В Полша: селища за бездетни, селища за християни
Изкопът за основите към този момент е подготвен. Към края на 2021 година къщата на Силвия Зборовска ще бъде приключена. А идната пролет 32-годишната полякиня ще може и да се нанесе в нея. Високите здания във Варшава просто са ѝ омръзнали, по тази причина решила да се реалокира в Ломианки - на към половин час път с кола от полската столица. Нейният нов дом ще бъде в " Przystań " ( " кей " - бел. ред.) - бъдещо населено място с 32 жилища и къщи.
На доста места в Полша никнат нови жилищни квартали като " Пристан ". Пазарът на къщи близнаци (за две семейства - бел.ред.) с тераса и двускатен покрив изживява същински взрив сега. На пръв взор те не се разграничават доста от останалите региони с нови постройки. Но който си купи къща или жилище в населено място като " Пристан ", знае чудесно разликата: всеки един от тези парцели носи името на някой светец.
Съседи с идентичен светоглед
" Идеята е да съберем на едно място хора, които се усещат добре в такава компания и които имат общ пиедестал - вярата в Бог ", споделя Камил Квиатковски, който се показва като " основател " на плана. Пред Дъждовни води той се оплаква от неуместни изявления, подигравателни мнения и даже от език на омразата.
А на какви условия би трябвало да дава отговор едни претендент за такова жилище, Квиатковски отвръща саркастично: " Най-вече би трябвало да показа увещание от епископа, да е изискал позволение от духовник и най-после да има и легализация от папата ", майтапи се той. Разбира се, че никой не би трябвало да потвърждава по никакъв метод своята религия. Всеки, който желае, може стане член на тази общественост, твърди Квиатковски.
Две трети от къщичките към този момент са продадени на цена към 5000 злоти (1000 евро) за квадратен метър. Това е доста по-евтино, в сравнение с във Варшава - в по-престижните региони там цените са сред 4000 и 5000 евро за квадрат.
Селището ще разполага и с дребен параклис, а в стените на къщите ще бъдат вградени предмети, които съставляват безценен спомен за притежателите, да вземем за пример венче от рози или кръстче. За децата пък ще има детска площадка, както и детска градина.
Съвсем друго е селището, което сега се строи в Силезия, предопределено за бездетни двойки. То ще предлага жилища чартърен на хора, които желаят да живеят надалеч от площадки за игра и детска олелия, без да се опасяват, че изритана топка може да счупи нечий прозорец.
Културоложката Александра Кунце от Силезийския университет в Катовице подлага на критика концепцията на този тип селища: още през цялото време да се сортират единствено съседи, които са с почти идентични възраст, светоглед и метод на живот. " Това трансформира тези селища в карикатури ", споделя тя. " Те действат като бункер: вътре се усещаме на несъмнено място, само че в същото време се оглеждаме за врага. " Това, съгласно Кунце, основава страхове. Тя напомня, че на жителите на тези селища от затворен вид все в миналото ще им се наложи да излязат на открито, където дебне " врагът ".
Кунце напомня и една друга фешън наклонност от последните години в Полша: цяла Варшава е опасана от оградени селища, които хората кръстиха " Gated Communities ". В тях даже и паркоместата за коли отчасти са парцелирани и заградени. Най-яркият образец е селището " Marina Mokotów " в южноцентралната част на Варшава, което наподобява на цитадела с ограждения и пазачи, спускащи и вдигащи бариери. И всичкото това в случай, че Варшава, съгласно всички статистики, не се води град с висока престъпност.
" Живот като в клетка "
И Катаржина Рокичка-Мюлер, която от 20 години проектира сходни селища от затворен вид, не е уверена в изгодата от тези тематични селища. Тя работи за варшавското архитектурно бюро mamArchitekci. Признава, че извършва желанията на вложителите - срещу нейните лични убеждения.
Самата тя живее в жилище остаряло строителство дружно със съседи от разнообразни обществени прослойки. А това, че към тях няма огради или бариери, им дава възприятие за независимост. " Хората, които живеят в затворени селища, са като в клетка. Аз в никакъв случай не бих се преместила да пребивавам в подобен тип населено място, тъй като това ще отнеме и част от свободите ми ", споделя Рокичка-Мюлер. Полското общество така и така е доста поляризирано и не се нуждае от нови бариери, добавя тя.
Силвия Зборовска от християнското населено място в Ломианки обаче отхвърля тези рецензии. Тя също е срещу селищата без деца, които назовава " сегрегационни ". Но пази своя избор. " С решението си да живеем тук ние избрахме един сигурен кей, без обаче това да значи обществено разделяне ", твърди тя.
На доста места в Полша никнат нови жилищни квартали като " Пристан ". Пазарът на къщи близнаци (за две семейства - бел.ред.) с тераса и двускатен покрив изживява същински взрив сега. На пръв взор те не се разграничават доста от останалите региони с нови постройки. Но който си купи къща или жилище в населено място като " Пристан ", знае чудесно разликата: всеки един от тези парцели носи името на някой светец.
Съседи с идентичен светоглед
" Идеята е да съберем на едно място хора, които се усещат добре в такава компания и които имат общ пиедестал - вярата в Бог ", споделя Камил Квиатковски, който се показва като " основател " на плана. Пред Дъждовни води той се оплаква от неуместни изявления, подигравателни мнения и даже от език на омразата.
А на какви условия би трябвало да дава отговор едни претендент за такова жилище, Квиатковски отвръща саркастично: " Най-вече би трябвало да показа увещание от епископа, да е изискал позволение от духовник и най-после да има и легализация от папата ", майтапи се той. Разбира се, че никой не би трябвало да потвърждава по никакъв метод своята религия. Всеки, който желае, може стане член на тази общественост, твърди Квиатковски.
Две трети от къщичките към този момент са продадени на цена към 5000 злоти (1000 евро) за квадратен метър. Това е доста по-евтино, в сравнение с във Варшава - в по-престижните региони там цените са сред 4000 и 5000 евро за квадрат.
Селището ще разполага и с дребен параклис, а в стените на къщите ще бъдат вградени предмети, които съставляват безценен спомен за притежателите, да вземем за пример венче от рози или кръстче. За децата пък ще има детска площадка, както и детска градина.
Съвсем друго е селището, което сега се строи в Силезия, предопределено за бездетни двойки. То ще предлага жилища чартърен на хора, които желаят да живеят надалеч от площадки за игра и детска олелия, без да се опасяват, че изритана топка може да счупи нечий прозорец.
Културоложката Александра Кунце от Силезийския университет в Катовице подлага на критика концепцията на този тип селища: още през цялото време да се сортират единствено съседи, които са с почти идентични възраст, светоглед и метод на живот. " Това трансформира тези селища в карикатури ", споделя тя. " Те действат като бункер: вътре се усещаме на несъмнено място, само че в същото време се оглеждаме за врага. " Това, съгласно Кунце, основава страхове. Тя напомня, че на жителите на тези селища от затворен вид все в миналото ще им се наложи да излязат на открито, където дебне " врагът ".
Кунце напомня и една друга фешън наклонност от последните години в Полша: цяла Варшава е опасана от оградени селища, които хората кръстиха " Gated Communities ". В тях даже и паркоместата за коли отчасти са парцелирани и заградени. Най-яркият образец е селището " Marina Mokotów " в южноцентралната част на Варшава, което наподобява на цитадела с ограждения и пазачи, спускащи и вдигащи бариери. И всичкото това в случай, че Варшава, съгласно всички статистики, не се води град с висока престъпност.
" Живот като в клетка "
И Катаржина Рокичка-Мюлер, която от 20 години проектира сходни селища от затворен вид, не е уверена в изгодата от тези тематични селища. Тя работи за варшавското архитектурно бюро mamArchitekci. Признава, че извършва желанията на вложителите - срещу нейните лични убеждения.
Самата тя живее в жилище остаряло строителство дружно със съседи от разнообразни обществени прослойки. А това, че към тях няма огради или бариери, им дава възприятие за независимост. " Хората, които живеят в затворени селища, са като в клетка. Аз в никакъв случай не бих се преместила да пребивавам в подобен тип населено място, тъй като това ще отнеме и част от свободите ми ", споделя Рокичка-Мюлер. Полското общество така и така е доста поляризирано и не се нуждае от нови бариери, добавя тя.
Силвия Зборовска от християнското населено място в Ломианки обаче отхвърля тези рецензии. Тя също е срещу селищата без деца, които назовава " сегрегационни ". Но пази своя избор. " С решението си да живеем тук ние избрахме един сигурен кей, без обаче това да значи обществено разделяне ", твърди тя.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ