металът е бил употребен в редица разнообразни номинали.
По време на ръководството на император Нерон обаче се оповестява за понижаване на количеството цинк, което се открива в тези монети.
Най-вероятно това се дължи на обстоятелството, че цинковите минерали стават все по-трудно налични и по-скъпи за набиране. Плиний Старши твърди, че в последна сметка орихалкът е изгубил цената си, защото мините са били празни.
Освен това възходящите количества олово и калай, открити в монети от орихалк, сечени след ръководството на Нерон, допускат, че в индустриалния развой се е добавял бронзов скрап.
Това значи, че по времето, когато Комод е разгласен за император на Рим, множеството от предходните орихалкови монети към този момент се секат в бронз.
По времето, когато Публий Хелвий Пертинакс наследява Комод, орихалкът съвсем изцяло изчезва от производството на монети.
Дали един ден орихалкът ще ни води до Атлантида?
Откриването на орихалковите слитъци край крайбрежията на Сицилия предиздвикало мнозина да повярват, че останките от Атлантида може да са на една ръка разстояние.
Но към този момент тези пури са всичко, с което се надяват да потвърдят теорията си.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ